|
Лисица на пазар не излиза. Кумичката е хитра. Така и Доган. Той предпочита зад кадър да пуска по някой масал. Сиреч реплика или знаково послание. Като онова за прословутите “обръчи от фирми”, което си бе чиста наглост и гавра с уви, дълготърпеливото наше общество.
И ето че изненадващо на пръв поглед предколедно се появи в предаването “Панорама” на БНТ. Бойко Василев като сръчен теляк внимателно го обгрижваше и не му зададе нито един неудобен въпрос. А той има за какво да бъде питан и за какво да отговаря. Поне за прословутия “оня списък” с имената на наши разузнавачи в чужбина, който преди години на поднос тактиса в турското посолство. За “обръча от фирми”, което си бе ачик далавера, да не говорим. Само за тия два “фокуса” в една нормална държава направо бесят, а не черпят с баклава и рахат локум.
На Ахмед Доган бе осигурен абсолютен медиен комфорт, на какъвто не се радва комай нито един български политик.
И защо всичко това? Защото, ще ни отговорят плахите политически гълъбици, без него не мръква и не съмва. Сиреч - ще се срути правителството, ако той се каздиса и напусне тройната коалиция. А това въобще не е вярно, защото БСП и НДСВ със своите общо 136 депутати биха имали едно желязно мнозинство в парламента.
Медиите се умилкват на Доган поради недоизживян рабски комплекс. Темата е толкова отвратителна, че въобще нямаме желание да се досегваме до нея, както не се и досегваме до гнусна нечистота.
Търпят го Доган, с всичките му зулуми, защото т. нар. политическа класа не иска да си разваля рахатлъка. Няма държавнотворческа воля и вместо нея съществува преплитането на престъпни интереси. Елитът наумява на шайка, която се е сдушила, за да си поделя политическа плячка. И именно на тази база се крепи и животува тройната коалиция, криейки се зад паравана на т. нар. коалиционна култура. А тя не е нищо друго освен мръсно перде, зад което се крият Догановите хайдуци. Тъкмо те изтърбушиха държавния резерв и оплячкосаха сума ти пара чрез министерството за бедствия и аварии, оглавявано от нахаканата Емел Етем.
По време на интервюто в “Панорама” Доган бе скучен като решена кръстословица. Приличаше на ученик, който добре си е наизустил урока. Изрече куп добре известни банализми преди да хвърли бомбата, че комай ще се оттегля от политиката. Но това не е новина, защото той и друг път е правил подобни изявления, за да провери, както и своите - дали няма да се завайкат, - така и да сондира общественото мнение.
Изтъкна и мотив за своето евентуално оттегляне - искал да се върне на попрището на науката. Тя му “пасвала повече”.
Но човек не може да се върне там, където никога не е бил. Ние не познаваме нито един “учен” ред от Доган, защото такъв не е написан. И ако все пак изпитва някакъв сърбел към перото, трябва да кажем - закъснял си много, байно. Или инак казано - не било по тикви, ами по кратуни. Науката е ревнива любовница и когато си я парясал за повече от двайсет години, тя едва ли ще разтвори обятия.
Това че щял бил Доган да се отдаде на научни занимания си е чист блъф. Той такова намерение, а и подадине няма. Милостта му обича да се поглезва и да кокетира със себе си като застаряла ханъма.
Но той все пак изрече една ключова фраза, която открехва пердето и подсказва къде го стяга чепикът: “При включването ни в ЕС на 1 януари мисля, че настъпва нормален период на развитие на страната и на правене на политика. Мисля, че повече нямам работа в тази сфера на реализация.”
Виж, това може и да е вярно. Трудно, да не кажем, че е почти невъзможно една етническа и откровено сепаратистка партия да се ситуира в еврозоната. Тя би стояла като много шарена цветна кръпка върху европейския фрак. И не би имала аналог. Напористата гръцка дипломация, пък и не само тя, изпрати не един сигнал, че България не може да си позволи разкоша да влиза в ЕС, декорирана с етническа партия. Такава партия поставя на изпитание всеобщата европейска сигурност. Като притурим и това, че Турция упражнява права на сюзерен върху ДПС, а преговорите й с ЕС зациклиха, поставят в доста двусмислена ситуация и нейното етническо отроче.
Има от какво Доган да го боли глава.
А колкото до мистификацията, че ДПС била либерална формация, е прах в очите на наивници. ДПС въобще не е партия, а етно-религиозно образувание, наумяващо на дервишка секта. Там субординацията е от феодален порядък. Има един баш везир, а надолу следват агите, организирани като в железен еничерски корпус. Най-отдолу е електоралната рая, която е безпросветно послушна.
Подобна псевдопартия е обида за демокрацията и самият акт на нейното съществуване не се връзва никак с представата ни за модерна европейска държава, в каквато е предначертано да се превърне България.
И Доган, който си е хитрец и половина, същи лисугер, няма както как да не усеща, че времето вече не работи за него, че аргументите за съществуването на една етническа партия стават все по-несъстоятелни. И самият факт, че си напазарува някое и друго дьонме, с нищо не променя етническия облик на ДПС, а само го подчертава. Генезисът си остава същият и от него не може да се избяга.
И въпреки всичко, струва ни се, Доган без бой няма да се предаде.
Заклещен на тясно, той просто опипва почвата, като анонсира евентуално свое оттегляне от политическата сцена. И първите реакции, че и поплаци, не закъсняха. Те, общо взето, се свеждат до неверието, че той ще се оттегли. Някои отиват и по-далече - сакън, аго, недей да си ходиш, защото това ще бъде загуба велика за политическата класа. В това отношение, така да се каже, тон за песен дава умникът Андрей Райчев. Според него “Доган още не е изпълнил задачата си”. А задачата му била да “превърне турската партия в либерална”.
На това му се вика дрън-дрън ерина!
Една етническа партия е само етническа и никаква друга. И има само етнически интереси. И тези интереси са в конфликтна позиция спрямо българските национални интереси.
Но подкупни, продажни политици и журналисти продължават в леярната на лъжата да леят метал за паметник на Доган. А той като дърт лисугер се забавлява с теманетата на тия политически евнуси.
А Доган наистина повече няма работа в политиката. Достатъчно злини натвори.
И ако можем да говорим за кошмари на прехода, то лидерът на ДПС е един от най-големите, въплотено зло. Неговото място е на бунището на историята, където е пълно с живи мъртъвци.
|