|
Не останаха и четири месеца до големия финал, а България съвсем се приближи до Европейския съюз. Факт е, че вече не връщат гурбетчиите ни чак от Брюксел, а още от Словения. Ето защо, като си раздаде ордени за главозамайващите ни успехи, елитът се зае да излъска до блясък и някои по-тънки евроаспекти на своята душевност.
Като начало елитът сложи край на балканските рушвети и вече взима само европейски комисиони.
Народните представители престанаха да се напиват по съседните кръчми и сега само се дрогират в парламентарните тоалетни като страсбургски депутати.
Мултимилионерът Румен Овчаров, държавният принципал на пладнешките разбойници от “Топлофикация”, започна да изчислява националното си богатство в еврофиникийски знаци.
Хелзинкският комитетец Красимир Кънев написа сълзливо прошение до Кадафи да не разстрелва милосърдните ни сестрички с либийски, а с някакви по-милосърдни, по-европейски куршумчета.
Поппевачиците Иррра и Миррра престанаха да се чукат като махленски пачаври и вече се фъкат като същински монакски принцеси.
За да не може никой да ги упрекне в ориенталска семейщина, Емел Етем, Лютви Местан и Юнал Лютфи вече се оглеждат за още по-европейски местенца за своето домочадие.
И като видя, че нема лабаво, Симо Сакса и той престана да ни нарича сбъркани чипове и вече ни вика само тъпи говеда (както величае източногерманците европолитикът Едмунд Щойбер).
Над всички, естествено, пак се извиси Румен Петков. Като разбра, че свободната европейска журналистика има сто хиляди версии за убийството на Кенеди, той пък разработи един милион хипотези за убийството на сестрите Белнейски.
Даже бездомните псета пред парадния вход на Министерския съвет и те се европеизираха до опашките и вече не вият “ау”, а само “уау”.
Единствено демократът за силна България Иван Костов не престана да развява националния байрак - бял като палатите му, зелен като доларите му и червен като партийното секретарство на мадам Елена.
И като уреди всичко така, хайлайфът пак полегна на кълки да си попочине. Ала не би!
От Брюксел пак се разнесоха разни европопръжни, че щели пак да подложат крак на триумфалното ни влизане в Евросъюза. Затърси хайлайфът в паника причината за бедата, и бързо-бързо я намери. Оказа се, че виновник за всичко пак е военноинвалидът бай Михо от Кюстендил. Въпросният не само забравил да реформира правосъдната система, но извършвал поръчкови убийства и вместо европейски комисиони взимал балкански подкупи за магистрала “Тракия”.
- А бре, Михо, а бре джанъм, ако не ни приемат в Евросъюза, ти ще си виновен, да знаеш - скара се политическият хайлайф на кюстендилеца. И като осъзна какви поразии е натворил, бай Михо много се засрами. Толкова се засрами, горкият, че получи сърдечен удар. И като го получи, понечи да ритне камбаната. Ама като си даде сметка, че това не е никак по европейски, взе, че гушна съвсем по западняшки букета.
|