|
Златото е първият метал, който човечеството започнало да използва, а във Варна неотдавна бе намерено най-ранното в светга обработено злато. Златото се добива от златоносни жили, които по нашите земи са изчерпани към края на 15 век, и от разсипни руди. Като промишлени се разглеждат рудните находища, които съдържат от четири до осем и повече грама злато на тон руда. У нас в голям брой реки и речни тераси се съдържа и насипно злато под формата на златоносен пясък.
Най-старият и същевременно най-малко ефективен метод за добив на злато се състои в разбъркване на златоносния пясък, респ. смляната златоносна руда, с вода, при което частичките злато, като по-тежки (с относително тегло 19,32) се утаяват по-бързо. Методът е съвсем примитивен и позволява извличане на незначителна част от златото. Затова при занаятчийския (ръчния) метод за добив на злато раздробеният материал се разбърква с вода и живак и живакът образува течна метално-живачна сплав - амалгама. Получената златно-сребърна амалгама след това се нагрява и живакът, като по-летлив, се изпарява в атмосферата, а среброто и златото остават. По този начин се отделя над 60% от наличното злато. С добив на злато с помощта на живак се препитават над 15 млн. души от третия свят. По този крайно опасен за зравето и за околната среда метод се получават 600-800 т злато, което се равнява на около 1/3 от световния годишен добив.
Добивът на злато в България се осъществява предимно по промишлен способ от медни и полиметални руди, в които присъства като съпътстващ медта и оловото елемент. След 1950 г., по време на държавната собственост, така бяха добити около 35 т злато от находище “Челопеч”, около 30 т от “Елаците” и 5 т от останалите находища.
На всичко това се сложи край със започването на приватизацията и приемането през 1999 г. на двата закона за подземните богатства и концесиите. Те предоставиха на безценица на наши и чуждестранни фирми концесии и правото да оперират свободно с добитите благородни метали. Така страната ни бе лишена от възможността да попълва златния си резерв (в момента в трезора на БНБ има около 34 т злато).
Само през 2000 г. белгийската фирма “Юнион миниер” доби 5,5 т злато, към което трябва да се добави и съдържащото се в изпращания за дообработка в Испания концентрат от мина “Челопеч”.
И както се казва, апетитът идва с яденето. "Алтънджиите идват!". На първо време това са канадската “Дънди Прешъс Метълс” с дъщерната й фирма “Челопеч майнинг”, която възнамерява да добива злато по цианидния метод от руда от мината в Челопеч, разрешение за което бе дадено от Висшия екологичен експертен съвет на Министерството на околната среда и водите, на 24.01.2006 г., и “Болкан минерал енд майнинг”, собственост отново на “Дънди прешъс метълс”, за преработка на съдържащи злато руди от района на Ада тепе край Крумовград. На компанията “Болкан минерал енд майнинг” ЕАД през 2002 г. Министерството на икономиката разреши да извърши проучване за полезни изкопаеми върху площ от 113 кв. км в Източните Родопи. Бе открито находище на злато на 1,6 км южно от Крумовград, при хълма Ада тепе, със съдържание на злато в него 4,26 г злато/тон руда и потенциален запас от 22,7 т злато. Предвижда се експлоатацията на находището да започне в края на първото тримесечие на 2007 г., като се чака единствено подписът на министър Джевдет Чакъров.
На едно от последните петъчни парламентарни питания Мартин Димитров, депутат от ОДС, яростно се нахвърли срещу това забавяне, с което се пречело на навлизането в страната ни на крупни чуждестранни капиталовложения и това предизвикало, видите ли, крайно отрицателно впечатление за страната ни у видни западни политици като граф Ламсдорф и други.
А за какъв род капиталовложение става дума, може да се види от статията на Скотфилдс (превод от авторитетното американско екологично списание "Опазване на околната среда, перспективи" ("Environmental health"), орган на Националния институт на САЩ по екологични и здравни науки, том 109, октомври, 2001 г., стр. 474-481). Статията поместваме с известни съкращения.
|
Съсипването на земята, мръсната тайна на добива на злато
Терминът цианиди обхваща различни съединения, които съдържат свързани по един въглероден и един азотен атом. Фаталните за човека дози са между 40 и 200 мг чист цианид, или една чаена лъжичка 2% цианиден разтвор.
Според Световната здравна организация годишно в света се произвеждат около 200 т натриев цианид, от които около 180 т се използват за добив на злато.
Методът за добив на злато от скални материали с ниско златно съдържание чрез раздробяване на рудата и пропускане през нея на цианиден разтвор, който разтваря съдържащото се злато и сребро, е предложен през 1969 г. от US Bureau of Mines и е приложен за първи път през 1973 г. в златни мини в Литъл роки Маунтинс в Монтана, САЩ. По този метод натрошената скална маса се събира на огромни купове и през тях се пропуска - чрез разпръскване - воден разтвор на натриев цианид с концентрация 250-500 мг/л. При преминаването през купа цианидите се стичат по повърхността на пълнежа, влизат в допир със златото и образуват водоразтворимо съединение цианид-злато, от който разтвор после се отделя златото. Съдържащият злато цианиден разтвор се оттича по наклоненото дъно на купа, което обикновено е покрито с поливинилхлорид или полиетилен, поставен върху слой глина.
Куповете се изграждат на слоеве. След извличането на почти всичкото злато се прибавя нов пласт раздробена руда и операцията се повтаря, докато купът достигне височина около 90 м (!). После започва изграждането на нов куп.
При преминаването през купа цианидите извличат не само златото и среброто от рудата, а също и арсен, живак, селен, както и някои тежки метали. Въпреки че цианидите не реагират непосредствено с въпросните елементи, те разлагат сулфидите, с които са свързани, като по този начин ги освобождават. И ако облицовката на дъното на купа или на хвостохранилището по някакъв начин е нарушена (а това става при некачествено съединяване чрез слепване или заваряване на отделните пластмасови листове, или при пробиването на тези листове от скалния материал), се създават условия за течове през облицовката.
Вследствие на това извличането на токсични съединения от вече отработените купове скална маса чрез проникващите през тях дъждовни води продължава с десетилетия.
Друг източник на замърсяване са изкуствените езера, в които се събират отпадъчните води, въпреки че и за тях се предвижда направа на водонепропусклива облицовка на дъното. След прекратяване на експлоатацията тези езера понякога пресъхват, превръщайки се в хвостови полета, които остават опасни за околната среда.
Покриването на хвостохранилището със слой пръст и рекултивирането на покритието намалява тази опасност, без да я отстранява напълно. Корените на засадените върху покритието растения поглъщат намиращите се в мобилна форма опасни химически елементи и могат да поставят начало на биоакумулацията на тези елементи в хранителната верига.
В тази връзка основно изискване за разрешаване на дейност на златодобивни предприятия на основа на цианидния метод е да се намират в райони с годишно количество на валежите под 250 мм (т.е. близо три пъти по-малко отколкото са валежите в България, б.пр.).
Въпреки изключителната токсичност на цианидите, опасността от тях постепенно намалява в резулат на превръщането им (под въздействието на слънчевата светлина) в по-малко нетоксични, но по-трайни съединения като цианати и цианогени. Разграждането на свободните цианиди (циановодород и цианидни йони) обаче протича достатъчно бавно, ако до тях не достига пряка слънчева светлина.
Основна заплаха представляват освободените токсични елементи, някои от които като арсенът, кадмият и хромът са канцерогенни. Като резултат от излужването (отмиването) им от валежните води, концентрацията на живак, арсен и други изключително опасни елементи в речните системи, в които тези валежни води се стичат, се превръща в постоянна заплаха.
Не е за пренебрегване и апокалиптичната картина, която добивът на злато оставя след себе си - планини отпадъчна скална маса, хвостохранилището и изкопана огромна яма с размери примерно диаметър от 1,6 км и дълбочина 800 м. (Да припомним, че само в находището Ада тепе в непосредствена близост до Крумовград се предвижда изкопаването и раздробяването на 800-900 000 т скална маса и използване на 1,3 млн. куб. м годишно, б. пр.).
Хомогенната природа на тези отпадъчни останки от златодобивната дейност е причината те да остават неограничен по време източник на прах, който съдържа редица канцерогени вещества като съединения на арсена, кадмия и хрома.
Прахоотделянето се благоприятства от различните размери на скалните късове и сравнително голямата височина на куповете. В отделни случаи се образуват облаци бял прах, които може да се видят и на разстояние петдесет километра. При това колкото по-плътно е заселен районът в близост до златодобивното предприятние и неговото хвостохранилище, толкова по-голям става риска за хората. Известно е, че миньорите предпочитат да живеят заедно със семействата си в непосредствена близост до своята месторабота и на опасност се оказват изложени най-уязвимите слоеве от населението - децата и възрастните хора.
Истински катастрофично е разрушаването на стените на хвостовите езера, където понякога се съхраняват стотици хиляди метра кубична маса вода, съдържаща цианиди, отпадъчни води. Това в по-малка степен става при честите повреди на отточните водопроводни тръби.
През последните години има повече от 30 големи катастрофи с язовирни стени, довели до замърсяване на реките - водоприемници. По протежение на стотици километри измирт хиляди тонове риба и тези злополуки "поглъщат" стотици милиони долари за ликвидиране на последиците.
Аварийното изтичане на цианиден разтвор от златната мина в Самитвил, щат Колорадо, е замърсило район, чието почистване струва близо 150 млн. долара.
През 1995 г. разрушаването на язовирната стена на хвостохранилище от златна мина в Гвиана довело до изтичането на над 2,5 млн. л цианид в р. Есекибо - главната пътна артерия в страната.
Сравнително по-голяма гласност в медиите получи катастрофата в златната мина Вая маре в Северозападна Румъния, на 30 януари 2000 г. Изтеклите при разрушаването на стената на хвостовото езеро отпадъчни води се оценяват на 100 хил. куб. м, като освен десетки тонове цианиди, те съдържали и редица тежки метали, сред които мед, олово и цинк. В резултат бе унищожен целият акватичен живот последователно в реките Вадер, Тиса и Дунав по протежение на 400 км речна система през Унгария и Сърбия. Според унгарското министерство на екологията било затруднено снабдяването с питейна вода на близо два милиона унгарци и възникнали дългосрочни екологични проблеми във връзка с постепенното отделяне на токсични метали от натрупаните дънни утайки.
Утаяването на отпадъчни материали на дъното на реките и техните брегове на десетки километри става причина за замърсяването на хранителните рибни запаси, измирането на домашни животни, пили вода от тези реки, мистериозни хеморагични (характеризиращи се с кръвоизливи, б.пр.) заболявания на хората с неизвестен произход и др.
Бъдеще на добива на злато по цианидния метод
Няма съмнение, че докато има търсене на злато, различни минни компании ще се стремят да го получават.
Девизът на тези компании е, че ако искате злато, то трябва да бъде добивано навсякъде, където го има, макар и в най-неподходящото място и при небезопасен метод.
Това е лоша новина за околната среда и данъкоплатците.
Няма златодобивна мина, която да не е предизвикала замърсяване на водите и редица други дългосрочни екологични проблеми и да не е довела до необходимост от огромни средства за провеждане на оздравителни мероприятия и мониторинг в течение на неопределено дълго време.
Налага се изводът, че не представлява добър вариант на индустрия тази, чиито последици от дейността трябва да понасят и заплащат цели поколения в бъдещето.
|
Послеслов. В сутрешното си предаване на 11.1.2007 г. радио “Дойче Веле” съобщи за продължаващите демонстрации в столицата на Монголия - Улан Батор, срещу отдаването на концесия и експлоатацията на природните богатства на страната на канадски, австралийски и северноамерикански компании. Сумите били нищожни, което се оценява като открито ограбване на страната. Тези протести са насочени срещу канадска фирма, добиваща злато по цианидния метод, на 60 км от границата с Китай. Това застрашава района с превръщането му в екологична пустиня (въпреки че там действително е пустиня, а не земен рай, какъвто е случаят с България).
Известно е, че България се превърна в най-бедната и най-мафиотизираната страна в Европа. Останала по-назад дори от полуфеодална доскоро Албания. През последните месеци например правителството на Сали Бериша осъществи проверка на имотното състояние на най-богатите албанци. Докаже ли се, че то е натрупано по незаконен начин, имуществото се конфискува, а собственикът се праща в затвора.
|
|