Комитетски избори-2006: Ти кандидатира ли се за президент?

"Зора"

Ако трябва да се даде кратка характеристика на стартиралата вече президентска кампания, най-подходящият израз е „комитетски избори”. Осъзнала най-после отвращението, което избирателят изпитва към „политическия елит” и политическите партии, олицетворяващи фалша и реалната корумпираност на българската демокрация на прехода, т. нар. политическа класа измисли поредната шарлатания за заблуда на електората. А именно, привидното оттегляне на старите партийни муцуни от президентската надпревара и оставянето й в ръцете на инициативни комитети. Съставени от интелектуалци, артисти, певци, спортисти и дори кметове, едни от които симпатизират на сини, червени и жълти идеи, а други просто на властта и на кандидатите с най-голям шанс да я спечелят, те са истинска екзотика дори за неукрепналите български политически традиции и нрави. Например Иван Костов, лидер на ДСБ, настояваше на кандидатурата на Неделчо Беронов за общ десен кандидат президент, а се скри зад гърба на инициативния комитет, съставен от дейци като Йосиф Сърчаджиев и Теди Москов. Очевидно, не му се ще да носи отговорност за евентуалния провал на двойката Беронов - Николова. Пазителят и тълкувателят на Конституцията, председателят на Конституционния съд Неделчо Беронов настоява за нейното изменение и обещава да работи за предсрочни парламентарни избори; сиреч, за сваляне на сегашното правителство. Ето как абсурдът се закръгля отвсякъде. Не такъв е случаят с бившия началник на ГЩ и председател на Комисията по националната сигурност от времето на Жан Виденов, о.з. ген. Любен Петров, който напусна неотдавна БСП в знак на несъгласие с политиката на партийното и държавното ръководство, излъчено от Столетницата. Инициативен комитет, в който присъства легендарният треньор на националния отбор по футбол, класирал се четвърти на Световното по футбол '94 Димитър Пенев, издигна кандидатурата на предложения от Народното патриотично обединение о.з. армейски генерал Любен Петров. Партнира му актрисата Нели Топалова в ролята на кандидат-вицепрезидент. Предвид противопоставянето на генерала на иракската авантюра и на разполагането на американските военни бази в България, няма съмнение, че върху тази двойка ще се съсредоточи артилерията на партийните централи и „свободните медии”. Смятаният за ляв в. „Земя” вече нарече Любен Петров „генералът ефрейтор”, понеже напусна БСП, мигом бе разжалван: за „Земя” не може да има генерали извън БСП. А всъщност грешката на генерала е, че твърде дълго хранеше илюзии, че може да промени БСП отвътре. Така остави съмнението, че въпреки очевидното си разминаване с партийното ръководство и това на „Коалиция за България”по време на 39-ото НС, не се обяви за независим депутат. В предизборните листи на 40-ото Народно събрание избираемо място бе предоставено на проф. Андрей Пантев, другият дисидент по въпроса за Ирак и американските бази у нас. Така БСП успя да раздели ген. Петров и проф. Пантев. Разделяй и владей! Днес дори „лявата опозиция” в БСП, начело с Илия Божинов и Янаки Стоилов, се дистанцира от „отцепничеството” на Любен Петров, ако и да критикува дясната политика на „червени” министри като Румен Овчаров и Петър Мутафчиев. В интервю за в. ”Стандарт” от 24 август т.г. Илия Божинов заяви, че на пленума на Висшия съвет (състоял се на 26август) щял да поиска оставката на Овчаров и да разкрие данни за корупционни схеми. Видяхме и как я поиска. Мълчаливо, сиреч. По въпроса за президентските избори Божинов сподели, че „левицата” в БСП по-скоро ще номинира свой кандидат, отколкото да подкрепи „отцепника” Любен Петров. Каквато десницата, такава и левицата в „най-дясната лява партия” в Европа - БСП. Затова хора като генерал Петров ще бъдат подкрепяни от други формации и обругавани от правоверните „социалисти”, понеже разцепвали левицата. Същата „левица”, която изопачи идеите на Димитър Благоев, чествайки годишнината от рождението му и от началото на организираното социалистическо движение в България. Левица, която управлява в коалиция с партията, носеща името на внука на Фердинанд и сина на Борис Трети утвърдил разстрела на поета Вапцаров. И която легитимира на практика незаконното присвояване от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок на държавни и общински имоти. Уж заради членството ни в ЕС. На пленума на ВС на БСП на 26 август бе изслушана критиката срещу дясната политика на Румен Овчаров и компания, но тъй като членът на ВС Илия Божинов не представи, или не му позволиха да представи, доказателства за корупционните схеми в неговия ресор, Висшият съвет одобри тази политика. Премиерът Станишев направо пое отговорността, като заяви, че идеите на лявото крило в БСП са ретроградни и че той няма да сменя министри без солидни доказателства за вина. Правилно, все пак Овчаров не е продал „Балкан” за 130 000 долара или МК „Кремиковци” за 1 долар, нали? Нито пък БТК. Нямаше как да го стори, други го изпревариха, пък и синовете му щяха да го питат... Остана му само приватизацията на „Топлофикация” и намаляването на българския дял в нефтопровода Бургас- Александрополис, плюс затварянето на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй.” Политиката, особено коалиционната, е низ от компромиси, очевидно. От подобни „компромиси” на партийното и държавното ръководство се дистанцира дори президентът Георги Първанов, бивш председател на БСП и баща на тройната управляваща коалиция БСП-НДСВ-ДПС. В речта си пред инициативния комитет, издигнал официално неговата кандидатура на 25 август, Георги Първанов даде да се разбере, че не желае тройната коалиция да се мотае из президентската му кампания. Още по-малко, да бъде неин безпринципен адвокат или да го възприемат като кандидат на БСП. Президентските избори - според Първанов, - не трябвало да се превръщат в референдум „за” или „против” сегашното управление. Впрочем, едва ли това „за” ще събере много гласове, но преобладаващото „не” може да навреди само на един от издигнатите кандидат-президенти - действащия държавен глава Георги Първанов. Затова той прие да бъде номиниран от инициативен комитет, начело с министъра на културата Стефан Данаилов. Към 25 август подписите си за Първанов били сложили 107 души: интелектуалци, актьори, спортисти, певци и няколко лидери на „леви” политически формации, като Александър Томов (”Българска социалдемокрация”) и проф. Кръстьо Петков (ОБТ). От ръководството на БСП бяха забелязани да присъстват на сбирката само Ивелин Николов и Катя Николова. И шеф на предизборния щаб на Георги Първанов е не някой функционер на БСП, а бившият началник на ГЩ и настоящ президентски съветник, генералът от резерва Никола Колев. Това е успокоителен знак за американофилите у нас, както и за Белия дом. В смисъл, че външната политика и особено ангажиментите ни в Ирак остават непроменени. Няма да се поставят под въпрос и българско-американските „съвместни военни обекти и съоръжения”, които някои наричат просто бази. Какво от туй, че вицепрезидент на Първанов ще бъде отново генералът от резерва Ангел Марин, който бе уволнен от Иван Костов и Петър Стоянов след като заяви, че командата „На бегом към НАТО!” е нездравословна. Марин впоследствие смени пусулата и се превърна в отчаян НАТО-фил и поддръжник на нарязването на „онези” ракети. Той ще е и топлата връзка на президента с ДПС, ако и да е от Батак: да не забравяме, че на едни парламентарни избори бе включен в депутатските листи на ДПС. Разбира се, Първанов, за разлика от другите кандидати, няма да отиде на самоцелен сблъсък с кабинета, въпреки признанието, че той е резултат на следизборни компромиси (с личното му участие обаче) и че не решава проблемите на хората. Мнозинството българи - каза г-н президентът, - продължавали да живеят зле и не усещали положителните промени. Че усеща ли се нещо, дето го няма? Политическият хаос обаче, който би последвал евентуално сваляне на днешното правителство, е още по-голямо зло, което ще компрометира европейското ни бъдеще. Пази боже, десницата, дето не може да се разбере дори за обща президентска кандидатура, да поведе България към Европа. Другите участници в президентската кушия могат да обещават всичко, включително промени в Конституцията, президентска република, сваляне на правителството и предсрочни парламентарни избори, но те просто нямат никакъв шанс. А човекът, когото социолозите непрекъснато фаворизират, като „единствена алтернатива” на Първанов, столичният градоначалник и шеф на партията ГЕРБ - Бойко Борисов, не ще да се кандидатира за президент и това си е. Нямал бил интерес към този пост, стягал се бил за министър-председател. Борисов, който уж харесваше Първанов, но щеше да подкрепя общия десен кандидат Неделчо Беронов, постави и на двамата неизпълними условия за евентуалната си подкрепа: първият - да се разграничи от управляващата коалиция, тоест от собственото си творение; вторият - да каже, дали споделя вижданията на Иван Костов, че Борисов е незаконно кмет на София, понеже не е напуснал фирмите си. Ако Беронов каже, че не желае свалянето на Борисов от кметския пост в столицата, значи да наплюе Иван Костов, който пък издигна кандидатурата му. Ако заяви, че е съгласен с Костов, значи да даде повод на Борисов да обяви, че няма да подкрепи кандидат, който иска да го сваля. Това е тактиката на двойното режещо острие, при което на Беронов не остава никакъв полезен ход. Нещо като в оная притча за Соломон и истинската майка... На 28 август Борисов беше поканил на разговор „общия десен кандидат” Беронов, но заяви предварително, че поканата не означавала, че ГЕРБ ще го подкрепи. Самият Беронов каза в предаването на „Неделя 150", че е научил от радиото и телевизията за срещата си с Борисов. Тя нямало как да се състои на 28август, поради предизборните му ангажименти в два града, но можела да стане по-късно. Кога? Все пак „общият десен кандидат” намери пролука в натоварения си график, колкото да изпият с Борисов по едно кафе в дома на Беронов. Кметът обясни, че е отишъл там, понеже е „значително по-млад”, за да обсъдят настояването на Костов за свалянето му. Тоест, индиректно изтъкна, че Беронов е стар за кандидатпрезидентски авантюри и че е възможно той да не споделя всички приумици на Командира. След раздумката на кафе, кметът оповести, че няма да подкрепи Беронов. В България компромиси се постигат с други напитки... Борисов и ГЕРБ декларираха, че няма да подкрепят и президента Първанов за нов мандат. Не че българските граждани чакат Бойко Борисов да им каже как и за кого да гласуват, но това е показателно, че кметът гледа на изборите, като на търговия. Преди да е приел номинирането си от някой „инициативен комитет на интелектуалци”, Борисов явно се опитва да изтъргува евентуалната си подкрепа за един от двамата основни кандидати за президенти, разигравайки и двамата, че няма да се кандидатира. Задаващата се нова боклучава криза обаче може да обърка и неговите сметки и да го накара скоро „да отстъпи пред обществения натиск”. Или както казва Георги Пинчев, „да постави националните интереси над общинските”, като се впусне в президентската надпревара. Балите с боклуци, които никой не ще, протекоха и разнасят зловоние, което ще усмърди не само София. А в Суходол отново са готови на гражданско неподчинение срещу решението на Общината пак да се отвори сметището там. Ситуацията е взривоопасна и спасението за Борисов е в президентството. Въпрос на дни е може би появата на съответния инициативен комитет за неговото номиниране. Комитетската мода е заразителна. Засега като чисто партийни кандидат-президенти се очертават само лидерът на партия „Атака”, Волен Сидеров, и бившият конституционен съдия Георги Марков, председател на партията „Ред, законност и справедливост.” Политическият съвет на партията „РЗС” обяви на 27 август, че ще предложи за участие в президентските избори г-н Георги Марков и Мария Павлова, но шансовете им за успех са по-малки и от тези на Сидеров. В НДСВ също умуват кого да номинират, но ако кандидатът им се казва Симеон СКГ, по-добре да се откажат навреме: след онова „успешно” управление, и особено след „царската реституция” Симеон СКГ не може да бъде избран дори за кмет на град Баня. Така че ако Бойко Борисов не се включи в надпреварата, изходът от президентските избори ще бъде ясен още на първия тур, Георги Първанов, подкрепян "тайно" от БСП и явно от ДПС, ще спечели втори мандат. Очертава се един скучен театър, лишен от присъствието на персонажи, които в миналото поне ни разсмиваха: Жорж Ганчев, Йоло Денев, Христо Бойчев и др. Единствената интрига е броят на избирателите, които ще отидат пред урните. След като правителството, според президента Първанов, не решава техните проблеми и те живеят зле, нямат ли основание гражданите да си останат у дома в изборния ден? След като и „социалният” президент Първанов не можа да им помогне през първия мандат, как ще го направят „десномислещите” Неделчо Беронов или Бойко Борисов? Нали президентът ще си остане заложник на управляващото мнозинство, без което не може да прокара нито един закон? Президентът няма право на законодателна инициатива. Не че тези, които имат това право, го употребяват в интерес на Негово Величество Избирателя. Той ги избира, а ги командват от ЕС, НАТО и Вашингтон. Както между впрочем, командват и президента под укорителния поглед на висящия зад гърба му портрет на Васил Левски. Президентите ни отдавна са загърбили Апостола и неговите завети! И не само те. „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...”, пише Христо Ботев. Не е прав! След многото образователни реформи учениците вече не знаят кой е Васил Левски (бъркат го с футболния клуб „Левски”), нито кой е написал баладата „Хаджи Димитър”. Познават, обаче, Азис! А нали измежду тях ще се пръкнат бъдещите кандидат-президенти? Ако още я има България, разбира се. Ако свобода и щастие за един народ се постигаха с царе, партии и инициативни комитети, Апостолът нямаше да основава революционна организация и революционни комитети. Днес, при цялата нищета на политиката, партиите и инициативните комитети никнат като гъби след дъжд. Кандидатите за държавни постове - също. В президентската надпревара се включиха още две двойки: едната, съставена от режисьора Камен Костов и Георги Кулишев; втората, съставена от проф. Григор Велев и бившия министър на отбраната о.з. армейски генерал Йордан Мутафчиев. И тях ги издигат инициативни комитети. Пуста мода! Засега в президентската кампания са ангажирани трима о.з.(или о.р.) армейски генерали и един о.з. генерал-майор. Единият от генералите е шеф на предизборен щаб (Никола Колев), а другите - кандидати за президент (Любен Петров) и вицепрезидент (Ангел Марин и Йордан Мутафчиев). В Турция генералите първо вземат властта, стават президенти и чак след това бивши военни, но те са друга ракия Профанизирайки знаменития плакат „Ти записа ли се доброволец?” (от времето на Гражданската война и борбата с интервенцията в Съветска Русия), на човек му иде да извика: „Ти кандидатира ли се за президент? Намери ли си инициативен комитет?” Кажи де, кандидатира ли се?..

Нагоре Съдържание на броя