"Нова Зора" - брой 2 - 17 януари 2006 г.

Асиметричният отговор на Русия
Тодор АНДРЕЕВ

  • Новият ракетен комплекс “Топола-М” на колела застъпва в бойно дежурство
  • През 2006 г. в бойно дежурство застъпва първият полк от състава на Ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия, въоръжен със 7 подвижни стартови комплекси “Топола-М” пето поколение.
    Според министъра на отбраната Сергей Иванов това оръжие ще повиши значително качеството и ефективността на руската ядрена триада: ракетни войски със стратегическо предназначение - стационарни и подвижни комплекси, морски сили, авиационни стратегически ядрени средства.
    Днес не се очертава опасност от широкомащабна военна агресия срещу Русия. Но още седем държави имат ядрено оръжие и съществува опасност от разсейването му по земята. В международните отношения и разположението на силите в света действат процеси, които трудно могат да бъдат предвидени. В тези условия държавното ръководство на Русия е решило основа на отбранителната способност на страната да остават стратегическите ядрени сили, които са сравнително евтини и изискват по-малък състав от обикновените въоръжени сили. Американците не притежават наземни мобилни ракетни комплекси със стратегическо предназначение. Навремето те се отказаха от своя “Миджитмънт” в полза на относително по-големия брой подводници. За САЩ непрекъснатото кръстосване на ядрени ракети по страната им е абсолютно неприемливо. Но Русия с обширните пространства, покрити с гъсти гори, е решила, че може да си го позволи.
    Специалисти са пресметнали, че подводниците са с 20-25% по-ниско ниво на техническа готовност за внезапно изстрелване на ракетите. Развърнатата хидроакустична система за разузнаване и ефективните средства за борба с подводните ракетоносци обуславят 30-40% по-високата уязвимост на разположените в океана и 70-80% - в базите, в началния период на войната.
    Оперативните разчети си казват думата и особено критерият “ефективност-стойност”.
    Преди “Топола-М” руските конструктори разработват комплекса “Топола”, който е отговор на повишената точност на американските междуконтинентални балистични ракети, увеличила вероятността да се унищожават с един удар шахтните позиции. Трябвало е да се създаде комплекс с повишена жизнеустойчивост. Свръхякият бетон на шахтните стартови устройства вече не задоволявал военнопромишления комплекс. Намерено е принципно ново решение: осигурява се оцеляване на ракетата не с помощта на сигурни укрития, а чрез създаване у противника на неопределени представи за мястото, където всеки момент тя се намира. Мобилният комплекс трябвало да обърка дори космическото разузнаване.
    Мобилният ракетен комплекс “Топола” (SS-25 “Sickle” по класификацията на НATO) с ракета РС-12М (РТ-2ПМ, 15X58), основен потенциал за ответен удар на ракетните войски със стратегическо предназначение, започва да се разработва през 1975 г. в Московския институт по топлотехника под ръководството на генералния конструктор Александър Надирадзе, а след неговата смърт - на Борис Лагутин. Първата ракета стартира експериментално от полигона Плесецк на 8 февруари 1983 г., а постъпва на въоръжение след декември 1984 г. Произвеждат я във Воткинск (Удмуртия).
    Първият ракетен полк с подвижни стартови машини за “Топола” застъпва в бойно дежурство край Йошкар-Ола през юли 1985 г. На 27 ноември 1996 г. 9 полка с общо 81 пускови установки са изведени от Белорусия. През 1999 г. в бойно дежурство са се намирали 360 пускови комплекса “Топола”, поместени в 10 позиционни райони. В един район се базират 4-5 ракетни полка с 9 мобилни пускови установки във всеки и подвижен команден пункт. Комплексът патрулира на площ 125 хил.кв.м.
    Всяка година от полигона Плесецк контролно стратира една ракета РТ-2ПМ. Над 50 успешни пуска са показали, че ракетата има висока надеждност и може да служи като основа на групировката руски ракетни войски със стратегическо предназначение в началото на 21 век. Днес подвижни стартови установки курсират край Барнаул, Иркутск, Красноярск, в района на Свердловска, Тверска, Читинска Ивановска област.
    “Топола” може да стартира по маршрута и в гаража. Невъзможно е да бъде изненадана. От момента на получаване на заповедтта до пуска на ракетата минават само две минути!
    В края на 80-те години на 20 век на конкурсна основа започва разработката на универсална междуконтинентална балистична ракета РС-12В2 (РТ-2ПВ2) за комплекса “Топола-М” ( получил в НАТО индекс SS-Х-27) с двойно базиране - шахтно и мобилно.
    Мобилният комплекс се създава в Московския институт по топлотехника, а в конструкторското бюро “Южное” в Днепропетровск (Украйна) - шахтния. През 1991 г. разработката се пренася в Москва. Възглавява я Борис Лагутин, а след пенсионирането му през 1997 г. - академик Юрий Соломонов.
    За пръв път новата ракета стартира от шахта на полигона Плесецк през декември 1994 г. Първите две серийни ракети РС-12В2 (РТ-2ПВ2) са вкарани в шахти за експериментално дежурство в Татишчево, Саратовска област, през декември 1997 г. А след година - на 30 декември 1998 г. в бойно дежурство застъпва първият полк от 10 ракети с шахтно базиране. Днес пет полка са въоръжени с комплексите “Топола-М” с шахтно базиране.
    Междуконтиненталната балистична тристепенна твърдогоривна ракета РТ-2ПВ2 от комплекса “Топола-М” е руски пробив в ракетостроенето. Може да се изстрелва от шахта и от автомобилно шаси МЗКТ-79221. Има стартова маса 47,1 т, дължина 22,7 м, максимален диаметър 1,86 м, маса на бойната част 1,2 т. Доставя бойна глава с мощност 1 мегатон на разстояние 10 000 км с точност, значително по-голяма от тази на “Топола” - 100 м.
    Кои са големите и тайни?
    Ядреният боен заряд е разработен в секретния град “Арзамас-16”. Проектирането на бойния блок ръководи Юрий Соломонов. Той има нови, непознати досега аеродинамични, балистични и конструктивни характеристики. Секретен военен институт в Болшево, край Москва, е удостоверил изключителната му издръжливост на всички поразяващи фактори на ядрения взрив. Според американски експерти наблюдавали полета чрез спътник, ракетата лети “някак необичайно”, което щяло да затрудни намирането на начини за противодействие. Поведението на ракетата по траекторията й е необикновено и непредсказуемо, за което спомагат десетките спомагателни двигатели, командвани от принципно нова система за управление. Новите три мощни двигателя осигуряват висока скорост на полета, което намалява активния участък и затруднява следенето и поразяването и.
    Руските ракетоносни машини с удивителна проходимост могат да се движат и там, където няма пътища, където дори трактори и танкове не минават. Щом постъпи заповед за пуск, те спират във всяка точка на маршрута. Апаратурата за бойно управление предава автоматично командите и включва алгоритъма на пусковата циклограма. Задействат се спирачните системи и стотонната машина замира. От шасито се спускат мощни хидравлични “лапи” и автоматично започва хоризонтирането на машината, което се изпълнява само за две минути. Ракетата е във вертикално положение. По-нататъшните операции са същите както при шахтните позиции.
    РС-2ПВ2 е снабдена с цял комплекс средства за пробив на противоракетната отбрана. Според министъра на отбраната Сергей Иванов днес “Топола-М” може да преодолява системата за противоракетна отбрана на САЩ с вероятност 60-65 %, а в бъдеще - над 87%.
    Създавайки “Топола-М” със съзнанието, че ще бъде основно стратегическо ядрено оръжие на Русия в началото на 21 век, конструкторите са обърнали главно внимание на възможностите й да преодолява всякаква противоракетна отбрана. В този смисъл ракетата се разглежда като част от руския асиметричен отговор на американските опити за развитие на териториална противоракетна отбрана.
    Качествата и възможностите на “Топола-М” предизвикаха сериозна загриженост сред военните и политически среди във Вашингтон. Безпокойството идва най-вече от това, че поради високата си скорост ракетата може да достигне американска територия за 10-15 минути! Според експерти времето за оценка на опасността и вземане на решение е сведено до критичния минимум от около три минути.
    Военни наблюдатели задават въпроса за какво “ново оръжие”, с което никой в света не разполагал, изпитано на учения, е съобщил президентът Путин, което според него е способно да поразява цели “на междуконтинентална дълбочина, с хиперзвукова скорост и възможност за маневриране по курса и по височина” и скоро щяло да постъпи на въоръжение в ракетните войски със стратегическо предназначение?
    Предполага се, че това е нов боен блок за “Топола-М”, снабден с хиперзвуков двигател, който се движи със скорост над 5 пъти по-голяма от тази на звука. Той не лети по познатата балистична крива на космическа височина, а хоризонтално, само на 30 км, като изпълнява невероятни маневри. Това го прави недосегаем за средствата за противоракетна отбрана.

    Според руски военни експерти на всеки две години в бойно дежурство ще застъпва по един нов полк мобилни комплекси “Топола-М”. В Ракетните войски със стратегическо предназначение ще има две-три дивизии, по четири до шест полка подвижни комплекси. Основата на ракетните войски със стратегическо предназначение ще съставят 650 “Топола” и “Топола-М” с шахтно и мобилно базиране. Сега Русия има на въоръжение шест типа ракети. След време основа на ядрения паритет ще бъде “Топола-М”.
    Изпълнили вече всички задължения по СТАРТ II, към 31 декември 2012 г. Русия и САЩ ще имат на въоръжение най-много по 1700-2200 ядрени бойни глави (за да запазят ядрения паритет, според уточнения на 24 май 2002 г. между двете страни договор за ограниченията на стратегическите нападателни оръжия, влязъл в сила на 10 юни 2003 г.).
    Демонстрираните от Русия възможности, дори в днешните тежки условия, да създаде изключително сложна система оръжие, говорят за запазен потенциал, което не може да не окаже влияние върху международните отношения на Москва.

    Нагоре
    Съдържание на броя