|
|
Актуално: "Нова Зора" - Брой 22 - 9 юни 2009 г. | Архив
В този сайт се публикуват само избрани статии от в. "Нова Зора". Единственият сигурен начин да прочетете целия вестник (и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!
От web администратора
| Случайно ли улучиха народа? |
|
За пръв път след 10 ноември 1989 г. Народът и партия “Нова Зора” са единни. И Народът, и ПП “Нова Зора” смятат, че пенсионната “реформа” на Иван Костов е орязала здравата пенсиите на третата възраст в България. На това мнение е дори БСП.
Само една шепичка хора не са единни нито с Народа, нито с “Нова Зора”, нито с БСП. Най-неединен от тях е г-н Йордан Христосков, назначенец на Иван Костов на поста управител на Националния осигурителен институт още от април 2000 г., който пост заемаше до преди седмица-две. Освен това най-неединният г-н Христосков е старши научен сътрудник (втора степен), а също така доцент в УНСС, Бургаския свободен университет и Висшето училище по застраховане и финанси. А също така е бивш социален министър и съветник на някогашния държавен глава жмж. Както се вижда, заслужил демократ.
Възмутен от народно-партийното единство, тия дни г-н Христосков публикува разобличаваща вестникарска статийка, в която оборва лъжовното мнение на Народа, “Нова Зора” и БСП. За отбелязване е също, че творбицата му в петъчния брой на “24 часа” (5 юни т.г.) е приятно украсена с щедри комбинации от цифри от 0 до 9 и обратно. От тях става ясно, че Иван Костов не само не бил намалявал пенсиите, но ги бил увеличил близо два пъти и половина (?!).
|
|
|
Коментар на Иван ЦЕНОВ
дългогодишен преподавател в Техническия университет
по Математическа теория на системите и управлението |
|
Г-н Ценов, четохте ли статията на вече бившия управител на НОИ Йордан Христосков в днешния (от 5 юни) брой на в. “24 часа”?
Не. Не чета “24 часа” от доста време.
Ще Ви я прочета, тя е кратка. Всъщност основното е, че Костов, не само не е понижил пенсиите, дори в периода 1997–2001 е повишил средната пенсия 2.5 пъти!
Е, добре, прочетете ми я!
...Виждате ли, наглостта на хората, които “извършиха реформата на пенсионната система”, сиреч хората, които разработиха, внесоха в Народното събрание и гласуваха т. нар. Кодекс за задължителното обществено осигуряване (КЗОО), е толкова голяма, че откровено казано, се чувствам омърсен всеки път, когато се докосна до тази материя.
Всъщност няма по-добре запознати в България от читателите на в. “Нова Зора” с усилията, които направих, за да обясня на българите как с приемането на КЗОО фактически бе “узаконен” геноцидът срещу милиони българи. Нека да припомня. През октомври 2000 г. публикувах статията “Десет милиона стари негърчета”. По-късно продължих с “Геноцид с маска “Пенсионно осигуряване”. Срещнах се с Христосков, ходих при Красимир Ангарски - съветник на президента Петър Стоянов по икономическите въпроси. Мултиплицирах изследванията си и в други печатни издания. Днес можете да намерите част от тези статии в сайта ми http://tsenov.bul.net. Многократно говорих навсякъде, където имах достъп до радиа и телевизии. И нищо.
Щях да забравя... След като “левият” Георги Първанов стана президент, направих пореден опит да променя нещата. Баща ми - комуто изцяло дължа работата си върху тази тема – помагаше на приятели и познати да изберат по-добри условия за пенсиониране, поиска поредната среща с Първанов. Получи отказ. Петър Стоянов поне ни прие чрез Ангарски – е, резултатът пак бе нулев...
|
|
|
| Борец за ред, законност и справедливост |
|
Почти всеки път, когато глашатаят на реда, законноста и справедливостта Яни Янев оповестява поредната си сензация, до него премигва на ситно Митето Абаджиев от град Омуртаг.
Това Мите, набор 1965-и, е много репресирано от комунистическия режим. В младите си години то било голям китарист, та в ЦК на ДКМС едва ли не самият Росен Карадимов му дърпал комсомолските ушички заради един горе-долу такъв антирежимен текст: “Не виждаш ли, че си успял. / Тогава стискай здраво зъби. / Стискай и лети във въздух бял. / Във тоз живот, във това море от скърби.” От омраза към червените Митето дори се оженило за съветската гражданка Светлана, която сега се води за латвийка.
В борба на живот и смърт с комунизма Абаджиев, който има баба швейцарка, завършва право в Софийския университет “Климент Охридски”. При тиранията на Виденов пък специализира “Американско и международно право” в Далас, САЩ (1996 г.)
|
|
|
| Професия гербер? |
|
“Обущарю, не по-високо от обувките!”, гласи една римска мъдрост. Сиреч, всеки човек си има таван на възможностите. И не бива да се опитва да го надхвърля.
Пример за това е сливенският кмет Йордан Лечков. Един от героите на незабравимото “американско лято” на българския футбол през 1994 г. без съмнение ще остане завинаги в спортната ни история. Но оттам насетне нещата стават не толкова лицеприятни. Като кмет на родния си град Лечков наистина направи не малко полезни неща. Но името му бе замесено също и в не малко скандали, включително и по линия на футболната ни федерация. Това както и да е - всеки човек на власт няма как да не се забърка в някакъв сблъсък на интереси или просто интриги. Но последната му изцепка вече говори за твърде странни разбирания за политика и за власт.
|
|
|
| “Царските имоти“ |
|
Новото начало - Цар Борис III
Борис III е разбрал много добре, че съгласно действащата ТК не може да претендира за имоти, черпейки придобивно основание на името на Фердинанд. Затова на 2 август 1924 г. той възлага на юридическия си съветник Сава Иванчев да се заеме с оформяне собствеността на “царските имоти”. Така се поставя началото на продължила повече от десетилетие сага по подмяна, фабрикуване и фалшифициране на документи с цел промяна статута на обслужващите короната имоти. Излишно е да се анализира всеки случай поотделно, тъй като се следват сходни схеми при оформянето им. Безполезно е също да се обсъждат всички имоти поотделно, управлявани от Интендантството, включени в разните списъци, изготвяни по конкретни поводи и с определена цел.
Ще се спрем обаче на списъците на онези имоти, доколкото са достъпни, изготвяни по конкретни поводи, за да проследим еволюцията, която претърпяват до прочутия списък на Кимеон Георгиев, въз основа на който се обявяват за собственост на Народната република България всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Първият е Опис на дворците Врана, Царска Бистрица, Соколец и Ситняково, изготвен през 1920 г. във връзка със Закона за съдене виновниците за националните катастрофи. В описа, без да се сочи придобивно основание или документи за собственост, се твърди, че имотите са собственост на “Негово Величество Царя”.
|
|
|
| Цариградският роман на Петко Р. Славейко |
|
Голямото изкушение на Петко Р. Славейков е Катерина Стойоглу. Тя се появява в Цариград, а и в печатницата на в. “Македония” през 1866 г. Знае се, че е била нещо като домакинка (как човек да изнамери думата) на Георги Сава Раковски. Славейков, който бил “либав” по природа, прави галантен жест и наема квартира в махалата Орта-Кьой. Там, според свидетелството на Салгънджиев, се озовава и “твърде мистериозната и загадъчна жена”. Тя превърнала бекярската квартира на Славейков в дом, където той и гостите му се чувстват “задоволно”. За това свидетелства и Светослав Миларов, душеприказчик и събутилник на поетовата трапеза: “Вторий ден на Възкресение г. 1870, бях на обед при г. Петка Рачева, списател и вестникар български. Госпожа К., която живееше при него, турна подир обед две големи чаши пред нас, напълни ги със срязани и обелени ябълки и ги заля с черно, вкусно пошлиманско вино. Ние вадехме с пръсти резени от ябълките и сърбахме по малко, че продължихме разговора си весело и задоволно”.
Тази идилия обаче не можела да продължи безконечно. Политическите противници на Славейков, твърде дълго уязвявани от неговия хаплив език, не закъснели да се възползват от укоризнената му връзка. И това сторва не кой да е, а най-първо и най-вече Иванчо хаджи Пенчович ефенди, прононсирано турско мекере, чийто подпис още не бил изсъхнал под смъртната присъда на Левски. Неговото писание си е чист донос, но обвито в благочинност. Той заплашва, че “би могъл да се обърне към царския закон, за да покаже на прочутия по цяла България с безнравствеността и безстидността си Славейков, що ще каже вестникарско възпитание и какви трябва да са качествата на онзи човек, който държи перо в ръката си, за да просвещава цял един народ”.
|
|
|
| Империалистическа политика срещу Русия е самоубийство |
|
През всички времена е било изключително трудно да се оцени реалността на онова, което става в дадения момент в света, и да се предвиди бъдещето. Задават се все повече въпроси, свързани с интересите на противоборстващите страни, смисъла и механизъма на тяхното поведение и изречените заклинания. Все още е неразбираемо от кого и в името на какво предизвиканата глобална финансово-икономическа криза не позволява да бъдат доловени перспективите. Липсата на отговор за въпроса кой е главният враг предизвиква сблъсъци по принципа всички срещу всички. На сцената се изявяват лидери, които се ръководят от задкулисни сили. И не е ясно кой ще има последната дума.
В отговор на впечатляващата заявка на Русия за влияние върху международните събития експерти от Белия дом изказват съмнение, че федерацията би могла да се противопостави на САЩ в „студената война”. Напоследък в Америка се изповядва едно ново мислене в областта на образованието, технологията, нивото на живота и т. н., но то не отразява реалността, защото американското влияние се базира на силата.
„Студена война” няма, а са налице сериозни идеологически разногласия. Русия не приема еднополярния свят и намесата на Америка във вътрешните дела на отделните страни. Още повече че Америка не издържа на напрежението на всяка цена да установяви хегемония над света. Днес американците изразходват 14-15 пъти повече средства за въоръжените сили от Русия. Обаче опитът им да пренесат своя модел на демокрация в Ирак, се провали. 15-хилядната армия не може да спре съпротивата на иракчаните. А демокрация явно означава преди всичко сила.
|
|
|
| Ще засияят праведниците |
|
Европейската култура от ранното Средновековие, та чак до наши дни, е немислима без Библията. Тя е влязла дълбоко в тъканта на литературата, изкуството и на цялото ни мислене. Всички ние, често пъти дори без да подозираме, използваме в своята повседневна реч цитати от дълбокомъдрата книга.
Последната книга в Библията – Апокалипсис, или Откровение Йоаново, написана от Апостола и Евангелиста Йоан Богослов, с философската си дълбочина, образност и многоизмеримост винаги е привличала вниманието на българските богослови и учени.
Прeведен в средновековна България още в края на 9-и началото на 10 в. Апокалипсисът не е останал единствено в своята официална версия. Вероятно още към средата на 10 в. някой от високообразованите проповедници сред българските богомоли (може да е бил и самият поп Богомил) създал богомилска версия на Апокалипсиса, известна като Йоаново Евангелие или „Тайна книга”. Този Апокалипсис, който условно може да бъде наречен и български, заема основно място в богомилската и еретическата литература на средновековната “Евангелиста Йоан на Тайната Вечеря за уредбата на света, за Владиката и за Адам”.
В Каркасонския препис един от представителите на инквизицията е отбелязал откъде е дошла тази книга: „Това е Тайната книга на еретиците от Европа”. По някаква странна случайност неговият старобългарски оригинал не е запазен. Останали са два латински преписа – Виенски (12 в.) и Каркасонски (13 в.).
|
|
|
| Открито писмо |
|
На 5 юни 2009 г. се навършват 35 години от създаването на Съюза на преводачите в България, националната творческо-професионална организация с нестопанска цел. Учреден по инициатива на изтъкнати преводачи на художествена литература и видни писатели, свързали името си и с преводаческото изкуство, той обединява доказаните специалисти в областта на превода у нас.
През годините на съществуването си СПБ изигра изключително голяма роля за приобщаването на българската култура към световната чрез преводното дело. Днес СПБ отстоява спазването на европейски стандарти за качество и етика при упражняването на професията и защитава престижа, правата и интересите на висококвалифицирани преводачи от над 50 езика, обединени в организацията. Много наши членове са удостоени с най-високи отличия от други страни за принос в междукултурното общуване. Повечето български преводачи, работещи в институциите на ЕС, са от редиците на СПБ.
СПБ е сред авторитетните членове на Международната федерация на преводачите /ФИТ/.
|
|
|
| Вдъхновени творци на българския дух |
|
Става въпрос за две изложби, които родолюбивата публика имаше възможност да види в разстояние на една седмица.
Първата, на 80 км от София, на Павел Койчев, известен през последните години с инсталациите си от екоматериали, който ни представи необичайната инвенция „Водна паша” в близост до неговия „Градеж” (2008). Тя изобразява овче стадо, водено от пастир, върху водно огледало. Нереалната композиция, противоречаща на физическите закони, подтиква към размисли. В забързаното ни време нищо не остава трайно. И все пак всяко стадо, в това число и човешкото, се нуждае от своя пастир. В случая пастирът, подобно на Христос, ходи по вълните и без да прави чудеса, изглежда окрилен и сякаш е готов да литне и да се извиси с яркото си наметало си като с делтаплан. Натрапва се съмнението, че това е непостижимо за днешните водачи на „българското стадо”, както и че българите все още чакат и търсят своя вдъхновен пастир.
|
|
|
| „Белият пи-ар” на ББ |
|
След като се оплака на Прокуратурата от „черния пи-ар”, близо две седмици преди европейските избори софийският кмет Бойко Борисов включи на заден ход: призна, че се е хванал в капана, “заложен му от премиера Станишев”. От къщата си в Банкя, в която хем се е родил, хем я е построил, Борисов даде интервю „в легнало положение” заради счупения си на футбол крак, което интервю заема цели две страници на в. „Стандарт” (25.05.2009 г.). Ето така вестникът поведе война с „черния пи-ар”.
От интервюто на Борисов научихме, че неформалният лидер на ГЕРБ е пуснал в медиите снимки на... крака си. Заради интереса на медиите и „за да не тръгнат спекулации”. В „белите държави” политиците рекламират отличното си физическо и психическо здраве, а у нас кандидатът за премиер излага на показ гипсирания си крак!
От интервюто излиза, че Борисов вече не се гневи на онази политическа реклама, която го представя като коалиционен партньор на Иван Костов. Срещу ръжен, сиреч срещу истината, рита ли се? И Бойко разбра най-сетне, че с острата си реакция на един клип е обидил Командира, но продължава да твърди, че работи за самостоятелно управление на ГЕРБ. Коалициите създавали проблеми, поради което ГЕРБ търсел пълно мнозинство, което щяло да “гарантира европейското бъдеще на България”. Ако не успее да вземе мнозинство, с което да състави самостоятелно правителство, оставал в опозиция... Вай, вай вай!
|
|
|
| Георги Йорданов на 75 годиниинтелигентът, държавникът, патриотът |
|
Георги Йорданов е политик и държавник, чието дело се вплита органично в борбите за отстояване на националните интереси на българския народ през 20 вeк. Още през 60-те години той повлиява върху формирането на държавната политика на Народна репблика България за нейното плътно обвързване с идеите на патриотизма и националноотговорното мислене, което в онези времена се постигаше извънредно трудно. Според мен той е един от реалните фактори, спомогнали за обръщането на БКП към националните ни традиции и добродетели. Георги Йорданов тогава настоява за по-сложно и толерантно оценяване на историческите факти.
Георги Йорданов, макар и на равнище високи етажи на властта, последователно, но и гъвкаво моделира ново отношение към онзи интернационализъм, който вреди на националната кауза и превръща отечеството в сателит на великите сили, включително и на СССР. Той, приятел на Русия по кръв и убеждения, намери сили в себе си, за да постави на първо място стратегическите интереси на България. Притежавам достатъчно доказателства за конкретното участие на Йорданов в разработването на нова балканска политика на БКП и държавата, която насочва историческата наука към проучване на българските корени на тогавашна Македония. В същото време той е диалогичен политик, който не служи на догми и предразсъдъци, наясно е, че в бъдеще България е призвана да отвоюва по-значим авторитет на Балканите, сред страните от Източна Европа, в Европа и света.
Това е основната причина, за да гледам на свършеното от Георги Йорданов като на възлов момент от дейността на политиката, посветила се на съдбата на родината.
|
Автор: Минчо МИНЧЕВ, Проф. Стефан ДОЙНОВ,
Георги КАРАМАНЕВ, Инж. Иван ПЕХЛИВАНОВ | >> Пълния текст... |
|
| Сговорна дружина, мавзолей повдига! |
|
Ой, ой, ой, колко шум и олелия се вдигна през последните дни в медиите. Оттук-оттам се чуват жални вопли за нарушаване на предизборната агитация с използването на черен пи-ар. Какво точно е черен PR не е известно никому и затова ние се вглеждаме в клипа на в. “Нова Зора”, за да го открием, тъй като недодялани политици го търсят там. От него ни гледат познати и втръснали на всеки лицата на столичния кмет Бойко Борисов и на Иван Костов, лидер на отдавна загубила доверието на народа партия. И надписът: “Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов!” Мъчим се да видим нещо гротескно и обидно в тях, но не го намираме, както иска да ни убеди някой си Руслан Йорданов от страниците на в. “Стандарт” (20 май 2009). Обвинявайки Минчо Минчев, че е публикувал този клип, той се оплаква, че в него “... се опитва с дъха си да срути десните партии. Той дави вестници, телевизии, радиостанции и сайтове...”. Аз не знам колко могъщ е дъхът на председателя на ПП “Нова Зора” и редактор на вестник “Нова Зора”, но словоизлиянията на споменатия злополучен автор ни карат да се замислим за силата и стабилността на десните партии, които - както излиза - можело да бъдат отвяти с един човешки дъх, па бил той на “поет-машинист” (ах, колко недостоен образ!?). А всъщност не е необходимо никакво подухване и черен пи-ар, за да се очертае отдавна почерненото лице на командира Костов.
Това направи още преди десетина години незабравимият художник сатирик Тодор Цонев, чиято 75-годишнина предстои скоро да отбележим (22 юли) – за съжаление вече без него.
|
|
|
| Милост за българския език |
|
Тази година дъщеря ми беше в първи клас. В задължително избираема подготовка, определена от Министерството на образованието и науката, имаха един час български език и литература и два часа английски език.
И три часа седмично допълнителено английски от някакъв алианс.
Ако бяхме в Англия - никой нямаше да позволи това.
У нас вече се счита за нормално да се учи повече чужд език от българския. Било много полезно за децата, а и те като по-малки учели по-добре чужди езици.
После някой реши да направи нещо с българския език в парламента - “роди” се идея депутатите да приемат някакъв си закон, който да отмени правото на българския език в България да е задължителен. Вдигна се голям шум и пак се разбра, че на никого не му пука какво става с българския език в България.
|
|
|
| Хранен човек |
|
Из политически правилните медии се дигна доста шум около плаката на партия “Нова Зора” с неговото внушение, че който гласува за Бойко Борисов, получава и Иван Костов. Според автора на тези редове обаче посланието на творбата трябва да се разбира още по-широко. Освен Костов избирателят получава и част от Костовите кадри. Нещо повече: той вече е получил някои от тях.
Като пример за последното ще дадем мистър Николайчо Младенов, който кълве от ръката на столичния кмет не от вчера. Доказателство за това е очевадният факт, че бившето седесарче Николайчо вече приключва първия си евродепутатски мандат от листата на ГЕРБ.
|
|
|
| С лидер като Бойко герберите са увехнали |
|
Предизборната кампания навлиза в разгара си и кандидатите на ГЕРБ ни рецитират все по-досадно основния си лозунг: “Ние можем!” Е, добре. В такъв случай да си го кажем направо: това “Ние можем!” е нагла интелектуална кражба. Или (да се изразим още по-елегантно) – пладнешки грабеж. Ограбеният се казва Барак Обама, президент на САЩ, чийто предизборен лозунг бе: Yes, we can! (“Да, ние можем!”). Квалифицираме грабежа именно като “пладнешки”, защото лозунгът на Обама получи известност по цял свят и крадците от ГЕРБ няма как да се оправдаят, че става дума за случайно съвпадение.
Специално трябва да се подчертае, че макар да засяга само интелектуални блага, лозунгът на ГЕРБ е всъщност плод на тежко престъпление. За подобни деяния съдилищата във всички що-годе уредени страни наказват с разорителни глоби. Друг е въпросът, че този грабеж демонстрира категорично умствената импотентност на ГЕРБ и лично на неговия лидер – неспособността да си измислят дори собствен лозунг.
|
|
|
| Доган издевателства и с науката |
|
Че на Доган не му пука от мижитурестите български политици, отдавна е факт. Но досега поне не беше се заяждал с хората на науката. Явно обаче или нервите му не издържат, или прекалява с уискито, защото изведнъж реши да се произнесе и на тема БАН. Направи го нагло - на връх 24 май, по време на предизборна обиколка в Сливен. Там философът от Дръндар заяви пред интелектуалци, че “в момента 8000 души работят в БАН и 150 млн. лв. годишно им е само фонд “Работна заплата”. Заниманието на повечето от тези хора е да си четат двете публикувани статии и да пишат трета.” И изрече банални истини от рода на товаЫ че като държава нямаме ресурс за фундаментална наука; че светът след кризата нямало да бъде същият, и т.н., и т.н.
Само дето председателят на БАН акад. Никола Съботинов не е политик, а учен. Той пое хвърлената ръкавица и покани на среща в сряда (на 27 май) лидера на ДПС по повод тези негови изказвания и оценки за работата на академията.
|
|
|
| Когато истината е неудобна |
|
Неустрашимият столичен кмет, чието мъжкарско поведение оцени дори Татяна Дончева, изгуби съня си от една политическа реклама. И направи нещо, което не посмя дори след като заподозря БСП и ДПС, че готвят атентат срещу него: сезира Прокуратурата за „черния пи-ар” на ПП „Нова Зора”. Може би защото според Руслан Йорданов („Стандарт”, 21.05.2009) тази партия има „един файтон избиратели”. Р. Йорданов изтъква със завист, че „Нова Зора” има повече пари от СДС, та започваме да се чудим той кого всъщност защитава - ГЕРБ или СДС? Или очертаващата се следизборна коалиция между Бойко Борисов и Иван Костов с неговата „Синя коалиция”, погълнала „синята партия” на Мартин Димитров? Във всеки случай, не и истината, показана на плакат с лика на Бойко Борисов, зад който наднича някогашният Командир на „разбитите авари” Иван Костов. Там присъства едно признание, направено от самия Борисов по време на визитата му в САЩ: „Ако има нещо радостно, то е, че сега с г-н Костов намерихме общ език”.
„Намирането на общ език” с човек като Иван Костов означава достигане до обща (негативна) оценка на сегашното управление и предприемане на съвместни действия за изменение на статуквото. Защо тогава Борисов говори за „черен пи-ар” срещу него? Защо го обижда внушението, че те двамата с Костов вървят в комплект? „Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов!”- твърди посланието на “Нова Зора”, и ако това обижда Борисов, значи той се гнуси от Костов.
Вярно е, че двамата не направиха предизборна коалиция, но кой ще се закълне, че няма да се коалират след изборите? При условие, че „Синята коалиция” на Костов прескочи 4-процентната бариера и вкара достатъчно депутати в 41-вото народно събрание, за да сформират с ГЕРБ управляващо мнозинство. Неформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов подписа публично декларация само, че няма да се коалира със Станишев и Доган. Тази декларация бе прибрана от бившия вече водещ на предаването на Нова телевизия „Здравей, България” Георги Коритаров.
|
|
|
| Комерсиалната глобализация |
|
През последните десетилетия на миналия 20 век глобализацията бе изкуствено комерсиализирана от водещите индустриални държави с цел придобиване на едностранни икономически изгоди. Този акт радикално промени съдбата на целия свят. Как стана това?
Накратко казано, чрез премахване на всички защити и ограничения върху вътрешните пазари на отделните страни и осигуряване на свободен обмен на стоки и капитали между тях. Последиците от тази на пръв поглед елементарна промяна се оказаха колосални за международните икономически отношения.
Кои са причините, поради които се извърши тази изключителна по значение реформа на световния икономически ред? Отговорът изисква да припомним принципите, по които работи капиталистическата икономика. Основната й движеща сила е стремежът за реализиране на максимална печалба, стоките, които капиталистът произвежда, за са само междинен продукт по веригата до финалната им трансформация в печалба, която се извършва на пазара. Ако възникне дефицит на суровини, енергия и работна ръка производството на стоки, респ. на печалба, се свива. От друга страна, свиването на пазара също затруднява превръщането на стоката в пари. И двете явления са причина за появата на стагнация или криза - недопустими състояния за капиталистическата икономика. Ето защо основна грижа на всяка развита капиталистическа държава е да осигури на своите стопански субекти достатъчно ресурси и пазари.
|
|
|
| Портрет на един читател на “Нова Зора” |
|
Откакто алчното старче от Мадрид продаде БТК, новите мениджъри периодически изхвърлят на улицата хиляди специалисти и работници. Един от тях е прехвърлилият шейсет и втората си година Христо Димитров от столичния квартал “Изток”. Стажът му в бившето българско предприятие е 38 години, 8 месеца и 10 дни. Напуска работата на живота си “добронасилно”, в резултат на противозаконната възрастова дискриминация, прилагана от новите собственици. За да не скучае сам у дома, скоро след него е принудена да напусне и съпругата му Даша, негова колежка по БТК, по образование икономистка. Сега тя работи във фирма, в която приема реклами по телефона. Междувременно Ицо смени няколко занаята и понастоящем, половин година преди да навърши пенсионна възраст, е охранител в жилищен блок.
Както повечето български семейства, и неговото плаща тежката цена на прехода от относителното благоденствие към мизерията от африкански тип.
Даша преживя изключително тежка операция, но не падна духом нито за миг. И нищо чудно. Тя е правнучка на Гълъб войвода от Калофер, прекарал пет години в цариградските зандани и две в Диарбекир. Ицо също е от сой, но за това – по-нататък.
|
|
|
| Седесарко, братко... |
|
Няколко поколения ученици в началното училище израснаха с милото детско стихотворение за „минзухарко”, който си нямал татко, нито майка за него да се вайка. Имал си само сестриче - бялото кокиче... Нашите седесарски ръководители нямат и толкова, понеже след осем години в опозиция дори „братовчедите” избягаха от тях. И ако някой им даде мръвка от трапезата, това ще е Бойко Борисов. Както се казва в една реклама на ПП „Нова Зора”: „Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов!” По времето на соца така пласираха залежалата стока. Сега същото правят тежките търговски вериги “Хит”, “Кауфланд”, “Метро” и др. Рекламата, разбира се, би могла да звучи и така: „По-лоши от Костов са само Борисов и Костов, взети заедно!”. Разбирай, в следизборна коалиция между „кръстника на българската мафия” (според Георги Първанов това е Иван Костов – б.р.) и един от създателите и съдружниците на силовите групировки (например СИК), какъвто е г-н Борисов...
Друг е въпросът, че при продължаващите крамоли около „Синята коалиция” и вътре в СДС, въпреки върнатата от КС бариера от 4%, „синьото” присъствие в НС може да е толкова нищожно, че да не заслужава вниманието на ГЕРБ. Партия като СДС, която от управляваща сила се е превърнала в перманентна опозиция, креслива, но абсолютно безпомощна, не може да буди друго, освен присмех. Тя, която бе създадена с неписания девиз „Стани да седна!”, днес се раздира от вътрешни раздори. Особено след като бе обявила още през 1991 г.: „Спечелихме с малко, но завинаги!” В политиката печалбата е винаги временна, вечни са само интересите на участниците в битката срещу България.
В основата на днес преживяваната от СДС трагедия с античен привкус стоят не интригите на управляващите, а разминаването между обещанията на лидерите за „пълна и окончателна победа” на „синята идея” и жалката действителност, наречена „Синята коалиция.” Да се върнеш при Командира, който напусна СДС и създаде своя партия (ДСБ), си е чиста проба признание, че си живял напразно. Колко лидери смениха седесарите, за да преглътнат днес унизителния факт, че ще участват в изборите за Европейски парламент без абревиатурата СДС?! И със съпредседател на „Синята коалиция”, който така си и остана нелегитимен в собствената партия, след като СГС не го регистрира. Заради непочтения натиск върху съда, двама съдии по делото за регистрацията на новото ръководство на СДС си направиха отвод.
|
|
|
| Солидарност, православие, Отечество! |
|
Уважаеми читатели,
драги приятели,
симпатизанти и членове
на ПП “Нова Зора”,
български патриоти,
съотечественици,
граждани на Република България
В навечерието сме на съдбовен за България политически сблъсък - изборите за 41-во народно събрание. Преди тях, както добре е известно, са изборите за европейски парламент. На 14 май започва и двадесетата календарна година от излизането на брой първи на в. “Нова Зора”. Припомняме този факт, защото отдавна вървим с вас и дай боже, далече да стигнем. През всичките години е било и вяра, и надежда, и покруса, и отчаяние. Имахме обаче един азимут и той се наричаше България, имахме един вектор и той бе истината. Говорихме честно, откровено и прямо. Случвало се е и да грешим, но то е било в подробностите. В главното, уви, се оказвахме прави. Днес България е член на ЕС, член е на НАТО. Но Отечеството ни има нужда от животоспасяващи действия. Националният организъм е усмъртен от вълчата отрова на безхаберието, илюзиите и предателствата на политическия елит. След безумните трансфери на държавен суверенитет днес гордата българска държавност има остатъчни параметри. Умира българското село. След страшната загуба на кръв вегетира икономиката на страната - няма модерни производства, няма стратегически отрасли. Спомен са годините на усилена модернизация на България. Нацията не е единна: няма цел и няма идеали. Чезне националната енергия. Като при мъртво вълнение потъва в противостоенето на групи, етноси и конфесии. На повърхността е спокойно, но отдолу бучи. Избуяват плевелите на радикализма. Всичко обаче е прелюдия към най-голямата опасност - трансфера на българската собственост в чужди ръце. Удобна маша за това са т. нар. политически сили на десния проект, който няма нищо общо с интересите на народа на България. Има само един лек, има само една противоотрова - пълното единение на просветените български патриоти, единството на хората на лява България.
|
|
|
| Само словото не стигаЕдинният ляв национален фронт става по-отговорен, с честно отношение
към хората и държавата на българите, към бъдещето на децата ни |
|
Добре дошли отново точно там, където винаги е било мястото ви, г-н Минчев. Не сте взели нито внезапно, нито непремислено, нито по порив решението си “Нова Зора” “да си дойде” при Коалиция за България, нали?
Ние сме нов член на Коалиция за България. И правилно предполагате, че решението ни нито е непремислено, нито е внезапно, нито е поривно. В политически план за нас това е необходимата крачка за единство на левите, на национално-патриотичните, на продържавните сили в българското общество. От това обединение има огромна необходимост. Националният организъм е отровен от миязмите на неолиберализма. За илюзиите и безхаберието, да не кажа за предателството на политическия елит трябваше да заплаща и плаща вече 20 години народът на България. Всички ние знаем непосилно високата цена на това време.
Допреди две години твърдяхте, че една от целите на “Нова Зора” е да изгради нов единен ляв национален фронт. С вашето влизане в Коалиция за България фронтът става нов, надявам се да е единен, но достатъчно ляв ли е?
|
|
|
| Операция “втора ръка” граждани |
|
През 1991 г. Съветският съюз се разпадна в резултат на предателството на президента Михаил Горбачов и отказ от поемане по „китайския път” , изразяващ се в секрета „Една страна – две системи”. Русия все пак остана единствената страна, която все още е в състояние да ликвидира САЩ в случай на пълномащабна ядрена война. 5000 ядрени бойни глави, изстреляни от шахти, стратегически бомбардировачи и подводници, не са шега работа. Ето защо НАТО заобикаля Русия с военни бази, а новият американски президент предлага нов ядрен паритет от 1000 бойни глави. Високоточните конвенционални оръжия на САЩ могат да се справят с наблюдаваните от Космоса руски ракети само ако те са малко на брой. Естествено, руският генерален щаб ще обследва възможните плюсове и минуси на „миролюбивата ” инициатива на Пентагона.
Нови оръжия се правят с много пари. От скъпия петрол Русия натрупа около 1000 милиарда долара валутен резерв, или както вече ги пресмятат – 1 трилион. Тя трябваше да бъде обезсилена и след “стопяването” на резерва й, да замрази разработването на нови оръжия. През 2001 г. Съединените щати избегнаха кризата с цената на събарянето на двата близнака небостъргачи в Ню Йорк с две войни. Защо сега да не накарат всички държави, участващи в глобалната търговия, да заплатят за кризата, предизвикана от неконтролираната гонитба на печалби от „господарите на света”.
|
|
|
| Луд умора няма: само се поти„Цветето” на Сретен Йосич замириса:
параноята на един политически мъж |
|
Кое е общото между бившия изпълнителен директор на МК „Кремиковци” и бивш президент на ЦСКА Александър Томов, астролога Емил Лещански, изкарал цяло Хасково на палатки с прогнозата си за катастрофално земетресение на Великден, и софийския кмет Бойко Борисов, който се кани да премиерства? Това е, че щом Темида протегне ръце към тях, и тримата я обвиняват, че изпълнява политическа поръчка.
Томов, на който запорираха къща за 1 млн. лева (при откраднати, според прокуратурата, 31 млн. лева), орева света, че бил жертва на бившите си съпартийци. Лещански обоснова тезата си с факта, че прогнозирал изборна победа на ГЕРБ. А пък Борисов, щом научи, че ще бъде призован от Белградския окръжен съд като свидетел по делото срещу трафиканта Сретен Йосич, отсече, че той над Белград не е минавал дори със самолет. И допълни, че БСП и ДПС му готвели атентат, който щели да припишат на наркобоса. Всичко това, преди да е получил призовка от съда. Според говорителя на съда в Белград Ивана Рамич, призовка към ББ ще има и тя ще бъде изпратена по дипломатическите канали. Има защо да се притеснява неформалният лидер на ГЕРБ, само че заплахата не идва оттам, откъдето той твърди. Източникът е в Сърбия, а БСП и ДПС само се възползват от затрудненията на софийския кмет.
Работата е съвсем проста: не БСП и ДПС, а Сретен Йосич заяви пред сръбското правосъдие, че е бил покровителстван от генерала в качеството му на главен секретар на МВР. Тоест, по времето, когато премиер беше основателят на НДСВ Симеон Сакскобургготски. Тогава ДПС бе единствен коалиционен партньор на „жълтите” и не бодеше очите на Бойко Борисов, който геройски се бореше срещу организираната престъпност. С изключение, както се оказа, на някои нейни представители. Един от тях се казва Сретен Йосич...
Според Христо Бисеров, председател на временната парламентарна комисия, която проверява твърденията на сръбския наркобос, Борисов трябва да се яви в сръбската столица на 26.10.2009 г. Самото създаване на тази комисия обаче буди толкова почуда, колкото и нервните изблици на неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Защото той все още не е депутат, а само кмет без имунитет. Следователно прокуратурата може да го разследва, без да е нужна санкция от НС.
|
|
|
| Мнимата левица си отиде, истинската дойде! |
|
Чета в. “Нова Зора” откакто излиза. Нещо повече – не по-малко от 50 са приятелите и колегите, които съм приобщил към богатото с идеи, политически анализи и прогнози издание. Убеден съм, че читателите на “Нова Зора” реално са над 25 000. Защото тези, които познавам в София, Ловешко и Казанлъшко, предават вестника на един или двама приятели и съседи.
Интересът към вестника нарасна сега, преди изборите, защото в него се води ясна и принципна полемика. Впечатлява позицията на Минчо Минчев, поднесена с публицистична дарба. Конкретният повод, който ме подтикна да взема перото, е страстната статия на колегата и приятеля Методи Георгиев, поместена в бр.14 “Ние левите и Станишев един от нас”.
И аз се питам, имат ли основания Илия Божинов и другите да отцепват и грабят “Българската левица”? Слушам ги и си мисля защо да залъгваме хората с неосъществими идеи и проекти? Да вземем становището им за безплатната медицинска помощ. И аз, и всеки беден българин е за това, но как може да се осъществи то при “остатъчна” държава? Как ще се осигурят заслужени високи заплати на лекари, професори, специалисти? Откъде ще дойдат толкова много средства за лекарства, информационно обслужване и модернизация? Онази държава, която хулят, държеше в ръцете си постоянно нарастващия национален доход.
|
|
|
| Ново начало на лявото обединение |
|
На 14 април т.г. в София, в партийната централа на БСП на ул. “Позитано” 20, бе подписан договорът на Коалиция за България за участие в изборите на Европейски парламент, насрочени за 7 юни 2009 г.
На базата на общото съгласие по основните ценности, принципи и приоритети за националноотговорна политика, социална чувствителност, държавност и загриженост за бъдещето на българския народ, в името на едно ново начало на ляв български проект, се съюзиха Българската социалистическа партия, ПП “Нова Зора”, ПП “Български социалдемократи”, Движение за социален хуманизъм, Земеделски съюз “Александър Стамболийски”, партия “Рома” и Комунистическа партия на България. Седемте партии чрез подписите на своите лидери потвърдиха подкрепата си и за десетте принципа на Партията на европейските социалисти и нейния проект за “Нова социална Европа”. Коалицията се представлява от преседател – председателя на ВС на БСП, или в отделни случаи - от упълномощен от него представител.
|
|
|
| В Единния фронт е спасението |
|
В не един и два броя на вестник “Нова Зора” се дискутира темата за Обединен ляв патриотичен фронт.
Направиха ми впечатление последните няколко публикации, които поставят важни за всеки българин въпроси. Всеки от авторите много точно и аргументирано е представил своята гледна точка, реших и аз да споделя своята.
Няма как да не се солидаризирам с написаното от комунистите от Дианабад – София, в бр. 12 от 31.03.2009 г. Много от техните виждания споделям напълно. Аз съм израснала в семейство на комунисти и за мен да бъдеш комунист, винаги е означавало да си честен, почтен, порядъчен както в личния си живот, така и в обществените изяви. Да бъдеш най-добрият пример за околните. Така знам от моите родители и за мен те са живото потвърждение на тези принципи.
|
|
|
| Забравеният урок на борбата |
|
Преди две години в БСП се създаде т. нар. ляво крило. Бабуваха му политически гинеколози като Александър Лилов и Янаки Стоилов. Но както казва народът, каквито политгинеколозите, такова и отрочето. Оказа се небъдна работа. С други думи “лявата бременност” на БСП остана. Тогава възприехме лявото крило като група за натиск вътре в Столетницата. Нещо повече, крилото обяви, че тъй като ние от “Нова Зора” сме имитирали лявост, ето ги, те идват, значи, чака ги епохата. Отговорихме им колкото за спомен. И всеки - по своя път. Не ги броим за противници, а за врагове - още по-малко. Но и от очи не ги изпускаме.
На 4 април - пак шум в системата. Учреди се “Българската левица”. Претенциите за всеобемност в случая са очевидни - пълния член идва да ни подсети, че освен тях други няма.
|
|
|
| Искаме си държавата |
|
Трябват ни правила в играта, защото у нас все още се играе без правила. Но не само без правила, играе се и без грим – грубо, открито и грозно. Имаме неписани закони. Имаме и неписани морални и етични правила. Имаме и традиции. Но какво от това?
В момента в България писаните и неписаните закони са като електрически стълб, на който нощем крушката свети горе, но денем цял ден стълбът обслужва кучетата. Това е така във всички области на живота ни: в политически, в икономически, в културен, в съдебен и в законодателен план. А демокрация без правила, норми и морал не е демокрация. Държава без институции, които да спазват и да държат стриктно и другите да спазват законите и обществените норми за цивилизовани отношения и поведение, се превръща действително в място, където всеки е оставен сам на себе си.
|
|
|
| Обединени ще победим, разединени ще загубим |
|
Случи се така, че познавам добре живота и дейността на великия син на италианския народ, генералния секретар на ИКП и деец на международното комунистическо движение Палмиро Толиати. Нещо повече, присъствах на речта му, когато по повод на дискусиите за еврокомунизма Толиати мъдро предупреди: „Различия в мненията са допустими, но единството в действията е задължително”.
Макар че цитирам по памет, не мога да не подчертая, че тези думи на неуморния деец на лявата кауза се оказаха пророчески.
Историята показа, че разединението доведе до колапс на комунистическото и на лявото движение въобще. В този смисъл препоръката на Палмиро Толиати е абсолютно задължителна и днес за всички комунистически, социалистически, демократични и патриотични обществени обединения на хората на лявата кауза, в условията на всеобщо настъпление на дясната реакция. Защото историята ни учи, но изглежда, че ние не се учим от историята.
Съществуването на различни фракции и течения в БСП след 1989 г., както и свободното провеждане на дискусии по различни проблеми не само от партиен характер, доведоха до разлика в подхода и формулировките по въпросите на целите и организираността на политическата борба, и в крайна сметка до разнопосочност в действията.
В това отношение заявленията за напускане на столетницата на част от дейците на Лявото крило и създаването на партия „Нова левица” в настоящия изключително важен предизборен период, е най-меко казано вредно. Впрочем излизането от БСП на Илия Божинов, Иван Генов, Петко Тодоров и др. е много точно изразено от главния редактор на в. „Нова Зора” Минчо Минчев в статията му, поместена в броя от 3 март т.г., поради което си позволявам да отбележа моменти от нея: „…Аз смятам, че актът на създателите на „Нова левица” е погрешен. Защото голямата политическа задача на днешния ден е преди всичко единението на българската левица, съюзът на всички мислещи хора, на всички нейни патриоти пред угрозата на възходящия радикализъм, възправящия се антикомунизъм, на възкръсващия маккартизъм. Освен това създателите на „Нова левица” не поднасят на обществото сериозна и научно-обоснована програма. Чия игра играят уважаемите другари? На олигарсите, или на хората на лявата политическа кауза, които жадуват за единение?
|
|
|
| Слаби са мъртвите хватки на мракаСъюзът на левите сили няма алтернатива |
|
На 26 февруари, четвъртък, в 18 ч, 40-ото обикновено Народно събрание гласува седмия пореден вот на недоверие на правителството на Сергей Станишев. Резултатът бе предизвестен. И ако трябва да се позовем на поета, бихме добавили: “За нас бе ясно, като че ще съмне!” Нещо повече, нямаме никакви причини да скърбим нито за съкровените надежди на опозицията, нито пък да се радваме на този “бетон арме”, който бе демонстриран от управляващото единство. Нашето отношение в “Нова Зора” към “тези, които Му гласуваха” не подлежи на преосмисляне. За нас те са обречените от “Салът на Медуза”. И с абордажниците на Доган сме наясно. Още от 4 януари 1990 г.! Това, че по съвместителство те се явяваха предрешени като съекипаж на “стария галеон БСП”, не променя нашето отношение към тях.
И все пак слушах дебатите по вота. Както се казва, нищо ново под слънцето. Разбира се, ако не се смята тактиката, възприета от министър-председателя и министрите му - пълен отчет за работата на кабинета, изнервящ до изнемога опозицията. И на нея не й оставаше нищо друго освен да изиграе своя театър: за публиката – пред микрофоните на парламентарната трибуна; за историята – в стенографските дневници на Народното събрание! Какво видяха едните и какво ще прочетат идните, днес не е тема.
В ушите ми обаче останаха още дълго да ехтят нестройните прощални залпове на опозиционното безсилие и тъмните закани за един близък изборен реванш. Слушах ги и си мислех: въз основа на какво старият галеон вече 20 години нехае за опозиционния картеч? И докога с тези скърцащи мачти и провиснали платна, с този отвсякъде видим десен крен и омърлушен флаг ще стига, закъдето е тръгнал? Осъзнава ли своите отговорности за хилядите очи и сърца, които изригваха всеки път при възгласа: “Мачта на хоризонта!”
Ето така се улових, че мисля за вятъра, че мисля за виновника и спасителя. Сиреч, мисля за надеждата, която би обединила всички. И се чух да питам: “Да сте виждали вятъра, ноемврийския яростен вятър, на кръстопътя на 500 пътя?” За Емил Верхарн, казах си, за неговото неудържимо поетично въображение и кръстопът от 500 пътя, е малко. Но днес лява България няма право да греши. Един е пътят. Два пътя няма! – единение, съюз, фронт, лява алтернатива – няма значение. Ляв марш! За лява България!
Та да си дойдем на думата: съюзът на левите сили няма алтернатива.
|
|
|
В момент на върхови изпитания
единствено важна е победатаСамо Единният ляв национален фронт
може да спаси българския народ
и българската държавност |
|
Предстоящите избори за 41-во народно събрание отново, за кой ли път, поставят въпроса за бъдещето на България, на българския народ и на българската нация. Какво трябва да се избира? Трябва да се избират хората, които ще ни управляват. Измежду какво трябва да избираме? Очевидно от това, което ни се предложи. Кои ще ни бъдат предложени?
Ето тук поредицата от отговори се натъква на трудно преодолимо препятствие. Както показва историята на всички страни в света, предложенията не могат и няма да бъдат спонтанни, няма да бъдат плод на осъзната разумна преценка, а ще бъдат фризирани, гримирани и поднесени като крайни решения от съществуващите политически субекти. В крайна сметка това ще бъдат познати лица, компрометирани от власт или от политика, досадни и неприемливи физиономии, разочаровали обществото и показали своята непригодност да управляват ефикасно в сегашната ситуация. Може ли да има нови лица, с нови идеи, с желание да ги осъществят и с достатъчно видим потенциал да ги осъществят, е въпрос с повишена трудност, защото олигархичната и плутократична прослойка в България, създала се в последните 20 години, е помислила за всичко. Пречките са най-различни, издигнатите препятствия – високи, а възможностите на тези, които не са крали и не са експлоатирали народа, са ограничени. В края на краищата, всичко ще се реши от разпределението на силите в общественото пространство и от готовността на избирателите, на народа, на „материала”, да подбира и да избира.
За какво става дума?
|
|
|
| В подкрепа на единния ляв национален фронт |
|
Съвсем ясно е, че предстоящите парламентарни избори и изборите за евродепутати ще имат изключително значение както за нашата страна, така и за европейските народи. От резултатите от тези избори ще зависи да се развива ли в бъдеще България като демократична, модерна и социална държава, в тясно сътрудничество с държавите от Европейския съюз, с Русия и с другите демократични страни, като държава, в която равноправно живеят хората, независимо от етническия произход и вероизповедание, с по-сигурна и чиста околна среда. Или нашата страна ще се върне назад, в хватката на нерегулираната пазарна икономика и общество, което осигурява възможността богатите да стават по-богати, в ущърб на всички останали. Това е моделът, който и днес защитават десните консервативни и либерални политически сили и партии и който модел доведе до днешната тежка и непредсказуема световна икономическа и финансова криза. Този модел защитават и предлагат и нашите десни опоненти в предстоящите избори.
За Европа и Европейския съюз победата на левите и левоцентристки сили в изборите за евродепутати ще има също така изключително значение. Известно е, че днес Европейският съюз се ръководи от десните и консервативни политически партии, имащи мнозинство в Европарламента, които защитават ултралибералния капитализъм и интересите на свръхбогатите. Някои ръководители от тези консервативни политически сили си позволяват да третират България като балканска колония.
|
|
|
| Или те, или народътГеополитически аспекти
на българската предизборна ситуация |
|
Българската предизборна ситуация се развива на фона на глобалната капиталистическа криза, поради което притежава геополитически и геостратегически черти. Както трябва да се очаква, те са непосредствено свързани и с цивилизационната компонента и следователно носят в себе си планетарни компоненти и планетарни последици. От тях ще отбележим:
1. Кризата на либерализма, на англосаксонския глобализъм и на протестантската нравственост, т.е. кризата на основните ценности, които се проповядват като общочовешки и които по един недопустим начин се насаждат в България.
2. Институционалната криза на наднационалната власт, оказала се негодна нито да предвиди, нито да овладее бързо и ефикасно кризата.
3. Капитулацията на движещите парадигми и лозунги на западната философия („спестявай, като работиш усилено и спазваш закона”, „всеки за себе си, Бог за всички”, „краят на историята”) като интелектуална база на неограничената агресивност на „златния милиард”.
4. Възникналите дълбоки и обосновани съмнения в съдържателността и полезността на регулируемия еволюционен исторически процес към планетарно свръхобщество.
Тези компоненти стимулираха както материални (антикризисни финасови програми), така и идеални (различни идеологически и стратегически проекти от типа на „Хватката на анакондата”) усилия за преодоляване на кризата колкото се може по-бързо, за сметка, разбира се, на обикновенните хора. Но колкото и да изглежда нелогично, макар че е логично, основна тежест се придава на идеалната сфера, на консолидиране на усилията за ликвидиране на алтернативните пътища не само за излизане от кризата, но и за тяхното окончателно погребване. Това без заобиколки го каза бившият български цар и бивш министър-председател Симеон Сакскобургготски: „Важното е да не слагаме нещата под общ знаменател: негативен е не капитализмът, а зле разбраният капитализъм. Не системата изобщо е поставена под съмнение. Между другото, защото няма алтернатива – комунизмът и колективизът се провалиха” (в. „Стандарт”, 9.02.2009 г.).
|
|
|
|
Иван Костов: - Не е важно "колко можем и колко
знаем", важното е, че ви пр-р-редадохме!..
карикатура: Тодор Цонев
Отстояване на "демокрацията"
карикатура: Тодор Цонев
Спасение от тигана на демокрацията
карикатура: Тодор Цонев
|
