"Нова Зора" - брой 30 - 1 август 2006 г.

Не пипайте досиетата на предано служилите на България родолюбци
О.з. ген. полк. Кирил КОСЕВ

Уважаеми читатели,
Поместеният текст на о.з. ген. полк. Кирил Косев хвърля светлина върху интригуващи страници от историята на България след 9 септември 1944 г. Следвайки траекторията и логиката на историческите събития, неговият разказ стига и до наши дни. Един от ръководителите на вътрешното разузнаване към Разузнавателния отдел към Щаба на войската (РО-2), началник на секция Б-4 - от 1944 до септември 1947 г., - тогава подполковник Кирил Косев, е потопен във водовъртежа на случки, факти и данни, в които понякога дългът и падението, вярата и разочарованието, идеалът и подлостта на границата на две епохи, обуславят простите човешки драми, победи и надежди.
В “Не пипайте досиетата” о.з. ген. полк. Косев се обявява срещу инсинуациите на тази тема още през 2001 г., когато е писана статията. Същевременно той съобщава факти, които определя като “известни на българската общественост”. Като трибуна на свободното слово, ние също смятаме, че свидетелствата на историята не бива да бъдат засипвани под праха на забравата, още повече че почти винаги те имат своето продължение в бъдещето. Нещо повече, ние оставаме при разбирането, че хората, служили на България през всички времена и режими, са интегрална част от капитала на нацията в служба на Отечеството и заслужават правдивата оценка на обществото. Другото е път за никъде, или по-точно за ада.
Активен участник в антифашистката съпротива - командир на Горнооряховския партизански отряд и зам.-командир на 8-а въстаническа оперативна зона, Кирил Косев е осъден на смърт на 17 септември 1943 г. Осъден е в името на Симеон Втори, “заради създаването на поделения на забранената от закона Българска комунистическа партия”. Изключен от БКП през 1949 г. и върнат за член през 1953 г., той заема редица воински длъжности. Уволнява се от Българската народна армия по един запомнящ се начин, със звание генерал-полковник. Датата е 5 януари 1984 г.

"Зора"

На 27 и 30 март т.г. (б.р. - 2001 г.) във в.”Дума”, и на 29 с.м. във в.”Монитор”, във връзка с решението на управляващите СДС, начело с Ив. Костов и П. Стоянов, да разкрие досиетата на вярно служилите чрез ДС и РУ на България и да ги предаде на чуждите разузнавания, избухнаха препирни между бивши комунисти, бивши служители на ДС, относно дейността на разузнавателния център Х-11, т.нар. “Легионерски център”, чрез който предани родолюбци, бивши легионери, достойно служиха на Родината си.
В началото на 1922 г. едрата буржоазия, изплашена от огромната омраза на народа към нея, сриването на възможността за обединение на българските земи и народ заради двете национални катастрофи по вина на цар Фердинанд в 1913 г. и 1918 г., и заради хилядите избити българи от правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров при войнишкото въстание - 4000 души, при селските и работническите вълнения (Транспортната стачка) от 1918-1919 г., от Народния сговор на Александър Цанков, Военния съюз на полк. Иван Вълков, ВМРО на Тодор Александров и ген. Александър Протогеров, Обединената народно-прогресивна партия на Иван Ев. Гешов, Т. Теодоров, Атанас Буров и Георги Губиделников, Демократичната партия на Александър Малинов и Никола Мушанов, Радикалната партия на Тодор Влайков и Социалдемократическата партия на Янко Сакъзов и Кръстьо Пастухов (министър на вътрешните работи в правителството на Т. Теодоров, пръв употребил войската срещу работническите вълнения), създаде фашистки политически съюз.
От негово име Теодор Теодоров в 1922 г. заяви: “Ще ви бедят, че сте фашисти! Не се срамувайте... ударете се в гърдите и кажете: Да! Такива сме”. Този съюз, начело с Народния сговор на Александър Цанков, с пълната подкрепа на фашизатора на България цар Борис Трети извърши военнофашисткия преврат на 9 юни 1923 г., уби министър-председателя Ал. Стамболийски, водач на БЗНС, погуби хиляди антифашисти и установи фашистка диктатура, начело с Народния сговор на кръволока Ал. Цанков. Станал Демократичен сговор, той бе изключително плодовит на фашистки организации, като “Кубрат”, “Родна защита”, “Всебългарски съюз Отец Паисий”, “Съюз на младежките национални легиони” (СМНЛ) с главен водач Иван Дочев, който още в 1934 г. посети Хитлер и заяви: “че ще използва “оздравителния фашизъм” в борбата против комунизма”. По съвета на Хитлер главният водач Ив. Дочев преименува СБНЛ в Съюз на българските национални легиони (СБНЛ).
В 1940 г. почетен председател на СБНЛ стана ген. о.з. Никола Жеков, страстен почитател на Хитлер, който само в 1942 г. даде на СБНЛ 16 млн. лв., които Народното събрание на 15 март с.г. освободи от данъци. Същата година ген. Христо Луков стана главен водач на СБНЛ и го превърна във фашистка военизирана партия и щурмови отряд на монархофашистката власт в България.
Въпреки всестранната подкрепа на монархофашистката власт, на цар Борис Трети и на Хитлер, дейността на СБНЛ се осъществяваше с големи трудности, поради силната съпротива на огромното мнозинство от народа и младежта му. В СБНЛ се водеше открита борба между “крайно десните легионери”, яростни привърженици на Хитлер, с главен водач Ив. Дочев и съперника му Хр. Статев, и “крайно левите легионери”, родолюбци на България, водени от Илия Станев и Илия Попов (Попниколов Тодоров), и между тях бе “легионерската среда” около Денчо Стефанов. След 9 септември 1944 г. цялата организация на СБНЛ в страната, както и другите фашистки организации, се разпаднаха и престанаха да съществуват, като родолюбивата част от тях по свое желание започна да сътрудничи на новата власт.
Главният водач на СБНЛ Иван Дочев (без своя брат майор Дочев, убиец на много антифашисти във Варна и областта) и съперникът му Хр. Статев избягаха при своя си Хитлер. Там Ив. Дочев чрез началника на хитлеристкото разузнаване ген. Гелен се свърза с Ричард Хелмс от разузнаването на САЩ, което от 1947 г. се преименува в ЦРУ с пръв директор Алън Ф. Дълес, а Р. Хелмс стана негов директор в 70-те години на 20 век. С помощта на Р. Хелмс Иван Дочев създаде “Български национален фронт” - продължение на СБНЛ, действащ и досега под неговото главно водачество и мощната подкрепа на ЦРУ. Единодействието на българските фашисти с хитлеристкото разузнаване и ЦРУ е доказано напълно. Програмата, която сега изпълнява управляващата върхушка на СДС, начело с Ив. Костов и Петър Стоянов, бе приета на конгреса на БНФ в Чикаго (САЩ) в 1996 г. под водачеството на Ив. Дочев и в присъствието на Стефан Стоянов - баща на президента Петър Стоянов и други фашисти от България.
В България останаха преданите на Родината бивши легионери, сред които Илия Станев, Илия Попов, Петър Петров, проф. Цветан Стойнов, Георги Филипов, Кирил Андреев и др. Тези родолюбци потърсиха възможност да служат на Родината си и в новата обстановка. И решиха да се свържат с властта на ОФ, като възложиха това на Ил. Попов. За това разказват самите те: Илия Попов от Х-11 пише (б.а., цитатите са от автентични архивни документи): “В началото на декември 1944 г... по служебен път и в служебно време посетих генерал Вранчев (б.р., Петър Вранчев) в кабинета му. Предадох му преписката, честитих му новия пост и накрая предложих моето сътрудничество. Вранчев прие предложението ми и ми обеща покровителство. Вранчев ми бе дал достъп за второ посещение в кабинета му. Това направих в извънслужебно време. Открих му политическата си принадлежност, че съм бивш член на главното водачество на Легиона. Открих му също, че в София се укрива бившият главен водач Илия Станев.
Убедих Вранчев в необходимостта и ползата от едно наше приобщаване към новата власт... на следващата среща постигнахме пълно разбирателство за сътрудничеството с нашите по-първи хора от Легиона... После му представих Станев и проф. Стойнов...
При провеждане дейността на конспиративния център сред войската, ние работихме по разкриване на военните конспирации... не уведомихме Храбовски (член на военната мисия на САЩ, към която Ил. Попов и Ил. Станев, мобилизирани офицери от отдел VІ на военното министерство, са придадени за обслужване и които той е искал да използва за разузнаване против България - б.а.) за дейността на центъра във войската. Центърът взе участие в разкриването на конспирацията “Цар Крум”. Петров се свърза с адютанта на полковник Кръстев - уредник-школник Георги Филипов... като го включи в центъра като свой секретар (подполковник Кръстев е участник в убийството на Ал. Стамболийски на 14.06.1923 г. в с. Славовица, за което получава 98 000 швейц. франка, както и в други убийства по особено жесток начин в 1925 г. и 1941-1944 г. Прочетете Паметната плоча на бул. “Христо Ботев”, на която пише, че полк. Антон Кръстев Иновски е създател на първата противокомунистическа военна организация “Цар Крум”. Тази организация набираше своите членове от бившите фашистки организации. В Устава, в раздел Втори, точка 1, е записано: “В ЦК (Цар Крум) могат и трябва да членуват всички национални групировки (легионери, ратници, паисиевци, бранници... - б.а.).
През пролетта на 1946 г. нашето внимание в РО-2 бе отново насочено към войската - за разузнаване и разкриване на конспирациите. Връзката на центъра с щаба на конспирацията “Военен съюз” държеше Илия Станев. Той водеше от името на центъра преговорите с полковник Марко Иванов, член на щаба на ръководството на “Военния съюз” (бивш легионер, възпитаник на Илия Станев, участник във военнофашисткия преврат от 19 май 1934 г. и главен възстановител по указание на военния министър Дамян Велчев на “Военния съюз” с водач ген. Кирил Станчев, който заедно с Дамян Велчев участва във военнофашистките преврати от 1923 и 1934 г., подготви такъв преврат и в 1935 г. под ръководството на Д. Велчев, който се намираше в Белград, Сърбия, б.а.). Постигнахме съгласие за координация с “Военен съюз”.
Петър Петров от Х-11 пише: “Един ден, в началото на април 1945 г., Илия Попов ми поръча да се явя пред военното министерство. Той ме отведе в стая 120 и ме представи на генерал Вранчев. Генералът ме прие топло и любезно... След няколко срещи с мен генерал Вранчев ми съобщи, че оставам на служба при него като секретен сътрудник, с псевдоним Х-11... Получих задача да задълбая по линията на конспиративната организация “Цар Крум”... През януари следващата година той ми възложи нова задача... по линията на действащата в момента офицерска организация “Военен съюз”. Подобна задача... беше получил и Илия Попов... През февруари или март 1946 г. Илия Станев успя да установи контакт с полковник Марко Иванов... През пролетта на 1946 г. генерал Вранчев поиска от мен да разширя нашите задачи... по линията на “Военен съюз”, като включа със задачи нови хора”.
Проф. Цветан Стойнов от Х-11 пише: “Междувременно аз продължих да се срещам с Денчо Стефанов. С него уговорихме да убедим Илия Станев да вземе участие в акцията по приобщаването на легионерите към ОФ... По това време аз, Денчо и Петър Николов имахме среща в дома на посл едния с Титко Черноколев, тогавашния председател на РМС”.
Георги Филипов от Х-11 пише: “Малко по-късно към създадения център се създаде тройката Васил Златарев, Борис Струнджев и моя милост, като спомагателен апарат на центъра... Васил Златарев трябваше да държи връзка със сродни нам среди и лица, Борис Струнджев... да държи връзка с поручик Ненчо Атанасов и поручик Вазов, а аз с легионерите... Подготовката, преди заминаването на Илия Станев и Петър Петров за Австрия, беше приключена”. (Те донесоха ценни сведения за дейността на българската фашистка емиграция в Австрия, Швейцария, Германия и др. страни в Западна Европа, б.а.).
Кирил Андреев от Х-11 пише: “През юли 1946 г. се проектираше да остана през лятото в София... Моята роля щеше да се състои в поддържането на връзката между Попов, от една страна, и “Военен съюз” и Македонската конспирация - от друга.
(Членовете на Х-11 в 1945 г. и в 1946 г. ходиха в Македония и свършиха добра работа, б.а.)... На 1 юли аз се явих на генерала в службата, получих назначение разузнавач трета степен. От службата си познавам само генерала и инспектора... В докладите си съм бил, по моя преценка, обективен и добросъвестен... генералът не можеше да бъде заблуден относно фактите и преценките...Той получаваше верни и добросъвестно събрани сведения.”
Това - според архивите - са бившите легионери, съставящи разузнавателната агентура Х-11, т.нар. легионерски център.
Доказва се, че тях никой не ги е предал и не е нанасял върху тях удар, че Легионът не е “разгромен от комунистите”, че Илия Попов, Илия Станев, Петър Петров, проф. Цветан Стойнов, Георги Филипов, Кирил Андреев и др. не са били задържани от органи на МВР, че те сами предложиха доброволно и добросъвестно да сътрудничат на РО на Щаба на войската, че съвместно с ген. Вранчев създадоха Х-11 за изпълнение от самите тях на поетите разузнавателни задачи, за което привлякоха и други бивши родолюбиви легионери като Васил Златарев, летеца Дянко Марков, много близкия на Ив. Дочев зам.-водач Стефан Стоянов (спасил баща си Петър Стоянов, известен черноборсаджия, от смърт около 09.09. 1944 г., Стефан Стоянов е баща на президента Петър Стоянов, б.а.), Георги Радев (баща на министъра на финансите Муравей Радев, б.а.); Владимир Абаджиев (баща на зам.-председателя на НКС на СДС Димитър Абаджиев, б.а.), Стефан Бакърджиев (баща на бившия зам.-министър-председател Евгений Бакърджиев, сега председател на Софийския ГКС на СДС, б.а.). Всички те добросъвестно сътрудничеха на РО на Щаба на войската. След 09.09. 1944 г. доброволно и по свой почин служиха предано и честно на България.
Чрез сътрудничество с нейните охранителни служби същото направиха и много представители на политически партии и движения. Това ставаше главно чрез Държавна сигурност... Александър Сталийски, бивш легионер и син на идеолога на монархо-фашизма и бивш министър в правителството на Иван Багрянов Александър Сталийски; Александър Ляпчев, от рода на Андрей Ляпчев; починалият неотдавна председател на Демократическата партия Стефан Савов (служеше под псевдонима Николай). Стефан Савов е бивш легионер и син на фашисткия министър на финансите Димитър Савов; Ценко Барев, най-близкият съпартиец на Г.М. Димитров, “избяга” с помощта на милицията в чужбина, където свърши добра работа; конституционният съдия Георги Марков; президентът Желю Желев, който по предложение на акад. Тодор Павлов, съгласувано с Тодор Живков, бе назначен за експерт в Института по култура при Комитета за култура, ръководен от Людмила Живкова; Иван Костов, сега министър-председател, станал сътрудник на КГБ и Държавна сигурност при обучението си за летец в авиоучилището в Кременчук - СССР, а впоследствие и във ВНВВУ в Долна Митрополия. Тъкмо по тази причина Иван Костов не бе приет за член на БКП, едва през 1988 г. такова разрешение от ДС бе дадено. Димитър Луджев, зам.-министър председател и министър на отбраната през 1990-1992 г.; д-р Константин Тренчев, президент на КТ “Подкрепа” и други. Очевидно не всички са служили безкористно.
Но не всичко е вървяло гладко и в Х-11.
Във връзка с това Петър Петров, от Х-11, пише: “Христо Петров-Волник, който видя незадоволени известни лични амбиции, започна да проявява признаци на разочарования, разколебаване и недисциплинираност”.
Държавна сигурност, която бе неприязнено настроена към Разузнавателния отдел на Щаба на войската, заради успешното разкриване РО-2 на фашистките офицерски заговори ревнуваше и всякак спъваше дейността му, се възползва както от уязвимостта на хората от Х-11 като бивши легионери, така и от тия недоволства, за да привлече недоволните сътрудници от Х-11 на своя страна и да ги използва за свои цели.
Волник е бил извикан в Народната милиция. Съобщено му било, че заради неговата минала дейност, ще следва да бъде съден и изпратен в затвора, но ако направи разкрития около нашия център, той, Волник ще бъде пощаден... По този повод взехме решение в Х-11 Петров да приготви и да предаде на Волник исканите доклади за нашата дейност за пред ДС... Това Петров направи.
Но някои началници в ДС не се ограничиха дотук. В края на 1947 г. и през 1948 г. те задържаха всичките дейци на Х-11 и основните ръководители осъдиха на смърт, а другите на затвор, но не затова, че са били легионери, а защото са сътрудничили на РО на Щаба на войската и са служили на България.
Така бе разсипано РО-2 и дейността му бе прехвърлена в ДС; РО-3 - военно контраразузнаване, също бе прехвърлено в ДС; ръководството на РО-1, външното разузнаване, бе поверено на доверени на ДС лица. От дотогавашните служители в тези военни разузнавателни служби едни бяха прехвърлени в ДС, други уволнени, а ръководителите им ген. Вранчев, полк. Ал. Починков, подполк. Кирил Косев (б.р. - авторът на този текст) и други, задържани и с години разследвани от ДС и ПК на МНО. Следствието бе прекратено едва в 1953 г. от партийно-държавната комисия по разследване на “врага с партиен билет”, ръководена от Георги Дамянов, председател на Президиума на Народното събрание на НРБ, който обяви, че обвиненията за връзка с полицията (преди 9.9. 1944 г.), с югославското и англо-американското разузнаване и саботирането на дейността на ДС са неверни.
Нанесен бе обаче огромен удар по военното разузнаване, което чрез Х-11 спаси България от кръвопролитие! Това бе първият голям удар по социализма от надигащата се контрареволюция. “Обединената опозиция” на Никола Петков, бе събрала отново Ат. Буров, Г. Губиделников (при него живееше Н. Петков), Никола Мушанов, Стойчо Мошанов; Вергил Димов, Коста Лулчев и други политически лица, познати от 1918-1919 г. и 1923-1925 г. Този удар бе нанесен чрез оръдията й в МВР Мирчо Спасов и др., дейността на които сега няма да разглеждаме.
Вижда се, че за обезвреждането на фашистките офицерски заговори във войската и за потискане на контрареволюцията решителен принос имат дейците на Х-11. Разбира се, че заговорите във войската, както и извън нея, бяха обречени - нямаха никакви изгледи за успех, защото народът в огромното си мнозинство поддържаше властта на ОФ. Но те можеха да доведат до проливане на кръв. Генерал Вранчев високо оценяваше дейността и приноса на Х-11. Затова, когато дейците му бяха задържани от ДС, той твърдо се застъпи за тях. На 4.10.1950 г., вече освободен, той писа до министър-председателя Вълко Червенков: “Преди няколко дни научих, че било решено да бъдат екзекутирани осъдените по така наречения “Легионерски център”, всъщност-разузнавателната агентура Х-11... През триста и четиридесетте дни на моето задържане... аз всякога, давайки показания, категорично твърдях, че те са само една забележителна агентура в услуга на нашето военно разузнаване. Благодарение на тяхната помощ нам се удаде да разкрием и разгромим всички военни организации...”
Позволих си да пиша за тази разузнавателна агентура Х-11, защото тя вече повече от половин век е разкрита и не е предмет на досиетата, които искат днес управляващите да разкриват. Но изниква въпросът, защо някои от живите дейци на Х-11, вярно служили на България, сега предават Родината си, и защо синовете на някои от живите и на някои от починалите сега се държат също така предателски? Отговорът е в това, че щом “видни комунисти”, “строители” на социализма, стават “бивши” и техният пример е заразителен, защо и бивши фашистки легионери, станали родолюбци и строители на социализма, да не станат отново “бивши”.
Защото за да “демократизират” България по образа на САЩ, бяха създадени от реститути, реваншисти, монархофашисти и други на 7.12.1989 г. СДС, а от турски терористи на 14.01.1990 г. направиха ДПС и на 13.1.1990 г. възстановиха СБНЛ като “Български демократичен форум”, оглавен за съжаление от В. Златарев, Д. Марков и Вл. Абаджиев. А много “бивши комунисти” “подсилиха” не само СДС, но и всички подкрепящи го политически сили.
Разбира се, че убедените комунисти продължават да са такива, защото комунизмът е бъдещето на България и света! Днес България я управлява правителството на Иван Костов - политическа сила, подобна на монархофашисткия “Народно-демократичен сговор” от 1923-1925 г., чиято преобладаваща част са българи, кръвни и идейни потомци на монархофашистите отпреди 9.9. 1944 г., а другата част е от почитатели на един “идеал” - стремежа за неограничено обогатяване чрез пълното разграбване на България и превръщането й в “доматена колония на САЩ”, дори и ако част от нея стане турски вилает.
Заслуга за това имат и “бившите комунисти” (превратаджии и приемници), станали сегашни социалдемократи, които на 30.11. 1990 г. предадоха властта на СДС, но той я изтърва на 4.02.1997 г. Отново му я предадоха и той с тяхната дейна помощ я задържа и не иска да я изпуска. Независимо от това досиетата не трябва да се пипат!
Да спасим България!

П.П.
Поради важността на засегнатите проблеми и лица, редакцията е готова да публикува и други мнения.

Нагоре
Съдържание на броя