Четвъртофевруарският преврат - 4

Ангел Димов, проф. д-р ик. н. Продължение от бр. 4

Бурната 1997 г. е преломна в българската история. Държавната власт беше овладяна от представители на местната и чуждестранната мафия и олигархия. Под формата на реституция и приватизация започна бързо и открито разграбване и присвояване на държавните банки, предприятия, туристически комплекси, гори и земи от частни лица. В страната беше въведен колониален валутен борд. Българската държава стана напълно зависима от отвъдокеански политически и финансови институции и организации, включително Международния валутен фонд (МВФ). Организация, която кубинският народен вожд Фидел Кастро нарича „екзекутор” на експлоатираните нации и държави. Всичко това стана след 4 февруари 1997 г., когато в нашата страна беше извършен държавен преврат. Тогава новоизбраният лидер на Българската социалистическа партия (БСП) Георги Първанов заедно с номинирания за министър-председател Николай Добрев посетиха президента на Република България и му върнаха предоставения им мандат за съставяне на второ (след това на Жан Виденов) социалистическо правителство. Очаквайки неодобрението от страна на партийните членове Георги Първанов заявява, че БСП и трудовите хора не се борили за “власт на всяка цена”. Те се разграничавали от лозунга: “Тази власт с кръв сме взели и само с кръв ще я дадем”. Такъв лозунг никога не е бил официално издиган от Българската комунистическа партия (БКП). Подобни изказвания са правени по време на частни разговори от някои антифашисти, другари и родственици на избити хиляди български комунисти и сдружени земеделци по време на монархо-фашисткия режим (1923-1944 г.) На 10 февруари т.е. седмица след Четвъртофевруарския (1997 г.) държавен преврат у нас, председателят на БСП и Парламентарната група (ПГ) Георги Първанов демонстрира учудващо единство с лидера на Съюза на демократичните сили (СДС) Иван Костов и заедно с него подписаха така наречената Декларация за национално спасение. Тази декларация включваше провеждане на предсрочни парламентарни избори; въвеждане на колониален валутен борд; бърза и повсеместна “приватизация” на държавни и общински банки и предприятия; закриване на “губещи” държавни предприятия (за разграбването им от мафиоти). Все неща, които не мжеха да бъдат приети радушно от социалистите и от народа. Предсрочните парламентарни избори бяха използвани за извършване на вътрешнопартийна чистка в БСП и СДС. В партийните изборни листи нежеланите от мафиотските босове кандидати за депутати бяха зачеркнати. В тези партийни листи не бяха включени лица, които на дело бранеха народното богатство от български и чуждестранни мафиоти. В тогавашните партийни листи за предсрочните парламентарни избори бяха включени на избираеми места кандидат-депутати, предложени от икономически групировки и мафиотски босове. Утвърдените тогава депутати и днес заемат ключови места в Народното събрание, Министерския съвет и други държавни институции. В мнозинството си те продължават да изпълняват поръчки на представители на едрия мафиотски капитал и да вредят на българското общество. Така след 4 февруари 1997 г. българската държава стана плутократична, тоест, държава на едрия финансов и криминален капитал. Това е главната причина, у нас да се води противонародна политика. Народните грабители не получават (с малки изключения) съдебни наказания и страната ни трудно може да се интегрира със социалните европейски държави (Франция, Швеция, Германия). В този смисъл Четвъртофевруарският (1997 г.) държавен преврат е криминален по съдържание и мафиотски по смисъл. Чрез този преврат цялата изпълнителна, парламентарна и друга държавна власт премина в ръцете на тези сили.Бяха пожертвани интересите на мнозинството от народа, за да бъде осигурено постоянно присъствие в българския политически живот на всички, които съдействаха за осъществяването на преврата. Бяха предадени по същество избирателите, обикновени трудови хора, и бе открит пътя за разграбване и обсебване на принадлежащото на народа огромно държавно богатство. На обществото се внушаваше, че управлението на Жан Виденов като министър-председател е “неуспешно” (според мафиотските босове и “политолози”) и поради това БСП е загубила общественото си влияние. Публично се отправяха призиви към Жан Виденов да не издига кандидатурата си за народен представител. Защото с присъствието си “дразнел” избирателите и те нямало да гласуват за БСП. После (1997-2001 г.), когато СДС имаше пълно мнозинство в 38-ото народно събрание от неговата трибуна често се заявяваше, че Жан Виденов е предизвикал у нас “хиперинфлация”, вследствие на която средната месечна заплата и пенсия станали по няколко долара. За съжаление, председателят на ПГ на БСП Георги Първанов нито веднъж не изрази отношението си към тези отвратителни лъжи. Истината е, че през 1996 г. един долар се разменяше средно за около 176 неденоминирани лева. 1 На 28 декември 1996 г., когато в Народното събрание беше приета оставката на министър-председателя Жан Виденов, един долар се разменяше за 480 неденоминирани лв. На 9 януари 1997 г., тоест преди погрома на парламента, 1 долар се разменяше за около 580 неденоминирани лв., на 3 февруари - за около 1000 неденоминирани лв., а на 12 февруари 1997 г. - за близо 3000 неденоминирани лева. Следователно изкуствено предизвиканият от януарския пуч вакуум в държавната власт и уличният диктат са главната причина за възникналата през втората половина на м. януари и м. февруари у нас шокова инфлация и за стопяване на спестените от българските граждани левове. Народът запомни Жан Виденов като честен и високоотговорен български политик и държавник. След като напусна Министерския съвет, той години наред беше безработен, въпреки че можеше да бъде народен представител в 38-ото народно събрание. През пролетта на 1997 г. на вътрешнопартийни избори Жан Виденов беше избран за водач на кандидат-депутатската листа на 17-и Пловдивски избирателен район. Получи вот на доверие и от Висшия съвет на БСП и можеше да оглави предизборната партийна кандидатдепутатска листа. Но след като благодари за оказаната му подкрепа, той отказа да стане депутат в знак на протест срещу публичните нападки, които му отправи БСП и други ръководни дейци на Социалистическата партия. С този неочакван ход Жан Виденов се прояви като безкористен политик и се разграничи от своите политически наследници, които възнамеряваха да стоварят върху него и вината за тежката изборна загуба (1997 г.) на БСП. Някои от причините за четвъртофевруарското (1997 г.) абдикиране на лидерите на БСП от изпълнителната държавна власт бяха изтъкнати и в изповедта на Николай Добрев. Това стана месеци преди да почине, на последната ни среща, която се състоя по време на редовния конгрес на БСП (пролетта на 1998 г.) в Националния дворец на културата. През една от почивките група делегати от Пловдивски окръг, включително Радка Шикова от с. Ръжево Конаре, седяхме край малка маса и към нас се запъти придружаваният от своята съпруга и сина си тежко болен Николай Добрев. Станах прав и докато се здрависвахме, той каза, че в болницата е прочел моята статия, озаглавена “Властоотсъпниците трябва да бъдат порицани”. 2 Боял се да не умре, преди да ме види и ми сподели някои четвъртофевруарски (1997 г.) факти “за историята”. Промълвих, че трябва да си дава кураж, но той ми отвърна, че идва от онкологията и ще бъде чудо, за да остане жив. После добави, че не е “страхопъзльо” (както е написано за него и Георги Първанов във въпросната статия). Причините за връщането (на 4 февруари 1997 г.) на правителствения мандат били три: - “четиринадесет депутати от БСП” заявили, че няма да подкрепят второто социалистическо правителство; - като министър (в оставка) на вътрешните работи разполагал със запис на висш ръководител на БСП, тайно преговарящ с Иван Костов за отстъпване на държавната власт (нищо не ми спомена за своите многобройни тайни срещи - на „Копитото” - с Иван Костов); - БСП е разложена до такава степен, че е много трудно с нейната подкрепа успешно да се властва и се управлява страната. Отговорих, че все пак е трябвало да бъде изпълнено решението на ВС на БСП и да се внесе правителствен състав за гласуване в Народното събрание. Редно е ръководителите да дават пример за спазване на установените партийни и обществени морални и уставни норми. Тогава - казах - сигурно щеше да има второ социалистическо правителство, защото Николай Камов, Фидел Косев, Александър Маринов, Миланчо Колев, Пламен Денчев и др., от БСП, които изпълняваха указания на шефове на партии и мафиотски групировки, при тайното гласуване щяха да предпочетат да подкрепят второ социалистическо правителство, за да си останат в парламента; второ, по същите съображения за соцкабинет щяха да гласуват и половината депутати от СДС (това ми бяха доверили мнозина от тях). Впрочем след 4 февруари 1997 г. Николай Добрев не направи нищо за разобличаване на 14-те депутати (от БСП), които проглушиха света, че няма да гласуват за второ социалистическо правителство. Но той работеше за все по-пълно изолиране на свързаните с Жан Виденов кадри от партийния и политическия живот в страната. Относно втората причина го посъветвах да направи “тайния запис” на разговора на висш партиен лидер с Иван Костов обществено достояние. Но той поклати глава и ми даде да разбера, че никога не би направил това. Стори ми се решен да пожертва себе си, но да не предизвиква нови сътресения в БСП. В онзи момент за мен беше неуместно, неетично, а и излишно да питам за името на висшия партиен лидер, който зад гърба на своите “другари” е преговарял с Иван Костов за предаване на законно спечелената от БСП и мнозинството от народа държавна власт. Още повече че този факт караше Кольо да се чувства предаден и дълбоко натъжаваше неговото почти мъртвешко лице. Виждах, че му става все по-трудно да стои прав и побързах да изразя пълно съгласие с направената от него констатация за лошото идейно и организационно състояние на БСП. Приех за основателни опасенията му, че като министър-председател той много малко би могъл да разчита на помощта на нейното опартизанено и покварено ръководство в центъра и по места. През последните десет години представители на българската и чуждестранната мафия и олигархия все още изразяват признателност за делото на 4 февруари 1997 г. Хвалят неговите творци, тъй като им бе открита възможността за “мирно” завладяване и присвояване на българските държавни и общински, стопански и финансови обекти, гори и земи. На състоялата се през м. ноември 2006 г. в Националния дворец на културата пресконференция, избраният за втори президентски мандат бивш председател на БСП Георги Първанов заяви, че вместо да пустеели българските земеделски земи, трябвало да бъдат продадени на чужденци, които щели да ги обработват. Така у нас щели да бъдат привлечени чуждестранни инвестиции. Прави впечатление че той зае такава позиция, след като бе посетен (пролетта на 2005 г.) от лидери на петдесет американски еврейски организации. Едва ли Георги Първанов не знае азбучните истини, че земеделски земи се закупуват за заселване, а желаещите да инвестират в земеделието наемат земя под аренда. Той носи голяма вина задето сега над една трета от обработваемата българска земя пустее. Първо, защото с въвеждането на колониален валутен борд нашите селски стопани получават символични селскостопански субсидии, и второ, след присъединяването на България към военните структури на НАТО, още повече се ограничи достъпът на земеделските ни производители до необятните руски пазари. На 4 февруари 1997 г. в България беше извършен не само държавен но и социален преврат. Представители на местната и чуждестранната мафия и олигархия получиха цялата изпълнителна държавна власт и я използваха главно за разграбване на натрупаното при държавния социализъм огромно народно богатство от частни лица. Това става предимно чрез приемане на закони (за реституция, приватизация, възстановяване на собствеността върху одържавени гори) и други средства. То се постига и след като се създава обстановка на безвластие и хаос в държавата и се предизвикват улични безредици и безчинства. Така само за периода 4-12 февруари 1997 г., тоест за десетина дни след извършения държавен преврат българският лев беше неколкократно обезценен (размяната му от 1000 неденоминирани лв. за 1 щатски долар достигна близо 3000 неденоминирани лв. за 1 долар) и се стопиха многогодишните спестявания на българските граждани, възлизащи общо на около 25 милиарда щатски долара. Междувременно се стопиха и взетите от държавни банки, тоест от народа кредити, чрез които в нашата страна се бяха появили хиляди кредитни милионери. След преврата (4 февруари 1997 г.) в нашата страна беше извършена тотална приватизация (узаконена кражба) на държавните и общинските банки и предприятия, които станаха предимно чуждестранна собственост. Постепенно се отнемат и придобитите след многогодишни класови борби (на трудещите се срещу капиталистите) и дадени десетки хиляди човешки жертви социални придобивки - право на труд и социални осигуровки, безплатно и достъпно здравеопазване и образование. (следва)

Нагоре Съдържание на броя