|
Девети септември 1944 г. несъмнено е преломна дата в историята на хилядолетната ни Родина. Днес тази дата е оценявана абсолютно противоречиво.
Именно тази крайно противоречива оценка ни кара да се опитаме и ние да изразим своето мнение. Естествено, не е възможно и не си поставяме за задача да разглеждаме всички оценки, критики и отрицания на този ден.
Но това, което може да се каже съвсем определено, е, че 9.09.1944 г. е многозначна дата. Тя като във фокус събира както световни тенденции, така и верига от чисто български събития. Затова нека да се опитаме да навлезем във фокуса на този „пъзел”, за да може да си изградим едно повече или по-малко меродавно мнение за стойността на този преломен ден в българска история и съдба.
|
Нека да започнем с това, че от една страна 9.09.1944 г. е изразител на световна тенденция, чиято върховна дата е 9 май 1945 година. Става дума за борбата между фашизма и антифашизма. 9 септември 1944 г. е фактически българският 9 май. Денят, в който целият прогресивен свят празнуваше и празнува до ден днешен победата на своето „не” над средновековното варварство, облечено в есесовска униформа и въоръжено с едни от най-модерните оръжия на своето време.
Без да се отрича и омаловажава ролята и приносът на отделните съюзници в антихитлеристката коалиция, а най-вече на Великобритания и САЩ, трябва да кажем, че Денят на победата стана най-вече възможен благодарение на великата саможертва на съветските народи и преди всичко на руския народ. Този ден бе осъществен в резултат на хиляди битки, сред които се открояват с безпримерната храброст на Червената армия боевете при Москва и Сталинград, Курск и Берлин.
9 септември 1944 г. бе една малка битка, в сравнение с гигантските сражения на Втората световна война. Но тя стана част от многобройните малки и големи победи, осъществили великия Ден на победата - 9-и май. И наличието на българско участие - чрез 9.09.1944 г., в този ден определено „умива лицата български” предвид срамното участие в съюза с хитлеризма.
В този смисъл крайните отрицатели на Деветосептемврийския прелом следва ясно да осъзнаят на каква позиция застават, след като отхвърлят тази дата и свързаните с нея събития. И честно да си отговорят каква можеше да бъде и имаше ли алтернатива на 9 септември 1944 г.? Може ли да бъде алтернатива тази дата, която беше подготвяна от някои политически кръгове вътре в България, а и извън нея - а имено окупирането на страната ни от Турция с всички негативи от подобна ситуация.
Или може би това, което ни подсказва една личност с явно (психически) отклонения, вещаеща от екрана на една кабеларка, че страната ни определено е трябвала да остане „верна на Райха „до последно”. И това „до последно” нямаше ли да се окаже просто „последно” за България като държавност?!
Известно е, че даже участието на страната ни в последната фаза на Втората световна война на страната на антифашистката коалиция не попречи на Великобритания и САЩ да подкрепят исканията на наша съседна държава границата да бъде преместена на 90 км от София и 15 км от Пловдив плюс огромни за икономическото състояние на България по това време контрибуции.
И нима именно това участие на България в антифашистката коалиция, като следствие от 9 септември 1944, не възпря една друга наша съседка, Югославия, също така пострадала от фашистка България, да се въздържи от териториални искания? И с какво щеше да се осъществи защитата на България, проведена от ръководството на Съветския съюз на мирните конференции, където се решаваше съдбата на следвоенния свят, включително и тази на България?
И каква щеше да бъде българската съдба, ако на везната на аргументите не присъстваше антифашистката борба в нашата страна, а най-вече присъствието на български войски в състава на Трети Украински фронт? И ако не бе тази, навярно не толкова голяма, но единствено победоносна война на България през целия трагичен 20 век, напълно уместно наречена Отечествена война?!
Нека всички тези крайни отрицатели покажат каква е алтернативата на „Девети”? И имаше ли някаква реална позитивна алтернатива на тази дата? Тук не става така, да се гледа на тази дата, както казват днес някои, „от комунистически позиции”. Този социален идеал ни е ценен, но в дадения момент, да излезем от неговите граници. И да погледнем от национални позиции, от чисто български. От позициите на българската държавност и любов към Отечеството, която определено надхвърля класови и партийни различия.
Ако са достатъчно почтени към историята и истината, тези отрицатели ще трябва да признаят, че както и да го увъртат, такава позитивна алтернатива в онези условия нямаше и не можеше да има. Целият ход на действията на политическите сили, стоящи зад 9 септември 1944 г. - най-вече комунистите, а също така леви земеделци, звенари и някои други, както преди тази дата, така и след нея, показват, че именно тази дата и проектът, свързан с нея, спасиха България от опасността да се гърчи в ужаса на Трета национална катастрофа или, не дай Боже, на цялостно изчезване като държавност.
Ако я нямаше саможертвата на партизанската борба, на онези хиляди комунисти, земеделци и просто честни безпартийни българи-патриоти, ако не бяха загиналите и живите при Страцин и Стражин, при Драва Соболч и т.н., събитията за България можеха да тръгнат в отчайваща за нея посока. Нима това вече не бе демонстрирано неведнъж, а цели два пъти по време на Първата и Втората национални катастрофи, причинени от Кобургската монархия и тогавашната политическа „класа”, доминирала страната ни.
Именно това ни дава правото да заявим, че от гледна точка на глобалните тенденции, доминиращи Европа и света в средата на 40-те години, „проектът 9.09.1944" (наричаме го така, защото това бе събитие и политическо действие, което съдържаше в себе си не просто взрив на народно негодувание от зверствата и ужасите на българския фашизъм, но и съвсем определена идея за бъдещето, за целите и средствата за тяхното достигане) просто нямаше позитивна алтернатива като прелом, донесъл спасението на България. И не само че "9.09.1944" нямаше позитивна алтернатива.
Точно обратното - 9. 09.1944 стана единствено възможната позитивна алтернатива за България. „Девети септември” стана спасителния изход, който в онази сложна и страшна за българската съдба политическа обстановка, буквално в „5-те минути до дванадесетия кобен час”, успя да прекара страната ни през „Сцила и Харибда на историческия момент".
Девети септември съумя да измъкне Отечеството ни от опасността на националната катастрофа и нещо повече - от угрозата на държавно-политическо небитие, и най-вече да прехвърли мост към бъдещето.
И ако на някой не му харесва датата 9.09.1944 г. да бъде наричана начало на Социалистическата революция, то нека да бъде да бъде наречена Ден на националното спасение и възраждане, което е еднакво вярно с първото.
|