|
Медии и политици отново са се втурнали да коментират здравната реформа. Насажда се впечатлението, че хаосът произтичал от потребността за хармонизиране с европейските норми, че едва ли не така изисквали от Евросъюза. Внушава се, че здравеопазването в страните на ЕС било платeно и т.н., и т.н… Така ли е в действителност?
От десет години живея в Будапеща. Осигурен съм и естествено, ползвам правото си на безплатна медицинска помощ. Д-р Пенко Чакъров, който практикува в Унгария от 60-те години на миналия 20-и век, е мой джипи. Унгарците обаче не познават чуждицата джипи. Дори не знаят какво означава. Те казват просто хази орвош, което, преведено на български, означава домашен лекар. Не само смислово, но и съдържателно!
|
В Унгария няма декацета, а действащи поликлиники. Няма еднопрофилни или многопрофилни, за активни или пасивни, а просто болници, в които действително и безотказно лекуват. Не са и чували за основни пакети, клинични пътеки или за каквито и да било ограничения, просто защото в здравния мир на правовите държави не съществува понятието частично или ограничено лекуване. Вероятно не са чували и за здравни каси, след като профилактиката и лечението се предоставят безотказно и без допълнително заплащане. Няма и потребителски такси, защото пациентите не са потребители. В Унгария, както и в останалите страни на Евросъюза, здравеопазването е право, а не услуга.
Всички унгарци имат осигурителен номер, включително безработните, въпреки че не се осигуряват. Предписаните лекарства струват еднакво във всички аптеки. Пациентът плаща между 10 и 50 на сто от цената. Ако медикаментът не е по джоба му, домашният лекар търси подходящ заместител с по-ниска цена. Хипертоник съм и от години вземам популярния бета-блокер "Ренитек". На рецептата с дата 30 ноември 2006 г. се вижда ясно цената - 720 форинта (прибл. 5.36 лв.) за четири опаковки. Или 1.34 лв. за една. В софийските аптеки опаковка “Ренитек” се продава за 9.20- 9.80 лв., в Русе - за 12 лв., а в Монтана - за 13 лв.!
Как да тълкуваме тази “надценка” от 1000 %? На това ли му викат хармонизиране с европейските норми?
До миналата година лекарствата в Унгария не се облагаха. Намерението да се въведе минимална ставка от 5% ДДС и “потребителска такса” среща сериозен отпор в унгарското общество, а преди две седмици бе остро критикувано и от бившия премиер и председател на УСП Дюла Хорн. Не би могло и да бъде другояче, след като въпросът е принципен: лекарството и медицинската помощ според европейското разбиране за здравеопазване, не са обикновена потребителска стока, а право на болния.
Усмихнат и отзивчив, д-р Чакъров винаги е готов да помогне на пациентите. В кабинета му има три компютъра, ЕКГ и друга необходима апаратура, подпомаган е от две сестри, които въвеждат данните, извършват манипулации, вземат кръв и други проби от пациентите, следят за лабораторните резултати и т.н. Рьонтген, ехограф, скенер, ядрено-магнитен резонанс или други специализирани изследвания се назначават по телефона. Безотказно. За десет години не съм срещал медик, който да е нелюбезен и нетърпелив, да отказва да изпълнява добросъвестно задълженията си или да разтакава пациентите от едно място на друго.
След остро жлъчно възпаление наложи ми се спешна операция. Благодарен съм на хирурга Жолт Мате, че спаси живота ми. Лежах 22 дни в Университетската клиника по трансплантация. Без да плащам нито стотинка. Както за операцията, така и за лечението. Бельото се сменяше ежедневно, на тежко болните - по два-три пъти дневно. Храната - като в ресторант. Ароматът й възбужда апетита. Хигиената - безукорна! Баните и тоалетните - винаги с топла вода и тоалетна хартия и с улеснения за трудно подвижните. Години по-късно ми се наложи да лежа в работническата болница “Байчи Жилински”. Отново без да плащам. Условията - същите. Както и първия път, изписаха ми и бета-блокер. Не можело да си го нося от дома. Щом съм в болница - ми се полагало!
Такова е здравеопазването в една от новите членки на Евросъюза. Няма откази и ограничения, няма безхаберие и шмекерии, няма “тука има - тука нема”! Системата функционира безотказно, ефективно, хуманно, в съответствие с Хипократовата клетва!
Тази политика е трайна. И сегашното ляво-либерално, и предишното - дясно консервативно правителство твърдо отстояват социалната насоченост. Философията на унгарските управляващи бе страната да има ефективно работеща здравна система още преди влизането си в ЕС. Унгарците да бъдат жизнени и равностойни на западноевропейските си партньори.
Подобни здравно-осигурителни системи функционират във всички страни на Евросъюза. Европейските норми са израз на последователна социална политика, на отношението на управляващите към всички, включително към социално слабите, пенсионерите, подрастващите. Защото в Eвросъюза имат нужда от здрави и читави граждани!
Когато говорим за европейско осигуряване, сещам се за моята парижка леля. Напуснала Пловдив през 30-те години на 20 век, преживяла несгоди, оцеляла през кошмарните години на войната, загубила дете и съпруг, останала инвалид след катастрофа на 70-години, без роднини във Франция, тя запази неизменния си хъс към живота докато Господ не я призова на 95-годишна възраст.
Въпреки двете пенсии - за прослужено време и за инвалидност - общината й назначава femme de menage, т.е. помощница, да й помага по два часа на ден, пет пъти седмично. Безплатно! Един ден ще изпере, друг ден ще изглади, трети ден ще напазарува, ежедневно ще почисти и подреди и т.н., каквото й се нареди. Част от наема и режийните разходи на леля ми също се поемат от общината. Подобни облекчения ползват всички френски наематели, които са социално слаби или инвалиди.
Пенсионерът във Франция има право и на безплатна карта за целия градски транспорт, безплатна карта за почивка веднаж годишно, определен брой безплатни жп билети първа класа. Лечението и профилактиката са безплатни за всички французи. За предписани лекарства плащат от 10 до 50 на сто от стойността, а пенсионерите, инвалидите, социално слабите и децата - абсолютно нищо. Ако се налага преглед в поликлиника, предварително се запазва час по телефона. И никога не се чака повече от 10-15 минути.
На връщане от една командировка навестих бабичката с намерение да я прибера в България. А тя се дърпа: “Чувствам се парижанка, искам да си умра в Париж”.
На другия ден бабката ме води на обяд. Питам, в ресторант ли, а тя кима хитровато. Спираме пред монументална сграда с респектираща табела “Министерство на военноморските сили”. Портиерът вежливо кима с “Madame” и ни насочва към огромно фоайе, облицовано с разноцветен мрамор и стъклописани апликации. След пет стъпала се озоваваме в уютен ресторант. Научавам, че това е офицерската столова. До 13.30 часа тук обядват адмирали и les fonctionnaires, след това - пенсионерите от квартала. Това право им е осигурено от общината, на територията на която се намира министерството. Купонът за обяд включва студено предястие или супа, избор от три основни ястия и два десерта и струва 16 франка. Виното - отделно. Във Франция сме и за французина е немислимо да обядва без вино.
Внимателно оглеждам аудиторията. Достолепни старци, очевидно кореняци парижани, отколешни приятели или познати се събират тук като в клуб на каничка “Божолe” или “Бордo”. Най-младият със сигурност съм аз, като изключим сервитьорките с външен вид и искрящи погледи, познати ни от френските филми. Неволно потъвам в размисли за социалната икономика и обилните обеди на цената на 6-7 кафета. И как биха реагирали в Министерството на отбраната ако пенсионер от “Аксаков” поиска да се нахрани в офицерската столова?
Часът минава три и пенсионерите се разотиват. Тръгваме си и ние. Сервитьорките ни изпращат любезно с “Пак заповядайте”. Взимаме такси, макар разстоянието да е не повече от 15 минути. Започвам да разбирам философията на бабичката и защо иска да си умре в Париж.
Къде сме ние? Ако се вгледаме в “нормативната база”, в Закона за здравното осигуряване, повечето от текстовете му нямат нищо общо нито със здравето, нито с осигуряването, а с администрирането и номенклатурата на НЗОК: събрание на представителите, управителен съвет, контролен съвет, директори, не по-малко от трима заместник-директори и т.н. на национално, регионално, окръжно, районно и пр. равнище. Всичко това комплектувано със солиден бюджет - все от парите на осигурените - за канцеларии, обзавеждане, климатици, автомобили, секретарки, командировки и т.н., за “придобиване на движимо и недвижимо имущество”, за “други разходи” и чак на последно място - за медицинска помощ, но която се оказва само “в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност” и ограничена от разрешения “пакет”.1
Разбираш ли, драги читателю, какво ти осигуряват уважаемите законодатели? Аз - не! Съмнявам се, че и редовият homo sapiens разбира. Навремето един от моите уважавани професори обичаше да напомня: “Когато човек има какво да каже, казва го така, та всички да го разберат!”
Единственото, което се разбира от този “закон”, е, че разточителните разходи за издръжка на НЗОК се изтръскват от джобовете на осигурените. Които стават все по-малко главно поради несъстоятелността на същите тези законодатели да създадат условия за нови работни места. Затова се посяга към джоба за българските емигранти, които нито ползват, нито желаят да ползват “услугите” на НЗОК. Въпреки че съгласно Конституцията - която е върховен закон и има непосредствено действие - имат право на достъпна медицинска помощ и на безплатно медицинско обслужване в българските болници и поликлиники. Тези емигранти са най-крупният инвеститор: по официални данни ежегодно от тях постъпват над 1 млрд. евро, които семействата им в България харчат за храна, медикаменти, енергия, услуги. Или постъпленията им в българския бюджет само от ДДС възлизат на 200 млн. евро. Какво би последвало ако практически бъдат санкционирани като “длъжници” на НЗОК? Ами един милион българи ще бъдат принудени да се откажат от българско гражданство! Това е само едно от следствията на този противобългарски “закон”.
А как възприемаш, драги читателю, чл. 5 на “закона”, че задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципа на задължителност и отговорност на осигурените за собственото им здраве?
Да ти напомня това за лозунга “Спасяването на давещите се е отговорност на самите давещи се!”
Ами понятието “здравна услуга”? Как да си обясниш този законодателен напън с изричната разпоредба на Конституцията, че здравеопазването е право! А както е известно, в правовите държави, правото не може да се упражнява срещу заплащане!
В трудна ситуация е поставен българският данъкоплатец. Какво да съблюдава? Конституцията ли, която според проф. Б. Спасов е “основа на правовия ред на обществото, на неговата стабилност, чрез която се гарантират правата и свободите”, или мозъчния напън на депутатите, който “закрепва беззаконието”? По-нататък, сочи проф. Б. Спасов, “в правовата държава не може да се търпят противоконституционни положения”! И от Евросъюза постоянно ни призовават за съблюдаването на закона, за върховенството на Конституцията. От парламента обаче постоянно ни напомнят, че върховният ни закон е нищо, напъните им са всичко!
Дали са само напъни? Дали не става въпрос за обслужване на корпоративни интереси? Как да обясним абдикирането от конституционното задължение за държавен контрол върху всички здравни заведения, върху производството и търговията с лекарствени средства и медицинска техника? Ами облагането с ДДС? Властта не си ли затваря умишлено очите пред произволно нарастващите цени на медикаменти и медицинска техника, за да влиза повече ДДС във фиска? Власт и търговци не спят ли в едно брачно ложе?
И още нещо: откакто е гласуван през 1998 г., т. нар. Закон за здравното осигуряване е поправян, ремонтиран, допълван само 43 пъти! С други думи - от самото му приемане е бил некачествен, законодателен боклук, брак. В коя правова държава плащат за производството на брак? За “закони”, които поначало са били негодни та е трябвало веднага да бъдат ремонтирани? И въпреки това са били приети! Действали ли са депутатите в съответствие с Конституцията? В интерес на народа? Както повеляват чл. 67 (2) и чл. 76 (2), и както са декларирали в клетвата си?
“В парламента се гласуват некачествени законопроекти”, констатира проф. В. Мръчков преди години, а проф. К. Средкова наскоро с болка призна, че повечето от законите, които се предлагат в НС, продължават да бъдат лобистки, т.е. да обслужват тясно корпоративни интереси във вреда на гражданите и обществото. Или на практика, със своите действия, депутатите превръщат Конституцията във фиктивен закон.
Очевидно тук е коренът на злото. Тук трябва да търсим причините за провала в здравеопазването. Широко рекламирана, реформата се оказа в действителност суспендиране на неотменимите ни права. Вместо гарантираното от чл. 52 на Конституцията “право на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ, безплатно медицинско обслужване, закрила на здравето, държавен контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях”, българските граждани са подложени на ограничения, унижения, официално и неофициално задължителни вноски и други видове рекет от страна на чиновници, обявили се за държавата. Внушенията на "отговорни фактори", че това било изискване на Евросъюза в действителност е безогледна измислица, която по кафенета и в кръчмарски разговори наричат нагла лъжа.
Какво да се прави ли? Ами много просто - да се възстанови действието на Конституцията! Здравеопазването е право, а правото не може да се осъществява срещу заплащане! Това включва профилактика и лечение до пълно възстановяване на пациента. Единство на болничната и извънболничната помощ. Както и да се изхвърлят от закона нелепици като частични пакети, пътеки, услуги, потребители, частична бременност...
Издръжката на НЗОК се поема от бюджета. Като изрично се разграничи от другите вноски, с които държавният бюджет трябва да финансира здравеопазването (чл. 52 ал.2). Осигурителните вноски се стопанисват и разходват само и единствено в интерес на осигурените. Солидарно. Лицата, останали временно или трайно без работа, независимо дали са регистрирани в Инспекцията по труда, в това число и емигрантите, получават осигурителен номер и също ползват конституционното си право на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно лечение, като разходите за това се поемат от бюджета (чл. 52 ал.1 и 2).
Само чрез възстановяване на Конституцията управлението ще бъде принудено да търси пътища и начини за създаване на нови работни места, за генериране на национален доход - най-сигурният източник за постъпления в НЗОК. В този дух са и препоръките към България в току-що публикувания доклад (ILO/02/07) на Международната организация по труда в Женева.
Държавата, освен това, да си потърси ограбеното. Според експерти на гражданско сдружение “Асоциация на данъкоплатците” само от “надценките” на продадените през последните 5-6 години медикаменти и медицинска техника могат да бъдат възстановени над 3 млрд. лв. Невнесени осигуровки от недобросъвестни работодатели за около 100-150 млн. лв. също могат и трябва да бъдат събрани.
Това е пътят за здравословно възстановяване на нацията. Нам трябват не “реформи”, а правов ред и върховенство на закона.
|
Бележка 1:
1. Срвн. Раздел ІІ и ІІІ и по-специално чл.чл.24 и 45 ал.2 на т.нар. Закон за здравното осигуряване (обн. ДВ. бр.70 от 19 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.62 от 9 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.65 от 20 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г., изм. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2000г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., доп. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., доп. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., изм. ДВ. бр.107 от 15 Ноември 2002г., доп. ДВ. бр.112 от 29 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., доп. ДВ. бр.50 от 30 Май 2003г., изм. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., доп. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.28 от 6 Април 2004г., доп. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г., изм. ДВ. бр.49 от 8 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.85 от 28 Септември 2004г., изм. ДВ. бр.111 от 21 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.45 от 31 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г.
|
|