|
Изправени сме пред един рецидивиращ политически синдром - жертвата да доказва своята невинност, а нарушителят да се кипри с венеца на потърпевшия. Изминаха 20 години от злощастните събития, довели до смъртта на невинни български граждани, докато в последните години паметниците на палачите набъбват с учудваща бързина в различни краища на България. Атентите при гара Буново, в Пловдив, Варна и на други места, отдавна са удобно забравени от политическата върхушка. В името на големи идеи като етническата толерантност например. Но в името на същата етническа толерантност близките и потърпевшите от атентатите, очакват извинение. Също толкова необходимо и винаги навременно. Когато жертва и палач разменят ролите си, очевидно има сбъркани мерки. Сбъркани са мерките за историческата вина и отговорност, за добро и зло, за полезно и вредно. Затова нека си припомним какво беше, как беше и защо беше. И най-вече - за да не се повтаря никога.
"Зора"
|
В много случаи ДПС провежда своята дейност, без да се разкрива крайната цел, последователно, стъпка по стъпка се върви към нейното реализиране. Въпреки това нашето общество осезаемо чувства наложения от ДПС политически монопол върху мюсюлманското население, турцизирайки една част от българомохамедани и ромите, изповядващи мюсюлманската религия. Това са първите стъпки към подриване устоите на България, превръщайки я в мултинационална, т.е. двунационална и двуезикова държава, с тенденция към по-нататъшно отслабване и разпокъсване на българската държава и българската нация.
Ахмед Доган винаги е изтъквал своите заслуги като учредител, организатор и безспорен ръководител на нелегалната организация “Турско национално освободително движение в България” - ТНОДБ. Той многократно е заявявал, че ДПС е наследник на ТНОДБ, като е изказвал своето задоволство и гордост от нелегалната й дейност. Също така е подчертавал, че като безспорен наследник на ТНОДБ, ДПС приема всичките негови плюсове и минуси, възползвайки се от опита, който то е натрупало по времето на нелегалния период от дейността си.
За да разберем по-добре същността и характера на нелегалната дейност на ТНОДБ, както и условията, при които тя е работила, ще споменем за друга разкрита и обезвредена организация - “Турски освободителен съюз”, която по едно и също време, през 80-те години, правеше опити да разгърне своята дейност в Шуменски, Толбухински и Силистренски окръзи. По това време в районите на Североизточна България, където ТНОДБ се стремеше да организира своите мероприятия, се разпространява възвание с атрибутите на турското държавно знаме - полумесеца и петолъчката, от името на организацията “Турски освободителен съюз”. Възванието започва с призивите: “Знаме, върху което има кръв, е знаме! Земята, на която има загинали, това е Отечество! Какво щастие е да се наричаш турчин!” Последният призив е онази националистическа сентенция на Кемал Ататюрк, която се използваше от повечето нелегални протурски националистически и шпионски организации в тяхната антибългарска дейност. Във възванието с гриф “Много тайно” се уточняват следните “задължения на турчина”; “Говори на чист турски език! Възпитавай и учи децата си на турски език! Насаждай в тях чувство на турска гордост! Докато свят светува, не забравяй, че ще живее турското! Посвети се на нашата борба! Помагай на тези, които се борят! Не помагай на държавата, а й вреди! Намали своя трудов принос! Унищожавай, събаряй, пали! Отмъщавай на свирепия душманин! Не им сътрудничи и не се жени за българи! И да умреш, не издавай тайната! Смърт на тези, които правят лошо на турците и вършат предателство!” В началото на 1985 г. се разпространява и призив за стачка от 24 до 31 януари 1986 г., но никой от тюркоезичното население не се отзовава.
Повечето от нелегалните групи и организации, които имаха терористично-диверсионни намерения, преминаха към конкретни действия, без да разработват програмни декларации и устави, както и да разпространяват призиви и листовки с такова съдържание. В района, където ТНОДБ изгражда своите нелегални структури, дълго време преди това, а и след нейното разкриване, група терористи провеждаха активна терористично-диверсионна дейност.
Терористичната група “НИЕ”, която по-късно по линия на Държавна сигурност прерастна в Групово дело за оперативна разработка “Мерзавци”, още на 14 април 1976 г., а след това три пъти през април и май 1983 г., изпращаше заплашителни писма до министъра на вътрешните работи и до председателя на Държавния съвет със закани за извършване на конкретни престъпления, включително и терористични. Групата терористи през септември 1983 г. извърши палеж в горски масив в района на язовир “Камчия” и недалеч от Карнобат направи опит за късо съединение в контактната мрежа на железопътния транспорт.
На 30 август 1984 г. в 17.30 ч. В чакалнята на гара Пловдив избухна саморъчно направено взривно устройство, в резултат на което на място е убита 50-годишна жена от Кърджали, а 13-годишно дете, дошло на гости от Турция, остана без едно око. От този взрив 41 души са ранени, а някои осакатени и обезобразени за цял живот. На същата дата, 35 минути по-късно, в 18.05 часа на паркинга пред летище Варна избухва второ взривно устройство, в резултат на което са ранени две жени. По време на следствието се установи, че това взривно устройство е трябвало да се постави в чакалнята на летище Варна, за да предизвика много по-голям ефект чрез убийството и нараняването на повече хора. В последния момент терористът се уплашил от присъствието на служители на МВР в чакалнята и е бил принуден да промени първоначалното си намерение, което е спасило живота и здравето на много хора.
През март и октомври 1984 г. терористите ивършват необходимата подготовка и правят несполучлив опит за жп катастрофа чрез поставяне на спирачна обувка върху релсите на гара Айтос и Пловдив. В продължение на два месеца, през септември и октомври 1984 г., терористи отправят 11 телефонни заплахи към мюфтийството в Пловдив със закани за нови терористични актове, ако не се противопоставят на властите и не настройват вярващите мюсюлмани към съпротива, поддържайки тяхната омраза и ненавист към България и българите.
Тези терористично-диверсионни актове и закани за провеждането им са извършени преди началото на възродителния процес и всякакви спекулации, че те са акт на възмездие за по-късно проведените мероприятия за смяна на имената на тюркоезичното население са необосновани и несъстоятелни.
На 9 март 1985 г. в 21.31 ч, близо до гара Буново, Софийска област, става нещо непознато и ужасно. Тихата нощ е раздрана от страхотен гръм. Взривен е вагонът за майки с деца на влак номер 326 от жп линията Бургас-София. След задействаните аварийни спирачки се вижда, че вагон трети е почти разделен надлъж, а над него се издигат пламъци и се вие пушек. Останали са само части от скелета на вагона, а таванът го няма. Няколко купета са напълно разрушени. Чуват се викове и стонове за помощ на все още останалите живи, които раздират нощната тишина. Всичко е потънало в кръв. Търкалят се разкъсани трупове. На един стълб в близост до жп линията следователите намират парчета от детски мозък. Седем от убитите пътници са отправени към моргата, други осем са тежко ранени. След продължително лечение, осакатени и обезобразени, те през целия си живот няма да забравят тази кошмарна нощ. Взривното устройство е задействано две минути преди влаковата композиция да навлезе в тунела на гара Буново. Ако експлозията беше станала в тунела, жертвите и ранените щяха да бъдат изключително много. Сред убитите са и две деца на 12 и 13 години. Много родители минават през моргата, за да разберат дали сред разкъсаните парчета от човешки тела не са техните деца. Сърцераздирателни писъци се разнасят в моргата, след като две майки разпознават по дрехите и обезобразените лица своите рожби.
Пред в. "168 часа” през сълзи на очи Параскева Венкова разказва за преживения от нея и нейните близки ужас. При този терористичен акт нейният зет Стилиян Иванов загива на място, а съпругът й о.з. полк. Христо Венков е открит сред пламъците и писъците под затрупалата го седалка. По една случайност е оживял. След като е откаран в реанимацията в Пирдопската болница, едва успял да каже, че дори по време на войната, в която е участвал, не е било толкова страшно... След терористичния акт о.з. полк. Венков оглушава, трудно говори и вестибуларният му апарат е увреден. По време на съдебното дело срещу терористите, подпрян на съпругата си като безжизнен труп, разговарял със съдиите чрез бележки. Живял с непоносими болки в главата и умира след шест години.
В същия ден, половин час след взрива в Буново, е взривено фоайето към сладкарницата на хотел “Сливен” в гр. Сливен. За щастие по една случайност няма убити, но са ранени 23 души.
На 31 юли 1985 г. терористите поставят мощно взривно устройство, замаскирано в петлитров гюм за мляко, на плажа в “Дружба” - Варна. Часовниковата стрелка за взривяването му е сочила 15.30 ч, тогава на плажа е пълно с хора и можело да бъдат ранени и убити десетки и стотици почиващи в радиус от 80 метра. За щастие терористите допускат груба грешка, като притискат по-силно часовниковия механизъм, поради което взривното устройство блокира и не се задейства.
На 26 декември 1985 г. терористите сипват препарат за растителна защита в резервоар за питейна вода, за да предизвикат масови отравяния, а в края на 1986 г. запалват балираната слама в района на Айтос.
|
През 1985 и 1986 г. поставят турския национален флаг на Хълма на освободителите в Пловдив, в с. Билка, Бургаско и на 6 сгради в Айтос. С поставянето на тези турски знамена те демонстрират своята привързаност към Турция, показвайки, че терористите могат да изпитват не само омраза, ненавист и жестокост, даже и към непознати и невинни хора, лишавайки ги от най-скъпото - живота, но в същото време могат да имат симпатии и обич към една страна, която винаги са чувствали като “майка-родина”.
|
|