|
|
"Нова Зора" - брой 4 - 31 януари 2006 г.
| Антикомунистическата истерия |
|
Има и друг термин, който доста точно характеризира философските занимания на голям брой български и европейски политици и парламентаристи в последните години, но истерия също е точен и освен това не е пейоративен. Къде успешно, къде недо там, те са се заели да криминализират комунизма, да го обявят за криминално престъпление.
Сам по себе си, такъв процес не представлява изненада. Още от Древен Египет е познат стремежът да се изтрива история, да се заличават имена и дела. През средните векове горяха на клади хора и книги, в по-ново време - отправяха на каторга, хвърляха в затвори или в крематориуми неугодните люде. През 21 век разстрелват цели държави с бомби и крилати ракети за да ги обърнат в “правата вяра”.
|
|
|
| ЕвроотрезвяванеКрахът на европейските илюзии на Литва |
|
Няма и две години, откакто Прибалтийските държави влязоха триумфално в ЕС и НАТО. Но вече се виждат всички признаци на кризата в националното съзнание на гражданите в тези страни по отношение на споменатите две структури. Извинете, но само десните сили продължават да тръбят за “правилно избрания път” и да не забелязват нарастващото разочарование и объркване не само сред обикновените хора (свидетелство за това са различни допитвания до гражданите), но и сред политиците и дори ръководителите на държавата. Преди половин година кой би допуснал мисълта, че президентът и премиерът на Литва ще се обърнат с остра критика към канцлера на Германия (по повод “заговорът зад гърба” с Русия във връзка с газопровода)? Че ще се противопоставят рязко на Великобритания по повод бюджета на ЕС за близките години? Тези и други подобни действия свидетелстват за период на постепенно отрезвяване, загуба на илюзии, за охладняване. Допитването до населението (примерно за въвеждане на еврото) също сочи, че редовият избирател по-скоро се бои от ЕС, отколкото да му се доверява. Но в какво се изразяваха илюзиите на Литва при влизането в ЕС и как Евросъюзът ги разби?
|
|
|
| Какво става в България? |
|
Ако човек следи новините на големите телевизии от последните дни, едва ли ще разбере какво става в България наистина. И това не от вчера или от оня ден, тази "информационна политика" набира все по-голяма скорост с всяка измината "демократична година".
Каквото се казва по електроннтите медии, пише го и в в най-многотиражните ежедневници, така че се получава утвърждаване на вечерната мъгла по телевизиите. Всичко си прилича по съдържание и внушение, явно дирижирано от добър пропаганден център. На него биха му завидели дори чиновниците от Министерството на истината, че и бащицата Гьобелс.
|
|
|
| Полицаи къртици |
|
Някои хора седят, седят и като ги хване съклет от чиновническо нищоправене, на магарето чуш викат. Дори когато няма магаре. Важното е да се създава впечатление, че нещо се върши, че хлябът не се яде бадева. Пък и нали трябва да се затворят устите на разни евробюрократи, които са се вторачили в нашите разбъркани дела и упорито настояват да имало арести и присъди по бързата процедура. Не знаят завалиите поговорката, че бързата кучка слепи ги ражда. Затова явашлъкът е втора природа на родните дембели. Да, ама все пак ги размърдаха и нещо все пак трябва да се прави по посока на оптимизиране на дейностите.
|
|
|
| Пособие за затъпяване и веселба |
|
Напоследък при обучителни семинари на български учители се разпространява безплатно едно творение, наречено „Пособие по европейско гражданство - гражданството, младежта и Европа”.
Заглавие величествено и претенциозно, а откъм текст - кухо и абсолютно безсмислено. Ползата е никаква, независимо кой го чете. Всъщност, полза има. Всеки читател би се замислил каква е тази западноевропейска словесна боза, която има претенции да ограмотява източноевропейските и балкански "аборигени"? За какво става дума все пак?
|
|
|
| О, спомняте ли си, госпожо! |
|
Невярно нещо е паметта човешка, особено ако човекът е политик, повиван в дантели. Например напоследък бившият син шутьор Георги Марков, преминал през гладната стачка на 39-те срещу новата Конституция на България, за да я тълкува и защитава по-късно като конституционен съдия, съвсем изгуби пусулата.
Когато го избраха за председател на партия “Ред, справедливост и законност”, бившият БЗНС на Яне Янев, господинът си въобрази, че отново е влязъл в голямата политика. Дори се вживя в ролята на обединител на разпарчедосаната българска десница и на яростен критик на НДСВ. Заговори за съмнителната реституция на “царските” имоти от Симеон Сакскобургготски, сякаш донеотдавна не е кадил тамян на “Негово Величество” и не е участвал в изготвянето на “онова” решение на КС, с което се отмени действието на Закона за конфискация на имотите на Кобургската династия в България през 1946 г.
|
|
|
| Щрихи към портрета на една шамандура |
|
След два посланически мандата във Варшава и Скопие в страната се завърна Александър Йорданов. Да припомним кой беше той.
Ал. Йорданов е израсъл в дребно номенклатурно семейство във Варна, което се родее кръвно с ята правоверни комунисти. Учи в Педагогическия институт в Шумен. Подвизава се в София като казионен журналист и литературен критик. Колегите му от онова време са го запомнили с неописуемото му безгръбначие - Йорданов е готов да приеме в писанията си всякакви редакции, съкращения и добавки, само и само да ги види отпечатани. Това сивичко минало обаче не му пречи и до днес да смята себе си за най-великия дисидент в страната. И не само за дисидент, а и за най-великия антикомунист, както и за най-великия политик в България. А и в света.
|
|
|
| Голямото източване на Русия |
|
В наши дни в Лондон живеят два вида руски богаташи. Към първия се причисляват ония, които натрупаха милионите си, разграбвайки съветските фирми и съветските недвижимости в чужбина. Класически пример в това отношение е мрачната кончина на застрахователя “Черно море и Балтик”, най-старото руско задгранично дружество. За няколко месеца фирмата бе доведена до фалит и имотите й разпродадени на търг, за да се изплатят дълговете към кредиторите.
|
|
|
Латинска Америка:
Революции, ляв завой или деколонизация? |
|
Някогашният заден двор на САЩ, Латинска Америка, вече не е същата. Там борбата за окончателно премахване на зависимостта от САЩ продължава и без подкрепата на СССР и Източният блок, които вече не съществуват.
Продължава и възходът на лявата идея, за голямо неудоволствие на онези, които я обявиха за погребана завинаги. Призракът на комунизма броди не само из Европа.
В Куба, въпреки блокадата , въпреки заплахите и натиска на Белия дом Фидел Кастро продължава да бъде държавен глава (от 1976 г.), а на последните парламентарни избори (януари 2003 г.) всичките 603 кандидати на Кубинската комунистическа партия бяха избрани. Следващите избори са през януари 2008 г.
|
|
|
Латино домино
лявата вълна срещу неолиберализма |
|
Българите по навик сутрин четат вестници на работа или гледат Коритаров и Бареков вкъщи. Но докато последните тенденциозно им ангажират вниманието със сделката за избора на главен прокурор и подранилата кампания на президента, по света стават значително по-важни събития, които показват нови, неподозирани тенденции.
Става въпрос за страни, богати на природни ресурси, страните на Латинска Америка, които десетилетия наред бяха ограбвани от транснационалните компании и чиито народи гласуваха, за да кажат “Stop!” на неолибералната докрина на САЩ.
За малко повече от една година на дванадесет латиноамерикански страни им предстои да избират своите президенти. Изборната победа на Ево Моралес (Боливия) и Мичел Башеле (Чили) и сигурната победа през декември на Уго Чавес (Венецуела) показват, че политическата карта на цял континент се преначертава.
|
|
|
|
Ганю балкански в гащи американски
карикатура: Тодор Цонев
|
|