"Нова Зора" - брой 2 - 16 януари 2007 г.

И Франция прилага челния чешки опит на Бангладеш
По материали на западния печат

Неотдавна с Нобелова награда за мир бе удостоен бангладешкият икономист и банкер Мохамад Юнус. Макар и през последните десетилетия тази награда да е доста дискредитирана (“нобелист за мир” например бе американският президент Клинтън, екзекуторът на славянска Сърбия), в случая проф. Юнус я получава напълно заслужено. Ето защо.
Проф. Мохамед Юнус е основател на бангладешката Грамин банк, която кредитира дори просяци! Тя отпуска пари, с които те могат да започнат нов живот. Заемите са, меко казано, скромни - от 100 до 3000 таки (от 2 до 60 лв.!!!). Но за бедняците в Бангладеш, където само просяците са 300 хил. души, това е цяло състояние. С такива суми те могат да накупят сладкиши, плодове, дрехи или детски играчки и да ги продадат с печалба на улицата. По-оправните дори скъсват с просяшкия занаят и се захващат с търговия.
Условията за изплащане на такъв заем са много изгодни - вноските са по две таки седмично (по-малко от цената на паница ориз). Заемът е безлихвен. Към това Грамин банк прибавя и безплатна застраховка “живот”. В случай че кредитополучателят умре, дългът се опрощава, а семейството му получава пари за погребение. Банката гарантира за клиентите си и пред магазините, които се съгласяват да им отпускат стоки на кредит.
Програмата на Гремин банк за подпомагане на просяците действа от 2003 г. По нея вече са отпуснати кредити на 53 хил. души. Кредитирането на бангладешките бедняци не гони печалбата. Целта е да се подобри животът и да се върне човешкото достойнство на мизерстващите хора в една от най-бедните страни на планетата. Половината от жителите на Бангладеш вегетират с по-малко от 1 долар на ден.
Проф. Юнус основава банката през 1983 г. Досега тя е отпуснала кредити от 5,5 млрд. долара на 5,5 млн. души. В началото банката получава помощи от международните институции, но от 1997 г. е вече на печалба. Не на последно място това е резултат и от високата събираемост на дълговете - клиентите връщат цели 99 процента от дължимите суми.
Названието Гремин банк означава Селска банка. В началото професорът по икономика Мохамад Юнус се опитва да спечели за каузата търговските банки. Но банкерите отказват, тъй като отпусканите суми са твърде малки, а и бедните клиенти нямат имущество, с което да гарантират тяхното връщане.
Тогава ученият се обръща към международните институции. Поради спецификата на условията в Бангладеш неговото внимание се насочва главно към жените, които днес съставляват 96 процента от клиентите на банката. Това е истинска революция в ислямската страна, където за банковата дейност съществуват ред сериозни ограничения, да не говорим за банковото обслужване на жени. Освен всичко останало, Коранът изрично забранява на жените да се занимават със стопанска дейност. И до ден-днешен се случва някой клон на банката да бъде нападнат от фундаменталисти. Моллите заплашват жените, които вземат кредити, че са прокълнати и няма да ги погребат според ислямския канон.
“Консервативните селяни не ни обичат, защото нарушаваме обичайното право - казва проф. Юнус. - Духовенството ни гледа накриво - защото работим с жените. Учителите - че това го няма в учебниците. Политиците - от яд, че сме по-ефективни от тях и защото не могат да ни командват.”
В Гремин банк няма корупция - по простата причина, че размерът на кредитите е твърде малък за това. Всъщност 94 на сто от активите на банката принадлежат на нейните клиенти, на които тя продава своите акции. Останалите 6 на сто се държат от правителството. Напоследък бе възприета и идеята част от печалбата да се инвестира в други области, така че селските бедняци скоро ще станат и “капиталисти”.
Парите, които отпуска банката на своята клиентела, са предназначени за конкретни цели - например за покупката на телефон или шевна машина, необходими за започването на собствена стопанска дейност. За да получи кредит обаче, кандидатът трябва да намери още четирима души като него, които да поемат съотговорност за връщането на парите. О тази великолепна петорка заеми получават само двама души. Когато го изплатят, се отпускат пари на следващите двама, а най-накрая и на петия. Ако някой от длъжниците не плаща вноските си в срок, банката просто не дава заеми на другите от петорката.
“По тази причина в групата нараства чувството за солидарност и взаимна обвързаност, всеки се стреми да бъде полезен на останалите” - обяснява проф. Юнус.
Грамин банк и други подобни финансови институции за микрокредити действат в 43 страни, най-вече в Азия и Африка, но също и в Западна Европа. В САЩ Грамин банк се бори с мизерията в негърската и латиноамериканската общност.
Във Франция идеите на проф. Мохамад Юнус се осъществяват от Асоциацията за правото на стопанска инициатива. Тя има 20 клона в цялата страна. В клоновете й работят 300 щатни служители, както и близо 700 доброволци. Във Франция също не се изискват имуществени гаранции и ипотеки. За местните условия сумите също не са големи - до 5 хил. евро. Това обаче се оказва достатъчно за трайно безработните, които искат да се измъкнат от тресавището. Чрез такива заеми в страната са създадени близо 20 хил. фирми с около 25 хил. работни места. Тези фирми работят главно в областта на услугите и търговията, по-рядко в транспорта и занаятите. Основни клиенти на асоциацията са безработните и бедните, както и жителите на малцинствените гета.

Нагоре
Съдържание на броя