В годината на Огнената свиня: Кому геврек, кому дупката от геврека

"Зора"

Отиде си още една година от българския „преход”. Последната от дългото ходене по мъките - ако вярваме на политиците и хранените им хора, политолозите. Защото от 1 януари 2007 г. вече сме член на европейското семейство. Или на клуба на богатите, откъдето ще потекат като пълноводен поток еврофондове за милиарди. Политическата класа, особено онази й част, която подкрепя управляващата несвета троица, се облизва нетърпеливо в очакване да набъбнат чувствително семейните и партийните авоари. Било чрез пряко „усвояване” на еврофондовете, било чрез комисиони и рушвети от фирми, срещу отпуснати им европари. Облизват се и „обръчите от приятелски фирми”, очакващи да бъдат възмездени за направените от тях харчове по време на предизборните кампании. Няма съмнение, че „политическият елит” ще им се отблагодари подобаващо, без да рови за произхода на техните капитали и дарения. Досиетата на ДС са отворени, след като са заличени всички следи на голямото разграбване, наречено приватизация. Един служител на архива на НРС се самоуби „по семейни причини”, вероятно след като е разбрал накъде са изтекли някои от досиетата. А прокуратурата, след тримесечно мотаене, обеща да разпита министъра на икономиката и енергетиката за помощта, която е очаквал от него Вальо Топлото. В писмо до приятели капризният затворник, дето се къпеше в перлена вана и го масажираха на един много скъп стол, пита от пандиза: "Какво стана с помощта на Р.Овч.?” Стана това, че някой се сети да удари и магарето, вместо самара. Нищо! Сега идват избори за евродепутати, после общински избори, още по-после - парламентарни и накрая президентски избори. Един непрекъснат ажиотаж, в който оценките за управлението се менят според мястото на политиците в системата на властта, макар че алтернативността на управляващи и опозиция е само на думи. Когато са на власт, всички изпълняват една и съща дясна програма, зададена от МВФ, Вашингтон и Брюксел. Истинската алтернатива, това са управляваните, 80 процента, от които живеят на ръба на оцеляването. Но кой ги пита тях? Всички парламентарно представени партии, без "Атака", са за членството на всяка цена в НАТО и ЕС, за участието на България в мироподдържащи военни мисии зад граница - от Босна и Косово, до Ирак, Афганистан, Ливан и Африка. В сферата на вътрешната политика, всички са за оттеглянето на държавата от регулирането на икономическия живот. И най-вече, за снемане от нея на отговорността за личното битие на гражданите. Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се! Важното е, че с отварянето на досиетата на ДС се била премахвала политическата зависимост на слугите на народа, дето го управляват от негово име. Управляваните може и да не се интересуват от досиета, може дори да псуват, да протестират и стачкуват, но важното е да се държат по европейски. Сиреч, да не помислят да пъдят днешния „политически елит” и да не му търсят заместник, като нарушават обществения ред. Цивилизованата смяна на управляващите е тази, която се осъществява чрез избори. А „елитът” знае как да ги печели. Ние не сме унгарци. Вижте например как цивилизовано, чрез SMS определихме стоте най-велики българи. До първата десетка не припари нито един от авторите на „прехода” - само национални икони като Левски, Ботев, Стамболов, хан Аспарух, княз Борис Първи и цар Симеон Велики, плюс Св.Св. Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Иван Вазов и... Петър Дънов. Втората десетка обаче е шокираща. В нея един до друг са поставени закрилникът на българския народ Свети Иван Рилски, пророчицата баба Ванга, Владимир Димитров Майстора и несъвместимости като Тодор Живков, Иван Костов, Бойко Борисов, Христо Стоичков и... Азис! По-голямо наказание за Командира и дяволът не би могъл да измисли! Единствената му утеха ще е, че е изпреварил в класацията омразните Доган, Станишев и Първанов, а Петър Стоянов изобщо го няма сред стоте. Само че това не внася нищо в семейната фондация „Бъдеще за България”, нито дава власт. Слава богу, че не поставиха Костов редом с Левски и Стамболов, макар оредяващите му фенове да го обявиха за „мъж на годината”, за „новия Левски” и за „новия Стамболов”. По-старите дори го произведоха „нашият Христос”. Гласувалите за стоте велики българи се оказаха по-разумни от феновете на Командира и това е повод за оптимизъм. Значи нацията не е толкова полудяла и има надежда да се събуди. Както и да е, вече сме с двата крака в ЕС, макар и без четири реактора на АЕЦ „Козлодуй”. Постигнахме, санким, стратегическата цел на външната политика и трябва да ликуваме. Интересно какво ще правим след този „цивилизационен избор”! Защо ли вместо да си задават този въпрос, тъмните балкански субекти изпитват носталгия по времето на Тато, и го поставиха във втората десетка? Редом с Иван Рилски и баба Ванга? Не значи ли това, че сънародниците ни вече разчитат на помощ само от небето? Не им ли даде изтеклата 2006 г. нови основания за притеснения и безпокойства от неизвестността? Защото кое, освен членството в ЕС, е зарадвало гражданите на тази страна през старата 2006 година? Пък и това еврочленство бе съпроводено с такива загуби и унижения, че ни е трудно да повярваме в добрите му страни. Как да гледаме с оптимизъм, като от 2007 г. ще ни командват директно не само от Вашингтон, ами и от Брюксел! Казват, че икономиката ни била дръпнала напред, че безработицата била намаляла, че инфлацията била „само” 4,5%, а престъпността - преборена. На кое да вярваме? На празните си джобове и хладилници, на очите си, или на Станишев, Овчаров, Петков и Масларова? Защо само цените ни стигнаха европейските, а заплатите и пенсиите си остават балкански (но не гръцки, а български)? Токът, парното и лекарствата изяждат в аванс всяко мизерно увеличение на доходите. „Социален президент”, „социалистически” премиер и министри на икономиката и енергетиката, на труда и социалната политика и на здравеопазването, а има дефицит на справедливост, който се задълбочава. Има корупция и показни разстрели, бандити биват освобождавани от съда, а висшите магистрати си гласуват 13-а и 14-а заплата за Коледа. Очевидно техният Дядо Коледа е друг. Същият обслужва и депутати, и министри, чийто личен капитализъм отдавна е европейски. За тях преходът е завършил: кой крал - крал, който не е - да духа супата! За „елита” - коледни заплати, за народа - увеличение на пенсиите от 1 юли 2007 г. Защото, прости господи, някои от пенсионерите тази зима ще прибереш при тебе, в място злачно, нали всички сме твоя номенклатура, а държавата ще отчете бюджетен излишък от спестени надбавки. Затвориха ни 3-и и 4-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”, за да се сетят посред зима, че на тях разчитат и в Албания, Македония и Гърция. Заговори се за удължаване с осем месеца на експлоатацията на тези реактори, но сега пък ние не сме поръчали ядрено гориво. Въпреки това министър Овчаров надяна каска и даде надежда на персонала на единствената ни АЕЦ, че реакторите могат да бъдат спасени. Само че това трябвало да стори ЕС, не българското правителство. На Бъдни вечер по призива на софийския кмет Бойко Борисов, в редица градове на страната бе угасено временно уличното осветление - в знак на съпричастност с осъдените на смърт български медицински сестри в Либия. Това, разбира се, няма да им помогне, докато не онемее Соломон Паси, похвалил се в най-неподходящото време с това, че в рамките на „тихата дипломация” е потърсил помощ от Мосад, ЦРУ и Ми-6. Сиреч, от „поръчителите” на заразяването със СПИН в болницата на Бенгази - първоначалната формулировка на обвинението срещу нашите медици. Май нашите управници наистина са вдигнали ръце от тези нещастници, предоставяйки тяхното спасение на ЕС и на БПЦ, и Главното мюфтийство. Що се отнася до протестното спиране на уличното осветление, то може и да се превърне в перманентен режим на тока по съвсем други причини. А именно, заради увеличените цени на енергоносителите и досегашното безпрекословно подчинение на френското и германското енергийно лоби в ЕС. И заради „безпокойството” на последния от енергийната зависимост от Русия. Благодарение на всичко това, влизаме в Европа на свещи. А приключението на фрегатата „Дръзки”, изпратена по настояване на ЕС до ливанските брегове, което ни струваше 2,5 млн. лева (те няма да ни бъдат върнати от ООН), не оставя съмнение, че и в този съюз ще са пушечно месо, както и в НАТО. Сигурно защото имаме излишък от жива сила, пари и кораби. През 2006 г. останахме лоялни към Вашингтон и НАТО, запазвайки военното си присъствие в Ирак и Афганистан, а през 2007 г. ще го разширим поне в Афганистан. Нищо че много по-богати от нас вече се изтеглиха. България днес е не на три морета, а на два континента с възможност да стъпи и в Африка. Вече седем години не можем да освободим пет медицински сестри в Либия, а сме тръгнали да освобождаваме иракчаните и афганистанците! И говорим за освобождаване от енергийната зависимост от Русия. Костов дори се похвали, че е поставил този въпрос пред ЕНП, настоявайки ЕС да застави Русия да либерализира своите газопроводи и да се откаже от политиката на разделяне чрез преференциални цени на газта за някои европейски страни. Всъщност, в продължение на 17 години нашият „политически елит” говори за независимост на България, но само заменя една зависимост с друга, по-жестока и антинационална. Когато зависехме от СССР не сме изпращали войски в Афганистан, нали? През 1968 г. изпратихме в Чехословакия, но тя поне бе член на Варшавския договор. Сигурно щяхме да се отнесем с разбиране към евентуално искане от Москва за съветски военни бази на наша територия, но такова искане нямаше. Докато днес политическият Балканджи Йово дава хубава Яна, преди да са му я поискали. Ето защо българинът не може да се зарадва дори на влизането ни в ЕС: с тези политически водачи, наречени „йесмени”, нищо добро не ни чака. Кунева, която успешно закри ядрената ни енергетика, оставяйки българските потребители в очакване всеки миг да им дръпнат шалтера, стана еврокомисар по защита на потребителите. Каква ирония! А Министър Румен Овчаров подари електроразпределението на чешката „Чес”, австрийската „И Ви Ен” и немската Ео.N. Освен, че надписват сметки, те нерядко оставят без ток цели региони, или им пускат ток с напрежение 380 волта. Иначе, и без Кунева ЕС се грижи за потребителите и производителите в Западна Европа. Докато от 400 български месо- и млекопреработвателни фирми, само на 60 бе позволено да изнасят за ЕС. За сметка на това, по настояване на същия ЕС у нас обложиха с акциз от 2,5 лв. на литър ракията, дето я пием за добро, а не от добро - както казва Андрешко. След като ни окачиха радиаторите на врата, сега ще ни сложат водомери и на дворните кладенци. Остава и въздухомери да ни монтират на устата, че да се свърши! Тъй било, викат, в цивилизования свят. В този свят може да няма Андрешковци, но там пенсиите и заплатите са такива, че до секвестиране на житцето на сиромасите не се стига. И причината не е само в кадърността на управляващите, а и в непримиримостта на гражданите. Кучето скача според тоягата, а на нашите управници сопата не трябва да слиза от гърба им. Никой не ни е виновен, че не знаем как се изправя чепата дряновица в министерски гръб! Всеки народ има такива управници, каквито заслужава. По-точно, заслужава ги, щом ги търпи до изтичането на мандата им. Ще видим как е в ЕС, но вече ни се причува Алековият сърбин от Америка: „И тук е велика корупция. Навсякъде парицата е царица!” По китайския календар 2006 г. бе Година на кучето. Много българи биха искали за тях да се грижат, както европейците се грижат за кучетата и мечките. Няма да ги огрее и трябва да се примирят, че са „лузъри”, тоест губещи от прехода. За безпризорните кучета се строят приюти, а безпризорните двукраки спят в кашони или по пейките в София. Едни изядоха геврека, на други оставиха дупката от геврека. Тъй ще е и през 2007 г. - годината на Огнената свиня. Огнена или не, българската свиня няма да види Европа дори във формата на котлети. Производителите на свинско месо, които превантивно бяха вдигнали цените, ще си останат да креят на тесния национален пазар и много от тях ще фалират. Не могат да изнасят дори в Русия. Същото очаква и винопроизводителите, чиито вина бяха обявени от Москва за „вредни за здравето”. Едно време със същите вина руснаците изтрезняваха от запоите с водка, но какво да се прави? Ще си ядем свинското и ще си пием вината сами. Само да не беше този акциз върху „бяла Рада”. Голямо надлъгване ще падне с акцизните. Преди Коледа изгоря най-големият свинекомплекс в страната - този в Шумен. Дали годината на Огнената свиня не настъпи преждевременно? Или свинарите дето ни управляват, ще се сетят, че свинете поне ги хранят, преди да ги заколят.

Нагоре Съдържание на броя