"Нова Зора" - брой 19 - 10 май 2005 г.

Вън търговците от храма на културата!
Проф. Петко ПАВЛОВ, д.и.н.

Симеон Борисов Кобургготски лъже, много лъже... В резултат на реставрацията на капитализма, криминалната реституция и приватизация на обществената собственост в България след 1989 г., беше разрушена и разграбена не само икономиката, но и много национални паметници. Сгради, паметници на културата, за възстановяването и реставрирането на които бяха изразходвани стотици милиони народни пари, бяха реституирани и превърнати в кръчми и други частни "културни" заведения.
Венец на този процес е "реституцията" на Съдебната палата, изхвърлянето на Националния исторически музей вън от София и унищожаването на уникална, специализирана и скъпа апаратура, свързана с функционирането на музея.
И това не е всичко - само за ремонта на сградата и превръщането й отново в съдебна палата ще бъдат изразходвани повече пари от тези, за закупуването на терена и построяването на посолството на САЩ в Лозенец, на територията на Южния парк.

Колко нови съдебни палати с тези средства можеше да бъдат построени? Колко ли "демократи" са си натопили не само пръстите, а и ръцете в меда около този ремонт, та ще има да ги облизват и внуците им...
Друг бисер на "далновидната" политика в областта на "опазването" на културноисторическото наследство бе опитът за приватизация на Галерията за чуждестранно изкуство и превръщането й в турски хотел с галерия. Тя не беше реализирана само защото акад. Светлин Русев, разни “интелектуалци”, “комунисти” и други хаймани", както би казал Бай Ганьо, се развикаха и развалиха добрата сделка, провалиха келепира на министъра на културата.
По подобен начин се разви и делаверата с Ботаническата градина, и строителството на хотели в Балчик.
Но да не бързаме да се радваме, защото при съществуващата в България обстановка и всенародна дрямка Абрашев-1 не успя, но Абрашев-2І или 3ІІІ непременно ще успее. Увереност в това ни дава "мъдрото" решение на правителството, дефакто на Симеон Кобургготски, за сливането на Министерството на културата с туризма, т.е. с бизнеса. Акад. Св. Русев написа в . "Труд", че Абрашев лъже, много лъже. Ще дочакаме ли друг българин да последва неговия пример и да извика, че Симеон Борисовлъже, много лъже.
Излъга българския народ за 800-те дни. Излъга, че ще има нов морал в политиката; че като продадем или отдадем на концесия нашите заводи, пристанища и магистрали на чужденци, на "стратегически инвеститори", България ще просперира, ще спечели - не знае ли притчата, че който е купил кокошката, той ще събира яйцата?! Лъже, че България се развива успешно и се подобрява жизненият стандарт на народа. Не чете ли световната статистика, че по основния икономически показател - произвеждан брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението България от 25-о място в света преди 1989 г., през 1997 г. е на 68-мо, а сега някъде след 80-ото. Че от средно развита стана най-бедната страна в ЕС.
Лъже, че за България е по-важно да стане член на ЕС на всяка цена, вместо да защити своите икономически интереси - АЕЦ "Козлодуй", селското стопанство, индустрията. Лъже, че при сливането на Министерството на културата с туризма частният бизнес ще подпомага културата.
Не е лъжа само, че отлично си уреди своето и на семейството положение. Получи не само всички наследствени имоти, което не стана в други държави (Гърция, Сърбия, Румъния, Унгария, Чехия и др.), но получи и много други, които никога не са били собственост на царското семейство.
На румънския крал, като компенсация за национализираните царски имоти в Румъния през 1947 г., са определили 30 милиона евро, макар че всички имаме представа каква е била тяхната величина в сравнение с тези на Кобургите в България. Освен това румънският парламент и президентът ще обсъждат дали да му се даде тази компенсация. А какво правят българският парламент и президент?
Това, което става в България, е трудно да се обясни и навярно единственото, което може да се каже, е отново да се повтори старата римска максима "Всеки народ заслужава управниците, които има".
Ако чакаме политиците да извикат за лъжата, едва ли ще го дочакаме. Историята показва, че защитници на народа, на бедните и на националната култура си остават левите сили. Но като гледаме как българската левица определи за водачи на листи в предстоящите избори г-н Камов, г-н Гущеров и Сие, не е известно какво и кой ще защитават тези "леви" депутати. А ген. Любен Петров, проф. Пантев, проф. Сапарев, г-жа Стела Банкова навярно са "десни", та затова не бива да бъдат водачи на листи на левицата?
Признавам си, че не съм силен в граматиката, но при определянето на принадлежността на политиците към левите или десните съвсем се обърках, кога да ги пиша с кавички и кога без кавички. Навярно е време всички ние да се размърдаме и от електорат да станем народ. Не ни ли стигнаха 500 години "турско присъствие" и 15 години "демокрация"?
За да се запазят паметниците на историята и културата, да стане културата един от приоритетите на България, е необходимо.
Първо - да има ясно формулирана концепция за мястото и ролята на културата за развитието на България. Адекватна организация и управление на културата, да се следват установените традиции. Например съхраняване в музеите на най-важните предмети и вещи, свързани с историята и културата на страната, в т.ч. регалиите на властта, оръжия, униформи, ордени и др., каквато е традицията във всички европейски страни. Доста печален в тази насока (в сравнение с другите страни, включително съседните) е нашият опит. Фердинанд І, който след като царува 31 години си замина, натоварил цяла влакова композиция. А неговият внук Симеон Борисов, който се върна в България като министър-председател, не върна нищо, не донесе българските ордени, които дядо му е получавал като държавен глава и които са заплатени от българския народ и законно принадлежат на България, а ги продаде в Лондон на търг.
Обидно е, че бяха продадени дори на безценица (War Medals, Orders and Decoration. Sotheby’s London Tuesday, 7 July 1998). Българските колекционери, които искаха да закупят някои от тези ордени, само след няколко месеца, трябваше да заплатят на търговците 2-3 пъти по-високи цени.
Разбира се, има изключения - съпругата на българския княз Александър І подари на българската държава всички ордени, личното оръжие и униформи на княза. Но тя била обикновена актриса без синя кръв. В интерес на истината трябва да отбележим, че Симеон Борисов се „реабилитира”. На Националния исторически музей бяха подарени буйките и сватбената рокля на дъщеря му Калина (навярно защото не могат да се продадат на търг), и историците има да се потят да доказват какво е мястото и ролята на Калина в историята на България. Обаче цяла сюрия нови царедворци и "независими" медии изпаднаха в див възторг. О, времена!..
Второ - необходимо е достатъчно добре балансирано държавно финансиране на културата. Такъв е опитът на всички уважаващи себе си и своята култура държави, в това число и социалистическа България (1944-1989г.). Останалото са приказки за наивници.
Това, което направи правителството и НС - сливането на културата с туризма, е не само недалновидна постъпка, но дори престъпление. По същество така се създава възможност за узаконяване на разграбването на историческите и културни ценности на България. Формулата е същата, както при реституцията, приватизацията, връщането на царските (и не дотам царски) имоти - може да не е морално, но е законно, а България е правова държава?! Тоест, разграбвайте, крадете - но законно!
Трето, необходимо е ясно да се разбере, че културата, паметниците на историята и културата, като неразделна част от българската държава, българската нация, са в опасност. Преди години на бившия президент Петър Стоянов за по-бързото интегриране със Запада му пречеше славянската азбука. Сега други „демократи” искат да превърнат културата в слугиня на туризма, на бизнеса, само и само да ги харесат и приемат по-бързо, на всяка цена в Европейския съюз.

Нима всички оглупяхме и ослепяхме та не виждаме, че ако така върви България, може да влезе в ЕС, но не като народ със своя култура и паметници, а като територия - с продажни политици, компрадорска (посредническа) буржоазия, колониална администрация и бедно обслужващо население.
Може би трябва отново високо да извикаме, това което написа в заглавие на първа страница, преди известно време нашият вестник: „Стресни се, племе, несъбудено!”

Нагоре
Съдържание на броя