|
Немските данъчни служби нямат ни сън, ни покой. Всяка година бюджетът губи милиарди евро, които би могъл да събере от данъци върху проституцията. Но как да сложи ръка на тези пари?
|
Берлинската проститутка Анна Ц., специализирана в садомазохисткия бранш, изкарва 4000-5000 евро на месец. Тя е една от малкото в занаята, които стриктно си плащат данъците. Това се цени високо от градската данъчна служба. Чиновниците й позволяват да приспада разходите, свързани с неговото упражняване - 500 евро за специалния камшик, 400 за кървавочервения гащеризон, 20 за белезниците и т.н.
Анна Ц. обаче е изключение. От общо четирите хиляди берлински леки жени в данъчните регистри фигурират не повече от 50. По данни на Федералната сметна палата данъци плащат по-малко от един процент от 400-те хиляди женски и мъжки проститутки в страната.
Федералната палата определя всичко това като “скандална занемареност”. В един свой доклад за прахосничеството в публичния сектор тя изразява огромното си възмущение от неспособността на фиска да вкара в правия път данъчните грешници от отрасъла на плътските услуги.
Докладът негодува срещу това, че проститутките и сутеньорите не плащат “практически никакви данъци”, а публичните домове “се облагат в абсолютно недостатъчна степен”. Поради това фискът губи над два милиарда евро годишно само заради това, че “между чаршафите” се инкасират брутни, а не нетни суми.
Тия черни помисли не са нищо ново за данъчните служители. “Какво да направим - да застанем пред бардаците и да започнем да броим клиентите ли?”, ядосва се Франк Хаберман, началник на Данъчната служба в Бохум-център. Колегата му Буркхард Шлезис от Хамбург пък изтъква невъзможността да се докаже това, че някой е изкарал пари от проституция. “Какво могат да направят нашите ревизори, когато хубавицата и клиентът й им заявяват, че току-що са се запознали и просто са се харесали един друг?”
При обиски служителите често събират като веществени доказателства презервативи, пешкири за еднократна употреба, фактури за пране на чаршафи, като дори изчисляват оборота въз основа на тях. Съдилищата обаче невинаги са склонни да вземат под внимание подобни изчисления.
Законът за проституцията, приет преди няколко години от червено-зеленото мнозинство в Бундестага, също не наспори мераклиите да плащат данъци. Вярно, според него проститутките вече могат да бъдат наемани напълно легално от публичните домове - със съответните трудови договори, социални осигуровки и данъчни картони. Само че никой не го прави.
Ето защо федералната палата лансира нова идея - щом в тази специфична област облагането на личните доходи не функционира, то поне бардаците могат да плащат данък върху договорната ставка на проститутките.
В Дюселдорф и Щутгарт това вече се прави от години. В зависимост от категорията си заведението плаща от 15 до 26 евро на ден за проститутка. Щутгартските бирници наричат това “опростена система на разплащане”. И дори твърдят, че лесно убеждават собствениците да се бъркат в джобовете - достатъчно било да им обещаят една хубава инспекция в най-натовареното време.
Резултатите и от този подход обаче си остават скромни. Данъчните в Щутгарт например очакват, че постъпленията им и тази година няма да надхвърлят два милиона евро. Колегите им в Дортмунд пък разчитат само на един милион. Но са доволни и на това. “Един милион - един милион. Все пак е по-добре от нищо, нали!”, казват с неподправен оптимизъм те.
|