Представителите на новото сдружение за защита и пускане на реакторите на АЕЦ-Козлодуй не търсят реванш, а разум и национално отговорни решения

"Зора"

На 31 януари т.г. в БТА гражданското движение “Съюз за защита и пускане на блокове 3 и 4 на АЕЦ-Козлодуй” даде първата си пресконференция. От името на движението проф. Найден Андреев, Иван Иванов, Веселин Бончев, проф. Евгений Гиндев, Костадин Христов, Альоша Първанов, и други техни колеги обърнаха внимание на специално поканените гости и на журналистите, че проблемът, породен от затварянето на АЕЦ “Козлодуй”, е проблем на националната сигурност на България, както и тежка икономическа бомба за стопанството на страната, непосилно социално и финансово бреме за българските граждани и огромна тежест за българския бизнес. Иван Иванов, ексизпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй” подчерта за пореден път, че ситуацията става все по-сложна и тежка и не само в България, но и в целия регион на Балканите, в Албания вече е въведен режим на тока, същото чака и другите балкански страни и наши съседи, ако работата на АЕЦ-Козлодуй не бъде подновена. През последните години атомната централа в Козлодуй осигуряваше около 44-46% от общото електропроизводство на България. В края на декември 2006 г. производството надмина границата от 20 млрд. квтч годишно и делът на атомната централа в електропроизводството на страната нарасна до 47,3%. Работата на АЕЦ “Козлодуй” направи възможен износ на електроенергия в рамките на 15%, които потребяваха страните от Балканския регион. Да не говорим за цифрите, които изразяват социалната, професионалната и моралната загуба, които нанася спирането на работата на централата. Само за България поради спирането на четирите реактора на АЕЦ-Козлодуй загубите годишно възлизат на 600 млн. евро. Според Веселин Бончев, научен секретар на гражданското движение, към тях се добавят и 2,8 млрд. щ.д., които идват по различни програми, и така сумата се приближава до цифрата на външния дълг на България. В екологичен план досега е безспорно, че атомната ни централа не замърсява околната среда, производството на електроенергия не генерира парникови газове, и най-важното - България, за разлика от САЩ, е подписала Договора от Киото (2002 г.) за намаляване на емисиите на шест от парниковите газове, които са особено опасни за планетата и живите организми. Само за 2001 г. производството на електроенергия от АЕЦ-Козлодуй е спестило вредите от 29 млн. т въглероден диоксид, над 1,3 млн. т серен диоксид, 54 хил. т прах, съдържащ естествена радиоактивност. По такъв начин е отговорено на световната тенденция за ограничаване на вредните емисии в атмосферата, които разрушават озоновия слой. Такива показатели не биха могли да се постигнат, ако за производство на еленергия се използват въглища например. В пояс от 100 км се измерват и анализират проби от въздуха, почвата, растителността, р. Дунав, питейните водоизточници, и се следи нивото на радиационния гама-фон. Тече непрекъснат радиационен мониторинг в 3-километровата зона около АЕЦ-Козлодуй, посредством автоматиирана информационна система на централата, интегрирана с националната. Председателят на гражданското движение проф. Найден Андреев съобщи, че според техни проучвания 76% от българските граждани са против затварянето на блоковете на АЕЦ-Козлодуй, и припомни как - въпреки всичко - 518 000 подписа в защита на атомната централа потънаха в подземията на Народното събрание. В политически план проблемът със спирането на реакторите на АЕЦ води до особено мрачни изводи. Според представителите на гражданското движение българските правителства от 1999 г. насам не са си свършили работата, която българските граждани очакват от тях. Началото на тази негативна тенденция е поставено през 1999г. Тогава се подписва Меморандум между Европейската комисия и правителството на България, като последица от срещата на тогавашния министър-председател Иван Костов и Гюнтер Ферхойген, член на Европейската комисия, и отговарящ за разширяването на ЕС. Двете страни - както е цитирано в документа - са стигнали до разбиране по въпроса за затваряне и извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ “Козлодуй”. Сред най-потискащите заявления на управляващите е това, че “българското правителство се анажира окончателно да затвори блокове 1-4 на АЕЦ “Козлодуй” в най-ранните възможни срокове”, като обещанието е дадено изрично. Европейската комисия се ангажира “в този контекст” да предостави финансова помощ, а “българското правителство се ангажира окончателно да затвори блокове 1 и 2 на АЕЦ преди 2003 г.” По повод на блокове 3 и 4 “позицията на Еврокомисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 г.” Останалото го знаем - на 31 декември, часове преди календарната нова 2007 г., 3 и 4 блок “отхвръкнаха” някъде там... В Меморандума, за който стана дума, “комисията приветства тези решения на българското правителство, които тя вижда като знак за задълбочаване на усилията, насочени към европейската интеграция на България, и като отговор на условие за започване на преговори за присъединяването на България, заявено в 1999 в Commission’s Composite Paper. Комисията също така счита, че тези дати за затваряне, описани по-горе, съответстват на реалистичния график за затваряне на блоковете, съобразен по искане на ЕС, със споразумението за ядрена безопасност”. Еврокомисията - според този документ - Меморандума, - благосклонно взема решение да отпуска финансови помощи на България под формата на грантове, предвид финансовите последици от ранното затваряне на блоковете, както и заради нуждата от конкурентен енергиен сектор. За периода 2000-2006 г. по програма “Фар” следва да бъде отпусната сума от 200 млн. евро; по заем, наречен Euratom, парите ще бъдат до 250 млн. евро - “за модернизация и безопасно усъвършенстване на на работата на блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй, който ще бъде подписан през 2000 г.” И така, от документ на документ, ситуацията все по-ясно се вижда като отсичане на клона, на който си седнал. И не само. Най-вероятно, ако през 2000 г. са ни били необходими 40 години, за да стигнем стандарта на живот през 1989 г., то през 2010 г., дано я доживеем все пак - отстоянието от социалната държава преди промените от 10 ноември 1989 г., ще набъбне я на 60, а на 80 години. Но какво тук значат няколко поколения, те ще се преместят в някоя друга европейска държава и ще започнат отначало - на чисто, на светло, и с поносими заплати и пенсии. От изказванията на представителите на гражданското сдружение “Съюз за защита и пускане на блокове 3 и 4 на АЕЦ - Козлодуй”, стана ясно, че сред техните приоритети не е търсене на съдебна отговорност, нито конфронтация с управляващите. Както сполучливо отбеляза проф. Евгений Гиндев, “проблемът с АЕЦ е вън от науката и вътре в политиката, в науката е решен, остава да се намери и политическото решение”. Целта на тази гражданска организация е справедливост. Защото цените на тока за гражданите отдавна надхвърлиха прогнозираното и ще продължат да растат, защото в Чехия, Унгария, Финландия постигнаха разумно увеличаване на сроковете за експлоатация и при това - на аналогични по конструкция реактори, руски реактори, същите, каквито има и в АЕЦ “Козлодуй”, и защото световната организация на експертите по ядрените реактори не намират причина за спиране на българската централа. В този смисъл е показателно отвореното писмо на сегашния енергиен министър Румен Овчаров до “Съюза за защита на блокове 3 и 4 на АЕЦ-Козлодуй”. Г-н Овчаров смята, че “държавата продължава борбата за повторното пускане на 3 и 4 блок на АЕЦ-Козлодуй с конкретни мерки, включени в т. нар. екшънплан”. Този план предвижда политически и технически мерки, срещи с енергийните министри на държавите в региона, разговори с ключови институции в Брюксел. В крайна сметка Румен Овчаров приветства създаването на гражданския съюз с надеждата, че еврочиновниците най-сетне ще разберат, че това не е популистка идея, а опит за защита на националния интерес. Целите и задачите на “Съюза за защита и пускане на блокове 3 и 4 на АЕЦ-Козлодуй” включват девет най-важни точки, сред които са разработване на стратегически за българската държава и нация цели и програми за отстояване на икономическите, социалните и цивилизационните национални интереси, създаване и реализиране чрез подписка на общонародна подкрепа и граждански комитети на съюза по места, създаване на действени връзки с компетентни органи и експерти на ЕС за огласяване и разясняване на актуалните реалности за дейността на съюза в защита на блоковете, постигане на обща и единна българска експертна оценка, която да даде безспорни икономически аргументи за отваряне на блоковете... В Инициативния комитет на гражданското движение присъстват с имената си знакови дейци на българската наука и култура, писатели, общественици, експерти. Сред тях са проф. Андре Майсьо, президент на CC на WONUC, проф. Огнян Сапарев, проф. Андрей Пантев, проф. Иван Стайков, проф. д-р Христо Костов Христов, почетен член на европейската академия за кино, ректорът на Музикалната академия проф. Георги Костов, проф. Александър Йосифов,, акад. Юлий Абаджиев, председател на Съюза на българските командоси, доц. д-р Желязко Христов, председател на КНСБ, доц. Пламен Масларов, Вежди Рашидов, и още повече от двадесет имена на експерти и работещи в ядрената централа в Козлодуй. На пресконференцията - за огромно изумление на присъстващите - бяха дошли специално ученици от Немската езикова гимназия в София, които обещаха да съдействат на гражданското движение със своите контакти и в други градове на България и Европа. Накрая мнозинството от присъстващите в залата на БТА се подписаха в защита на инициативата 3 и 4 блок на АЕЦ (а също така и 1 и 2 блок) да бъдат пуснати отново в експлоатация. Минчо Минчев, главен редактор на “Нова Зора” изрази подкрепата и на партия “Нова Зора”, на НДСО и на СПС “Защита” и потвърди, че ще оказва съдействие за инициативите на гражданското движение.

Нагоре Съдържание на броя