Като затекоха едни преговори за съставяне на правителство, та цели два месеца. През това време три потопа завлякоха страната, унищожиха покъщнината и надеждите на хиляди хора, а политиците - преговарят ли, прего-варят!
Като ги слушаш, излиза, че трябвало да се поеме политическа отговорност за управлението на България, за европейското й бъдеще, и за разни други добрини. А хората, зрители в театрото упорито си мислят, че става дума за делба на кокала.
Три седмици се изтърколиха, БСП, НДСВ и ДПС трябваше да “реализират” първия мандат за съставяне на правителство. Станишев и Симеон си мериха ината, а финалната драма остана да се разиграе по нощите, когато и Господ спи... Поведе се битка на живот и смърт - гласуването за премиер и правителство да бъде тайно! Сякаш всички в НС бяха убедени, че участват в мръсна афера, дето не е за показване пред хората! Сякаш се избираше не правителство, а управителен съвет на държавно дружество, предвидено за приватизация от роднини и братовчеди...
При това социалистите, дето се гнусят от коалиция с “Атака”, приеха техният кандидат-премиер Станишев и неговият проект за структура и състав на Министерски съвет, да бъдат подкрепени от проклетите “националисти” и “ксенофоби”. Дори успяха да закълнат лидера си за премиер, без да има правителство. А срешу участието на ДПС в кабинета на Станишев реагираха най-остро точно тези "сили”, които преди това най-спокойно си управляваха с подкрепата на “турската” партия. Кабинетът БСП-ДПС не мина и Станишев с явно неудоволствие трябваше да върне мандата, за да започне следващият кръг от надлъгването “в името на България”. Хорото поведе НДСВ, което сформира два преговорни екипа и изведнъж предложи на “Коалиция за България” тя да излъчи кандидат-премиер. Ами какво стана с единствената гаранция за продължаването на проевропейската политика, - “Негово Величество” Симеон СКГ? Отговорът на този въпрос се крие в състава на преговорния екип на НДСВ, който трябваше да се пазари с БСП. В него бе включен Асен Ошанов, личен адвокат на СКГ и на неговите реституирани “царски” имоти. Един вид, компромисите от страна на НДСВ свършват до “царските” имоти, заради които БСП внесе в НС проектозакон за замразяване на разпореждането с тях. Значи, премиерът в оставка се отказва от втори премиерски мандат, но не и от имотите!
От Бузлуджа Станишев отхвърли “данайските дарове” на НДСВ и увери социалистите, че БСП няма да се продаде. Спестена бе само думичката “евтино”. Защото по-късно БСП все пак отиде на сгледа с НДСВ в НС, макар и без своя лидер, възп-репятстван по “лични причини.” На НДСВ бе изпратено писмо с 12 въпроса, включващи и някои приватизационни и реституционни операции, а “жълтите” отговориха толкова ясно, че все едно отговорите им ги беше писал самият Симеон. Соцръководството не остана доволно и скъса пазарлъка. Вторият мандат, макар и още неполучен официално от НДСВ, се провали още по-безславно от първия на БСП. НДСВ остана управляваща партия, макар и в ос-тавка, а лидерът й се яви пред поданиците, пострадали от пороищата, качен на бронетранспортьор! Засега, да ги “спасява”, а утре - може би и да ги усмирява. Междувременно партията му обяви, че без КБ не може да се състави широко и стабилно коалиционно правителство, поради което може да върне мандата.
Мандатоносители
карикатура: Тодор Цонев
Колкото до ДПС, “жълтите” не възразявали то да участва, ако бъде поканено от БСП. Работата обаче се извъртя така. Президентът Първанов настоява за четирипартитна коалиция от БСП, НДСВ, ДПС и БНС. А знаем, че БНС са най-сговорчиви и готови да подкрепят всяко правителство, в което няма хора на Прокуратурата! Упоен от мириса на задаващата се власт, лидерът на ВМРО Каракачанов “прие” и ДПС да влезе в правителството, ако не разполага с прекалено много власт. Че колко власт е прекалено много за Доган?
Нейсе, отместен бе и последният препъникамък пред бъдещото правителство на България. Ако се нарече “експертно” или “програмно”, няма пречка към компанията да се примъкне и Иван Костов. Стига премиерът да е непартиен. Ако решенията там се вземат с консенсус, както иска Симеон, представяте ли си как ще заработи това творение на българския политически гений?!
Впрочем, защо БСП и НДСВ не се разбраха още при първия мандат? Нали уж програмите им бяха близки, дори се обвиняваха един други в плагиатство? Значи различията им съвсем не са били принципни и програмни, а е ставало въпрос кой колко министерски постове ще получи и над кои министерства ще се упражнява. В замяна на какво НДСВ отстъпи от искането си премиер да бъде Симеон СКГ? И защо скъса калимерата с БСП и НДСВ, за да им предложи след седмица БСП да излъчи кандидат-премиер? Явно в “жълтата” партия са решили, че могат да минат и без своя “гарант” (СКГ), ако получат желаните министерства. Или пък от самото начало са били убедени, че предсрочните избори са неизбежни и са решили да натрупат дивиденти пред електората с измамна отстъпчивост?
Склонен съм да приема второто, защото ако искаха да водят сериозно преговори с левицата, “жълтите” нямаше да включат в преговорния екип Асен Ошанов. Много ще ми е интересно как БСП ще обясни отказа си от внесения в НС законопроект за “царските” имоти. Отстъпка, без която не би могла да получи подкрепата и участието на НДСВ в едно общо правителство с ДПС и БНС. Този казус вече е невалиден: БСП се отказа от правителство с мандата на НДСВ, третият мандат също няма да е лесен. При него БСП и ДПС ще разчитат на БНС. Такова правителство ще бъде изправено пред угрозата да го бламират при всеки вот на недоверие. А такива няма да липсват, въпреки проевропейските клетви на десницата. След като това е брак по сметка, “годежът” може винаги да бъде развален, щом за някоя от страните се появи по-добра оферта. БСП обвинява НДСВ, че се държи като съгрешило малко дете, но и самата тя не е далеч от тази метафора. Първо, самият Станишев призна, че “червените” са били малко наивни при преговорите с НДСВ. Думата “наивни” тук е неуместна, понеже ставаше въпрос по-скоро за самоувереност, че при таен вот ще мине дори правителство, съставено само от КБ и ДПС. Наивност подхожда повече за оценка на поведението на соцлидера Станишев, който отхвърли възможността за коалиция с Коалиция “Атака” (и продължава да я отхвърля), когато стана премиер, макар и само за пет часа точно с нейните и своя глас.
Подобно висо-комерие и късогледство не си позволиха нито Симеон СКГ, нито Доган или Кос-тов. Изключването на “Атака” от всяка коалиция, като условие тя да бъде подкрепена от “червените”, не е израз на политическа мъдрост, а само инатчийска демонстрация на “принципност”, която левицата нееднократно е променяла. Например, по отношение на НАТО, на войната в Ирак и на АЕЦ ”Козлодуй”.
Ами ако гласовете на “националистите” дотрябват за третия мандат? Ясно е, че при едни нови избори никой не е застрахован срещу изпадане от парламента, а много от тях са депутати за първи път. Внасянето от КБ на законопроекта за “царските” имоти при очерталия се провал на първия мандат беше акт на отчаяние. Понеже целеше нещо невъзможно -да се привлекат гласове от десницата за проектокабинета на Станишев. За “жълтите” това си беше чиста проба изнудване и отмъщение. Та нали, ако БСП имаше сериозно намерение да конфискува незаконно реституираните от СКГ имоти, трябваше просто да подкрепи законопроекта на Стела Банкова от 39-ото НС?
Един от първите законопроекти, внесени от Коалиция “Атака” в 40-ото НС бе точно този, но тогава БСП замълча, понеже се надяваше да се коалира с НДСВ.
карикатура: Тодор Цонев
В най-окаяно положение се оказа лидерът на СДС/ОДС Надка Михайлова, искат й оставката в собствената партия, а тя бълнува за десен парламентарен съюз, който да убеди президента Първанов да му връчи мандат за съставяне на дясно центристко правителство. Боже пази! Те са си от едно котило и се познават чудесно...
От цялата шумотевица покрай кабинета спечели само Стефан Софиянски, който се уреди да ни представлява в ЕС! Значи скоро и там може да завият глутници помияри и да замирише на неприбран боклук или на прокурорски проверки. На кого ни оставяш, кмете!..
Представяте ли си г-жа Мозер да вземе мандат за съставяне на правителство с “царя” и бившите комунисти - все хора, чиито бащи са преследвали Гемето? Или при Първанов да се явят една сюрия мандатополучатели? От много тънки сметки ръководителите на Столетницата и на НДСВ я докараха дотам, че най-малката парламентарна група да се надява на мандат! Ами ако Мозер поиска да е премиер? Ако от КБ й бяха предложили навремето поста председател на НС, правителството на Станишев отдавна да е минало, без капризите на СКГ. Но не би! Червените и жълтите търговци се издъниха като алчни цигани и сами ще си гълтат спаружения зеленчук. Възможно е третият мандат да бъде успешен, но никой от основните играчи няма да получи онова, което щеше да получи при първия. А вторият мандат просто се оказа мъртво роден. Остана ни само усещането, превърнало се в дълбоко убеждение, че “ония там, горе” само ни губят времето и са по-вредни и от пороите и свлачищата.
“Пороят отминава, пясъкът остава”- казва една народна поговорка. Този път обаче пясъкът скърца между зъбите на обикновените българи, независимо за кого са гласували или бойкотирали вота.
Всички сме в положението на разорилия се Чудомиров обущар, принуден посред най-големия студ да изнесе масичката си на улицата. Един ден поставил върху нея надпис: ”Скъпете ми времето!” Това било последната му шега: скоро след това починал.
Да се надяваме, че въпреки своя “политически елит” България ще прескочи подобна орисия. Макар че това е по-голям оптимизъм, отколкото позволява политическата реалност у нас. Нали все някой трябва да помисли и за спасението на Отечеството? Обаче изгубеното време е като изпусната от шепите птичка: отлита и никога не се връща. Това е времето на България.
|