Ако метеоролозите бяха предсказали изобилните валежи през тази година, язовирите щяха да бъдат източени своевременно, а не аварийно. И бедстващите общини, селища и жители със сигурност щяха да са по-малко.
Ако бяха почистени коритата на реките, ако се поддържаха дигите край тях, разливи може би нямаше да има.
Ако хората от застрашените райони бяха предупредени навреме за изпускането на язовирите, сигурно щяха да опазят поне животните си. И нямаше да се борят сами и за живота на близките си хора.
Ако бюджетният излишък, с който се похвали жълтият министър на финансите Милен Велчев, не бе прахосан за предизборна реклама на управляващите, нямаше да е проблем министърът на извънредните ситуации Филиз Хюсменова да осигури средства за възстановяване на щетите от пороите. И сигурно премиерът в оставка Симеон СКГ нямаше да се оправдава с “ниската застрахователна култура” на българите. Вероятно за четири години не е успял да разбере, че при мизерията, в която едва оцеляват неговите “поданици” и тия, които му "поверваха", застраховането на имота е последна грижа. Много от тези “наши сънародници” нямат пари за здравни и пенсионни осигуровки. Дори осигуряването на насъщния става проблем.
Ако шефовете на пожарната и на гражданската защита не бяха конкуренти, а единомишленици и съратници, ползата от тяхната намеса за овладяване на кризисната ситуация щеше да е по-голяма. Но те твърдят, че причината е в неработещия закон за извънредни ситуации и в липсата на единна национална институция, която да координира спасителните операции. Всеки един от тези генерали, естествено, се вижда само като началник на другия и дори не скрива убеждението си, че другият е излишен.
Г-н Кобурготски: - Успокойте се, г-н Балкански! И след
моя мандат вие ще продължите да управлявате!..
карикатура: Тодор Цонев
Ако правителството в оставка не бе запленено от коалиционните пазарлъци, а се беше обърнало към конституционните си задължения за гарантиране на живота и имота на гражданите, вероятно всички щяха да спечелят.
Толкова “ако”.
А хората останаха да разчитат на себе си и на Господа!
Прекъснати бяха водоснабдяване и електроснабдяване в редица райони, сухопътният и железопътният транспорт. Села и градове заприличаха на Венеция, но едва когато водите се оттекоха, някой се сети за армейските инженерни подразделения, които можели да се използват за ликвидиране на щетите от пороите.
Учудващо е, че никой - при целия този ужас, - не се сети за доскоро съществувалите Строителни войски и войските на Министерството на транспорта и съобщенията. Мощни структури с добра техника, които биха могли бързо да възстановят поне пътната инфраструктура.
Кой и какви съображения наложиха тяхното закриване, при положение, че действащата армия се сви почти до цифрата след Ньойския договор? При положение, че едните са създадени около Балканската война, а другите (Строителни войски) след Ньойския договор от 1919 г., за да бъде запазена част от армията и да е полезна за изграждане на пътища и други обекти. А ликвидирането на Строителни и Транспортни войски бе продължение на ликвидацията на Българската армия по време на прословутия преход.
Следите на това престъпление водят и към “най-успешното” управление на ОДС. Същото, което днес пребивава в парламента и в общественото пространство като файтонна коалицийка от най-екзотични субекти (включително земеделци и наследници на Българските национални легиони). Коалицийка, която се сили да прави десен парламентарен съюз, за да получи мандат за съставяне на правителство. Истинският виновник - Командира, на онова погромно правителство, е изпълнен с гордост като лидер на не каква да е партия, а на Демократи за силна България!
Колко е демократ, се видя отпреди, а колко е силна България, лъсна по време на тридневния потоп.
Боже пази! Но да се върнем на темата. Достатъчно е само ликвидирането на споменатите военни структури, за да се мотивира решението на подсъдимата скамейка да се турят пишман-държавниците от кохортата.
Попитайте някой, служил например в жп войските, за колко дни изграждаха мост над река, като Янтра, колко линии можеха да електрифицират или поправят след пороите.
Веднага ще разберете, че България страда не толкова от природните, колкото от политическите бедствия. Дъждовете все някога ще спрат, докато глупостта на политиците е нескончаема. Тя именно настояваше, че Транспортни и Строителни войски са комунистическо творение, че следва да бъдат подложени на лустрация и ликвидация, подобно на ТКЗС.
И днес същите модерни ликвидатори питат какво прави правителството за отстраняване щетите от наводненията! Вместо да пишат показания. Защото когато ликвидираха тези структури, уверяваха, че били неконкурентоспособни в условията на пазарната икономическа среда. Времето доказа, че никоя цивилна организация не може да има организираността и бързината на действие на военните структури. Затова навсякъде по света, в това число в Тайланд и Индонезия, военните първи се притичват на помощ на пострадалите от стихийните бедствия. В същите тези сатанизирани хитро Транспортни и Строителни войски хиляди младежи получаваха и професия, и грамотност, и възпитание в труд ако щете. Ако днес въпросните войски съществуваха, хората щяха да имат повече надежда и в държавата, вместо да разчитат на милосърдието божие и на също тъй бедните си съотечественици.
Пороите няма да са последните, защото иде есен, след нея зима и държавните мъже пак ще бъдат изненадани от обилните дъждове и снегове. Злото обаче е сторено и може би е непоправимо. Къде ли е сега разпиляната мощна строителна техника? Чии грабливи ръчици са я обсебили или продали за скраб? Да не говорим за специалистите и обикновения състав на войските, които реагираха за часове, и там, където има нужда от помощ.
Няма полза от закъсняло разкаяние, но дали сполетялото ни бедствие не е повод да се помисли за съдебно наказание на старите грешници, барабар с новите такива? По-добре късно, отколкото никога, за да е като обица на ухото на новите кандидат-властници. Някои от тях, впрочем, са толкова “нови”, че чак намирисват... По-стари са от греховете си, но за жалост Господ не наказва тях, а нещастните граждани на тази държава. ”Тази страна”, която се кани да влиза в Европа, затънала до гуша в кал, вода и тиня.
Небъда е тая работа, но с такъв “политически елит” и адът е по-малко страшен от ежедневната земна човешка трагедия.
Жалко за народеца български!
|