|
Постепенното разяждане на образованието в САЩ и рязкото понижаване на интелигентността на средния гражданин на тази страна не е случайност. Обучението в САЩ и крайните резултати от работата на обществените училища се понесе стремглаво надолу от средата на 20 век, защото беше планирано да стане така.
Мислещите граждани на САЩ трябва да знаят, че всички процеси в едно общество са планирани от ръководния му елит. Той създава точните социални, психологически, икономически и идеологически условия, които да реализират крайната му цел - извънмерно богатство за членовете на този елит и унищожително, унизително обедняване на работническата класа.
Как се изгубиха значенията на думите
Във всяка култура общоприетите значения на думите, идеите и уменията, предавани от поколение на поколение чрез образователните институции (училища, академии, манастири, университети) и чрез медиите (вестници, списания, радиопредавания, телевизия, интернет), се определят от малоброен управляващ елит (политици, финансисти, военни, свещеници, учени, корпорации).
В исторически аспект в по-голямата част от различните култури “идеите на управляващите” раждаха и отхранваха насилие и класова борба. Много малко на брой са примерите от човешката история, когато “идеите на управляващите” са целили подобряване на положението на обикновените хора и обществото като цяло.
Ерата на Просвещението през 18-ия век е един от малкото примери в това отношение. Тогава хората са били окуражавани да развиват всеобхватно разбиране на всички области на знанието. Групи от високо образовани, интелигентни хора в Европа и Америка се отправят по пътя на истински демократичния начин на живот, създават конституции и основават институции за обществено образование.
По време на периода на Просвещението се родиха думи и фрази като “свобода”, “независимост”, “естествени права”, “стремеж към щастие”, “съгласие на управляваните”, “информирано гражданство” и за пръв път те бяха възприети от човечеството чрез личен опит. САЩ бяха тогава като маяк за тези идеали на ерата на Просвещението - те поддържаха вярата в “силата на знанието и смисъла на самоопределянето”.
“Няма съмнение, че Просвещението подкрепи каузата на свободата по-всеобхватно, по-пряко и по-положително от вековете преди него. То не само утвърди, но и демонстрира силата на знанието и нуждата от самоопределяне, избора и реализацията на целта на човека.
За пръв път в историята то проведе съгласувана атака срещу интересите на управляващия елит, който целенасочено се противопоставя на разпространението на знанието и освобождаването на човешката мисъл.
Като мислители, хората от ерата на Просвещението бяха осъзнати революционери, напълно наясно с “новата философия”, пораждаща нова вяра в живота, база за нов социален ред”. (Хърбърт Дж. Мюлер, 1964 г., “Свободата на Запад”.)
Културата като човешко творение е неутрална - тя може да бъде използвана за постигане на положителни или на отрицателни цели. Чрез процеса на привикване към определена културна среда - процес, започващ в ранно детство, чрез който хората възприемат културата на обществото си - отделните индивиди са белязани с характерни социални норми.
Корпоративните интереси, предполагащи максимална печалба за минимално време, непрекъснато са атакували демократичните традиции на САЩ чрез заговори срещу просветителското “разпространение на знание и свободното действие на свободната мисъл”. Методът им на управление не е базиран на “съгласието на управляваните” или на логичната дискусия, а на произволни диктати на фашистките методи на тирана.
Предвидимо е, че точно хората, които - чрез силата на богатствата си, измервани в милиарди - обличат с власт президентите, сенаторите и депутатите, са изразители на същите тези корпоративни интереси на ултрабогатите, стремящи се към целенасочено разрушаване на образователната система на САЩ. Семействата на Рокфелер, Форд, Морган, Браун, Хариман, Дю Понт и други семейства от управляващия елит искат осигуряване на послушни, добри работници, а не мислители.
“В мечтите си ние разполагаме с неограничени ресурси и хората се подчиняват със съвършено покорство на моделиращата ни ръка. В тези мечти нямат място установените практики на сегашното образование - освободени от традицията, ние налагаме собствената си добра воля върху благодарно и отзивчиво население. Не трябва в никакъв случай да се опитваме да превръщаме това население или децата им във философи или хора на книгата или науката. Нямаме намерение да отглеждаме измежду тях писатели, оратори, поети или грамотни хора с развито светоусещане. Ние няма да търсим наследствено надарените между тях, които биха могли да се превърнат във велики художници, музиканти, актьори. Нито пък заставаме зад по-скромната амбиция да отглеждаме от техните редици адвокати, лекари, свещеници, политици, държавници: ние и сега разполагаме с достатъчно богат запас от тях.” (Фредерик Гейтс, директор на раздела за благотворителност към Фондацията на Рокфелер, 1913 г.)
Пределно ясно е, че управниците не само не желаят да правят “философи” от средата на работническата класа: те искат работниците им да бъдат тренирани по такъв начин, че никога да не мислят дори за себе си. Преследвайки тази цел, те целенасочено опустошиха мозъците на гражданите на САЩ чрез:
финансиране на университети и учени, които да провеждат унищожението на обществената образователна система на САЩ в частност и интелигенцията на страната като цяло;
разработване на стратегии за програмиране (промиване на мозъци), основани главно на ефективно използване на всички видове медии, но най-вече на телевизията;
налагане на лъжеобразователни и промиващи мозъците методи с цел да се разруши способността на гражданите на САЩ да мислят за себе си;
подчиняване на общественото образование на САЩ на серии провалени експерименти - от техниката на четене “погледни и прочети” до т.нар. нова математика;
ново определяне на ключови понятия с цел възпитаниците на обществените училища да не разбират основните постулати на истински демократичното общество;
превръщане на образованието в обикновено трениране на бъдещи покорни роби.
Истинската демокрация изисква наличие на електорат, наясно със същинските процеси в света, извън и независимо от внушенията на притежаваните от управниците медии. Ако гражданите на САЩ получават истинско ефективно образование, то ние ще се научим да се информираме сами и ще съумяваме да разкъсваме гъстата мъгла на пропагандата, да открояваме диктаторските решения и действия, да прозираме бъдещите резултати от неконституционните деяния на управниците си.
Управленският елит на САЩ започва да изгражда псевдо-образователна система още в началото на 20 век - система, произвеждаща хора, неспособни да разбират такива ключови понятия и фактори като “свобода”, “правителство на народа", “критично мислене” и прочие.
Висшето задкулисие - или “висшият кабал” - иска да разполага с работническа класа, добре тренирана за извършване на определена дейност, но неспособна да прави изводи, да обмисля и разбира социалните и политически проблеми. Създава образователна система, съсредоточена върху тренирането на индивида, а не върху обучението му, на базата на разработките на такива материалистични “психолози” като Вилхелм Унд, Дж. Станли Хол, Джеймс Маккийн Катъл, Е. Л. Торндайк и други. Основните идеи и практики на тази група включват:
дадено нещо има смисъл и заслужава вниманието ни само ако може да бъде измерено, определено количествено и съществуването му е научно доказано;
следователно, психологията трябва да се занимава изключително с поведението на човека, а не с недоказуеми понятия като “ум”, “душа”, “мисъл” и т.н.;
общественото образование трябва да се ограничи до трениране на децата на работниците с цел превръщането им в немислещи, покорни роби, способни да изпълняват определени задачи и с настройка да приемат и изпълняват безкритично заповедите на по-високопоставените.
Тази наложена от управниците система, усилена от действия без какъвто и да било принос за интелектуалното развитие на индивида - като изучаване на малцинствени групи и културите имq - безотказно произвежда необразовани и програмирани хора, които не разбират нищо и не могат да се ориентират в действително случващото се, независимо и извън пропагандата и манипулативната митология на политическия и финансов елит.
|