|
На 20 февруари, под ръководството на президента Георги Първанов, той и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, се проведе заседание на Консултативния съвет по национална сигурност. Няколко дни преди това медиите разгласяваха, че на този съвет ще се обсъжда въпросът за професионализацията на армията. Уви, няма по-глух от оня, който не иска да чуе.
На десетата минута от началото на заседанието, лидерът на ДСБ напусна, заявявайки пред журналистите, че този съвет не генерира национално съгласие по основните въпроси на обществото. Според бившия Командир, съветът е трябвало да обсъди българо-руските отношения след заплахата на Владимир Путин с контрамерки срещу разполагането в Полша и Чешката република на елементи от системата за противоракетна отбрана на САЩ. Първанов отбеляза уместно, че е минало времето, когато националното съгласие означаваше съгласие с Иван Костов.
Заседанието при президента напуснаха и заместник-председателят на „Атака” Павел Шопов и лидерът на СДС (кандидат за евродепутат) Петър Стоянов. Шопов успокои медиите, че няма нищо особено около професионализацията на армията, понеже такова нещо като Българска армия няма. Имало само една жандармерия. Може и Павел Шопов да е прав, но както върви, скоро и жандармерията ще изчезне по разни мисии в чужбина. Иначе, според новото иракско правителство, нашите охраняват не ирански бежанци, а терористи в лагера „Ашраф”. Къде ще бъде прехвърлена българската жандармерийска рота, ако по настояване на иракското правителство тези терористи бъдат изгонени от Ирак? Може би в Иран?
Стоянов пък заяви, че само от уважение към армията не бил напуснал по-рано съвещанието при президента. Добре че поне според бившия президент все още има Българска армия. При толкова „реформи” оцеляването й е същинско чудо.
Очевидно обаче и тримата бивши седесари щяха да умрат от скука на заседанието на съвета, ако бяха останали: все едно че са отишли на „попрелки”, каквито някогашната първа дама Антонина Стоянова организираше в Пловдив за жените на чуждите посланици. Казваме бивши седесари, защото,ако перифразираме Павел Шопов, такова нещо като СДС няма. Има една дружинка, чиято стратегическа цел е да вкара в Европарламента най-много депутати от всички десни партии. И един десен депутат да влезе, трябва да е от СДС. Най-добре да е Петър Стоянов. Боже, каква скромност!
Какво констатира и реши Консултативният съвет по национална сигурност в отсъствието на тримата, ангажирани с по-важни дела, политици?
Първо, че трябва да се разработят нова Стратегия за национална сигурност и Военна доктрина; второ, че трябва спешно да се променят над 40 закона, за да се подпомогне попълването на армията с кадрови военнослужещи. Трето, че военната професия продължава да е непривлекателна и трябва да се вземат мерки да се промени това положение. Тази теза разви самият Върховен главнокомандващ, президентът Първанов. Четвърто, че трябва да се потърсят средства за повишение на заплатите на някои категории военнослужещи, за да се попълнят неатрактивните длъжности. Но според президента Първанов, това трябва да стане в рамките на военния бюджет. Пари няма, действайте!
Да припомним, че военният министър Веселин Близнаков бе заявил, че за повишението на заплащането на военнослужещите с около 100 лева, МО се нуждае от още 45 млн. лева! Очевидно няма да ги види и ще трябва да довърши професионализацията и модернизацията с парите, които има във военния бюджет. Нещо като в приказката за калпаците. Питат калпакчията дали не може от една кожа да ушие девет калпака, вместо един. Той отговорил, че може и измайсторил девет калпака, но не за глави, а за юмруци...
Да напомним, че преди година, с очевидно предизборна цел, Филип Димитров предложи до края на 2006 г. да се замени наборната военна служба с кадрова. Управляващите решиха това да стане до края на 2007 г. На 28 юни 2006 г. 40-ото Народно събрание прие от 1 януари 2008 г. Българската армия да бъде напълно професионална. Речено, сторено! Но военният бюджет едва достигна 2,6% от брутния вътрешен продукт. Неотдавна премиерът Станишев се похвали във Великобритания, че по този показател страната му е на пето място в НАТО. Да, но едно са 2,6 % от трилионния доларов БВП на САЩ, друго са от мизерния БВП на България. А превъоръжаването на армията дори със стари самолети и кораби от страните членки на НАТО, струва много пари. За комисионите този път няма да говорим.
Що се отнася до ускорената професионализация, тя не е въпрос само на телевизионна реклама, а и на социалната политика на МО и правителството. В армията, както казва министър Близнаков, има 19 000 картотекирани за жилища. През миналата година обаче са раздадени едва 700, а предишните години - по 300-400. Дори тази цифра да се вдигне на 1000 годишно, ще са нужни цели 19 години, за да се решат жилищните проблеми на тези хора! Предислокацията на някои подразделения в други гарнизони ще роди нови безквартирни военнослужещи. Помощта от 90-120 лв., която МО може да отпусне на живеещите на свободен наем, е нищожна, като се има предвид, че наемът на едностаен апартамент е над 250 лв. месечно. Ами ако само един член от семейството на военния носи пари вкъщи и те са до 500 лв.? Велик е нашият войник! Той е побеждавал и в по-тежки времена, но на война за национално освобождение и обединение. Как да кипи от патриотизъм, когато покрай него фучат луксозните коли на новите парвенюта?
Ако разговаряте с младежи, които въпреки всичко са решили да станат кадрови войници, ще останете удивени, че те все още, поне една част, говорят за служба на Отечеството, а не само за заплати и мисии в чужбина. Докога ще е така? Ами ако се разочароват при допира си с армейската действителност? Началникът на ГЩ казва, че напускали само 200-300 на година. А колко от наборните искат да останат като кадрови войници? Въпроси, въпроси...
Президентът Първанов каза в началото на втория си мандат, че професионализацията била пред провал. Тоест, че до края на 2007 г. няма да се наберат достатъчно кандидати за всички вакантни войнишки длъжности. Кой ще е виновен тогава? Защо не се промениха навреме поне възрастовите ограничения от 30 години за кандидатстване за кадрова военна служба? Или пък изискванията за притежаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства категория „С”. Ами конкурсите, които се свеждат единствено до физическата подготовка? Или бюрократичната процедура, която може да обезсърчи и най-големите ентусиасти?
Нима постоянните съкращения на армията, неясното бъдеще на кадровите военни са стимул за младите хора да изберат военната професия? Напротив! Съкращението на армията до 24 000 души обаче обезсмисля всички усилия за привличане на нови кандидати за служба под знамената. Кой от тях може да е сигурен, че ще дочака пенсия като военен?
Ще дойде краят на тази година и на политиците ще им стане интересна темата за професионализацията. Опозицията ще обвинява управляващите, МО и ГЩ за провала на това начинание (ако има такъв), а пък те ще се опитат да си измият ръцете с... рекламата. Всеизвестен факт, обаче е, че и най-съвършената реклама не може да продаде един „Трабант” на цената на „Мерцедес”.
Най-добрата реклама е добрата реалност.
Другото е заредено с разочарования. Демагогията също има граници.
|