"Нова Зора" - брой 6 - 13 февруари 2007 г.

Кой се страхува от православието?
"Зора"

Невиждан отдавна дебат са разгоря в българския параламент миналата седмица. По един на пръв поглед банален, протоколен и чисто вътрешнопарламентарен въпрос - избиране на депутати за членове на постоянната делегация в Интерпарламентарната асамблея по православие. Но какво стана - синята опозиция нададе вой до небесата и поиска закрито заседание. Поради що?
Николай Михайлов от ДСБ информира, че в Комисията по правата на човека и вероизповеданията е получен доклад от Националната разузнавателна служба с ключови пасажи, будещи тревога. По думите му фондът има мощен финансов ресурс от името на православната конфесия, но всъщност работи, “за да осъществява и транслира руските геополитически, геоикономически, културни и духовни интереси в източноправославния ареал”. И още - ”православието в неговата московска, поствизантийска, евразийска редакция е одържавена конфесия на служба на постимперския авторитаризъм на Путин”. Брех, че учен чиляк - сущий протестантин, дето се казва. И отсече, че български депутати нямат работа там, доколкото този параламент “има честта да е избрал идентитетът на България като европейска страна”.
Иван Сотиров от СДС нарече ставащото в парламента безобразие. И размаха пожълтели аргуменати от рода, че БСП нямала право да поучава десницата по отношение на Българската православна църква, след като доскоро не е допускала гражданите до православните храмове. В яростната атака срещу православието се включи и Иван Костов. Той пък ревна, че се предлага депутатите, без да имат знание за доклада на НРС, да вземат решение по толкова важен въпрос. Татяна Дончева пак се разпусна и предложи да се обсъжда дали да има българска делегация в асамблеята и каква политика страната ни да води чрез нея. С което индиректно се присъедини към сините талибани. Няма велика сила, която да не си е осигурила международни организации, през които да си прокарва интересите, призна все пак тя. Рогата си показа и Ахмед Юсеин от ДПС, херкулесови усилия му струваше да приглажда яростта си срещу всичко християнско. Юсеин поиска доклада на Националната разузнавателна служба за асамблеята да се обсъди от ръководството на Народното събрание и да се получи становище по него. В доклада било имало смущаващи неща...
В крайна сметка парламентът избра за наши представители Пламен Славов (Коалиция за България), Кръстанка Шаклиян (НДСВ), Йордан Цонев (ДПС) и Борислав Китов (БНС). Народното събрание реши в заседанията на асамблеята да участват по двама народни представители на ротационен принцип. Няма да обсъждаме качествата на тези лица.
По-важното е, че надделя здравият разум - проекторешението бе подкрепиха 117 депутати, 27 бяха против. Както се казва, добре е, когато всико завършва добре. Но веднага възниква въпросът кой се бои от православието? Отговорът се съдържа в една знаменита фраза на Збигнев Бжежински от началото на 90-те години: ”След рухването на комунизма последният ни враг е православието”.
За кукловодите на новия световен ред всъщност враг е християнството като цяло - не случайно в евопейската констиуция така и не влезе текст, подчертаващ хирастянската същност на континента. Но православието е особено омразно. Най-вече защото остава най-вярно на Христовото учение, за разлика от Рим и особено от протестантизма. И извежда на преден план усъвършенстването на духа пред грубия материализъм.
Е, специално в България не бе трудно да се нанесе удар на православието, всички помним разкола в БПЦ. Страната се наводни с всевъзможни секти и нови “религии”. Но българският "политиІчески елит" от тях не се бои. Напротив, с лакти се бутат един друг кой пръв да се запише в масонски ложи и католически ордени. То не бяха тамплиери, малтийци, ротарианци.
Държава, която говори за приятели, не заслужава да се нарича такава, сурово отсече някога великият Дьо Гол. Впрочем - като се сетихме за Генерала, защо никой не вижда заплаха за сигурността на България от участието в асамблеята на франкофонските държави? То и ние сме едни франкофони, ама нейсе... Политиката, включително и външната, е изкуство на възможното. А Русия (както впрочем и Китай, Индия, Япония и Латинска Америка) са фактори, които тепърва ще вляят все повече върху световната политика. Лошо ли е да имаме хора навсякъде. И да си гледаме интересите. Нищо, че сме малка страна. Нека противниците на православието у нас да не се правят на по-големи католици от папата. Защото не друг, а имено покойният Йоан-Павел Втори в една от своите енциклики писа, че “мъжете и жените от Изток са носители на Божественото откровение”. И обяви Кирил и Методий за светии-съпокровители на Европа. Папата не се плаши от православието и Русия, Веско Методиев се плаши... Де гиди, тояга, де. И нека припомним пак знаменитото изречение на митрополит Климент - Има православие, има България! Няма православие - няма България! Кой иска да няма България? Протестанти и безбожници като Иван Костов и Веселин Методиев, Иван Сотиров и бившият юридически съветник на Светия синод г-ца Татяна Дончева. Да запомним тези имена...

Нагоре
Съдържание на броя