"Нова Зора" - брой 41 - 11 октомври 2005 г.

Методи Шаторов - македонския българин
Илия СТЕФАНОВ

Темата за националния проблем на Балканите е с многогодишна историческа давност. Част от този проблем е и македонският въпрос - еталон за ролята на великите сили, както и за взаимовръзката личност-среда-общество-исторически обстоятелства.
В последните години, иначе образовани и информирани хора, между тях и историци, вярват, че влизането в Европейския съюз е панацея за решаването на подобни проблеми. Част от тези хора обикновено в исторически план поставят ударението на този въпрос в средата на 20 век. Този подход обаче не дава отговор на въпроса защо сега, когато отдавна го няма Коминтернът, няма го СССР, няма я БКП дори, социални инженери продължават “да творят" в този регион? Разбира се, не е коректно и ще се допусне грешка, ако опитваме да се оправдаваме само с влиянието на великите сили, защото има примери, които красноречиво показват вътрешните български грешки.

Един от най-злощастните примери са през 1913 г. и 1915-1918 г. Първият път цар Фердинанд и шепа политици сътворяват черната дата 16 юни. При втория случай продажни политици привързват България към губещата страна, след това, когато около 700 хиляди български воини се бият самоотвержено за националното обединение, 7-8 хиляди души в тила богатеят чрез спекула и кражби, така подриват устоите на фронта и продават националната идея.
Не само България, но и всяка държава може да успее и да върви към благоденствие. Но политическите лица, които я ръководят, трябва да провеждат политика в интерес на народа си - въпреки обстоятелствата понякога. Обаче за това се искат не само добра подготвеност, образованост, дипломация, но и чест, характер, понякога и кураж.
Един от немалкото човешки примери в този смисъл е животът и дейността на Методи Шаторов в Македония през 1940-1941 г. (Преди години писах във в. ”Нова Зора” за него и отгласът стигна извън пределите на България. Този път ще се спра накратко само върху дейността му в този период, защото имам убеждението, че доста хора го знаят по име, но същината на дейноста му остава непозната дори и за част от историците.)
Роденият в гр. Прилеп през 1897 г. Методи (обръщам внимание на името и на това, че той има брат Кирил!), израства в будно българско семейство. Завършва гимназия, после учителски курсове. Дипломата му за тези курсове е заверена от Министерството на просвещението през 1918 г. и той се установява в София. От 1920 г. е член на БКП. Бил е член на Задграничното ръководство и на вътрешното през различни периоди. След 1930 г. е сътрудник и на Коминтерна по националните въпроси на Балканите. Участва и в дейността на ВМРО (об.).
В теоретичен план Шаторов е добре запознат с постановките на Коминтерна по националния проблем, наясно е с изискването за първенствуваща роля на социалната и социалистическата революция. В практическата си конкретна дейност, Шаторов обаче се съобразява с обективните дадености и националното самосъзнание на голямата част от населението на Македония.
Още през 1927/1928г. на партийна конференция той поддържа мнението в Македония да няма организации на БКП, а там да работи ВМРО (об.). Десетина години по-късно, той стои зад идеята ВМРО (об.) да работи не само на територията на България, но и в македонските земи на Гърция. Идеята, макар и да не е отчетливо изложена, е българската партия да работи сред българско население. Разбира се, в негови доклади, изказвания, писма се употребяват думите “македонска национална организация”, “македонска култура”, “македонски училища”, "македонци”. Това дава повод и служи за основание, малко по-късно и особено сега, дейци и изследователи от Р Македония да правят изводи за македонското национално съзнание на Шаторов и неговите кадри и последователи. Шаторов обаче винаги тръгва от корените на ВМРО от времето на Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански. Тоест, косвено и по-завоалирано продължава тяхната идея. След като Македония по геостратегически причини и заради противодействието на великите сили не може да се присъедини към България, следва да се извоюва нейната автономия от Сърбия (Югославия), като се работи и на територията на Гърция. Това е добре усетено и от тогавашни ръководители на ЮКП, както и от дейци на КП на Македония, които по себични подбуди приемат линията на Тито, Колишевски, Св. Вукманович-Темпо.
Ето какво казва по този въпрос Вера Ацева, бивш член на Политбюро на КП на Македония: “...ако се чете внимателно и ако се гледа с политическо око, ще се види, че дълбоко в душата си М. Шаторов е българин. Той говори за Македония, но в подтекст - българска Македония, не казва българска, но се подразбира. Цялото му поведение през лятото на 1941 г. като секретар на Покраинския комитет е ориентирана към това Македония да бъде съставна част от България. Аз лично го познавам, работила съм с него, била съм член на Покраинския комитет и затова мога по-добре да преценявам...”
Шаторов отива отново в Македония в края на 1939г., от Париж, където работил като завеждащ задграничния пункт на БКП в периода 1937-1939 г. В началото на 1940 г. е избран за секретар на Покраинския комитет на ЮКП за Македония с препоръката на Георги Димитров. През есента на същата година на 5-ата конференция в Загреб е избран за член на ЦК на ЮКП. На конференцията той не се побоява да се сблъска с позициите на Тито и Милован Джилас и да поиска земите, горите, пасища, дадени на сръбски колонисти, да бъдат върнати на селяните в Македония, където около 1/3 от домакинствата са без земя, а 1/4 имат земя до 10 дка. Шаторов опонира на Джилас и за съюзниците, като смята, че трябва да се привличат и кръгове от либералната буржоазия.
След разгрома на Югославия на 19 април 1941 г. българската армия навлиза в Македония, посрещната с цветя и знамена от населението. Ръководството на ЮКП призовава за въоръжена съпротива. Получава се сложен казус. Методи Гарев, един македонски българин от Куманово, живеещ сега в Израел (запознахме се, след като той прочел публикацията за Шаторов в “Нова Зора”) ми разказваше: "ние комунистите се намерихме в небрано лозе. Дотогава говорехме, че Югославия е тюрма на народите, а сега трябваше да браним целостта на Югославия. Тази задача не беше трудна за Сърбия и Черна гора. За нас обаче беше, нямаше да бъдем разбрани от голяма част от населението..."
Шаторов разбира сложноста на ситуацията и не бърза с организирането на въоръжена съпротива. В писмо до организациите осъжда окупацията на германски и италиански войски, за българските използва термина “прилепените”, отново призовава за приемственост в принципите и целите на борбата с тези на Делчев и Груев.
Шаторов установява по своя инициатива връзки с БРП в София. Цола Драгойчева в спомени пише, че той лично не е идвал в София, но идеята била негова. Македонски автори твърдят обаче, че той лично е ходил в София. Склонен съм да им вярвам, на базата и на някои обнародвани вече документи от архиви в Р Македония. Според мен Шаторов е бил в София по-рано от времето, посочвано от тях, т.е. преди 24 май.
Ръководството на БРП уведомява с писмо Задграничното бюро за установените връзки, като твърди, че има споразумение с ЮКП. Тито отрича. Шаторов отива и по-далеч. Той преименува ПК на ЮКП в Скопие на ПК на РП в Македония. И тук следва да отбележим една важна подробност. Докато останалите комунистически партии, в Словения и Хърватско например, имат свои ЦК и по-голяма самостоятелност, съвсем целенасочено КП в Македония е едва ли не под прякото ръководство на ЮКП. Шаторов с този ход прави опит да го преодолее.
Това е законова постъпка, но Тито реагира остро, защото усеща накъде отиват работите, усеща, че се нарушават плановете му македонския проблем да остане вътрешноюгославски. На упреците от Белград, че не организира въоръжена съпротива, Шаторов спокойно отговаря: “Тук не е Сърбия, тук населението посрещна българската войска като освободители”.
Тито взема мерки и чрез Лазар Колишевски оказва силен натиск за отстраняване на Шаторов. ПК и организацията обаче стоят зад Шаторов, поддава се само Мара Нацева. В края на юни Тито свиква ръководството и то обвинява Шаторов в предателство и пробългарска политика, обявяват, че едва ли не помага на германците и го изключват от ЮКП. Въпреки натиска обаче организацията стои зад Шаторов.
На конференцията през есента Др. Павлович обработва членовете на ПК, разговаря и с пратеника от София - Петър Богданов. Той също защитава Шаторов. Тито пише писма до Коминтерна, до Г. Димитров, до Сталин. През август е взето решение от ИК на КИ за това КП в Македония да се ръководи от ЮКП по целесъобразни причини. Сега някои изследователи тълкуват само това решение и пресилват “световната роля” на Коминтерна. Зад това решение обаче има и други причини.
Тежестта на партизаните на Тито и на Югославия в съпротивата им срещу Германия е важна и за СССР, и за Англия. Освен това влияе и подписаният на 12 юли 1941 г. съюзен военен договор между двете страни, които нямат намерение да признават граници, установени от Германия (в това число и присъединяване на Македония към България).
Шаторов е отстранен през септември след силен натиск от страна на Тито. Скоро след това Шаторов се прибира в България по нелегален канал. Петър Богданов го превежда до Пловдив, а после в София, вече като секретар на ОК на БРП. В Югославия ръководството на ЮКП и лично Тито го осъждат на смърт. Документи за този акт засега не са открити, но в това са сигурни автори от Р Македония, а и Цола Драгойчева пише за тази присъда, така че може да се приеме за истина.
На 4 септември 1944 г. Шаторов загива на връх Милеви скали. Около смъртта му също има различни версии. Надявам се скоро да излезе книгата ми за М. Шаторов, където съм развил подробности и по този въпрос, който е доста заплетен.
Ще спомена само, че наскоро имах среща разговор с може би единствения останал жив участник от страна на войската и с друг, партизанин, който малко след това си отиде от този свят. Проблемите от национален характер, които са се сложили на Балканите в продължение на много години, са взаимно свързани и взаимно зависими. Те имат сложна проекция в геополитиката, икономиката, в съвременната политика. Според някои от специалистите, част от тях нямат позитивно решение без участие на всички заинтересовани страни, текущите решения са временни.
Балканските проблеми са като черна кутия и конфликт може да се активира във всяко удобно време. Като правило това активиране, и сега, винаги става извън Балканите.
Поради тези и други специфични дадености в България, родолюбивото дело на Методи Шаторов продължава да е недостатъчно познато, а сянката му може би се лута някъде по пътя Прилеп - Скопие - София - Пазарджик...

Нагоре
Съдържание на броя