Светлина за незрящите България, ЕС и демократичният колониализъм

Васил ПЕТКОВ

Еуфорията по повод приемането ни в Европейския съюз бавно заглъхва, като ехо в планината. Страната ни навлезе в своето напрегнато всекидневие. Оптимизмът, с който се очакваше признаването ни за "равноправни европейци", ерозира, след като започна да става явно онова, което бе скрито в затваряните договорни глави. Оказа се, че освен неоправданото затваряне на малките реактори на АЕЦ-Козлодуй, българите бяха изненадани и от акциза за ракията, и от “Натура-2000”... Те предизвикаха като че най-голяма съпротива и медиин шум. Но изненади очакват и дребните български предприемачи в земеделието, хранителната промишленост, туризма и търговията. По определението на руския икономист Николай Петраков в бившите социалистически страни, включително и в Русия, се осъществява нов колониализъм, който той пределя като “демократичен”. Кои са формите на този демократичен колониализъм? В икономическата сфера това е налагането на капитализъм чрез приватизация не само на промишлените предприятия, но и на тези отрасли, които пряко влияят върху социалния статус на народа. В България след като бяха ликвидирани и приватизирани банките (националния финансов капитал), предприятията от тежката промишленост, електрониката, машиностроенето, селското стопанство, а земята бе реституирана “в реални граници”, се премина към приватизация и на предприятията от социалната сфера: електропроизводство и електроразпределение, водоснабдяване, топлофикация, телекомуникация. Прие се Законът за продажба на земеделските земи на чужденци. Подготвя се приватизацията на здравеопазването и образованието. По този начин икономиката на България става собственост на транснационалните компании, а те я превръщат в примитивна, нещо, което вече наблюдаваме в земеделието и шивашката промишленост, в туризма. Българският работник не го допускат до високи технологии (да не се заблуждаваме, че високи технологии са само електрониката и компютрите!), той се превръща в обслужващ персонал в чуждестранните фирми. Националният пазар се изгражда като неефективен, неконкурентно способен. Частната собственост не носи обещания растеж (отчитаният ръст на БВП се формира от косвените данъци, акцизи и всевъзможни административни такси, а не от производствения корпоративен данък, който бе намален на 10 на сто в полза на транснационалните компании). Така се гарантира и обогатяването на нищожния процент олигарси. Дребният туземен бизнес не печели от ниския корпоративен данък, защото неговата печалба е на границата на оцеляването. Печелят мощните ТНК, които при българските условия постигат печалба в порядъка от 50 до 100%! С корпоративния данък от 10 % - муха ги ухапала. Нашите продажни законодатели обясняват своето предателство с формулата, че компаниите щели да инвестират в производството и че щели да разкриват нови работни места. Известно е, че инвестициите също носят печалба, но при внедряването на нови технологии. У нас внедряване на нови технологии не се наблюдава. Първо правило на глобокапитализма е, че в колониите, в периферията модерни технологии не се внедряват. И ако има такива, те са за извличане на подземните богатства на тези страни. Най-ярък пример в това отношение са страните в Латинска Америка и в Африка. В политическата сфера “демократичният колониализъм” се осъществява чрез непрекъсното създаване на нови и нови партии, чиито програми се пресичат и повтарят. Когато човек чете Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, му идва да пее и танцува. Вгледа ли се обаче в българската действителност, му иде да заплаче. И все по-често обръща очи към небето. Вярно, господ помага, но в кошара не вкарва. А свободата, както е казал още Каравелов, не ще Екзарх, иска Караджата. Братя, четете “Нова Зора” и предавайте светлината на незрящите! - Вуте, що тражиш? - Диоген... карикатура: Тодор Цонев

Нагоре Съдържание на броя