Докато чакаме да цъфнат колците, изсъхнаха ни доматите

"Зора"

Българската политика презпоследните 17 години е същинска приказка за чакането на Годо. Народът отдавна е казал, че Бежанова майка не плаче, плаче Стоянова, но кой да помни такива мъдрости. Политиците ни само замениха Стоянова майка с Чаканова, и толкоз! Останалото е торба с лъжи. Чакахме ускорено връщане на иракския дълг към България поради участието ни, издействано от Соломон Паси, и поддържано от почти целия „политически елит”, а дочакахме да ни агитират да опростим тези 2,5 млрд. долара. И не само това, ами да издържаме военен контингент в Ирак, при положение че ситуацията там е катастрофална. Каза го Нанси Пелоуси, а не Волен Сидеров, макар че си знаехме това и без нея. Чакахме членството в ЕС „като една ближна, обща веселба” и гледахме на него като светлина в тунела на прехода. Дочакахме режим на тока: било заради затварянето на 1-4 реактори на АЕЦ „Козлодуй”, било заради приватизирането на енергоразпределителните дружества от чешката „Чес”, австрийската EVN и германската E.ON. Сега пък АЕЦ „Козлодуй” поиска 24 % по-скъп ток от юли. А Масларова обещава 4% увеличение на пенсиите от април и още 2% от юли. Другите добрини, които чакахме от ЕС, също не се сбъднаха. Удариха ни - то си е редно - с нови цени, такси и акцизи, най-болезненият от които изглежда този върху домашната ракия. Зорлем ни карат да нагъваме уиски. Очаквахме ЕС и САЩ да освободят медиците ни в Либия, а вместо това те се пазарят като цигани на Женски пазар за компенсации, за жертвите на атентата над Локърби и за заразените със СПИН либийски деца. Същите деца, които според Кадафи са били умишлено заразени от българските медицински сестри и палестинския лекар в детското отделение на болницата в Бенгази. Заразени по поръчка на ЦРУ, Ми-6 и "Мосад". Злодеянието на въпросните шпионски служби не попречи на Кадафи да предложи отново петролни концесии на американски и британски компании. Бизнесът си е бизнес. Неотдавна в. „Капитал” публикува статията „На какво си играе Кадафи”, в която се твърди, че либийският диктатор е единствената победа на Буш във войната с тероризма. Понеже се отказа от производството на оръжия за масово поразяване, изплати някакви компенсации на засегнатите от атентата в самолета на ПанАм над Локърби и предостави на янките и британците възможност да добиват либийски нефт. Поведението на Кадафи и на „независимия” либийски съд ежедневно доказват, че Либия е единственият и комай последен аргумент за оправдаване на политиката на Белия дом при Буш-младши. Оправдаване пред американската публика, разбира се, не пред света, който не вярва на сълзи и басни за „подкрепа на демокрацията” в Средния изток. Къде е тук мястото на България, дето ще остане в Ирак и след като оттам си тръгне последният американски войник? Естествено, в масовката - като потвърждение, че Буш има съюзници, макар някои едва смогват да издържат една рота. Словаците си тръгнаха от Ирак, българите остават! Тоест, и България може да се представи като успех на Буш в борбата с тероризма, но тя няма нито оръжия за масово поразяване, от които да се отказва, нито петролните залежи на Либия. Има само една АЕЦ „Козлодуй”, построена от руснаци, и втора - в проект, който пак ще бъде реализиран от руснаци. Ето защо на везните Либия ще тежи винаги повече и Кадафи ще си разиграва коня. Още повече че има насреща си абсолютни аматьори в политиката, като българските - от Надка Михайлова, през Соломон Паси, до Феим Чаушев. Последният, щом си отвори устата, изтърсва по някоя глупост. Министърът на външните работи Ивайло Калфин забрани на своя дърдорко Чаушев да дава изявления за медиите, но го остави да върши глупостите си тихомълком. Работата бе поета - със същия успех, от зам.-министъра на правосъдието Маргарит Ганев, който чака дни наред разрешение да посети Триполи и да се срещне с нашите заложници в затвора „Джудейда”. Плеяда адвокати попълниха банковите си сметки като защитници на нашите, а те подхващат осма година в затвора. Накрая от ГЕРБ родиха великата идея да ги предложат за евродепутати, та белким ЕС ги освободи. Докато българската прокуратура се чудеше дали да заведе дело срещу мъчителите на нашите в Либия, ето че там възбудиха срещу медицинските ни сестри дело за клевета. Не им стигат смъртните присъди, сякаш! И какво правят нашите политици? Обявяват, че делото в София срещу мъчителите било закъсняло и неуместно. Правете, значи молебени в църкви, джамии и синагоги, кичете се с ленти и знаменца „Не сте сами”, но не дразнете либийците. Защото и Сейф ал-Ислям, синът на Кадафи, председател на едноименната фондация, предупреждава, че натискът върху Либия ще утежни положението на българките в „Джудейда”. Той, както и адвокат Бизанти, са уверени, че смъртните присъди няма да бъдат изпълнени. Разбира се, че няма да бъдат изпълнени, защото Кадафи ще се лиши от възможността да шантажира и нас и ЕС. Само че неизвестността ще погуби българките със сигурност. Защото сега трябва да чакаме решението на Върховния либийски съд. Ако той отхвърли присъдите, делото ще започне отново. Ако ги потвърди, ще обжалваме пред следващата съдебна инстанция и пак ще чакаме и ще се правим, че вярваме в безпристрастното либийско правосъдие. „Няма да сменяме тактиката” - обещава правосъдният ни министър Георги Петканов. „И Русия е фактор” - казва вътрешният министър Румен Петков. Само главният прокурор Борис Велчев се изразява недипломатично: „Това е цинизъм!”. Междувременно таен дарител внесе 120 млн. долара в международния фонд за борба със СПИН в Либия. Ема Ъдуин, говорителката на еврокомисаря по външните отношения Бенита Фереро-Валднер, обяви в Брюксел, че това не е откуп за свободата на българските медици. И побърза да опровергае британския евродепутат Джефри ван Орден, който бе казал за БНР, че парите ще бъдат предоставени на либийците едва след освобождаването на българските сестри и палестинския лекар Ашраф. Ако дарителят не е ЕС, да не би да е България? Както и да е, факт е, че един бедуин, който разпъва чадърите си насред Брюксел, охраняван от жени, направи за смях нашите полит-аматьори, дето все се надяват други да им свършат работата. Поговорката за дебелия врат на вълка те явно не са чули или разбрали. Тяхната работа не само по либийския случай е едно безкрайно „очакване на Годо”, поради което да се разчита на нещо полезно от българската политика, е все едно да чакаме да цъфнат налъмите. Или да цъфнат и вържат колците. Резултатът е налице: докато чакаме чудото, изсъхнаха ни доматите. Добре е, че Народното събрание прие военната подготовка на гражданите за защита на отечеството да се урежда със специален закон. Може би ще трябва и политико-дипломатическа подготовка на цялото население. Белким се сложи край на дилетантството в тази деликатна сфера и се осигури контингент за незабавна подмяна на провалилите се политици. Бих предложил да заменим медицинските сестри в Либия с политиците, които не направиха нищо за спасението им, започвайки с Иван Костов, Петър Стоянов, Надка Михайлова, Соломон Паси и Симеон Сакскобургготски. Но не знам дали Кадафи ще се съгласи да ни стори тази добрина. По-вероятно е обаче сестрите да си останат в „Джудейда”, а споменатите лица от миналото да се набутат в листите за евродепутати. - Крокодилски сълзи за демокрацията в България карикатура: Тодор Цонев

Нагоре Съдържание на броя