|
На кръгла маса, посветена на 10-годишнината от връщането на правителствения мандат от покойния Николай Добрев, президентът Георги Първанов, съавтор на този акт, поиска датата 4 февруари 1997 г. да влезе в учебниците. Естествено, като символ на това, че властта за БСП и за него самия не е самоцел. Лично той и Николай Добрев, натоварен да състави правителство след оставката на Жан Виденов, имали усещането, че се качват на потъващ кораб. Те лягали и ставали с мисълта да не се пролее капка кръв и се опитвали да убедят съпартийците си, че основанията за властта не могат да почиват единствено върху формално правните или емоционални и исторически мотиви.
|
Тогава възникват някои въпроси. Първо, защо Добрев и Първанов не отказаха мандата веднага, а цял месец след оттеглянето на Виденов имитираха усилия да съставят кабинет: отначало коалиционен, после еднопартиен? Не беше ли това чиста загуба на време и за БСП, и за страната? При аналогична обстановка унгарският премиер, социалистът Дюрчани, макар и саморазобличил се в заблуда на избирателите, вместо да подаде оставка, хвърли конна полиция срещу протестиращите на улицата и продължава да „оправя” оплесканото от самия него. Кое е по-голямо мъжество - връщането на един мандат, или опитът да оправиш забърканото от твоите съпартийци?
Четвърти февруари 1997 г. може и да влезе в учебниците, но като какъв? Като проява на национална отговорност, политическо благоразумие, хуманизъм, или като признание на собственото безсилие? Сиреч, като нещо, което в политиката не се прощава. Някои биха нарекли „исторически” акта на 4 февруари, но за други той е просто предателство към собствената партия и страната. Защото Първанов и Добрев уведомиха съпартийците си за върнатия мандат постфактум. Покойният бивш министър на вътрешните работи в кабинета на Виденов, Любомир Начев, ги упрекна, че даже не са се изчервили от срам. Всяко сравнение куца, но дали сравнението с Ференц Дюрчани е в полза на авторите на 4 февруари 1997 г.?
Второ, не доведе ли именно тяхното туткане около съставянето на новия кабинет до известния финансов колапс? Кой спечели в онази мътна вода от срива на националната валута? И как после Софиянски „с голи ръце свали курса на долара”, според президента Петър Стоянов? А пък Иван Костов „стабилизира” банковата система, като не остави и една банка в български ръце?
Едно е безспорно - благодарение на срива на лева държавата изчисти вътрешния си дълг, тоест спестяванията на гражданите, които не ги бяха обърнали навреме в долари и марки. Едновременно с това „изчистиха” дълговете си и хора, станали за една нощ кредитни милионери. Такива като Асен Агов, теглили милионни заеми през 1994 г., обърнали ги в долари по тогавашния курс, а по време на безвремието след оставката на Виденов изплатили тези дългове с нищожна част от доларите (виж публикациите на Иван Ценов за кредитните милионери в "Нова Зора"). Да не говорим за управлението на Костов, станало възможно именно заради отказа на Първанов и Добрев да съставят кабинет на левицата. Това „второ демократично правителство” на Иван Костов самият Георги Първанов, като председател на БСП, бе квалифицирал като „най-корумпираното”, и удостои Костов с прозвището „кръстник на мафията в България”. При управлението на Иван Костов МК „Кремиковци” бе продаден за...1 долар, а авиокомпания „Балкан” се „приземи”, след като Александър Божков я подари на Гад Зееви за 130 000 долара..
Пак по това време „Нефтохим” стана собственост на руската „Лукойл”, което не пречи на Иван Костов днес да призовава за... енергийна независимост от Русия! Крахът на Командира на парламентарните избори през 2001 г. бе най-малкото наказание за многобройните му грехове.
Щеше ли обаче всичко това да се случи, без 4 февруари 1997 г.? Може би да, но при „червено” правителство, или коалиция като днешната „орел, рак и щука”. Така че героизацията и вкарването на датата 4 февруари 1997 г. в учебниците по история, са твърде преждевременни. Колко пленуми и конгреси на БКП бяха наречени исторически, но спомня ли си някой за тях днес? Вярно е, че написаното остава, но то винаги е субективно и носи отпечатъка на своето време, слабостите, пристрастията, предубежденията и дори суетността на своите автори.
Написаното може да се пренапише и преиначи, да не кажем изопачи, или украси, докато делата остават. А делото на 4 февруари 1997 г. тепърва ще бъде оценявано и от музата на историята Клио.
По време на споменатата по-горе кръгла маса „елитът” на БСП се беше събрал на Белмекен, за да роди поредния мит. А именно, че повишението на пенсиите от 1 юли, вместо от 1 януари е в полза на пенсионерите. „Левите” зарадваха тези свои най-редовни гласоподаватели с обещанието за 10% увеличение на пенсиите вместо с 8,5%. Но побързаха да се застраховат, че ще обсъдят въпроса с коалиционните си партньори.
Наближават избори за евродепутати и трипартийната коалиция развързва торбата с лъжите, сиреч с обещанията. До 1 юли токът, парното, здравеопазването, данъците и акцизите отдавна ще са се „европеизирали”, изяждайки авансово обещаното повишение на пенсиите. Но млъкни сърце! Към мита за „лявата” БСП ще се добави и този за увеличените с късна дата пенсии.
Сякаш възмутен от тази демагогия, Господ даде обилни преспи на Белмекен, та медийните трубадури на управляващите не успяха да стигнат до тях. Наложи се вицепремиерът, той и министър на външните работи, Ивайло Калфин, да им разяснява добрите намерения на БСП в хижа „Христо Смирненски”, на 10 км под връх Белмекен. Коалиционният партньор Хасан Адем обаче предупреди, че е по-важно пенсиите да се получават редовно, отколкото да се определят размери, които един ден да не могат да се плащат.
В бюджета за 2007 г. е предвидена индексация на пенсиите с 8,5% от 1 юли, а не с 10%. МВФ и ЕС сигурно ще възразят срещу такова „разточителство”, при което хората с минимална пенсия от 85 лв. ще получат допълнителен подарък на 1 юли от 1,27 лв., а тези със средна пенсия от 137 лв. - 2,55 лв. Къде ли ще ги похарчат най-безсрамно...
Нечувана щедрост. За пръв път увеличението на пенсиите щяло да е с двуцифрено число - възторгват се колегите от в. „Сега” (5.02.2007, с.1). Но според нас е прибързано „алчните старци” да се радват, защото в хазната може и да има излишък, но не е за пенсии. А печатането на нови банкноти е невъзможно - ние сме във валутен борд и под диктата на МВФ и ЕС, който не позволява бюджетният дефицит да надхвърля 3 %.
Новото митотворчество на „червените” не е нито ляво, нито дясно. То е просто предизборен популизъм с цел осигуряване на повече сладки места в Европарламента. Сиреч, демагогия, на чиято въдица все ще се намери някой шаран да клъвне. После ще скочат цените на горивата, а значи и на парното и тока. Впрочем, фирмите за топлинно счетоводство, заплашени с изгонване от бизнеса, ни заливат с черни предсказания: без тях парното щяло да поскъпне с 32-48 %. Тези обирджии са направо за парламента, щом няма кой да ги вразуми в панделата. Лъжат като брадати цигани, или като политици, и също като тях остават ненаказани.
|