"Нова Зора" - брой 48 - 5 декември 2006 г.

Време е да се пробудим от сън
Проф. Мурат САНАКОЕВ
председател на Обществото за Южноосетинско- българска дружба,
преподавател в Южноосетинския държавен университет
в разговор с Инал ПЛИЕВ

- Уважаеми Мурат Петрович, как възникна идеята за създаване на “Общество за южноосетинско-българска дружба”?

- Дружбата между осетинци и българи не се е зародила днес, и не е от вчера, тя има корени в дълбоката древност. Културните и историческите връзки между нашите народи са с многовековна история. Много общо може да се намери в обичаите на нашите народи, в дохристиянските религиозни представи, в устното народно творчество, даже в традиционната национална кухня. Множеството общи, еднокоренни думи, еднаквите фамилии са красноречиво потвърждение за братството на нашите народи.
Всички тези връзки и паралели представляват богат фактически материал за изследователя.
Самият аз съм посветил много десетилетия за изследване на най-забележителния период от взаимоотношенията между осетинския и българския народ, които фактически представляват квинтесенцията на добрите връзки още от древността, завещани от нашите предци, а именно - масовото участие на осетинците в освобождението на братска България от турско иго. Осетинските доброволчески (подчертавам - доброволчески!) дивизии в състава на руската армия са показали чудеса на мъжество и героизъм. Техните доблестни подвизи са били достойно оценени в България, където и досега могат да се видят паметници на нашите съотечественици, дали живота си за свободата на България. Те ще живеят вечно в паметта на българския и осетинския народи, техните имена грижливо пазят легенди и предания. В най-голяма степен героизмът на осетинците се е проявил по време на събитията на Шипка, в Плевен... Ненапразно генерал Скобелев изпратил писмо до Петербург на руския император: “Изпратете повече осетинци!”. И неслучайно първи зад граница глас в защита на малочисления народ на Южна Осетия през 2005 г. извиси именно Българският антифашистки съюз. Неговата декларация получи широк резонанс в Южна Осетия.
В периода на социализма съществуваше стройна система за разностранни връзки и ефективен културен обмен между Южна Осетия и България. Нашата столица - Цхинвали- беше град-побратим с Кърджали. Но след разпадането на социалистическата система жестоката икономическа криза, която съпровождаше преобразуванията, а също войните през 1989-1992 г. и многогодишната следвоенна разруха в Южна Осетия, ситуацията рязко се промени.
Настъпи период на някаква "летаргия", отслабване на здравите обществени сили и връзките, за съжаление, временно се прекъснаха.
Но днес ние се чувстваме достатъчно силни, за да издигнем отново осветеното с кръв знаме на дружбата между осетинци и българи, завещано ни от нашите предци.

- Разкажете, моля Ви, по-подробно за участието на осетинците в освобождението на България по време на Руско-турската война през 1877-1878 г.

- Сведения за борбата на най-добрите синове на България за освобождаване на своята страна от петвековния турски гнет проникват в Осетия, преодолявайки значителните за това време разстояния. Естествено, по това време не е имало никаква систематична връзка и тези сведения са имали случаен, епизодичен характер. Но и това е било достатъчно, щото в средата на зараждащата се национална интелигенция, в осетинското офицерство и в народните маси да назряват съчувствие и поддръжка на борбата на братския народ за своята свобода.
Самият осетински народ е свободолюбив и болката на българския народ той възприел като своя собствена. Поради тази причина не е за учудване, че вестта за началото на войната за освобождение на българския народ намерила в сърцата на осетинците най-горещ отклик.
Участието на осетинците имало решаващо значение в такива важни битки като битките за Ловеч, Плевен, Пловдив и други.
Известният български учен Георги Копчев е писал, че "Владикавказкият казашки полк и Осетинският дивизион се отличили в щурмуването на укрепените турски позиции" (Георги Копчев, “Мавзолеят на Плевен”, 1901, с. 207).
Осетинци са служили и в Руската регулярна армия, и в нерегулярните Казахски части. От тях най-много се е отличил Осетинският дивизион, който влизал в състава на Кавказката казашка бригада, която командвали такива прославени пълководци като М. Д. Скобелев, И. Гурко, Н. Г. Столетов, Ф. Ф. Радецки, И. Ф. Тутолмин.
Осетинци обаче воювали и в редиците на Българското опълчение, сред тях бил героят от руско-турската война Дудар Караев. А отрядът на славния безстрашен син на България Петко Войвода се сражавал заедно с осетинския дивизион.
Редица изследователи обръщат внимание, че делът на осетинците в победата в Руско-турската война се оказва по-голям, отколкото може да се предположи, изхождайки от неголямата численост на осетинския народ.
Това е много голяма и многостранна тема, за която практически може да се говори безкрайно. Но за краткост и нагледност ще приведа някои цифри.
Числеността на осетинския дивизион била малко повече от 300 души. Мястото на убитите и ранените се попълвало постоянно с подкрепления от Осетия. Командвали ги такива прославени пълководци като М. Скобелев, И. Гурко и други.
В рапорта си от 3 септември 1877 г. Скобелев пише: “Въобще, поведението на Осетинския дивизион по безпримерна саможертва и рицарска храброст е повече от похвално”.
400 осетинци са удостоени с Георгиевски кръст 1, 2, 3 и 4 степени. Повече от 200 осетинци - генерали от Руската армия - за първи път демонстрират своето военно майсторство именно на бойното поле за свободата на България. Непосредствено участие са взели около 2 000 осетинци.
Имаме намерение в рамките на дейността на “Обществото за южноосетинско-българска дружба”, по линията на научните връзки, на изучаването и пропагандата на тези славни страници от нашата обща история да посветим значителни усилия, взаимно да обогатим съкровищницата от знания едни за други.

- Как ще се изгражда работата на “Обществото за южно-осетинска-българска дружба”?

- Работа вече се върши. Завършена е книгата “Абхазия в Руско-турската война”, написан е вторият том “Христоматия по история на осетинския народ”, където подробно са дадени служебните досиета на осетинци-участници във войната за освобождение на България, и сега остава само да се намери спонсор за тяхното издаване. Освен това от нас (а в редиците на нашето Общество са известни осетински учени, писатели, поети, дейци на науката и културата, обществени дейци) вече се провежда работа по събирането и систематизирането на осетински литературно-художествени произведения, изобразяващи българската тематика, достойно място в която заемат ярки епизоди от героичната борба за честта и независимостта на България през 1877-1878 и 1941-1945 г., непосредственото участие на нашите съотечественици (В. Цаголов, романът “Зад Дунава”, М. Цалагов, художествено-документалният роман “На Дунавската война” и други).
В резултат на нашата работа имаме намерение да издадем отделен сборник, който ще бъде интересен и на осетинския, и на българския читател.
Ние ще провеждаме разнообразни културни мероприятия, събрания, лекции, творчески вечери, срещи с участието на дейци на науката и културата на България, ще публикуваме в Южна Осетия, в това число в нашите електронни информационни издания в международната компютърна мрежа интернет, литературно-художествени и публицистични произведения на български автори, ще пропагандираме културата и изкуството на българския народ. Планове имаме много. Знаем - ще има и трудности.
Добрите дела не стават лесно.

Нагоре
Съдържание на броя