Жителите на богатите страни с основание се оплакват, че имигрантите отнемат поминъка на все повече местни хора, тъй като се съгласяват да работят за далеч по-малки заплати и при много по-лоши условия на труд.
Към това напоследък се прибавя и страхът, че фирмите ще прехвърлят работните места в държави с по-евтина работна ръка. Управниците, естествено, са напълно наясно с това, но за тях имиграцията и прехвърлянето на работни места в чужбина е желано, тъй като то е добре дошло за икономическата олигархия - по простата причина, че повишават рентабилността (чрез свръхексплоатацията и мизерните разходи за човешкия труд).
Всъщност богатият Запад няма друг избор. От петнайсетина години насам много отрасли в развития свят, като например текстилните производства, понасят тежки загуби заради конкуренцията на страните с нископлатена работна ръка, като например Китай. От друга страна, напоследък се очертава и тенденцията офшорингът (износът на работни места в чужбина) да обхване и нови стопански сектори - на първо място компютърното програмиране и технологичното обслужване на фирмите. Така традиционната имиграция постепенно отстъпва място на един двупосочен процес, при който и работниците търсят работа, и работата търси работници.
Разбира се, има и множество работни места, които - поради самото им естество - не могат да бъдат изнесени зад граница. Метрополии като Лондон, да речем, се нуждаят от цели армии нископлатени имигранти за търговията, услугите и общественото хранене - все области, които изискват непосредствен контакт с клиентите.
Пред информационните дейности и технологичното обслужване обаче такива ограничения няма. Те могат да се прехвърлят на хиляди километри от централите на фирмите.
Както имиграцията, така и офшорингът се засилиха във връзка с технологичния бум през 90-те години. САЩ почти утроиха броя на визите за квалифицирана работна ръка. Сега те са 200 хил. годишно. Страни като Германия, които подцениха привличането на чуждестранни работници, напоследък правят всичко възможно да наваксат изоставането.
Освен всичко останало вносът на работна ръка подобрява и демографското състояние на страната домакин. Пришълците са обикновено млади хора, които създават повече деца. Когато броят на тези чужденци е достатъчно голям, това води и до осезателен стопански растеж. А привличането на млади хора, които плащат данъци, е от особена важност за западноевропейските страни, които харчат големи суми за социални дейности и където процентът на пенсионерите е изключително висок.
Имиграцията обаче не е в състояние да обезвреди бомбата със закъснител, наречена застаряване на населението. В един доклад на американската семитска банка "Голдмън Сакс" се констатира, че за да запазят досегашния процент на трудово активното население, САЩ трябва да приемат... 30 на сто повече имигранти годишно! Което обаче е напълно невъзможно. И то не само от политическа гледна точка.
Поради обществената съпротива в развитите страни притокът на чужденци ще бъде ограничен само до квалифицирани наемници, допълван според конюнктурата от нелегални имигранти. Същевременно бизнесът залага и на офшоринга. Той ще изнесе работните си места дори в ада, стига това да му донесе по-големи печалби. Така например заплащането на информатиците в Източна Европа и в част от третия свят е в пъти по-ниско от това в най-изостаналите райони на Англия. Пак за същите страни са характерни високата образованост на населението и добре развитите телекомуникации. Ето защо все повече западни фирми изнасят работни места в тези региони.
|
Що се отнася до съотношението между офшоринга и имиграцията, това явно ще зависи от спецификата на отделните развити страни. Още отсега обаче е ясно, че общественото мнение в САЩ е настроено повече срещу офшоринга, докато в Западна Европа на мушка е имиграцията.
|
|