|
Традиционно Великобритания от време на време излъчва импулси на българофобия, което не прави чест на родината на Шекспир. Апропо, по негово време, по израза на Андрей Пантев, Англия е едно “скучно провинциално кралство”...
Сега, с приближаващото ни приемане в ЕС, английските медии подгряват нова неприязън към нашего брата. Представят ни като някакви новоявени хуни, които ще залеят прекрасния мъглив остров.
Заглавията на вестниците бият тревога, като че ли вече сме спретнали лодки еднодръвки, с които да прецапаме Ламанша.
Журналята там не се шегуват и насериозно плашат населението с бойки предупреждения: “Българите идват!”, “Великобритания ще бъде залята от българската престъпност и мафия!”, “Стотици хиляди емигранти очакват 1 януари 2007 г., за да се излеят на острова”.
Натиснати от своите си проблеми, поради пуделското раболепие на Тони Блеър, островитяните трескаво търсят виновника. И колко му е да измислят, че това са “ужасните” българи.
Тази неприязън не е от вчера и има своята историческа обосновка. Верни на девиза, че Англия няма вечни приятели, а само вечни интереси, албионците по време на Априлското въстание и Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. неприкрито застават на страната на “босфорския пилафчия", според израза на Ботев, и инсинуират клевети по наш адрес, какво, че ние сме извършили кланета над мирното турско население. Ярък застъпник на тази отвратителна пропагандна кампания е тогавашния премиер лорд Биконсфилд, който всякак брани интересите на Турция поради имперски съображения. На Балканите името му става омразно. И когато плаща “последния данък на плътта”, Дядо Вазов така го изпровожда:
Лорд Биконсфилд умря,
изчезна в тъмний мрак
и всичко честно се засмя
от Лондра до Батак.
Което си е истина - не си оставяме магарето в калта. И пазим достойно поведение, без да се стряскаме от неприязънта на гордите албионци.
Сега за подобно поведение можем само да мечтаем. Външната ни политика е мекогърба и подобострастна. Отдавна са отминали времената на нашата ратна слава, достойнство и чест. Но нещо все пак помним и добре е да го припомняме!
По време на Първата световна война на Дойранските позиции в кръвопролитни тридневни сражения (16-19 септември 1918 г.) премиламе в контраатаки на нож елитни английски дивизии. Врагът остава на бойното поле 12 000 убити. След войната искат да съдят достойния и талантлив командир на 9-а Плевенска дивизия генерал Владимир Вазов, но по-късно с почести го посрещат в Лондон.
Защо пък и да не си поиграят на джентълмени по време на изискано чаепитие. Още повече, че постъпката на известния писател и драматург Бърнард Шоу е много далеч от джентълменството. Той, явно подсторен от съглашенската и сръбска пропаганда по известната формула “кто више платит”, написва един отвратителен пасквил - пиесата “Героят”, в която очерня българското офицерство с възможно най-мерзки краски. Главният герой е муцунест, космат, мустакат и обитава коптор с прасета...
Навремето пиесата предизвиква шумни протести. Стига се дори до сбивания из европейските столици между наши и сръбски студенти.
При всички случаи поведението на Англия не й прави чест и с нищо не украсява нейното имперско достолепие. Но такива са силните мира сего - арогантни, безцеремонни, злопаметни.
Чърчил никога няма да ни прости, че не удряме Турция в гръб, когато той провежда през Първата световна война злощастната Галиполска операция, в която англичаните са разбити от Кемал Ататюрк и за малко не са издавени в морето. Вменява ни вина, че не му играем по свирката, като пропуска един малък фактец - Англия нищо не ни гарантира срещу едно наше евентуално участие на нейна страна. Но Чърчил не забравя унижението от поражението и дебне мигът да си отмъсти. И той настъпва по време на Втората световна война. Тогава премиер на Великобритания, потомъкът на херцозите Малборо, нарежда София да бъде бомбардирана. А София не е стратегически център, военен интерес не представлява и нейното съсипване е отмъстителен акт на човек, маниакално страдащ от българофобия. Това не му пречи до края на живота си да бъде горещ почитател на нашите мелнишки вина.
И ето че сега, подклаждана от стари рецидиви, кризата в отношенията ни навлиза в нова фаза. Пак приказки на ангро, пак оклеветявания. И пак ни изписват по-черни от дявола.
И как умните инак англичани не си дават сметка, че тази кампания по нашето сатанизиране в крайна сметка може да се обърне против тях самите. Нали знаем, че на лъжата краката са къси.
В случая поведението на албионците може да е имперско, ако и империята отдавна да я няма, но в никакъв случай не е европейско. И добре би било англичаните да престанат да се държат като островитяни и да направят опит да се интегрират с континента. Като онези 11 хиляди синове на Албиона, които се вече заселиха в наши китни селца. И посрещнати при това гостолюбно!
Нека успокоим вестникодраскачите и техните наивни читатели. Засега не предвиждаме десант на острова. Но предвиждаме нов наплив у нас на островитяни, защото явно не им арадисва да бъдат поданици на една изкуфяла империя.
А колкото до шотландската джанковица - тя у нас се радва на добър прием. Но кой знае защо ингилизите все по-често се навъртат край селския казан!..
|