|
Драги Волене,
И аз бих искал да кажа с думите на Петко Каравелов - такива неща в Коалиция "Атака" не стават... Уви! Пред мен са фактите от последните дни, а те, както знаеш, са упорито нещо.
На 19 август си депозирал заявление до председателя на 40-ото обикновено народно събрание на Република България с краткия текст: “Уведомяваме Ви за сформирането на парламентарна група на партия “Атака” от депутати, избрани с листите на Коалиция Национално обединение "Атака"." С последваща молба да бъдат предприети “необходимите действия по нейното регистриране”.
На 20-и бяха баталиите на Петрова нива, където ти, съвсем по гренадирски, с обарутени бакенбарди и триж прострелян мундир, освирка президента. Но за това после.
Понеделник, 22 август, в гр. Добрич, на пресконференция си потвърдил новината за внесеното заявление в деловодството на Народното събрание и си пояснил на несведущите колеги, че “Коалицията е вече изживян етап”, тя е била създадена по принуда на обстоятелствата, тъй като партия “Атака”, както е световно известно, получи регистрация на 14 юли т.г. По-нататък с присъщата си скромност си заявил: “Практически цялата идея “Атака” беше построена върху моята партия и моята личност. Така че тук не може да има претенция от ничия страна”.
Драги Волене, преди години Андрей Пантев написа една забележителна книга: “Национализмът - рицар или чудовище”. Отговорът на този въпрос, поставен от проф. Пантев в контекста на произлезлите и произлизащи събития в Коалиция "Атака", виси със страшна сила. Още повече че от него произлизат и редица други въпроси. Не казвам, че първият от тях непременно трябва да е следният: рицар ли е Волен Сидеров на националната идея?
Ще си призная, че през всичките месеци, дни и часове, в които сме бивали заедно, лично на мен страшно ми се е искало отговорът да бъде утвърдителен. Не съм подлагал всеки твой жест на преценка, не съм осмислял всяка твоя дума или недомлъвка. Приемал съм те открито за съратник в едно дело, в което нямат място кухата риторика и безплодното обредолюбие; кришнарските мантри за любов към Отечеството, камо ли практиката на осребряване на патриотизма и превръщането му в пазарен продукт.
Ти знаеш колко пъти съм повтарял не само пред теб убеждението си, че националната идея е последният резерв на нацията, че тя за нас трябва да остане Светая светих, защото според евангелския израз не търпи “нозете на нечестивите”.
Днес вече се вижда със сигурност, че не съм постъпвал по най-добрия начин. Но не за свое извинение ще добавя, че не оставаха тайна нито за мен, нито за останалите учредители на Коалиция НО "Атака", твоят неистов стремеж към себеосъществяване и твърде ранните ти, но недвусмислени заявки за вождизъм, откритите, маниакални дори претенции за изключителност, особено след като ти, скитникът между звездите, човекът с пребогата биография на кондотиер, се видя наметнат с лековерно предоставения ти от всички ни плащ на националист - пръв сред равните!
Бяха те припознали като свой хората, които ти с лека ръка определяш днес за “изминат етап”. Истината е, че те бяха зачертани от теб още в мига, когато пипна печата и прерогативите на общото дело, което стана известно за обществеността като Коалиция Национално обединение “Атака”. И докато всички ние писахме възвания, призиви и декларации, докато събирахме подписи и пари помежду си за регистрация в ЦИК, ти правеше безпардонни опити да премълчаваш общия характер на начинанието, да неглижираш политическия съвет като върховен орган на отговорност и представителност; да не зачиташ нито правила и морален капитал, нито права и задължения пред хората, които те бяха избрали.
Знам, че изричам тежки думи, но мандат за това ми дават не само 16-те години всеотдайно служене на “Зора” на тази идея, но и 14-те хиляди подписа на нашите членове и симпатизанти, с които бе регистрирана в ЦИК Коалиция Национално обединение “Атака”.
Не защото си е чисто политическо джебчийство, Волене, това, което ти извърши в петъка, а защото е истина, ще кажа, че работата се размириса особено много още когато се подреждаха листите за народни представители. Когато хора като ген. Любен Петров, проф. Огнян Сапарев, проф. Христо Мермерски, Румен Воденичаров, д.т.н. инж. Александър Момчилов, инж. Лука Коларов, д-р Михаил Кутинчев, ген. Георги Каракачанов и редица още патриоти и активисти на ПК “Зора” и “Защита”, както и вторият мандатоносител Илия Киров от НДСО, бяха унижавани или изпращани в “зоната на здрача”. Защото листите на многомандатните райони бяха или запазени, или вече заминали, попълнени без наше знание.
Така в Благоевград се озова бившият председател на Естествената монархическа партия, а сега твой заместник в новорегистрираната партия “Атака”, адв. Андон Сираков. Отиде там вместо армейския генерал Любен Петров. И резултатът бе катастрофален. В Пловдивски избирателн район се оказа другият ти заместник - адв. Павел Шопов, също “естествен монархист”, бивш депутат от ранното СДС. Бе изпратен там вместо проф. Огнян Сапарев, изтъкнат общественик и човек с огромен авторитет в района и града. Младежът Димитър Стоянов, студент в трети курс по право, измести от 24 Софийски избирателен район, доцента и доктор по право в два университета, председателя на партия “Защита” Йордан Величков. Не стига това, но зад гърба на всички, за водач на избирателните листи в Русе ти изпрати същото това момче, което, кой знае, може и да се осъществи в бъдеще като политик, но засега разказва само, че е внук на Радой Ралин, който се бил отказал от подарените му постове, отличия и автомобил, но което момче по митингите спестява малката подробност, че е твой доведен син и е заместник-председател на новата ти партия. Да е жив и здрав, лоша дума за него не казвам, говоря за наложените от теб отношения в коалицията и в Политическия съвет. Така Румен Воденичаров се озова в Разград, проф. Огнян Сапарев в Смолян, д-р Михаил Кутинчев бе изместен без предупреждение от второ на четвърто място в 24 район; инж. Момчилов бе сложен също на 4-то място в Русе. Като оцени всичките тези твои типичности, проф. Христо Мермерски направо се отказа. Отказах се да се кандидатирм и аз. Забележителното в случая е не че аз съм се бил минал, каквато е твоята оценка, а че дори не ме попита защо го правя. Тогава не дадох вид, но сега признавам, че внимателно те наблюдавах. Ти въздъхна, и не се съмнявам, че това е било въздишка на облекчение.
Не ще и дума, че в процедурните хитрини, до които и сега прибягваш, Волене, няма морал.
И наистина, що за морал е да пренасочиш вота на избирателите от Коалиция “Атака” към партия “Атака”. Та това си е чисто грабителство, обсебване на чуждо достояние. И твърде неумело и грозно политическо мародерство, което ни препраща към поговорката: “Изтъкал си платното - ритнал кросното!”
Но, Волене, кросното има два края. Това - между другото. Един истински рицар на националната идея не постъпва така. Немислимо е, защото той знае, както е казал Бердяев, че “нацията е мистичен организъм”, в нея влизат не само човешките поколения, но и “камъните на църквите, дворците и именията, надгробните камъни, старите ръкописи и книги. И за да се изрази волята на нацията, трябва да се чуят тези камъни, да се прочетат изтлелите страници”.
До тази висока материя ти, брате, не се досегваш. Ще ме прощаваш, но не си дори в съприкосновение с онова, което се нарича “дух на нацията”. Това е територията на просветения, на творческия национализъм. Като всяко бедствие обаче, и ти си незаконна рожба на стихиите. И национализмът ти също е стихия и в най-общ смисъл незаконен, зоологически дори. Той е национализъм на неофит, на новопокръстен. А всички неофити са яростни ревнители. И като такъв, по законите на диалектиката, твоят национализъм сам преминава в собственото си отрицание. Защото зоологическият подход в политиката е нещо твърде опасно.
Турците, Волене, също са български граждани. И като такива имат право да бъдат избирани и назначавани във властта. Нещо, което ти твърде опасно отричаш. Партията им обаче е антиконституционна и като такава е антибългарска по своята същност. Това вече 16 години се пише на страниците на “Зора”, която, и да не искаш да признаеш, е трибуна и флагман на просветения, на творческия и модерен национализъм.
Продължавайки темата за “зоологизмите”, преди да засегна някои други аспекти, нека погледнем как се ситуира парламентарната група на Коалиция “Атака”, водена от теб в Народното събрание - “свещената сграда”, по думите на Захари Стоянов.
Дълбоко неприемливо и недопустимо е от тази висока трибуна да се държи такъв вулгарен, бих казал просташки език. Ние също примерно не сме съгласни с някои политически ходове на президента Първанов, но така или иначе, той е държавен глава и институцията трябва да се уважава. Има си начини и средства да бъдат точно назовани нещата, без да се слиза до нивото на Данко Хаирсъзина. Подозрителната “зоологическа" последователност в атаките ти към Георги Първанов наумява по-скоро на поети задължения. И наистина, кой има полза от това, освен че се окарикатурява българският национализъм? Това ползва само едного. За този едного ти до 2001 г. написа десетки статии в един вестник, където и до днес го титулуват “Негово Величество”, където в листите на движението Му се беше цанил за водач, преди внезапно да прозреш великото сияние и блестящия ореол на национализма.
Не отричам правото и възможността хората да търсят и откриват след лутания и грешки правия път и вярната посока, но един вестник наскоро те нарече “пчеличка на демокрацията”, визирайки твоя поход за събиране на медоносен прашец, бих пояснил, по отровните й цветя: Дружество за правата на човека; главен редактор на вестник “Демокрация”, ранното СДС, НДСВ и прочие и прочие, чак до втората половина на 2003 г, когато започна да водиш с променлив успех коментарната рубрика по тв "Скат".
През 2004-2005 г. ти се появи и на страниците на “Зора”, с текстове, общо взето предъвкващи разработвани в годините теми по нашите страници. И така те припознахме. Ти в редакцията на “Зора” влизаше, образно казано, на пръсти - по-нисък от тревата и по-тих от водата. За нищо, което сътворихме обаче, не съжалявам.
И днес, и утре сигурно пак ще постъпваме така: ще обличаме с доверието си всеки, който се опитва да излезе на стръмния, но верен друм на българския патриотизъм. Така или иначе, той за нас, в "Зора", си остава кауза. Ние сме тези, които дадохме бойния заряд на Коалиция “Атака”, за чието оръжие се представяш нескромно ти сам.
Не ми се иска да теоретизирам, но ще споделя нещо, което често коментираме със сътрудници и приятели в редакцията. Става дума за вероятността да сме станали жертва на политико-социално инженерство.
И така: положението в България е такова, че една партия, изразителка на социалния идеал, със стогодишни корени в българското общество, вече 15 години е обяздвана от псевдосоциалистическите й ръководства. Освен всичко друго междувременно те успяха на носа на тази партия, като на мечка, да окачат халката на един съюз с антиконституционната етническа партия ДПС. В тези условия енергията на членската маса и симпатизантите на тази партия е просто банално заземена. Защото нито социалните й въжделения могат да бъдат осъществени, нито пък патриотичните й тежнения.
Вдясно положението е описвано многократно и няма защо да се занимавам с него. Зее обаче една ниша в общественото пространство, и според особеностите на клептократичния ни преход, потребността от национална патриотична формация е просто крещяща. Някой трябва да отговори на очакванията на нацията.
За съжаление, същото се осъзнава и от съответните центрове за планиране. Задачата която те си поставят, се състои в това да не се пречи да бъде създадена подобна формация, но и да си осигурят възможности тя да бъде направлявана според случая. Така при нас се появяваш ти! Ние, както се казва, сме изчислени - все хора, които 16 години работят за една идея. И винаги са били отворени за възможността да бъде създаден съюз на българските патриотични сили. Останалото ни е известно. Неговото продължение тече в дните от последната седмица. Но и има още едно изискване на съответните планиращи сектори. Тази формация да бъде в противоположния край на обществено-политическото пространство, сиреч да бъде крайно дясна, на границата на ксенофобията, на екстремизма и расизма. Така могат да бъдат обяснени всички онези митинги, на които се крещеше: "Президентът - с фес!; Циганите на Сатурн! Евреите на сапун! Турците в Турция!" Както и впечатляващото откровение - "Долу руско-турското робство!"
Но зад тези епизодични, смущаващи лозунги в същото време вървяха и мощните послания, формулирани не в двайсетте - както ти твърдиш точки на партия "Атака", а в 8-те точки на Възванието на Инициативния комитет, колективно сътворени в редакцията на “Нова Зора”. И народът потръгна - не много уверено, но радостното е, че все пак пое. Изпрати в парламента 21 депутати - колкото за пробив - достатъчно!
Драги Волене,
Още преди да извършиш на 19 август жалкото си политическо джебчийство - пренасочване на депутатите от Коалицията в партия “Атака”, бе започнал процесът на изрязване на социалната компонента на Коалиция НО "Атака". Така си отидоха Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров. Петър Манолов пръв свали от тебе политическото доверие и сам напусна. Оказа се може би по-прозорлив и решителен от нас. Тези отлюспвания не бяха само тържество на принципа, както ти твърдиш. От една страна, се спазваше изискването за формирането на партия ултра, от друга страна, това даваше възможност за разчистване на стари сметки и главно за нови изходни позиции за семейната партия. По този начин бе отстранен дългогодишният дипломат от кариерата Йордан Величков, и не толкова заради факта, че протестира, когато един негов студент го измести от избирателния списък в 24 Софийски район, а за да се открие възможност същото онова момче, Димитър Стоянов, да може като евронаблюдател да разказва в Брюксел поразяващата въображението история за своя дядо Радой.
Но да се върнем към политико-социалното инжерство. Казахме, че в единия край на общественото пространство е БСП с всичките нейни особености и съюзи, а в другия край се формира и набира скорост ултрапартията “Атака”, обсебила безсрамно натрупания морален капитал на Коалиция “Атака”.
Задачата обаче е да не се допусне социалната идея да оплоди националната. И наистина, хората трудно правят или могат да направят разлика между Коалиция “Атака” и партия “Атака”. И тъкмо на това разчиташ ти. Така че трябва да се бърза. Затова обикаляш страната, срещаш се с кметове, въздигаш регионални лидери, размахваш документите и печата на Коалиция “Атака”, и общо взето, беззаконстваш. Получаваш сграден фонд и офиси от името на коалицията, но настаняваш там партия “Атака”.
Бързай, Волене!
Не е далече времето, когато ще бъдеш разконспириран. Засега хората само недоумяват защо сериозните социални послания на “Атака” се интерпретират от такива странни и невъздържани хора. Ние хапем устни и се чудим как се случи така, че не успяхме да ти попречим да превърнеш “Атака” в креслива агитка за охулване на президента; в чета за етнически сблъсък; в един щурмови отряд на ранното СДС с нова задача от Кобурга. Всички знаем, че някой поръчва тази музика и значи, плаща...
Неиздържана се оказа, Волене, онази метафора от “Нивата и жътварят на успеха” за птицата “Атака”, която като всяка птица лети с две крила - ляво и дясно. Оказва се, че в главата е причината.
Ранена е нашата птица, гледа наляво, а лети надясно. Но докъдето и да долети, пожелавам й да бъде за добро. Просто защото след 25 юни България вече е друга. А на нас, както е казал великият Ботев, стига ни тази награда.
|