|
Богатите германци стават все по-богати, бедните - все по-бедни. Между 1990 и 2005 г. брутните доходи на бизнесмените и на заможните хора са нараснали с близо 50 %. В същото време възнагражденията на наемната работна ръка са се увеличили само с 8%.
Богатите германци са три вида: наследници на големи състояния, собственици на преуспяващи фирми или борсови спекуланти. Въпреки огромните си доходи те плащат твърде малки данъци. И то напълно законно - такива са действащите в страната закони. Печалбите от борсови операции например не се облагат с данъци. Но за богаташите и това не е достатъчно.
В швейцарското градче Шинделеги, край Цюрихското езеро, се издига огромна сграда от стъкло и стомана - централата на концерна за логистични услуги “Кюне & Нагел”. Той има 600 филиала в 96 страни, 20 хиляди служители и 9,5 млрд. швейцарски франка годишен оборот.
Фирмата е немска, основана е през 1890 г. в Бремен. В средата на 70-те години обаче нейният собственик Алфред Кюне премества централата в Швейцария. “В Германия щяхме да плащаме много по-големи данъци”, казва Клаус-Михаел Кюне, син и наследник на Алфред.
По същия начин стоят нещата и с много други немски богаташи, които се изселват в Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Великобритания и навсякъде другаде, където могат да се плащат по-малки данъци. Във връзка с това в техните среди битува и убеждението, че би трябвало да бъдат изобщо освободени от данъци. По тяхно мнение те вече са направили предостатъчно благодеяние на обществото със самия факт, че “основават фирми и осигуряват работни места”. И това не са свободни импровизации - точно такова е учението на известния икономист от средата на миналия век Фридрих фон Хайек.
Да вземем например вече цитирания Клаус-Михаел Кюне, чието наследено богатство се изчислява на 1,6 млрд. евро (60-о място в списъка на германските милиардери). Неговите служители в Германия, в която има 4 млн. безработни, наброяват 5 хил. души. Ето защо г-н Кюне смята, че трябва да бъде възнаграден за това.
На същото мнение е и Фридрих фон Болен, член на прочутата фамилия Круп, производителка на средства за масово унищожение на хора. “Всеки, който поема риска да прави собствен бизнес, трябва да бъде съответно възмезден”, смята Болен.
“Високите доходи на предпремачите в крайна сметка се отплащат щедро на цялото общество”, твърди и Аренд Йоткер, правнук на производителя на перилни препарати Аугуст Йоткер.
“Парадоксално е, че ние знаем точния брой на плодните дръвчета в Германия, а познаваме извънредно слабо същността на богатството”, казва Ернст-Улрих Хюстер, социолог от Бохум. Научните изследвания обаче са повече от категорични - германските предприемачи, които са изградили империите си само със собствени сили, са изключителна рядкост. Почти всички те не са започнали от нулата. Те по правило произхождат от преуспяващи семейства и са наследили значителни състояния. Изводът е на икономиста Дирк Хиршл, от университета в Люнебург, който е изследвал въпроса. Според него шансовете за самостоятелно забогатяване в Германия са нищожни. “В наше време е трудно да се постигне успех като този на производителя на телевизори Макс Грундиг или на медийния магнат Райнхард Мон - отбелязва Хиршл. - Може да бъде умножавано само това, което вече притежаваш - завода, недвижимостите, пакетът ценни книжа... И по-нататък ще става още по-трудно."
Експертите изчисляват, че до 2010 г. немците ще наследят състояние за общо 2 билиона евро. Лъвският пай от него ще се падне на тези, които и без това имат “достатъчно”. Но и за това вече е помислено. Данък наследство е нисък. И то дотолкова нисък, че корабособственикът Петър Кремер настоява той да бъде увеличен поне с няколко процента. Звучи изненадващо в устата на човек, който сам е наследил значително богатство, но е факт.
Офисът на Петер Кремер в Хамбург е на няколко крачки от пристанището. Той притежава десетки кораби, повечето от които танкери. Допреди няколко години той е имал само 13, но после в китайската икономика настъпва голямото раздвижване. Именно китайците са наематели на неговите плавателни съдове. Богаташът Кремер обаче дължи своите успехи и на баща си, от когото е наследил цяла корабостроителница.
Митничарят Клаус Граф работи на граничния пункт Битинген. Напоследък той и колегите му все по-често имат работа с контрабанда на пари. Без деклариране могат да се изнесат до 15 хил. евро, но те постояно залавят нарушители с по 50-100 хил. евро. Така парите се оказват в съседна Швейцария, заобикаляйки немските данъчни служби. На митницата в Битинген са хващали хотелиери от Бавария, собственици на пивоварни в Швабия и т.н. Когато спипа поредната луксозна кола с купища банкноти, скромно платеният Граф не може да се начуди: “Та този човек съвсем не е беден, защо трябва да се унижава така? Само и единствено, за да спести нещичко от данъците?” След което заключава философски: “Алчността е по-силна от чувството за срам!”
|