"Нова Зора" - брой 47 - 28 ноември 2006 г.

Гибелта на храбрия пруски народ
Ангел БАРУСОВ

Отдавна, отдавна, още през древността и ранното средновековие, живеел на юг от Балтийско море храбрият народ на прусите. Езикът му бил много близък до този на източните му съседи, литовците и латвийците, а територията му се простирала между долните течения на реките Висла и Неман, от сегашното полско пристанище Гданск до руския Калининград.
Климатът на Прусия бил суров, а теренът й включвал безброй езера, множество реки, както и непроходими иглолистни и смесени гори. В тези условия прусите се проявили като отлични животновъди, земеделци и рибари. Те произвеждали всевъзможни меса и колбаси, млечни изделия и различни селскостопански продукти. За ония времена стандартът им бил значително по-висок от този на поляците на юг. И това не са просто романтични предания - процъфтяването на Прусия е убедително очертано от документалните и археологически проучвания на модерните немски и полски историци.
Разкопките на пруските гробища например показват, че те са били едри и силни хора, които не знаели що е недоимък.
Освен всичко останало прусите имали и добре развита търговия - тук са открити внушителни количества чуждестранни монети, включително арабски. Освен това населението по Балтийското крайбрежие, където и до днес съществуват богати находища на кехлибар, изнасяли ценния си добив за украшения на коконите в Рим.
Разбира се, наред с добродетелите прусите имали и пороци. Те често се отдавали на бурни запои с медовина и кумис собствено производство. В пиянките на равна нога участвали и жените. Те нямали градове и села, а живеели по разпръснати махали от по 5-10 къщи. Нямали също родова и племенна организация. Въпреки всичко те дълго отстоявали свободата си благодарение на своето юначество и труднодостъпния природен релеф. Всички опити на поляците и датчаните да ги покорят, завършвали със свирепи ответни набези, които хвърляли в ужас техните съседи.
Така вървели нещата чак до първата половина на XIII в. Но ето че през 1226 г., по времето на Иван Асен II в България, един полски княз подарил на рицарите-монаси от немския Тевтонски орден няколко замъка в съседство със земите на прусите. Под предлог, че ще ги християнизира и подсилен с рицари от цяла Европа, орденът започнал методичното завладяване на Прусия с кръст, огън и меч.
Във всяко завоювано кътче незабавно израствала яка отбранителна крепост. Като пример тук ще посочим столицата на кръстоносците Мариенбург (днешният полски Малборк), превърната в най-мощната твърдина в средновековна Европа.
И именно тук, в процеса на завладяването, проличали всички недостатъци на пруското обществено-политическо устройство. Всяка махала се съпротивлявала сама за себе си, без да се интересува от съдбата на съседите. При това прусите имали и странни представи за военна чест - влизали и загивали в боя дори врагът да бил стократно по-многочислен от тях. С течение на времето прусите най-накрая осъзнали, че съединението прави силата и дигнали няколко големи въстания, но вече било безнадеждно късно.
Част от прусите били изтребени при бойните действия, още повече умрели от епидемиите и глада, предизвикан от войните. Онова, което оцеляло, било обърнато в крепостно население. Същевременно кръстоносците заселвали в страната все повече западни колонисти, предимно от Германия и Скандинавия. Заедно с това орденът създал фундаменталистка християнска държава на жестокия ред и свирепата експлоатация на коренните жители.
Само за няколко поколения остатъците от някога гордия пруски народ се превърнали в хилави, болнави, недохранени и затънали в немотия крепостници. Езикът им също погинал - последният човек, който знаел пруски, умрял през 1627 г. От този език в наше време са запазени в писмен вид само 800 думи и изрази.
Покорявайки прусите през XIII в., през XIV в. тевтонският орден станал смъртна заплаха дори за такива могъщи държави като съседната Литва и Полша. С общи усилия последните успели да озаптят военната сила на кръстоносците, а накрая дори ги поставили под васална зависимост.
През XVI в. държавата, наричана вече Прусия, приела протестантството. През 1525 г. орденът бил разпуснат, а неговият велик магистър станал княз на новосформираното светско княжество. През 1618 г. Прусия се обединила с Бранденбургската марка (областите около Берлин). През 1701 г., възползвайки се от слабостта на Полша, пруските владетели обявили държавата си за независимо кралство. Седем десетилетия по-късно, мачкайки останалите немски държавици, Австро-Унгария и Франция, Прусия създала Втората империя на германския народ, т. нар. Втория райх. Именно агресивността на прусаците, както започнали да се наричат тамошните немци, е в основата на двете големи световни войни през XX в.
И кой знае - ако истинските пруси бяха малко по-единни и се интересуваха повече от онова, което става със съседната махала, светът може би щеше да се размине с тези две катастрофи.
Напомняме всички тия трагедии на българското племе, наричано още прусаците на Балканите, че ако продължим да се опитваме да се спасяваме на принципа всеки сам за себе си, и нас твърде скоро ще ни постигне съдбата на храбрия пруски народ. Народ, който е дал на историята хиляди индивидуални герои, но който никога не дозрял да разбере, че само колективното, само общонационалното усилие може да гарантира неговото оцеляване.

Нагоре
Съдържание на броя