|
|
Актуално: "Нова Зора" - Брой 17 - 29 април 2008 г. | Архив
В този сайт се публикуват само избрани статии от в. "Нова Зора". Единственият сигурен начин да прочетете целия вестник (и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!
От web администратора
България има бъдеще
само в съюза на социалната идея
и енергията на патриотизма |
|
Всички политически наблюдатели и анализатори са единодушни, че събитията в политическото пространство на България носят очертанията на криза и могат да бъдат квалифицирани като политическа криза. Водещата линия в тази криза е желанието да се свали правителството на тройната коалиция, да се омаломощи БСП до възможния предел и властта да се поеме от нов, предварително известен политически субект (ГЕРБ). “Нова Зора” винаги ясно е изразявала отношението си към крадливите лондонски юпита на дядо Сакс и опасната роля на ДПС в ерозирането на българската държавност. По отношение на БСП, нейният все по-десен уклон и идейна безпринципност, никой друг, подобно на нас, не е заемал ясна позиция на несъгласие. Но нека първо поговорим за източниците на кризата. Те не са от днес.
Хронологично кризата започна веднага след посещението на президента на Руската федерация В.В. Путин у нас. Само този факт вече показва, че случващото се е нещо сериозно, че в него са замесени не само български политически интереси, но и геополитически интереси на външни на България сили. Някому изглежда не се понравиха резултатите от това посещение. В този смисъл индикативна бе и подкрепата на тежката артилерия на Европейския съюз - Жозе Барозу. Рамото, което той даде на българския министър-председател, също е симптоматично, особено като се вземат предвид политическите действия на Сергей Станишев в последно време и неговите приглушено демонстрирани геополитически предпочитания. Задействаните “десни” сили у нас, техният подчертан оптимизъм, съчетан с открит настъпателен устрем, също издават старателно прикрито външно присъствие, както и вярата, че това присъствие рано или късно ще се материализира в тяхна полза.
|
|
|
| Глобализаторът, който дойде от студа |
|
Обвиненията на бившия главен икономист на Световната банка са изумителни. Включително и когато описва как Международният валутен фонд и Министерството на финансите на САЩ предопределиха изхода от изборите в Русия.
“Много хора бяха обречени на смърт”, каза бившият апаратчик.
Случващото се напомняше сцена от роман на Джон Льо Каре. Блестящ стар агент идва от студа, преминава на наша страна и след часове разпит облекчава паметта си от ужасите, извършени в името на политическа идеология, чиято порочност вече е осъзнал.
И ето, пред мен се намира един къде-къде по-голям улов от някой амортизиран шпионин от времето на студената война.
|
|
|
| Българо-руският диалог в контекста на европейските идеи |
|
Нашето заседание, така нареченият “панел”, би трябвало да носи по-слаба конфронтационна енергия. По текст видимо е насочен към миналото и поуките от него. “Развитие на историко-културните традиции”, разбира се в “контекста на европейската идея”. За миналото в посока към настоящето и бъдещето ще говорят такива авторитети като акад. Косев, проф. Долгов, д-р Черторицка, д-р Громико и други.
Искам да кажа няколко неща предварително, и то свързани с отделни тезиси, прозвучали в деня на откриването на конференцията.
|
|
|
| Славянството в 21-ви век |
|
Когато говорим за отделните цивилизации днес, е много модно да се споменават нашумелите през последните години имена на Арнълд Тойнби и най-вече Самюъл Хънтингтън с неговото произведение „Сблъсъкът на цивилизациите”.
В действителност много малко са тези, които знаят, че години преди споменатите по-горе по темата е работил гениалният руски учен Николай Яковлевич Данилевски (1822-1885). Човек с енциклопедични познания, за съжаление, той и днес се намира в периферията на обществената мисъл. Някои твърдят, че Данилевски е предшественик на Освалд Шпенглер и Арнълд Тойнби. Славянският гений, много преди своите западни събратя, е изказал всички фундаментални мисли по отношение на теорията на цивилизациите в своя труд „Русия и Европа”. На фона на огромната ерудиция на Данилевски О. Шпенглер, А.Тойнби и С. Хънтингтън изглеждат като обикновенни епигони.
|
|
|
| И на Великден, и на Гергьовден - като на първи април |
|
След скандали, слухове и поредния вот на недоверие най-после неяснотата около ремонта на правителството се изясни. В чест на Великден тримата политически алхимици - Станишев, Доган и Сакскобургготски, забъркаха сместа, наречена „структурни и персонални промени в кабинета” и обявиха идеята за победа на разума.
Покрай боядисаните яйца, козунаците и печените агънца се предполагаше, че избирателите - макар и доста по-скромни в трапезите - ще преглътнат по-лесно факта, че държавната гемия продължава да се носи из европейското море без лоцман, капитан и кормчия. Нещо като „Титаник” през Атлантика, когато капитанът си подремвал до срещата на лайнера с г-н Айсберг...
|
|
|
| Българите мохамедани извън България и Македония |
|
През 1978 г. на една неграмотна туркиня са се падали средно по 6,56 деца, на туркиня с начално образование - 3,88, и на висшистка - 2,71. И все пак турското правителство е обезпокоено, че докато туркините имат средно по 5,5 деца, то кюрдите са с по 6,5 деца, а това води до по-бързо увеличаване на дела им в населението на страната.
Официалната турска статистика игнорира въпроса за етническия състав на населението, като го замени с данни за разпределението му по езикова принадлежност. В условията на национално неравноправие много представители на малцинствата предпочитат да скрият своята истинска народност и език. За последно резултатите дори и от толкова странен начин за преброяване на населението на Турция бяха публикувани за 1965 г. Броят на жителите на страната с майчин език „помашки” според това „преброяване” на населението за отделни градове, е следният: Одрин - 10 324 души; Лозенград - 3375 души; Текирдаг - 1632 души; Измир - 1289 души (плюс 560 с майчин език български), или общо 17 180 души. Други 20 хил. души с майчин език „помашки” са регистрирани в околностите на Истанбул, и 40 хил. души - до Анкара.
|
|
|
| Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем...Времето променя хората в същата степен,
в каквато хората променят времето |
|
В много ускорени и странни времена живеем. Казвам времена, а не време, защото в България различни групи от народонаселението живеят в различни времена, а други дори в различни измерения.
За да не си помислите, че само при нас е така, ще цитирам един американски радиожурналист: “...четем твърде малко и мислим твърде малко... Увеличихме притежанието, но намалихме ценностите, говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често... Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем..."
|
|
|
| Триптих на Възкресение Христово |
|
Преди три години участвах в Национална конференция по теми от най-древната и по-нова българска история. Групата от град Пловдив беше донесла трибагреник с извезани върху него старобългарски знаци и изработено от техен съмишленик копие на Рафаиловия кръст. Тогава още не знаех каква ценност представлява самият оригинал. По-късно разбрах, че заедно с други експонати бил включен в изложба в Париж по случай 1300 години от основаването на българската държава. И че пред тази невероятна творба на дърворезбата занемели Пабло Пикасо и Салвадор Дали. Рафаиловият кръст се пази в отделно помещение към Музея на Рилския манастир, в стъклена камера и е застрахован за 1 милион лв. 12 години - от 1790 до 1802 г. - в Рилския манастир, над него работил монах Рафаил, роден през втората половина на 18 век в с. Калища, Радомирско.
Преданието разказва, че накрая ослепял... Кръстът е с размери ширина 81 см, височина 43 см. Изработен е от цяло дърво с две допълнения - палмети - на хоризонталното ребро, богато украсен с цветя. Носен е от пирамидално столче с крачка на животно. Изобразени са общо 104 религиозни сцени, надписи и 650 малки фигурки. Виждат се събития от живота на Христос, от Стария и Новия завет.
|
|
|
| Православието ще ни свързва и в бъдното |
|
Неслучайно изложбата “Катедралите на Русия” (9.04-15.04, Руски културно-информационен център) ни гостува точно в седмицата преди Великден. Тя е част от многобройните изяви в рамките на “2008 г. - Година на Русия в България”. Авторката - Людмила Волхонская, е народен майстор на Русия и член на Международната художествена фондация. Започва творческия си път с бродерии на икони със сърмени конци. По здравословни причини прекъсва и се насочва към живопис и графика, но темата за православието остава водеща.
Художничката изобретява и патентова свой авторски начин за подготовка на платното, като го промазва и после нанася акрилни бои. Така у зрителя остава впечатление, че в картините прониква невидима, небесна, светлина. Оригиналния си стил художничката нарекла “Светлина на Новото време”.
|
|
|
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Още за “митът Батак” |
|
Едно възвание, в което е изразена тревогата на видни френски историци от все по-честите политически намеси в оценката на събитията от миналото, е публикувано във в. “Либерасион” на 13.12. 2005 г. То е резултат от зачестилите аморални и антидемократични опити на корумпирани публични личности да налагат преднамерени интерпретации на доказани исторически истини, превръщайки свободата на научната мисъл в слуга на идеологически внушения.
Възванието се базира на консенсусно приети принципи, а именно:
- Историята не е религиозна догма, не зачита верски забрани и не признава табута.
- Историята няма за задача да въодушевлява или да осъжда - тя доказва.
- Историята не трябва да е робиня на актуалността. Тя не налага съвременните идеологически схеми върху миналото.
- Историята не е юридически предмет. В свободната държава не подобава нито на парламент, нито на юридическия авторитет да декретира истината...
|
|
|
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Батак:Долината на смъртта и хората без сълзи |
|
Предостатъчно ужаси ми бяха сервирани след вчерашното мое писмо. Няма нещо, казано за турците, което да не вярвам сега. Нищо не би могло да се каже за тях, което аз да не сметна за вероятно и правдоподобно. Човек би помислил, че съществува известна граница за жестокостите, за които всяка дискриминация е невъзможна, където обикновеното сравнение, пресмятане и мярка са поставени извън всякакъв въпрос. Но тази граница турците са вече преминали. Човек не може да ги следва повече. По пътя се издигат планини от страшни факти, зад които нищо не може да се види и безсмислено е всяко усилие да се върви по-нататък. Човек чувства, че е излишно да продължава да мери тези планини и да решава дали те са с няколко метра по-високи или по-ниски, или да търси къртичини между тях. Човек чувства, че е видял достатъчно, че е време да отстъпи назад.
Но нека ви разкажа какво видяхме в Батак: Ние имахме известни трудности при напускането на Пещера. Представителите на властта бяха обидени поради това, че г. Скайлер отказа да вземе турски чиновник с него и заповядаха на жителите да ни кажат, че тук няма коне, а ние трябваше да оставим нашите каруци и продължим на седло. Но хората бяха толкова загрижени да отидем, че сами ни доставиха коне въпреки забраната, като ги докараха първо без седла, за да покажат уж, че вършат това без охота. Ние попитахме дали биха могли да ни донесат и няколко седла. С голяма готовност и с известна насмешка за начина, по който заповедите на мюдюрина бяха потъпкани, те донесоха и седлата. Най-после възседнахме конете и се приготвихме да потеглим. Цяла сутрин ние бяхме обсадени от същите хора, които предната нощ ни бяха блокирали. Или поне те изглеждаха да бъдат същите, тъй като техните разкази бяха много сходни помежду си.
|
|
|
| Знаци по пътя |
|
Оставката на вътрешния министър Румен Петков постави в цялата си острота въпроса за кризата в сегашното управление. Няма да коментираме продължилата почти месец медийна истерия около скандалите в МВР, нито кой докъде е прав и кой откога е крив. Че там нещата, както и в цялата държава, не са наред, отдавна е ясно, както е ясно коя и главната пружина на цялата инспирирана отвън, но обговорена от опозицията криза. Още когато се състави сегашният кабинет “Нова Зора” го окачестви като възможно най-точната илюстрация на баснята за орела, рака и щуката. Тогава, за да не стане БСП пълен заложник на изнудванията на Кобурга и неговите крадливи юпита, на “Позитано” 20 избраха за стратегически партньор в изпълнителната власт ДПС. Преди изборите през 2005 г., на конгреса на движението, Станишев заяви: “Ние сме обречени да управляваме заедно!”. Три години оттогава привържениците на БСП стискат зъби както пред арогантното поведение на хората на Доган в държавните ведомства, така и пред планомерно осъществяваната от тях турцизация на смесените райони. Така в името на коалиционната стабилност, в стремежа си да угажда и на СКГ, и на Доган, БСП бе принудена да се откаже от провеждането на по-ясно изразена социална политика. Това сериозно подрони доверието в нея и цената, която ще плати, се очертава като съкрушаваща.
|
|
|
| Разколников - щрихи към портрета му |
|
Тази горчива шега, уви, не е клевета на заядливци. За удобство на идеологическите догми в съветската историография едни имена безмилостно се зачеркват, други незаслужено се превъзнасят. Има и по-сложни варианти - герой - предател - герой. Такава е съдбата и на Ф. Ф. Разколников - революционер, военачалник, журналист, писател, дипломат, човек, в крайна сметка - една трагична съдба.
През август 1934 г. Разколников е назначен за пълномощен представител на СССР в България, а през 1938 г. бяга в Париж, където публикува открито писмо до Сталин, в резултат на което за дълго се превръща във фигура на премълчаването.
|
|
|
| Справедливостта създава стабилност в историята |
|
Неведнъж сме обвинявали българските кабинети - без значение на политическия им цвят -в пълен нихилизъм и безхаберие по отношение на въпроса с обезщетяването на тракийските българи. В продължение на 18 години този въпрос бе загърбван - сакън, да не разсърдим Доган или Анкара. Очевидно от членството в НАТО и ЕС все пак има някаква полза. Защото най-сетне премиерът Сергей Станишев обяви, че този въпрос ще бъде поставен в контекста на членството на Турция в ЕС. И че уреждането на имуществените права на българските бежанци и изселници от Източна Тракия и Мала Азия е важно за българското правителство.
Обезщетяването на българските тракийски бежанци е регламентирано от договора между България и Турция от 1925 г. Според официален документ на Министерството на външните работи от 1983 г. турската държава дължи на българските изселници 10 млрд. долара компенсации за земите им.
|
|
|
| На Балканите има много "чужди езици" |
|
Формулата “Разделяй и владей” отдавна е доказала своята ефективност. Толкова отдавна, че дори общо взето бавно вдяващите янки са се научилr да я използват. Най-вече на Балканите.
Вашингтон отдавна има зъб на Атина заради нейната независима и националноотговорна външна политика. И решиха да я чукнат по болното място - проблема с Македония. И ето, помощник-държавният секретар на САЩ Даниел Фрийд изправи на нокти Атина, говорейки съвсем официално за наличието на “македонска националност” и “македонски език”. Даниел Фрийд пояснил, че македонски език се преподава в дипломатическата школа към Държавния департамент. И добавил, че там вече се преподавал и босненски (?) език. И че може би ще се преподава и черногорски! Ето как можело значи да се "учат" измислени езици.
|
|
|
| За ЕС, земеделието ни и още нещо |
|
Неотдавна, в разгара на скандала с европейските фондове, се обадих на г-н Тадаръков, за да го попитам за един проект, свързан със „създаването на лозово насаждение” в района на с. Гранитово, Ямболско. Случаят е следният: разследващият журналист, г-н В. Касабов, с камера засне как е създадено това „лозово насаждение” от 2000 дка, чието изграждане струва близо 6 млн. лв. Технологията е опростена, като вместо риголване на дълбочина 80-100 см, няколко жени с казми отварят цепнатина направо в пасището и там поставят лозова пръчка вместо лозичка. След това минава комисия, която узаконява „лозовия масив” и проектът е завършен, парите - получени.
Поисканата от мен среща ми бе отказана и ме свързаха със служителка от фонд „Земеделие”. Тя ми отговори, че „тази информация не може да се дава на всеки” и за да я получа, трябва да подам заявление и чак след 1 месец, като се прецени, ще ми се отговори?!
|
|
|
| Още за Христо Маринчев |
|
Може би е редно най-напред да се представя сам, а след това да разказвам за Христо Маринчев. От 1928 до 1950 г. живях в град Плиска. Живях там като дете, като ученик и младеж. В паметта и сърцето ми Христо Маринчев остана между най-близките ми другари и приятели. И днес той е пред очите ми: свенлив, скромен и тих, обективен и смел, бих добавил и политически устойчив. И най-вече - истински българин!
Баща му - бай Кирил беше музикант. Служеше като старшина във военно поделение в Шумен, а после и в други градове на България. Всяка събота и неделя излизаше на площада и без някой да му плаща, свиреше, за да весели хората. Беше обичан и уважаван човек, участник в антифашистката борба.
Майка му, Димитрина, отгледа Христо и сестрите му Дешка и Софка. С Христо Маринчев бяхме сред учредителите на РМС в Плиска, а през 1949 г. ни приеха за членове на БКП. По-късно той завърши история във Философско-историческия факултет на Софийския университет, с профил археология, и втора специалност философия.
|
|
|
| Дали не плачат за нов Дойран? |
|
Злополучен български фермер, който бил женен три пъти, реши да заложи за последен път на сватба с коза, съобщи британският ежедневник “Дейли телеграф”. И продължава, че българинът на име Стоил Панайотов разменил жена си с въпросното тревопасно животно на пазар в Пловдив. Да беше го писал някой жълт лист като “Дейли мейл” или “Сън”, както и да е. Те от подобни “новини” живеят. Но на “Дейли телеграф” просто не му прилича.
Оставяме настрана факта, че в Пловдив хайван пазар няма. Кметовете му са забранили животни да плескат града още по царско време. А ако се прочете по-внимателно дописката, излиза, че продавачът на козата май отдавна е хвърлил око на жената на Панайотов. Така че цялата история - ако въобще е вярна, изглежда по-скоро като опит на рогоносец да излезе с чест от създадената ситуация. Дето се вика, козата е минала като откуп.
|
|
|
| Ведрото, от което ще пием вечно25 години от издаването на "Видрица" |
|
През пролетта на 1983 г. се появи една книга, която раздвижи позастоялите води на тогавашния литературен живот, където всяко творение на литературно-партийните началници беше "пореден творчески успех" (ако си послужим със заглавието на рецензия за един от тях). Естествено, тя идваше от далечното минало с близо 100-годишно закъснение. Носеше странното заглавие "Видрица", а неин автор беше арабаджиевският поп Минчо Кънчев. Сред многото й достойнства най-напред ни порази в нея усещането за свобода. Един човек от мрачните времена на турското робство ни показваше какво значи да бъдеш свободен и че свободата е не толкова белег на дадено историческо време, колкото на вътрешно самоусещане и самочувствие на личността. "Видрица" ни донесе посланието, от което имахме най-голяма нужда в момента.
Демонстрирайки завидно за времето си жанрово самосъзнание, поп Минчо Кънчев схваща много широко и свободно понятието жанр във време на икономическа скованост на литературата. Очевидно по своя замисъл прозата му трябва да излиза извън границите на традиционните конвенции: "Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, която може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочее, и прочее, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох "видрица", защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочее."
|
|
|
| За свободата с кръст и пушка! |
|
Епичните събития през април 1876 г. възвисяват подвига и оставят в историята на България имената на десетки българи. Заедно с това, както се случва при всички забележителни масови исторически събития, има и десетки други, чиито имена са неизвестни или по-малко известни.
Повече от месец след въстанието в Пловдив на един от мостовете на река Марица демонстративно е обесен свещеник. Това става в един от големите градове на страната, пред очите и на чужди консули, когато в страната има и чужди журналисти?! Голям карез трябва да са му имали турците?! Кой е той?
Свещеник Тодор Трифонов е роден в с. Жребичко. Селото е много стародавно поселище, още от времето на траките. Разположено е в северните склонове на Родопите на около 750 м. надморска височина в близост до Брацигово-Кричим. Някъде преди средата на 19 в. в частни къщи се правят училищни стаи, където се учат децата. Църквата е съградена през 1850 г.
|
|
|
|
Кучешки марш:
- Леви, десни, псета бесни...
карикатура: Тодор Цонев
|