|
И стана тъй, че в деня на Св. Трифон Зарезан (и на католическия Св. Валентин), българският парламент „обгрижи” ДПС „по анадолски”, както би казал поп Минчо Кънчев.
На тази дата се случи нещо, което не се надявахме да доживеем - Народното събрание се „побългари” и за пръв път от началото на прехода опозиция и управляващи, без ДПС, гласуваха срещу „турската партия в България”- както наричат на Запад партията на Доган. СДС, ДСБ, „Атака” и НДСВ гласуваха ан блок, а БСП - шарено, за един текст в Закона за избор на евродепутати, който въвежда изискването за тримесечна уседналост на гласоподавателите за европейските избори през май.
|
Уседналост в България, или в друга страна, членка на ЕС! Край на „изборния туризъм” и на преливането на гласове за ДПС от средите на българските преселници в Турция. Край на номера, който позволяваше на Доган да предрешава изхода от всички избори в своя, на ДПС и на подкрепяните от него политици полза. И разбира се, превръщаше ДПС в незаобиколим фактор при сформирането на почти всички правителства от началото на прехода.
Две от тях бяха сформирани с мандата на ДПС, а пак в две - това на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, ДПС прокара свои министри, в това число и вицепремиер. На подкрепата на „нашите приятели от ДПС” се крепяха и правителствата на Филип Димитров и Иван Костов. С неговата подкрепа бяха избрани и тримата български президенти - Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. На президентските избори през октомври 2006 г. Доган осигури на Георги Първанов допълнително 62 000 гласа, от които 50 000 бяха получени от избирателните секции в самата Турция, и 12 000 - от гостуващи в България преселници, завърнали се за Байрама.
Как стана така, че „съдружниците в престъплението” - ДПС, БСП и НДСВ, се разведоха баш в деня на любовта и виното? И по-рано се е случвало народните представители да гласуват текстове, които председателят на НС Георги Пирински окачестви като „най-големия гаф” (например поправката „Ванко-1"), но от тях не произтичаха никакви колизии в управляващата (не)Света Троица. А на Трифоновден (по стар стил) дори сред ПГ на „Коалиция за България” се намериха трима души, които подкрепиха спорния текст от Закона за избор на евродепутати. При това единият от тях бе самият председател на Народното събрание Георги Пирински, другият - вожда на социалдемократите Николай Камов , а третият - Иглика Иванова. Четиридесет „червени” депутати, между които и председателят на ПГ на „Коалиция за България” Михаил Миков, гласуваха с „въздържал се” текста, предложен от НДСВ, и той бе приет със 111 гласа „за”, 55 „против” и 40 „въздържал се”. Подкрепиха го и независимите депутати, а само 4 гласа не стигнаха, за да мине предложението на десницата за срок на уседналост от 6 месеца. О, времена, о нрави! На 15.02.2007 г. в. „Сега” отбеляза събитието с едро заглавие на първа страница - „Коалицията предаде ДПС за избирателите от Турция”. По-уместно би било случаят да се квалифицира с френската поговорка „Полетият поливач”... От ДПС реагираха така, сякаш е дошъл краят на света - напуснаха парламентарната зала - като същински опозиционери, и вечерта огласиха декларация, в която се твърдеше, че конституцията на страната е потъпкана, че се стесняват духовните граници на България, че приетият текст бил дискриминационен и към хилядите българи, които разнасяли славата на България по света и т.н.
Лицемерието няма граници. Партията, която бе създадена и продължава да съществува в разрез с конституционната забрана за политически формации на етническа и религиозна основа, хленчи за потъпкването на Конституцията. И се заканва да сезира Конституционния съд, забравяйки, че през 1991 г. пак той я легализира, благодарение на отсъствието на един свой член. Тогава шест конституционни съдии бяха за обявяването на ДПС за антиконституционна партия, а пет бяха против. „Етническият мир” бе „спасен”, но дали КС в днешния си състав ще повтори лошия пример при разрешаването на днешния казус? Преди това обаче ще видим колко българско и европейско е останало у президента Георги Първанов, от когото ДПС очаква да наложи вето върху споменатия „дискриминационен” текст. Президентът вече не се нуждае от услугите на Доган, защото няма как да се кандидатира за трети мандат и може да постъпи по съвест, независимо че вицето му Ангел Марин ще лобира в интерес на ДПС. Ако Първанов не наложи вето, ще бъде обвинен от ДПС в черна неблагодарност, но ще спечели уважението на мнозинството българи и на европейците, които са против членството на Турция в ЕС. На Европа не й трябват „троянски коне”, нито американски, нито на ислямския фундаментализъм.
А ако президентът на България наложи вето, ще компрометира, за тоя дето клати гората, и себе си, и институцията, която представлява, и България в очите на Европа. Етническият мир не може вечно да се крепи на лъжата, че ДПС, Доган и преселниците в Турция са неговите гаранти. Нито пък чрез непрекъснатите отстъпки в интерес на турското влияние у нас, заменили привилегиите, давани по времето на социализма на българските турци.
ОТ СТРАНИЦА 1
Преди време Първанов предложи 4 февруари 1997 г. - денят, в който той и покойният Николай Добрев върнаха мандата за съставяне на правителство, да влезе в учебниците. Но какво ще стане, ако там запишат и евентуалното президентско вето върху комай единствения пробългарски и проевропейски акт на 40-то НС? Ако КС отхвърли жалбата на ДПС, Първанов ще бъде твърде неглижиран. Защото въпреки обещанията си да бъде социален президент, той не наложи вето върху антисоциалния бюджет-2007. И защото част от състава на КС е от така наречената президентска квота.
Освен това Народното събрание може да отхвърли президентското вето, ако в 15-дневен срок след налагането му осигури 121 гласа „за” предложения текст за уседналост. Тогава парламентът ще си вдигне рейтинга, за сметка на президента и неговия екип от съветници. И за Първанов, и за България е най-добре да няма вето, но кой знае?
От гласуването на 14 февруари освен България, спечелиха и (преди всичко) дясната опозиция и НДСВ - и двете в процес на изчезване от общественото пространство. Нищо че доскоро първите твърдяха, че национализмът е последното убежище на комунизма. Благодарение на споменатия акт, независимо от подбудите на участниците в него, горните политически покойници дадоха признаци на живот. Дори „Негово Величество” излезе на светло, за да се похвали, че гледал обикновено три хода напред.
И какво е видял? Видял, че случилото се е полезно и за ДПС, и за спокойствието на обществото. Повече нямало да има злонамерени твърдения кои как са гласували.
След такива приказки Доган, ако бе японец, би трябвало да си направи сепуко. Станишев също, защото „Царят” му натри носа с изявлението, че не бива да се правят такива остри изказвания. Коалицията не била за три дни и не било уместно да се говори за предсрочни избори. Нито с оглед на сегашния момент, нито пред Брюксел.
Кой със сигурност губи от „пиянството” на парламента?
На първо място, Доган и ДПС с неговия „обръч от приятелски фирми” и роякът Кириякстефчовци като Данчо Ментата. Тези „приятели” са свикнали да бъркат в кацата с меда, а не да се облизват от разстояние, та нищо чудно да сменят и политическите си пристрастия, присламчвайки се към новите властимащи. Само Доган няма къде да иде, освен в опозиция. Там няма да има нито еврофондове, нито Държавен резерв, нито помощи за пострадалите от природни бедствия, нито пари по програмата "Сапард", които ДПС да разпределя, сиреч разграбва. Лишена от власт , всяка тоталитарна партия се разпада за дни. На кого ли ще хариже Доган ДПС?
На 20.02.2007 г. от ДПС обявиха, че щели да сезират КС след изборите за евродепутати. Уж за да не попречат на навременното им провеждане, а всъщност - за да мобилизират електората си за общинските избори. Особено ако изискването за уседналост влезе и в закона за местните и парламентарните избори. Добре е, че никъде не е регламентирано в какъв срок трябва да се произнесе Конституционният съд. Сиреч, няма нужда някои съдии да се разболяват, или да отиват в чужбина, за да не участват в решението на КС.
Второ, губят „червените”, които гласуваха „против”, или се „въздържаха”, оправдавайки се непохватно какво означава „въздържал се”. Според Михаил Миков въздържанието им било знак, че са против част от текста, а не изобщо. Тоест, повече „за”, отколкото „против”. Получава се нещо като „малко бременна”, обаче.
Според Татяна Дончева гласуването с „въздържал се” показвало, „че БСП е коректен партньор, който изпълнява поети ангажименти и може да дава и знаци, че свръхпретенциите обикновено срещат противодействие, както във физиката”. Ако е така, защо премиерът Станишев се разсърди само на НДСВ, като ги укори, че очевидно формират ново мнозинство в НС и преразглеждат коалиционната си политика? Нещо повече, забравил, че предишния ден уверяваше, че коалицията не се клати и че „нещата, които ни обединяват са много повече от нещата, които ни разединяват”, председателят на БСП заплаши неверните коалиционни партньори с предсрочни парламентарни избори, които можели да се проведат едновременно с тези за евродепутати. Една коалиция се основавала на взаимното доверие и лоялността, а пък вицепремиерът от НДСВ Даниел Вълчев се бил срещнал с Бойко Борисов. Прекалено много съвпадения, санким.
В пристъп на някаква странна амнезия, Станишев бе забравил, че предложеният от НДСВ текст бе подкрепен и от председателя на НС Георги Пирински, от Николай Камов и Иглика Иванова -и тримата от „Коалиция за България.”
Някои наблюдатели побързаха да изтълкуват случилото се на 14 февруари, като разцепление в ПГ на „Коалиция за България” и дори в БСП. В действителност обаче „въздържалите се” и гласувалите „за” текста за уседналост се разчекваха между страха от евентуално разтурване на управляващата коалиция (с последващи извънредни парламентарни избори, които ще ги изхвърлят от държавната копаня) и страха, че ще изгубят и малкото останало уважение на своите избиратели българи (със същите неприятни последици). А нали след изборите за евродепутати ще дойдат общинските избори, после и парламентарните такива!
Ами ако парламентарните са предсрочни и изпреварят и европейските, и общинските? „Червените” не са забравили с какви танталови мъки Станишев стана премиер и очевидно не им се ще да преживеят този кошмар още веднъж. Да не говорим за онези, които се виждаха евродепутати със заплата от 15 000 евро на месец. Макар и само за две години, това са си бая пари.
Трето, губят и медийните, социологически и политологически трубадури на Доган и „обръчите от приятелски фирми” на ДПС. Хвани Георги Коритаров, удари проф. Драгомир Драганов! Различието между двамата е само в това, че Коритаров е за безусловното участие на преселниците в Турция във всички български и европейски избори, а Драганов смята, че те не бива да гласуват само за евродепутати. Понеже ставало реч за ЕС. Че нали България вече е част от този ЕС! Нима онзи, който влияе върху една част от ЕС, не влияе върху целия ЕС? Откъде накъде хора, които посещават страната ни от байрам на байрам и плащат данъци на друга държава, ще решават кой да управлява Кърджали, Разград и цяла България. Не е ли време да се премахне позорният статут на двойното гражданство, или пак ще чакаме Европа да ни подсети за това?
Ако пътят на Турция към ЕС продължи десетки години, или ако бъде отрязан завинаги, заради отношението й към Кипър и кюрдите, как ще изглежда в очите на европейците българското ходатайство за турското членство в ЕС? Някой като проф. Драганов ще каже, че Турция ни е ходатайствала за членството в НАТО, но не е ли ясно, че там влязохме с благословията на Вашингтон, за което си платихме с лихвите? И ще продължим да си плащаме: с пушечно месо зад граница, с американски военни бази у нас и т.н.
На адептите на „изборния туризъм” ще задам само един въпрос: може ли човек с двойно гражданство, който живее в Кърджали, да гласува за кмет на Анкара? Да сте чували български турци или кюрди да ходят с автобуси, за да подкрепят една единствена турска политическа партия?
Що се отнася до гласуването в НС на 14 февруари 2007 г., да проявим типичното българско недоверие в добрите патриотични намерения на участниците, за да не преживеем поредното разочарование. Защото никой от тях, освен „Атака” и ВМРО, не се обявява открито срещу етнорелигиозните партии у нас, а само срещу онези, които не гласуват за тях или като тях. Доган и неговият „етнически модел” станаха „проклятие за България”, когато ДПС престана да подкрепя СДС. Костов се опита да създаде ДПС-2, но удари на камък. После и той, и Петър Стоянов, и Надка Михайлова се опитаха да ловуват сред преселниците в Турция, заобикаляйки Доган. То не бяха извинения заради „възродителния процес”, не бе чудо, но нищо не помогна: турците продължиха да гласуват, както им каже Доган, дори да не знаят имената на неговия избраник. Александър Томов и проф. Кръстю Петков с тяхната „Коалиция на розата” също мишкуваха из Анадола, но събраха само бодли и горчиви разочарования.
Бъдете сигурни, че всеки от гореспоменатите герои е готов да се сортачи с ДПС, стига това да го изведе на върха на държавната власт. Дори и Костов ще забрави старите обиди, ако Доган му прелее гласове. Само Николай Камов има по-специални амбиции - да заеме мястото на Доган в управляващата коалиция. И естествено, да стане поне министър на външните работи.
Като знаем как Доган умее да изстудява шепите на алчните български политици, боя се, че при евентуално прегласуване на текста за уседналост (ако президентът Първанов наложи вето) резултатът съвсем няма да е повод за еврооптимизъм и патриотично вдъхновение. „Въздържалите се” от „Коалиция за България” може „по грешка” да гласуват „против”, тримата „дисиденти” да се „въздържат” и така да стане отново Догановата. Например след поредното си посещение в Европа Георги Пирински може внезапно да размисли и преди предсрочните парламентарни избори да предпочете запазването на председателския стол в 40-ото НС. Доган сигурно има с какво да шантажира НДСВ, което според някои изгражда ос с ГЕРБ.
Реституираните от „Н.В.” имоти не са единственото слабо място на „Царя”. Ами аферата с детската болница? Засега, ако вярваме на Йордан Цонев, Симеон СКГ и Борислав Ралчев, коалицията остава стабилна и ДПС и НВСВ няма да я напуснат. Би било неразумно да я напуснат, баш когато предстои разпределяне на милиони еврофондове. А пък ако от ЕС почнат да гледат накриво към „турската партия в България”, Доган има резервен вариант за оставане в политиката. Например да присъедини ДПС към някоя „братска” българска партия.
Засега да видим колко ще трае сърдитнята на ДПС по повод на „погазването” на българската Конституция и „лишаването от основно право” на българските граждани, живеещи извън ЕС.
Според нас, към датата на излизането на този брой ДПС ще се е върнало в НС. Особено ако не събере необходимите подписи, за да сезира Конституционния съд.
Може всичко да се окаже един фарс, съгласуван поне с ръководството на БСП, при който Доган ще приеме неизбежното, макар и с кисела гримаса. След като каузата е изгубена, ДПС ще се прибере с подвита опашка в НС, но ще е показало на властите в Анкара, че продължава да им е вярно. Един вид, направихме каквото можахме, но с цяла Европа не можем да се борим...
Запазването на управляващата коалиция ще е доказателството за гореизложената хипотеза. На 15 и 16 февруари ДПС отново бойкотира заседанието на НС, но това е номер, който Доган персонално практикува от години, без да изпуска кокала. Той няма да остави в калта магарето си, пардон - мерцедеса си, и сега. Убеден съм, че ще преглътне изневярата на коалиционните партньори. Заради един арабин, разбирай евродепутат, няма да изгори цял Арабистан. Още повече че 50 000 гласа от Турция могат да изберат едва половин евродепутат.
Напротив, Ахмед трябва да е благодарен на парламентарната опозиция и НДСВ, че му осигуриха оправдание да остане в политиката. Което не значи, че е възнамерявал да я напуска, за да се зарови в книгите.
А Народното събрание след като каза „а” с текста за уседналост в Закона за избиране на евро депутати, е редно да каже и „б”, като въведе подобни изисквания в Закона за общинските избори и Закона за избиране на народни представители. Защото територията на България е част от територията на ЕС и европейското законодателство стои над нейното. Което е валидно за цялото, не може да не е в сила за неговите съставни части: както данъците, акцизите, таксите и износните квоти, така и изискването за уседналост на гласоподавателите.
Ако и в ЕС ще правим отстъпки на Доган, ДПС и Турция, по-добре да си бяхме останали в Ориента. Цели сме изгорели от парене с тази политика и пак не се научихме да духаме - както би рекъл Апостолът.
Дори животните не повтарят едни и същи грешки. Очевидно нашите „политически животни” са от друга порода, щом така и не се научиха, че са слуги на България и нейните граждани, а не конашки мекерета. Мекере, както знаем, е турска дума, означава товарно животно: кон, катър, муле или магаре... Да ми простят животните за това сравнение...
|