"Нова Зора" - брой 8 - 27 февруари 2007 г.

Сетила се Мара - да се побара
Румен ВОДЕНИЧАРОВ

Не зная точно защо, но щом почне някой от заместниците на Доган да говори за човешки права или за върховенството на основния закон, ми иде да хвана гьостерицата. Дали защото тези несвободни хора, тези добре платени рупори, биват подлагани вместо лидера си на изблиците на всенародно възмущение от безпардонието на „петата колона” ДПС, преследваща стратегическата цел на Турция - вилает Булгаристан докъм средата на 21 век?! А може би защото и те, също като Иван Костов, лъжат като дърти цигани, убеждавайки ни, че не са сепаратисти и че черното всъщност е бяло?!
Гласуването на Закона за избор на евродепутати в НС, както трябваше да се очаква, получи съответно коментар по неправителствените телевизии Би ти ви и Нова телевизия от зам.-председателите на ДПС и на парламентарната група на етническата партия.
Единият, Лютви Местан, заради сложната си и заплетена мисъл, може спокойно да се нарече „турският Филип Димитров”. Прякорът на другия - „Ментата”- веднага показва защо Доган го е назначил на това място и умело го използва за антибългарски акции. Третият, Ремзи Осман, го помним още от 1991 г. с предизборната агитация в Черноочене: „Който не гласува с розовата бюлетина - куршум в главата! Имаме начин да разберем”.
И тримата заместници на Доган оправдават поговорката „Сетила се Мара - да се побара!” Лютви Местан рони крокодилски сълзи за спазване на разпоредбите на българската Конституция, но избягва да спомене само едно обстоятелство, а именно, че нито един депутат от ДПС не е подписвал или признавал публично основния закон от 1991 г.
Знае той. Ха признал - ха изхвърчал. От властта. Защото именно суспендираната, благодарение на Конституционния съд вече 15 години Конституция (чл. 11 и чл. 12) забранява политическата дейност на етнически партии, както и използването на религията за политически цели.
Данчо Ментата отива още по-далеч. „Това е продължение на възродителния процес” - изхлипа пред тв-манипулаторите той. Едно време се е нарушавало правото за избор на име, а сега - правото на демократично гласуване. Значи възродителният процес продължава, въпреки че ДПС е във властта и самият Данчо добрува като малко християни в България. Само дето и той изпуска някои подробности като тази например, че убитите българи по време на т.нар. възродителен процес са повече от убитите български граждани, изповядващи исляма. И друго - че всичките му по-възрастни съпартийци от ДПС, а може би и той самият, са обслужвали тогава партията-държава. Единствените, които през 1989 г. дръзнаха да правят подписки и митинги срещу възродителния процес бяха членовете на Клуба за гласност и преустройство и НДЗПЧ, чийто аматьорски ентусиазъм, както се видя, беше използван от Ахмед Доган за присъединяване на българите мохамедани към т.нар. турско малцинство.
„Пет пари не струват извиненията към изселниците на Петър Стоянов в Анкара и на Иван Костов в Бурса, след като интегрирайки българите в Европейския съюз, искат да дезинтегрират прокудените ни сънародници в Република Турция" - отсича турският Ф.Д.
Унижението на българските държавни глави, задължени за избора си на ДПС, не само не е ценено, но вече е забравено.
Това е логичният завършек на външна политика с безпринципно партньорство и без национална доктрина. Коварството на Доган изпитаха и СДС, и ДСБ. По всичко личи, че сега предстои да го изпитат коалиционните му партньори НДСВ и БСП.
Трудно може да се предскаже как ще завърши крамолата между управляващите, тъй като конците на всички участващи се дърпат отдалеч. И все пак знаково е гласуването „против” на Георги Пирински, председател на Народното събрание, който оцелява винаги. Той е толкова предпазлив, че за да направи толкова неразумен на пръв поглед ход, явно знае нещо повече, казано му в Брюксел. Пирински е сигурен, че то ще се почувства още през 2007 г.
Българските патриоти с малки изключения са доволни от скандала със закона за избор на евродепутати.
Земеделието и горите на България са в ръцете на ДПС и опустошаването продължава. Изкупуването на земеделска земя с подставени лица и турски капитали в райони като Добруджа е застрашително.
Етническата тоталитарна партия не само преяде с власт, но и самодоволно се оригва.
Сега лидерите й почувстваха, че в ЕС отношението към партии като ДПС ще бъде не по-различно от отношението към крайни националисти и комунисти. Настъпват тежки дни за сепаратисти като Доган и за колаборационистите около него.
Българските народни представители трябва да осмислят, че този малко неочакван пробив, независимо от какви съображения е направен, трябва да бъде разширен.
Коалиция за България има златният шанс да оправдае името си, като отговори на рекета на ДПС с внасяне на следващия рестриктивен за изселниците извън ЕС закон - този за местните избори. С този закон, дори и при предсрочни избори , изборната активност ще се възстанови, и антиконституционната партия ще се прибере в нейните 5-6 %. Тогава може да дойде редът на патриотична формация по-конструктивна от партия „Атака” за балансьор.
Лидерът на обиденото от закона ДПС подхвърля, че след като влезе трайно в списъка на Григор Лилов и си построи сараите, мисли отново да наблегне на философията.
Намирисва на мимикрия. Все пак защо да не му се даде тази възможност в самостоятелна килия. Отново в Пазарджишкия затвор, но вече като Ахмед Доган, а не като Меди Доганов.
Ако се притеснява да предяви на Доган обвинение за сепаратизъм, г-н Велчев може да си припомни как през 30-те години на миналия век в САЩ е вкаран в затвора дори по-голям бандит - Ал Капоне.

Нагоре
Съдържание на броя