Четвъртофевруарският преврат

Ангел Димов, проф. д-р ик. н. Продължение от бр. 5

През 1997 г. под егидата на американската администрация и Международния валутен фонд (МВФ) у нас беше въведен колониален валутен борд (паричен съвет). Неговите основни функции са да принуждава българското правителство да взема високолихвени заеми от западни банки; да осигурява връщането на нашия външен дълг чрез подлагане на работния ни народ на жестока експлоатация и принуждаване на местните колониални администратори да продават на чужденци хилядите български компании, държавни обекти и земи. Така под предлог, че в нашата страна се установява „финансова стабилизация”, държавата ни стана васал на отвъдокеанската финансова олигархия. За едно десетилетие (1997-2006 г.) българският външен дълг се увеличи неколкократно и превиши 21 млрд. щатски долара. Днес над 90 % от намиращите се в обращение парични ресурси у нас принадлежат на чуждестранни банки - гръцки, австрийски, американски, турски. Чужденци са станали собственици и на стратегическите български отрасли и производства. В сравнение с 1996 г., т.е. с кризисния период от управлението на Жан Виденов, у нас жизненото равнище на повечето български граждани е спаднало двукратно. Средната работна заплата е увеличена около три-четири пъти, но цените на основните потребителски стоки (хляб, ток, парно, вода, телефон, автобусни билети) са повишени пет-десет пъти. По данни на Националния статистически институт за периода 1997-2006 г., т.е. след въвеждането на колониалния валутен борд у нас (1997 г.) българските граждани са обеднели 10 пъти. Животът им е поскъпнал почти 1000%.1 Над един милион българи емигрираха в чужбина, където се мъчат да оцелеят, като черноработници, детегледачи и прислужници на възрастни хора, а също и като роби. Българската нация е подложена на мъчителен геноцид и постепенно се топи. Броят на умрелите през всяка година е неколкократно по-голям от този на новородените бебета. Впрочем напоследък често се поставя въпросът защо повечето български граждани, които живеят два пъти по-зле, отколкото при управлението на Жан Виденов, не излизат по улиците и площадите, за да протестират срещу своите управници. При търсенето на отговор на този въпрос би следвало да се отчитат следните обстоятелства: днес у нас агресивните обществени групи вече са взели и притежават части от държавните, общинските и кооперативните пари, имоти и средства за производство и нямат интерес да се борят за „сини”, „демократични” и т.н. фиксидеи; както някога (краят на 19 век) е писал бележития наш публицист Захари Стоянов „ураджиите и митингаджиите" (през м. януари и м. февруари 1997 г.) останаха на „празна ясла" 2 и разбраха, че са били употребени от местни и чуждестранни мафиоти и служби; след 1997 г. за чужбина заминават да търсят препитание стотици хиляди будни българи; широките народни маси все още нямат водители и партии, въоръжени, както с прогресивни идеи, така и с печатни и електронни медии, клубна база и финансови ресурси за разгръщане на организационна и пропагандна дейност. През 2004 г. българската държава беше присъединена към военните структури на командвания от САЩ междудържавен военно-политически блок НАТО. Нашата територия е предоставена за разполагане на американски военни бази. Почти сигурно, тези бази ще служат като плацдарм за агресия срещу братския руски народ. В мирно време те са пречка за задълбочаване и разширяване на взаимноизгодното (и естествено) българо-руско икономическо сътрудничество и за осигуряване на свободен достъп на родните производители до традиционните руски пазари. Вследствие на извършения на 4 февруари 1997 г. у нас държавен преврат България стана най-бедната и неравностойна членка (1 януари 2007 г.) на включващия 27 държави Европейски съюз. Предоставените й от Евросъюза квоти за производство (през периода 2007-2013 г.) на селскостопански стоки са определени на базата на техните количества, произвеждани по време на управлението на Иван Костов (1999-2001 г.), т.е., когато българската икономика е доведена до пълна разруха. Така например годишната квота за производство на българско мляко е под 1 млн. т (т.е. два и половина пъти по-малко, отколкото ежегодно произвежданите през 80-те години на 20 в. у нас количества мляко). При евентуално превишаване на тази квота българската държава ще бъде заставяна да плаща на Европейския съюз (ЕС) огромни парични глоби. Въпросната млечна квота сигурно ще бъде съпровождана с по-нататъшно намаляване на потреблението на мляко на човек от нашето население (през 1989 г. това потребление е било 190 л мляко на човек, а през 2005 г. - 47 л). 3 Сегашното потребление на мляко у нас вече е под необходимата норма за здравословно хранене на повечето български граждани. След официалното присъединяване (1 януари 2007 г.) на България към ЕС повечето български граждани са поставени в почти робска зависимост главно от два външни центъра на олихархична власт. Единият е отвъдокеанският, който още дълго време може да васализира българската държава чрез въведения през 1997 г. у нас колониален валутен борд, и особено с помощта на военнополитическия междудържавен блок НАТО и разположените на наша територия американски военни бази. Другият властови център е в Брюксел, където се определят основните насоки на българската икономическа, включително структурна, аграрна и митническа политика, и се налагат нейните финансови, институционални, квотни и т.н. механизми. Поставят се лимити на наши стратегически селскостопански производства и се координира изземването на продуктите на труда на работния български народ. Очевидно извършеният на 4 февруари 1997 г. у нас държавен и социален преврат носи големи ползи на местната и чуждестранната мафия и олигархия и има катастрофални последици за трудовите хора. Този преврат е поредно доказателство, че родните „социалдемократи” гледат на нашия народ само като на електорат и с лека ръка го предават, борейки се за партийна и безопасна държавна „власт на всяка цена”. Заключение След 1989 г. в източноевропейските страни бяха извършени дълбоки политически и социално-икономически промени. По пътя на преобразуването на голяма част от държавната собственост в частна бяха формирани нов тип обществени отношения. В нашата страна беше извършена смяна на системата на държавен социализъм с олигархичен капитализъм. При това, като се създаваха законодателни и организационни предпоставки за разграбване на държавните банки и предприятия от местни и чуждестранни мафиоти и олигарси. Началото на тези процеси беше поставено от двете правителства (1990 г.) на бившия министър-председател Андрей Луканов. Тези правителства започнаха така наречената демонополизация и малка приватизация на държавните холдинги и на външнотърговските дружества. Тяхно дело е и отделянето на Българската народна банка от изпълнителната държавна власт и поставянето й под „контрола” на Народното събрание. Въпросните правителства премахнаха и държавния монопол върху външната търговия, включително и върху вноса и износа на петрол и петролни продукти. Вследствие на това с държавни пари се нароиха десетки частни банки и стотици финансово-брокерски къщи (ФБК). Появиха се и хиляди „паралелни” на държавните предприятия частни фирми, които паразитираха върху държавния сектор и източваха неговите печалби. Бяха регистрирани и множество външнотърговски фирми, чиито собственици изземваха функциите и външните пазари на големите държавни холдинги. Но за кратко време нашите частни външнотърговски фирми бяха принудени да отстъпят традиционните ни позиции на руските и арабските пазари на мощни отвъдокеански и други западни компании. Правителствата на Андрей Луканов „демонополизираха” и държавните търговски организации, които изкупуваха селскостопански продукти. Така тази изкупвателна дейност беше прехвърлена на частни прекупвачи, които изнудват земеделските производители, изкупуват продукцията им на безценица и фактически пречат за осъществяване на разширено възпроизводство в нашето земеделие. Общо взето, извършените от Андрей Луканов „реформи”, у нас доведоха до формиране на мафиотски икономически групировки и създадоха обществена среда за избуяване на организираната престъпност. С тези „реформи” започна и обсебването на печеливши и перспективни български предприятия от чужденци. Правителствата на Андрей Луканов оставиха без надзор и защита огромната държавна собственост, като разрушиха политическата надстройка в обществото. С техни решения бяха уволнени хиляди служители на Министерството на вътрешните работи и бе закрит Комитетът за държавен контрол. По идея на Андрей Луканов в БСП беше създадено „социалдемократическо” Обединение за социална демокрация (ОСД). Неговата първостепенна задача бе да „социалдемократизира” БСП, като я „деболшевизира” и „еволюционизира”. Но главното предназначение на това обединение беше да осигурява на членовете му постоянно присъствие в парламента и други държавни органи. То се използваше и за отстраняване на неудобните социалистически лидери от висшата партийна и държавна власт. При десетмесечното (1990 г.) властване на министър-председателя Андрей Луканов българската икономика претърпя катастрофален срив. Рязко спадна БВП и стоковият износ на страната и се прекратиха плащанията по нейния външен дълг. Изправен пред опасността да стане „политически труп” и завинаги да бъде изхвърлен от нашия политически живот, Андрей Луканов, без да уведоми ръководството на издигналата го партия, подаде оставка от поста министър-председател. Върна се като депутат в Народното събрание и заигра ролята на представител на създадените с негова помощ банкови и стопански мафиотски организации. Самообяви се за „социалдемократ” от западноевропейски тип. Отстояваше интересите на няколко мафиотски клана. През лятото на 1995 г. под негово ръководство и с участието на икономическата групировка „Мултигруп” беше създадено българо-руско енергийно дружество „Топенерджи”. Замисълът беше това управлявано от него дружество да е частен монополист в доставянето и пласмента на руски газ. Тогавашният министър-председател Жан Виденов защити националните интереси като издейства от руските власти акционер на дружеството да стане и българската държава. В отговор Андрей Луканов започна да организира заговор за неговото сваляне и отстраняване от партийната и държавна власт. За целта се прилагаше „политика на влошаването” на живота на народа. Тази политика включва редица механизми като: износ на пшеница от мафиотски групировки и скриване на големи количества от нея в тайно приватизирани зърнохранилища с оглед да се предизвика „хлебна криза”; повишаване на лихвата на над 300%. В заверата е привлечен и лидерът на СДС Иван Костов. В случай на успешен преврат, трябвало да се формира коалиционен „лявоцентристки” кабинет, оглавяван от Андрей Луканов. Малко преди да бъде реализиран този конспиративен план, Андрей Луканов е застрелян пред собствения му дом. Това подтиква неговите последователи открито да се обединят с вътрешнопартийната фракция на Александър Лилов. На състоялия се през м. декември 1996 г. извънреден конгрес на БСП обединените фракционери принудиха Жан Виденов да си подаде оставката от постовете председател на партията и министър-председател на страната. Централните партийни органи се овладяха от „социалдемократи”, които се съюзиха с представителите на едрия финансов и търговски капитал и до днес използват държавната власт за извличане предимно на лични облаги. Междувременно представителите на местната и чуждестранната мафия и олигархия бързаха да сложат ръка върху натрупаното при държавния социализъм огромно народно богатство. Смятаха, че това може да бъде постигнато, като вместо второ социалистическо правителство, бъде съставен коалиционен правителствен кабинет. Тази идея (подкрепяна и от САЩ) допадна на последователя на Андрей Луканов и нов лидер на БСП Георги Първанов. Лично се зае с нейната реализация въпреки неговите публични уверения, че ще изпълни решенията на Висшия партиен съвет за съставяне на второ социалистическо правителство. Но изглежда, подготовката за съставяне на коалиционен правителствен кабинет е била използвана за печелене на време от неговия неверен партньор и лидер на СДС Иван Костов. Половин месец след приетата оставка на министър-председателя Жан Виденов започнаха улични „протести” срещу съставянето на второ социалистическо правителство. На 10 януари 1997 г. беше извършен пуч, чиято цел бе чрез окупиране на парламента да се накарат непокорните народни представители да гласуват за саморазпускане на Народното събрание и насрочване на предсрочни парламентарни избори. Този пуч не успя понеже участниците не можаха да преодолеят силната съпротива на малцина честни и всеотдайни служители на МВР, Националната служба за охрана и на Специализирания отряд за борба с организираната престъпност („червени барети”), но завърши с погром на парламента - светинята на демокрацията. На 4 февруари 1997 г. в нашата страна беше извършен държавен преврат. Председателят на БСП и на нейната парламентарна група Георги Първанов, заедно с номинирания за министър-председател Николай Добрев, върнаха предоставения мандат за съставяне на второ социалистическо правителство. С това приключи близо двегодишната заговорническа работа за отстраняване на министър-председателя Жан Виденов и овладяване на българската държавна власт от представители на местната и отвъдокеанската мафия и олигархия. Откриха се неограничени възможности за присвояване на българските природни, материални и финансови ресурси от наши и чуждестранни мафиоти и транснационални компании. След четвъртофевруарският държавен и социален преврат (1997 г.) у нас бяха причинени неизмерими злини на мнозинството от българския народ. Милиони български граждани загубиха многогодишните си парични спестявания. Почти всички пари в обръщение у нас станаха притежание на чуждестранни банки. Чужденци придобиха собствеността и върху българските стратегически отрасли и производства. В нашата страна се формира олигархичен обществен социално-икономически строй, при който малцина трупат богатства чрез присвояване на средствата за производство, изпълнение на държавни „поръчки” и концесии, ограбване и жестока експлоатация на работния народ. Обществото се разделя на малцина свръхбогаташи и милиони бедни, тънещи в мизерия и едва оцеляващи български граждани. Повечето от тях емигрират от страната и слугуват на чуждестранни господари. Все повече се изостря разразилата се демографска криза. За това способстват и извършените след четвъртофевруарския (1997 г.) държавен преврат промафиотски здравни и социални „реформи”. Милиони български граждани нямат пари за лечение, а повечето от тях са без здравни и социални осигуровки. Днес последователите на Андрей Луканов са начело на БСП и държавата (в коалиция с „либерали”) и следват проамериканска неолиберална евроатлантическа политика. Посредством тази политика се досъсипват модерни български отрасли и производства (оръжейни, цигарени, шивашки и т.н.). Главно по тази причина България беше присъединена (2007 г.) към Европейския съюз в момент, когато нейната икономика, включително и селското стопанство, се намират в голяма разруха. А това автоматично я прави неравностоен и губещ партньор на останалите страни - членки на Евросъюза. Елемент на неолибералната евроатлантическа политика е и предоставянето на българската територия за разполагане на американски военни бази, максималното редуциране на родната войска и превръщането й в корпус за окупиране и угнетяване на чужди народи. Ежегодно от нашата държавна хазна се харчат стотици милиони евро за поддържане на окупационни батальони в Ирак и други страни, а също и за закупуване на западни оръжия и транспортна техника. Вследствие на пребиваването (след 2003 г.) на български военни в Ирак вече са дадени свидни човешки жертви, а други са осакатени за цял живот. Очевидно и съвременните български „социалдемократи” са предан съюзник и „катраник” на представителите на местната и чуждестранната мафия и олигархия. За да властват над своите сънародници и да получават доходи и привилегии, водят противонародна политика и раболепно изпълняват функциите на колониални администратори. Бележки 1. Цитирано по в. "Монитор", 16 януари 2007 г. 2. Захарий Стоянов, Превратът, изд. "Български писател", С., 1994г., с. 27 3. Статистически справочник, НСИ, С., 2006 г., с. XL

Нагоре Съдържание на броя