"Нова Зора" - брой 33 - 16 август 2005 г.

Колко са родствениците на Симеон в парламента?
Радко ХАНДЖИЕВ, д-р ист.н.

Българската избирателна система ни е лишила от възможността да гласуваме за личности. Вместо тях през последните 15 години утвърждаваме партийни листи. Списъци с имена и егенета. Някои са добре известни дори отпреди промяната на 10 ноември 1989 г. Принадлежността им към определена партия или коалиция за избирателя е своеобразен индикатор за потенциала на тази партия или коалиция. Такива са Анастасия Димитрова-Мозер, Елка Константинова, Георги Пирински, Гиньо Ганев, Николай Камов, Петър Берон, Сергей Станишев... Както и покойните вече Андрей Луканов, Петър Дертлиев, Стефан Савов...
Ориентираният избирател познава тяхното политическо кредо, идейните им търсения. Има представа за професионалните им, делови и морални качества. Знае родословието им, средата, в която са израснали. Може да отгатне и книгите, които са прочели. Мъдростта и опита, които са попили от родители и прародители, също присъствали осезателно в обществения или политическия живот на следосвобожденска България.
Може да ги определи, следователно, като потомствени политици.
Избирателят знае и родословното дърво на бившия монарх. Разклоненията му могат да се открият в дворовете или във висшите кръгове на почти всяка европейска държава. Неслучайно дебаркирането му на българската политическа сцена преди 4 години провокира небивал подем и неудържими надежди.
Как стои обаче въпросът с листата, която бившият монарх начерта?
Повечето от посочените от него имена се оказаха никому неизвестни. Без изявен професионален облик. Без доказани делови и морални качества. Без да са присъствали осезателно в обществения или политическия живот на страната.
Електоратът така и не узна кои техни качества ги определят като достойни за народни представители. Но ги прие единствено защото бяха в листата на царя. Защото надеждите им за по-добър живот се свързваха с месианските послания за 800-те дни...
Визираните царски депутати така и не показаха нито умения, нито професионализъм, нито морал на достойни представители на народа. Нищо в техните действия не подсказваше, че отстояват волята и интересите на нацията; че се придържат към общочовешките ценности хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; че работят за изграждането на демократична, правова и социална държава - принципи, залегнали още в преамбюла на демократичната ни конституция, за съблюдаването на която царските избраници се заклеха тържествено на първото парламентарно заседание: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.”
Четири години след онзи съдбовен 17 юни, съмненията остават, а въпросите така и не намират отговор. От какво естество са били качествата на тези кандидати, та предопредели катапултирането им в царските листи? Какви са мотивите на тази обвита в потайност селекция? Дали мистерията не е известна единствено на бившия монарх? Така или иначе, в публичното пространство постепенно се прокрадна мълвата, че царските избраници вероятно са родственици на Симеон, братовчеди или племенници по бащина и дядова линия. Подобно съмнение не е убягнало и на проф. Кръстю Петков. В наскоро публикуваната книга “Завръщането на монарха” той загатва, че Симеон Сакскобургготски през цялото време действа в интерес на семейството си, но не и на своя род.
Долна интрига, ще рипнат засегнатите. Не обаче и изследователите на родната ни история, познавачите на les potins du cour, на сплетните от кухнята на българския двор.
Значителната по обем литература и архивни източници свидетелстват за нескончаемите лудории на княз Фердинанд още с пристигането си на българска земя. “Първата му симпатия бе г-жа Султана Р. Петрова”, отбелязва летописецът Добри Ганчев. Друга симпатия била г-жа Белчева, после г-жа Винарова и още много по-незначителни госпожи и госпожици... Едно след друго изплуват от архивите имената на г-жа К., г-жа Ст., г-жа Б., г-жа П., г-жа С., г-ца Ф....
“Виждахме ухажвания подир чужди жени, привличане в двореца “на служба” красиви момичета”, отбелязва Ганчев. Някои спечелили особеното благоволение на Фердинанд, даже и интимността му. “Казваха например, че когато някои от пловдивските госпожи отивали в двореца на “цай” или на представление пред старата княгиня, те бивали въвеждани в друга стая. Тез секретни и чести представления ставали със съдействието на сръчния Аврадалиев, началникът на дворцовата полиция...”
Заради пристрастието си към красивите гъркини Фердинанд често се отбивал в Пловдив. Но както свидетелстват архивите, “и българки имало такива и от много познати семейства...”
В природата на Фердинанд имало нещо болезнено, нещо ненормално, отбелязват хронистите. И вкусовете му били неестествени, и моралът му един такъв... “Мълвеше се”, продължава Добри Ганчев, “че бил дълбоко заразен от древногръцкия порок. Обичал красивите момчета... През 1894г. беше доближил до особата си поручик М., рус момък с къдрава коса, напет, с твърда, здрава войнишка походка и заповядал да го командироват в двореца на ординарческа длъжност. Само няколко месеца служи М. Откомандироваха го. Скарал се бил с пор. С., друг Фердинандов любимец, нарекъл го “курва”....”
Не бил особено придирчив бисексуалният монарх в преследването на своя нагон, не подбирал и от прислугата. Атмосферата в двореца и около него е сервилна. Блюдолизството, преклонението пред пороците му, унизителната покорност били въздигнати в похвалителна норма на поведение. Желанията на монарха - във върховен закон. Покварата властвала в обкръжението му. Представителките на “светското общество”, както и слугините, смятали “общуването” с него за венец на успеха и предпоставка за възходяща кариера на съпруга-рогоносец. Впрочем и на рогата много не придиряли, щом резултатът бил служба, пари, власт...
От това обилно семеразпръскване се пръкват десетки отрочета. Извънбрачни, естествено, но с царска кръв. Обгрижвани също така естествено с царска щедрост. Децата на “светските” дами се пращат в елитни училища, след това се назначават на важни постове в държавния апарат или в армията. Тези на прислугата пък получават професионална школовка за обслужващия сектор.
Имената на дъщерята на ген. Алекси Стоянов - Надя, съпругата на арх. Георги Овчаров, както и на офицери, морски капитани, художник, балерина, певица се споменават като фердинандови извънбрачни деца. Най-известен, според източниците, е Първан Драганов. Получава блестящо образование, кадрови офицер е по време на войните и един от най-приближените душеприказчици на престолонаследника. През 1940 г. Борис III му поверява особено важния пост на посланик в Берлин. През 1942 г., след като провалът на хитлеровия блицкриг става ясен, царят го прехвърля в неутрален Мадрид, за да сондира съюзническите намерения спрямо България. От юни 1944 г. е министър на външните работи в правителството на Иван Багрянов.
За Борис III също се мълвят приказки. Но политическата обстановка при неговото царуване е коренно променена, затова и евентуалните му похождения са обвити в най-дълбока тайна. Говори се за връзка с другата дъщеря на ген. Алекси Стоянов - Вера, със секретарката му и компаньонка Елена Петрова-Чомакова и най-вече със сексапилната и изящна художничка Мария Юрданович, която участвала често в ловните компании на царя. Тайният съветник Лулчев дори е записал с кои дами царят имал връзка и от кои е имал деца. Повечето изследователи обаче оспорват тези мемоари.
В замяна на това принц Кирил многократно компенсира брат си като безспорен донжуан на софийския бо монд. “Паднал се е на чича си - този блудник херцог Саксонски”, оплаква се Фердинанд. Комай се е метнал и на баща си, отбелязват хронистите. Така или иначе, Фердинанд непрекъснато се жалва от него заради “хилядите неприятности”, че трябвало да заплаща “скъпо и прескъпо” за лудориите на този “хаерсъзин Кирил”. Известни са многобройните му истории със софийски леки и тежки жени и най-вече - “благоволението”, което оказвал в двореца “Кричим” на най-красивата столична абитуриентка след поредния бал.
И от това семеразпръскване се раждат отрочета. Всичките с царска кръв и по закон - наследници на фамилията Сакс-Кобург-Гота-Кохари. Някои вероятно се досещат за потеклото си. Други дори и не подозират каква кръв тече в жилите им. Никога не са си правили ДНК-проби. Царят обаче знае. Всяка династия води най-точен регистър на потомството си, включително и на родените извън официалния брачен договор.
Колко от тях са в парламента и дали ще се пръкнат отново в 40-ото Народно събрание? Това българските гласоподаватели не знаят. Но имат право да бъдат информирани щом се отнася до публични личности, които представляват българските граждани, българските данъкоплатци в българския парламент. Впрочем, няма нищо осъдително в това роднини да бъдат избирани за народни представители. Като например Пирин и Румен Воденичарови във Великото Народно събрание. Обществото знаеше, че са братя. Имаше представа за тяхната дейност. За техните професионални, делови и морални качества. И ги подкрепи.
Осъдителното е да се откаже правото на информация дали съществува родство между определени депутати. Особено между тези от царската листа. За да не се окаже един ден, че парламентът ни е бил роднинско, а не народно събрание.

Нагоре
Съдържание на броя