|
Преговорите за сключването на Мирния договор с България, след Втората световна война се водят при изключително напрегната и сложна обстановка. Английският политически и държавен деец Уинстън Чърчил, който по времето на Втората световна война е и министър-председател на Великобритания, замислял жестоко да накаже България затова, че нейните управници, цар Борис Трети правителството на проф. Богдан Филов, имаха безумието на 12 декември да вземат решение и да предложат на Народното събрание на 13 декември 1941 г. да приеме декларация, с която България обявява война на Великобритания и САЩ, без да са задължени по силата на Тристранния пакт да го направят. Чърчил бил готов дори да ликвидира България като самостоятелна държава, ако за това му се отдаде възможност. Той предвиждал голяма част от територията ни да бъде предадена на Гърция и Турция, а България, вече малка по територия, да стане седмата република на Югославия (вж. Стойчо Мошанов, “Моята мисия в Кайро, С. 1991 г. стр. 334-346)
В края на август и началото на септември 1944 г. Мошанов води в Кайро преговори с английски и американски представители за сключване на примирие с България. Съвсем в началото била прокарана идеята в протокола да залегне пункт за откъсване на части от територията на България (вж. пак там).
В момент, когато тече усилена работа по изработването на Мирния договор с България, на 25 август 1945 г., САЩ дават съгласие нашата страна да акредитира свой политически представител във Вашингтон. Като такъв е изпратен ген. Владимир Стойчев, командващ Първа българска армия, с която България участва във втория етап на Втората световна война. На ген. Стойчев се възлага надеждата да допринесе за по-положително отношение на САЩ към България в преговорите при сключването на мирния договор.
На конференцията в Лондон, състояла се от 11 септември до 3 октомври 1945 г., министрите на външните работи на САЩ, СССР, Великобритания и Китай, обсъждат подготовката за сключването на Мирния договор със сателитите на хитлеристка Германия - Италия, Финландия, Румъния, Унгария и България. Следващата конференция е в Москва, от 16 до 25 декември 1945 г. На нея министрите на външните работи на САЩ, СССР и Великобритания продължават обсъждането на подготовката за сключване на мирните договори с бившите съюзници на хитлеристка Германия. Тук вече се обсъжда и въпросът за признаването на българското правителство от страна на САЩ и Великобритания. На това съвещание няма представители на Китай и Франция.
Преди да бъде открита Мирната конференция в Париж, по предложение на Георги Димитров (в началото на 1946 г.) за пълномощен министър на България във Франция е назначен ген. Иван Маринов. В дните около Девети септември 1944 г., като военен министър, той минава на страната на Отечествения фронт и е назначен за главнокомандуващ на българската армия. Ген. Иван Маринов е бил български военен аташе във Франция в периода 1936-1939 г.
Мирната конференция в Париж е открита на 29 юли 1946 г. При обсъждането на Мирния договор за нашата страна между делегатите на отделните страни възникват остри спорове за и против България. Обстановката се усложнява и от това, че Чърчил вече е произнесъл реч във Фултън, САЩ, на 5 май 1946 г., което поставя началото на студената война.
За Париж заминава неофициална българска делегация, водена от председателя на 26-ото обикновено народно събрание Васил Коларов. На 31 юли е оповестен текстът на проектодоговора за България. Коларов провежда пресконференция в Париж с френски и чуждестранни журналисти, в която излага отношението на България към оповестения текст за договор. И Коларов, и посланик ген. Маринов работят упорито и информират за всичко Георги Димитров и премиера Кимон Георгиев.
На 11 август 1946 г. официална делегация, водена от министър-председателя Кимон Георгиев, заминава за Париж, за да участва в заседанията на Мирната конференция. На 14 август Кимон Георгиев прави обстойно изложение пред Мирната конференция. Той излага три основни аргумента, според които България следва да получи поносим мирен договор. Първо, разгърналото се широко партизанско движение против германо-фашистката окупация на България през 1941-1944 г.; на второ място, участието на България в заключителния етап на Втората световна война, и трето, тези, които въвлякоха България във фашисткия лагер и обявиха война на САЩ и Великобритания, са съдени и осъдени от Народния съд. Георги Димитров е спокоен, че чрез съветските ръководители Сталин и Молотов, пред които има голям авторитет и силно влияние, е успял да спаси България от разкъсване. И в този миг идва тревожен сигнал от Париж.
Гръцкото разузнаване с помощта на своите агенти, горяните Амризи Измаилов Кехайов и Ахмед Камберов, изработват фалшиви списъци на населението от Доспатския район, което уж желаело да мине към Гърция. Ахмед Камберов успял да склони Реджет Бумбов да сложи печата на Доспатската община върху подготвените фалшиви списъци. Бумбов се възползвал от оказаното му доверие като магазинер на кооперацията и член на БКП имал свободен достъп до общината, и поставил печата върху фалшивите списъци (вж. АМВР, ф. 2 оп. 2 архивна ед. 236, л. 143). Тези фалшиви списъци чрез ООН са изпратени на Мирната конференция в Париж. Това трябвало да бъде аргумент за откъсването на голяма част от територията на България и предаването й на Гърция.
Външният министър на СССР Вячеслав Молотов изпратил тревожен сигнал до Георги Димитров. Димитров по спешност заминава за Москва, а председателят на Народното събрание Васил Коларов - за Париж. Преди да тръгне за Париж, Коларов посещава Доспатския район и разговаря с населението.
На 2 септември 1946 г. Васил Коларов прави обширно изложение пред Мирната конференция в Париж и блестящо и аргументирано защитава интересите на България. Относно фалшивите списъци за Доспатския район, той иска международна анкета, която на място да провери фактите. Гръцката делегация отхвърля това предложение и случаят приключва.
На 14 октомври съветският министър на външните работи В. Молотов заявява на Мирната конференция, че българските граници ще останат непокътнати.
След аргументираното изложение на Коларов пред Мирната конференция и отказа на гръцката делегация от международна анкета министрите на външните работи на СССР, САЩ и Франция вземат решение гръцко-българската граница да не се променя и да остане такава, каквато е била на 1 януари 1941 г. Само министърът на външните работи на Великобритания Бевин заявил, че това е приемливо, но поискал срок до 4 декември, за да се консултира със своето правителство и да обмислят въпроса.
През периода, когато се водят преговорите за изработване на Мирния договор, в България се извършват съществени промени. На 8 септември 1946 г. се провежда референдум - “България монархия или Народна република”. Над 92 % от българския народ гласува за “Народна република”.
На 11 септември председателят на Народното събрание Васил Коларов се завръща от Париж в България. На 15 септември 26-ото обикновено народно събрание провежда тържествено заседание и на него Васил Коларов обявява България за Народна република. На 27 октомври са проведени избори за 60 Велико народно събрание. На 23 ноември събранието избира правителство на България с министър-председател световноиизвестният герой от Лайпцигския процес Георги Димитров. Нещо, съвсем естествено, защото Димитров беше човека, който разви най-голяма дейност за спасяването на България от трета национална катастрофа, ръководеше и координираше цялата дейност по сключването на един поносим Мирен договор с България. Кимон Георгиев е избран за подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи и вероизповеданията. Васил Коларов е избран за временен председател на републиката.
За подписването на Мирния договор в Париж е изпратена делегация в състав: подпредседателя на Министерския съвет и министър на външните работи и вероизповеданията Кимон Георгиев, подпредседателя на Министерския съвет Александър Оббов и Трайчо Костов, който от 11 декември е подпредседател на Министерския съвет. Те подписват Мирния договор на 10 февруари 1947 г.
На 11 февруари българското правителство е признато от Великобритания, а на 12 февруари 1947 г. са възстановени дипломатическите отношения между двете страни.
На 21 август 1947 г. американският вестник “Сатърдей ивнинг пост” публикува отговорите на министър-председателя Георги Димитров, дадени пред европейския му кореспондент. В тях Димитров обосновава възможността за по-тесни стопански и политически връзки между България и САЩ. Димитров взема отношение и по политическото положение на Балканите.
На 15 септември Мирният договор, сключен между България и Съюзните държави, влиза в сила. На 16 септември 1947 г. е прекратена дейността на Съюзната контролна комисия, създадена на 28 септември 1944 г. при подписването на примирието с България.
На 1 октомври 1947 г. САЩ установяват дипломатически отношения с България. Назначеният за английски посланик в България Джон Бенет връчва акредитивните писма на временния председател на Народна република България Васил Коларов на 21 октомври 1947 г. Това прави и американският посланик Доналд Хийт на 8 ноември 1947 г.
Така беше уредено международното положение на България след Втората световна война и тя беше спасена от трета национална катастрофа.
|