"Нова Зора" - брой 4 - 31 януари 2006 г.

Щрихи към портрета на една шамандура
Георги АСЬОВ

След два посланически мандата във Варшава и Скопие в страната се завърна Александър Йорданов. Да припомним кой беше той.
Ал. Йорданов е израсъл в дребно номенклатурно семейство във Варна, което се родее кръвно с ята правоверни комунисти. Учи в Педагогическия институт в Шумен. Подвизава се в София като казионен журналист и литературен критик. Колегите му от онова време са го запомнили с неописуемото му безгръбначие - Йорданов е готов да приеме в писанията си всякакви редакции, съкращения и добавки, само и само да ги види отпечатани. Това сивичко минало обаче не му пречи и до днес да смята себе си за най-великия дисидент в страната. И не само за дисидент, а и за най-великия антикомунист, както и за най-великия политик в България. А и в света. Единственият, който може да се сравнява донякъде с него, е може би Господ Бог, но и това не е съвсем сигурно. В дните след 10 ноември патологично болният за слава и власт Йорданов просто пощръклява. Като новооглашен активист на една партийка от СДС той се добира с лакти на Кръглата маса. Скоро става главен редактор на седмичника “Век 21”, а впоследствие и депутат. Помежду си колегите му го наричат Сашо Дебелия, а новинарите, които все пак трябва да спазват благоприличие - Големия Ал. И наистина, всичко у Ал е огромно: снагата, липсата на идеали, дивият нагон за постове и привилегии, безпринципността, гьонсуратлъка, дебелащината. Това веднага е оценено по достойнство от Луканов, който го кани за министър в своето правителство.
Ала Големия Ал се цели къде-къде по-високо. В началото на 1991 г. рейтингът на СДС е два пъти по-висок от този на БСП, очертава се смазваща седесарска победа в изборите за нов парламент. Ал Йорданов, Иван Куртев, Стефан Савов, Едвин Сугарев, топдоносникът Георги Марков обаче искат цялата власт, не щат да я делят с хора като социалдемократа д-р Дертлиев. За целта те съчиняват специална теория: неизвестно защо световният комунизъм е организирал световен заговор (плана “Клин”), според който България трябва да остане единствената комунистическа държава в Европа. По тази причина още преди 40 години комунягите са вкарали по лагерите и затворите разни дертлиевци и дренчевци, които са се кефили там с единствената цел да бъдат внедрени през 1990 г. в редиците на СДС. За щастие великите антикомуняги, воглаве с Големия Ал, отлюспват ченгетата и спасяват СДС, България и света от световната конспирация.
Флагман на тая отвратителна кампания срещу социалдемократите, земеделците и срещу всичко умерено и разумно в СДС, която сложи в малкото си джобче дори Данко Хаирсъзина, бе в. “Демокрация”, начело с главния му редактор Волен Сидеров. Зад кулисите пък пропагандните конци се дърпаха от емигранта на американска копаня Константин Мишев.
В резултат на люспенето и скандалите рейтингът на сините така се сгромоляса, че СДС взе на изборите само 1 % повече гласове от БСП. “Спечелихме с малко, но завинаги”, ще каже тогава ликуващият Ал Йорданов. И има защо. СДС се е сгромолясало, затова пък на него му предстои шеметно издигане. За да скалъпят правителство, сините трябва да влязат в коалиция с ДПС. Тази коалиция впрочем бе първото официално (но не и фактическо) проникване на догановци в централната власт. А всичко, свързано с кабинета на Филип Димитров, блестеше с такава неотразима некадърност, че за около година лидерите на СДС успяха да постигнат и невъзможното - свалиха от власт... собственото си правителство. В този саморазгром водеща роля отново се падаше на Големия Ал. Ето защо - заради неоценимите му заслуги в провала на СДС - благодарните социалисти и депесари го избраха и крепиха на поста шеф на Народното събрание две и кусур години. Най-гръмогласният дотогава “антикомунист” Ал Йорданов, мигом стана по-нисък от тревата. Но вкопчен в сладкия си пост, той показа не само висша класа в пълзенето пред всички, уж антагонистични парламентарни групи. Непосредствено след 10 ноември 1989 г., под натиска на негодуващото общество, някогашните привилегии на номенклатурните кадри бяха здравата окастрени. И ето че сега, по личната инициатива и с несломимата енергия на Големия Ал тези привилегии отново разцъфтяха така, че в сравнение с тях дори разкошът на Брежнев ни се вижда като калугерски аскетизъм. Тъкмо “видният от всички страни” Ал Йорданов внесе първите депутатски мерцедеси от Германия.
Наред с другото всичко това даде възможност на седесарската клика да върши сред все по-луксозен уют далаверите си при “безвремието” на Беров, а и през двете си “опозиционни” години при управлението на Виденов.
А когато, вече в резултат на истински заговор, БСП бе свалена от власт в началото на 1997 г. и старата номенклатурна кримка Иван Костов стана премиер, то първата му работа бе да изчисти от обкръжението си най-опасните си съпартийци. Така в изгнание в посолствата ни в чужбина бяха изпратени интригантът Филип Димитров (във Вашингтон), неуправляемият фанатик Едвин Сугарев (в Монголия и Индия) и службогонецът без възгледи Ал Йорданов (в Полша). След изборната победа на НДСВ през 2001 г. първите двама поне показаха някаква седесарска лоялност - отказаха да са посланици на Паси и неговото Величество. Безгръбначният Ал обаче направи точно обратното - той запълзя и пред тях с цел да се угоява и трупа мазнини още 4 години в Република Македония. При мандата му във Варшава в печата излязоха разни публикации за злоупотреби с български имоти в полската столица. При мандата му в Скопие посолството си спечели славата на най-нехаещата за българските граждани и българската кауза държавна институция в чужбина.
Обобщавайки нещата, можем да кажем, че Големия Ал е един от няколкото най-заслужили екземпляри за отклоняването - в името на личните им интереси - на България от пътя й към истинското народовластие, социална солидарност и благоденствие, за разбиването и разплуването на политическата й система, номенклатура и нрави още в самия им зародиш. Той наистина е титан на липсата на идеали и преданост към Родината, на дебелокожието и властолюбието, на кариеризма и вероломството, на ненаситността за личен и семеен разкош, на просташкото окалване и мачкане на политическия противник или на станалия излишен съмишленик, на умствения примитивизъм, социалния непукизъм и щатното дембелство.
Понастоящем Големия Ал пише и брише статии за вестници, чурулика из радиа и телевизии, където носи най-новото си мемоарно творение за своята велика антикомунистическа борба и за великия погром, който е нанесъл на световния комунистически заговор срещу България. Под словесните му излияния за Република Македония пък прозира убедеността, че нейното население не е българско. Общественото житие-битие на Александър Йорданов е класическа илюстрация за това до какво падение може да стигне един български интелигент, който поначало има всички необходими за израстването си като партиен лидер качества (високо самочувствие, здрав разум, непукизъм, стръв към властта, енергичност, публицистичен талант, ораторска дарба) с изключение на едно - малко любов към ближния и към Отечеството.
Най-краткото и най-цветисто определение за неговата духовна и политическа същност чух от д-р Петър Берон: толуп.
Ако трябва да го характеризирам по-нашироко обаче, бих го сравнил с шамандура - суета под налягане в желязна, непробиваема броня. И най-величавите кораби могат да потънат - шамандурата никога.

Нагоре
Съдържание на броя