"Нова Зора" - брой 50 - 19 декември 2006 г.

Направих това, което сърцето ми подсказа
Интервю на Антония КЮМЮРДЖИЕВА

Измина година и половина от предложението на обществена комисия, в която влизат изтъкнати български творци от различни жанрове, да се издигне паметник на хан Аспарух в София и така да се отбележи неговото значение като основател и велик водач на българската държава. Резултатът е същият като при българските семейства, пострадали от наводненията преди две-три години. Къщите им рухват, нови няма.
На всеки ъгъл в София се подава звездното знаме на ЕС, от билбордове и реклами, че дори и с езика на администрацията ни приканват да влезем достойно в “новия дом”, но и това омръзна. Кухи се оказаха словата.
Пищни празненства по случай 1 януари 2007 ще залеят градове и паланки, но “политическият елит” вече е оголил стръвно паст и чака да започне голямото гълтане, от прословутите еврофондове, програми, проекти и т.н. Очевидно е, че златният телец е яхнал високите етажи и новите богаташи. И след година и половина, при положение, че всичко е готово и трябва да започне последната фаза от работата, скулпторът Христо Танев чака сигнала на старта. Прекрасната му композиция, вплела в себе си най-добрите традиции на българската монументална скулптура, новаторска по замисъл и като послание на трудния материал, чака някой да пререже лентата и да оповести решението, че България трябва да има своя идентичност в европейския хор от държави, и че една важна и тежка брънка от тази идентичност е монументът на хан Аспарух.
След като мавзолеят на дееца на световното, не само на българското комунистическо движение, Георги Димитров бе съборен с неистови усилия на всички “демократични” институции в капиталистическа България, на неговото място се очерта голяма празнина. Градските власти опитваха да я запълнят с алпинеуми, с бир-фестове (и всички съпътстващи ги тежки аромати), с кучешки алейки и какво ли не...
Това място обаче е натоварено с друг смисъл. И философията на българското светоусещане, и дълбоката вода на българския творчески гений, и хилядолетната история на нашия велик и изстрадал народ заслужават невероятната гледка - паметник на българския хан Аспарух. Настояваме пред всички български институции, от които зависи окончателното решение на този въпрос - запазете самочувствието на българския гражданин, уважете дълбоките му корени, хвърлете зърното, за да ожънете богата реколта. Бъдете най-сетне българи, което е все едно да сте европейци.

"Зора"

Христо Танев е сред най-добрите български скулптори - монументалисти. Творчеството му е свързано с историята на България. Предпочита да вае скулптори на прабългари и възрожденци. Негово дело са паметници на Георги Бенковски (Копривщица), Павел Бобеков (Панагюрище), Софроний Врачански (край Карнобат), баба Тонка (Русе). Създал е образите на Васил Левски, Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Ботев и Георги Раковски, цар Калоян и цар Иван Асен Втори.

- Как Ви дойде идеята за паметник на хан Аспарух?

- Българин съм. Не може да не ме вълнува историята ни.
Някога във всяка българска къща родителите се чувстваха неудобно, ако техните деца не знаеха наизуст стиховете на Ботев. Те внушаваха на децата си любов към българската история. Поради тази причина амплоато ми е историческата тематика.
Една от първите ми студентски творби е конната композиция “Райна Княгиня”. През 1968 г. българската държава обяви международен конкурс за паметник на хан Аспарух, който се състоя през 1969 г. Участваха повече от 200 творци от 53 държави с 64 проекта с международно жури. Решението на журито се вземаше с квалифицирано мнозинство. В условията на конкурсната програма дворецът беше обявен за несъществуваща сграда. Журито не присъди първа награда. Втора премия на български проект беше присъдена за най-добро архитектурно решение (предлагаха събарянето на двореца). Аз и покойният архитект Александър Баров се опитахме да запазим двореца, като предложихме подземието му да стане пантеон на стара българска история.
Журито отреди трета награда на нашия проект и на този на проф. Любомир Далчев за архитектурни и пластически достойнства. Министерството на културата контрактува трите български колектива за второ състезание. През времето на подготовката на втория конкурс стана ясно, че идеята за събарянето на двореца е нелепа.

- Какво стана след този конкурс?

- Не е имало друг досега. Номинираните проекти станаха собственост на Министерство на културата. Бяха отнесени на съхранение в Рилския манастир. Когато преди близо три години депутатът Светослав Спасов възобнови идеята за паметник на хан Аспарух, се оказа, че проектите са изчезнали. Това наистина е престъпление. Има протокол от проведения конкурс. Надявам се той да се съхранява в Министерството на културата.

- Как си обяснявате факта, че след 35 години мълчание интересът към скулптурата Ви е възобновен?

- Светослав Спасов и неговият сътрудник са издирвали премирани участници от международния конкурс. Колегата Валентин Старчев ги насочил към мен. Дойдоха, заснеха нещата, които съм работил на тема “Хан Аспарух” в ателието ми и без мое разрешение ги публикуваха във в. “24 часа” от 28.06.2004 г. и 29.06.2004 г. На моето възражение те ме успокоиха, че ще ми възложат направата на паметника на Хан Аспарух.

- Защо избрахте пирамидата за основа на скулптурната Ви композиция?

- Проектът за паметник на хан Аспарух е архитектурно-скулптурна пластика, изхождайки от равностранна триъгълна пирамида (тетраедър), от която е изрязана конната композиция на Аспарух. Тетраедърът е най-съвършената архитектурна форма, която позволява да се направи образът на монумента непроменяем от различни гледни точки.
Учените доказват, че равностранната пирамида е основна структурна единица в космическата материя. Денивелацията, която съществува на мястото на бившия мавзолей, позволява да се изгради пантеон на Волжка България и трите български царства.
Избрах формата на пирамида, защото зеадно с конната композиция се създава пластичен образ на паметника. С тези художествени средства искам да се докосна до великото дело на държавостроителя Аспарух. Във вътрешността на пирамидата предвиждам и скулптурна композиция “Заветът на Кубрат”.

- От какъв материал ще бъде направен паметникът?

- От червен украински гранит. Той е здрав, траен и красив материал. Добре ще се откроява на зеления фон, на небето и съществуващите сгради.

- Колко висока трябва да бъде композицията на хан Аспарух?

- За всеки голям обект, преди да започна изпълнението в мащаб 1:1, проверявам размера с временен макет.
Опитът ми подсказва, че височината на монумента трябва да бъде около 18 до 20 метра, а скулптурната пластика е 1/3 от общата височина.

- А защо точно там, на мястото на бившия мавзолей?

- Основателят на българската държава би трябвало да е на пъпа на столицата. Всяко друго събитие, отразено в монумент спрямо паметника на основателя, ще бъде “еднодневка”. DD>Според историка Божидар Димитров цитиран от в. “24 часа”, “трябва да има паметник на хан Аспарух в София на мястото на бившия мавзолей срещу царския дворец - “седалището на първия държавен глава на Третата българска държава”. Шефът на НИМ обяви, че “ще се включи в комитета по изграждането на паметника, защото лансирал идеята в кампанията си за общински съветник”. “София е единствената столица в Европа без паметник на основателя на държавата”, твърди Божидар Димитров пак там. Той напомня думите на еврокомисаря Гюнтер Ферхойген, че България била "първата национална държава, доживяла с името си от създаването си до наши дни”

- Вие самият какво направихте, за да бъде възобновен интересът към Вашия проект?

- Много работих и се борих, в резултат на което заместник-министърът на културата, арх. Борислав Абаджиев, определи обществена комисия от видни български интелектуалци, която с протокол от 10.06.2005 г. направи предложение чрез Министерство на културата пред Министерския съвет и президента на Република България за извеждане на идеята до окончателен проект.

- Участието Ви с този проект в изложбата за "Естетизация на градската среда" в Съюза на архитектите в България провокира ли най-сетне интереса към Вашата творба?

- Да. Повече, отколкото очаквах. Освен колегите, много интелектуалци се ангажираха да направят всичко възможно за осъществяването на проекта.

- След като историята Ви е сантимент, имате ли идеи за други проекти?

- Разбира се, стига да имам живот и здраве.


Протокол

Днес, 10.06.2005 г., обществена комисия, състояща се от видни български интелектуалци, проведе заседание в ателието на скулптора Христо Танев с цел да се запознае с проектите за паметник на основателя на българската държава хан Аспарух, създадени от автора през периода 1967 г. до днес.
Задачата беше да се направи мотивирано предложение до Министерство на културата и туризма и чрез него до Министерски съвет и президента на Република България.

Скулпторът Христо Танев представи за разглеждане следните проекти и документи:
1. Наличните материали от международния конкурс за паметник на хан Аспарух, състоял се през 1969 г. и резултата от него.
2. Публикация във в. "24 часа", от 28.06.2004 г. от народния представител на НДСВ Светослав Спасов и неговия сътрудник.
3. Създадените от скулптора монументи на историческа тематика и мотиви от старинни български легенди.
4. Четири проекта (в макети и компютърни монтажи - фотоси с размери 90 х 60 см).
5. Скулптурни композиции на централната фигура в мащаб 1:3, 1:4 и 1:5.

След като се запознахме с всички представени материали и след като ги обсъдихме, единодушно решихме:

1. Убедено и решително заставаме зад идеята да бъде изграден паметник на основателя на българската държава хан Аспарух в центъра на столицата. Приветстваме изказаното мнение на професор Божидар Димитров във в. "24 часа".
2. Силно сме респектирани и впечатлени от огромното творчество и постижения на скулптора Христо Танев.
3. И четирите представени проекта за паметник на хан Аспарух са подходящи и достойни за изпълнение.
4. Проектът, предвиден за градината пред НДК, притежава всички необходими качества, които трябва да има едно произведение на монументалната скулптура.
5. Проектът от бронз, предвиден за мястото на бившия мавзолей, с централна композиция се отличава със смел и нестандартен подход.
6. Проектът, предвиден за същото място с централна фигура от гранит, се характеризира с много самобитно композиционно и образно решение и също е подходящ за реализиране на тематичното задание.
7. Проектът, представляващ триъгълна равностранна пирамида (тетраедър), от ръба на която е изрязана конната композиция на хан Аспарух, е най-оригинален и най-добре ще се впише в пространството пред Националната галерия. Той дава възможност също така да се превърне в своеобразен пантеон на българското царство и позволява етапно изграждане.
Като се съобразихме с всички факти, решихме да направим предложение за продължаване и завършване на работата по паметника на следните основания:
1. Резултатът от международния конкурс.
2. Натрупаният професионален опит на автора от създадените от него монументи.
3. Авторът разполага с достатъчно много варианти на темата и има готовност да осъществи паметника до 2006 година.
4. Разполага със сериозни екипи от изпълнители.
5. Съгласуването на идеята за паметника с най-висши инстанции, което е видно от публикацията във в. “24 часа”.

Забележка: Без разрешение на автора, проектите му са публикувани във в. “24 часа” от възобновителите на идеята за построяване на паметника. Този факт изключва обявяване на конкурс на тази тема.
При обсъждането се оформи предложение за достойно заплащане на едногодишния труд на скулптора, но той категорично отказа това. Поради тази причина решихме да предложим на базата на горепосочените основания Министерство на културата и туризма да сключи предварителен договор със скулптора и неговия колектив. В него ще бъдат привлечени архитект и историк, за да изведат идеята до окончателен проект. Предлагаме също така чрез Министерство на културата и туризма да се направи съответното предложение пред Министерския съвет на Република България и президента на Република България.

Членове на комисията:

1. Арх. Борислав Абаджиев, представител на Министерство на културата и туризма
2. Проф. д-р Иван Маразов, изкуствовед
3. Проф. Божидар Димитров, историк
4. Проф. Лозан Лозанов, архитект
5. Проф. Александър Терзиев, живописец
6. Иван Колев, скулптор и писател
7. Стефан Начков, скулптор
8. Людмил Блажев, скулптор
9. Николай Петев, литературовед, председател на Съюза на писателите и директор на Агенция “София-прес”
10. Антон Петков, график и журналист
11. Проф. д-р Чавдар Попов, изкуствовед
12. Григор Гошев, скулптор
13. Боно Шкодров, дизайнер
14. Николай Паунов, инженер и икономист
15. Инж. Филип Миланов, президент на фирма “Филто”
16. Христо Караславов, поет, гл. секретар на СБП
17. Проф. Владимир Шкодров, доктор на науките, ректор

Нагоре
Съдържание на броя