|
Речта на руския президент Владимир Путин, произнесена на конференцията по сигурността в Мюнхен, на 10 февруари т.г., продължава да бъде тема на световните медии. В “Нова Зора” я публикувахме без съкращения (бр. 7, от 23 февруари). Целта ни бе да предоставим на читателите автентичния текст на словото, тъй като в българския печат и електронните медии се появиха некоректни манипулации на думите на Вл. Путин.
В този брой озвучаваме пресконференцията, дадена от руския президент, пред журналисти от световните медии. Текстовете следват руския оригинал на тези събития, публикуван в сайта Иносми.ру.
"Зора"
|
Х. Телчик: Сърдечно Ви благодаря за важното изказване. Прозвучаха нови теми, в това число и по въпроса за глобалната архитектура, която в последните години не бе на първи план; също и за въоръжението, контрола над въоръженията, за отношенията между Северноатлантическия алианс и Русия, сътрудничеството в сферата на технологиите. Има и редица други въпроси, господин Президентът е готов да отговори.
Въпрос: Уважаеми г-н Президент, благодаря за Вашето слово. Бих искал да подчертая, че в германския Бундестаг сме убедени колко е важна Русия като партньор на Европа, както и ролята, която Вие самият имате. За това вече говори и г-жа Федералният канцлер. Аз бих искал, на основа на моя опит, да се спра на два пункта във Вашето изказване. Първо, оценката на НАТО, на неговото разширяване, което Вие намирате за опасно спрямо Русия. Вие съгласен ли сте, че това разширение е на практика не разширение, а самоопределение на демократични държави, които биха искали да тръгнат по този път? Може би ще потвърдите, че за сметка на разширението на НАТО източните граници станаха по-надеждни, по-безопасни. Защо Вие се страхувате от демокрацията? Аз съм убеден, че само демократични държави могат да станат членки на НАТО. Това стабилизира и съседите.
Сега за онова, което става във Вашата страна. Убиха Ана Политковска, това е символно. Може да се каже, че засяга много журналисти, страхове има всякакви, и един закон за неправителствените организации - това също предизвиква тревога.
Въпрос: Аз добре разбирам Вашата бележка за неразпространението. Особено в края на “студената война” ние видяхме съкращаване на разполагането на ядрено оръжие, но видяхме и нарастване на тероризма. Ядрените материали трябва сериозно да бъдат защитени от терористи.
Въпрос: Ще се върна на въпроса, който бе зададен и на г-жа Федералния канцлер. Какво ще се случи в Косово и в Сърбия? Как оценявате М. Ахтисаари? Какво влияние ще окаже Русия за решаването на проблема?
Въпрос: Можете ли да коментирате опита на руските военнослужащи в Чечения? По повод Вашата забележка за енергетиката - Вие накратко изложихте нещата по линия на пазарната роля на енергетиката в политиката. ЕС е заинтересован да се приеме споразумение за партньорски отношения, да се фиксират принципите в сферата на политиката. Вие съгласен ли сте да осигурите надеждни доставки на ресурси и да ги включите в подобно споразумение?
Въпрос: Г-н Президент, в думите Ви имаше искреност и откровеност. Надявам се, че ще разберете моя откровен и прям въпрос. През 90-те години руските експерти активно помагаха на Иран в разработката на ракетни технологии. Днес Иран разполага с ракети със среден и далечен радиус на действие, което би му позволило да нанесе удар против Русия и в някои части на Европа. Там работят и по възможността да сложат ядрени бойни глави на тези ракети. Вашата страна положи усилия в преговорите с Иран по тези въпроси и подкрепи резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, за да не позволи на Иран да провежда подобна политика.
Моят въпрос е какви усилия прави Русия - чрез ООН или по друг начин - за да прекрати тези сериозни събития в Иран?
Въпрос: Искрено се надявам, че историците няма да напишат един ден, как по време на конференцията е била обявена втора “студена война”. Но може и да се случи. Вие казахте, че трябва хем да се оказва натиск върху Иран, хем да му се дават положителни импулси. Не е ли вярно, че Русия пречи на натиска във вид на санкции, и второ, що се отнася до доставката на оръжия - това го стимулира, още повече че оръжието се озова в Ливан и в сектора Газа. Как бихте коментирали?
Въпрос: Аз разбирам Вашата искреност и се надявам, че ще се съгласите с нашата искреност. Първо, за контрола върху въоръженията. На кого е нужна надпревара в тази област? Трябва да кажа, че САЩ второ десетилетие не разработват ново стратегическо оръжие, а Вие наскоро проведохте изпитания на “Топол М”, които вече са в шахтите и на мобилните установки. Вие критикувахте САЩ за едностранните действия и два пъти споменахте, че военните действия може да са законни, само ако са одобрени от ООН. САЩ водят бойни действия в Ирак и в Афганистан по решение на ООН, а в Косово днес мнозинството подкрепя миротворческите операции в страната.
Моят въпрос е дали твърдите, че независимо от това как Русия гледа на международните си интереси, тя няма да предприеме бойни действия без одобрение на ООН?
Въпрос: Вие говорихте за опасностите на еднополюсния свят, когато един суверен взема решения, без да се консултира с другите. В Русия, според мнозина, ние виждаме все по-еднополюсно правителство, където конкурентните центрове на влияние са принудени да следват партийната линия, било Държавната Дума, или ръководствата на регионите, медиите, бизнессредите, НПО. Но такова еднополюсно правителство дали ще бъде надежден партньор, когато става дума за енергийната безопасност?
Владимир Путин: Първо, бих искал да Ви благодаря за въпросите. Интересни са. Жалко, защото имаме не много време и аз бих водил с всеки от вас отделна дискусия. Повярвайте ми, харесвам този маниер.
Ще започна с последния въпрос по повод еднополюсността на руското правителство. В руския парламент сега са представени Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), партията “Единна Русия”, Либерално-демократическата партия, има и други политически сили, които според своите основни принципи се различават една от друга. Ако не Ви е известно това, разговаряйте с ръководството на КПРФ, а после и с лидера на нашите либерални демократи г-н Владимир Жириновски. И Вие веднага ще разберете разликата. Ако сега не Ви е ясно, поговорете с тях. Тук няма проблем - елате в Москва и поговорете.
Сега за това как планираме да работим в бъдеще. Бихме искали да имаме зряла политическа система, да имаме многопартийна система с отговорни политици, които могат да прогнозират развитието на страната и съответно да действат не само в периода за изборите, но и след тях, пък и на по-дълга историческа дистанция. И ще се стремим към това. Но тази система, естествено, трябва да е многопартийна. Всички наши действия вътре в страната, в това число и по линия на промените за избори за Държавната Дума, за руския парламент, са насочени именно към укрепване на многопартийната система в страната ни.
И преминавам към това в състояние ли е нашето правителство да действа отговорно при решаването на енергийните доставки и за осигуряване на енергийната безопасност. Разбира се, че е готово. Освен това всичко, което ние правим досега и в този момент, е насочено към постигане на една цел - да установим прозрачни принципи, основани на пазара, в отношенията ни с потребителите и с посредниците. Това се отнася и за дългосрочните договори.
Ще ви напомня, при това тук до мен е моят колега, президентът на Украйна. До миналата година, когато в трудна дискусия взехме съответните решения, и на първо място за газта в Европа за 15 години, те наистина зависеха от това дали Украйна и Русия ще се споразумеят за условията и цената на доставките на нашия газ в самата Украйна. А ако не се договорят, европейските потребители ще си седят без газ?! Такава ситуация изгодна ли е за всички? Мисля, че не. И независимо от всички скандали и тем подобни интереси, борба на мнения и т.н., ние успяхме да се споразумеем с президента Юшченко. Мисля, че той взе правилно, отговорно, абсолютно пазарно решение - подписахме договори отделно за доставка на газ за Украйна, и отделно - за транзит през Европа за пет години. Трябва да кажем благодаря за това решение - и на нас, и на Украйна. И за Вашия въпрос също, хубав въпрос.
По-добре би било да отговарям на всички въпроси едновременно. Нашата оценка за разширяването на НАТО на Изток - вече говорих за гаранциите, които ни даваха и които сега не се спазват. Нима го смятате за нормално в международните отношения? Но за тези гаранции господ да му мисли. Що се отнася до демокрацията и разширяването на НАТО, НАТО съвсем не е универсална организация за разлика от ООН. Това е преди всичко военно-политически блок - военно-политически именно! И естествено, осигуряването на собствената безопасност е прерогатив на всяка суверенна държава. Ние не спорим по това. Моля ви се, не възразяваме на това. Но защо, като се разширява военната инфраструктура, трябва непременно да се премества към границите ни? Някой може ли да отговори? Нима разширяването на военната инфраструктура е свързано с преодоляването на днешните глобални заплахи? Ако говорим за най-главната от тях, да приемем, че и за нас, и за САЩ, и за Европа - това е заплахата от тероризъм и борбата с него. Нужна ли е Русия за борбата с тероризма? Естествено! Нужна ли е Индия в борбата с тероризма? Естествено! Но ние не сме в НАТО, там и други страни ги няма. А по тази проблематика можем да работим ефикасно само ако обединим усилията си. Така че разширяването, и то на военната инфраструктура, приближаването й към нашите граници, няма нищо общо с демократичния избор на отделните държави. И бих помолил да не се бъркат тези две понятия.
Виждате ли, аз така се “подредих”, че вече сам не разбирам какво си записах. И ще отговоря на това, което мога да си разчета сам, а ако пропусна нещо, вие ще ми напомните въпросите си.
Какво ще става с Косово, със Сърбия? Това може да знаят само косоварите и сърбите. Нека да не решаваме вместо тях как да си уредят живота. Да не се правим на Господ бог и да решаваме проблемите на народите вместо тях. Ние с вас може само да създадем условия и да помогнем на хората да изяснят своите проблеми. Може да създадем условия, да бъдем гаранти на определени договорености. Но не е необходимо да им налагаме тези договорки. Иначе ще натикаме ситуацията в задънена улица.
В какво се заключава нашата позиция? В това, че ние ще се придържаме именно към този принцип. И ако се установи, че една от страните явно не е удовлетворена от предлаганите пътища за разрешаване на ситуацията, няма да подкрепяме такова решение.
Аз не разбрах добре какво имахте предвид, когато попитахте за опита на нашите военни в Чечения. Опитът е неприятен, но голям. Ако Ви интересува ситуацията в Чечения, мога да Ви кажа, че сега там има избран парламент, президент, работи правителството. Формирани са всички органи на властта и управлението. Към работа в републиката са привлечени практически всички политически сили на Чечения. Мога да кажа например, че в чеченския парламент е бившият министър на отбраната в правителството на Аслан Масхадов. Ние проведохме серия решения, които позволиха на бившия боевик да се върне не само към нормалния, но даже към политическия живот в републиката. Така че ние предпочитаме сега да действаме с икономически и политически средства, да предадем в ръцете на чеченския народ, практически на 100 процента, обезпечаването на сигурността. Органите на реда почти изцяло са от местни граждани, тези, които постоянно живеят в Чечения - т.е., от чеченци.
Що се отнася до Ливан, също не разбрах напълно какво имате предвид. Но в потвърждение на това, че там ситуацията е такава, каквато току що описах, говори и фактът, че нашите военни строители са изпратени в Ливан да възстановяват мостове и инфраструктура, разрушени по време на конфликта с Израел. И тези строители се охраняват от подразделения, изцяло окомплектовани от военнослужещи в Чечения и чеченци по националност. Разсъждавахме така - щом като нашите военнослужещи трябва да работят в райони, населени с мюсюлмани, и ако контингентът, който охранява нашите строители, е комплектован също с мюсюлмани, то едва ли би могло да стане по-лошо. И не сбъркахме. Местното население наистина посрещна топло нашите строители.
Сега за споразуменията с Европейския съюз в областта на енергетиката, така разбрах въпроса Ви? Многократно сме заявявали, че не сме против да съгласуваме принципните си отношения с ЕС в сферата на енергетиката. Освен това принципите, заложени в Хартата, приемаме като цяло.
Но самата Харта не ни удовлетворява изцяло. Защото тя не се изпълнява и от нас, и от европейските ни партньори. Нека си припомним затворения досега за нас пазар на ядрени материали. Никой не ни допусна в него.
Има и други моменти, на които сега не бих искал да обръщам внимание. Но принципите сами по себе си - ние използваме, и в това число и в работата с немските компаниии. Ще напомня за сделката между “Газпром” и “БАСФ”. Това е всъщност обмяна на активи. Ние сме готови и по-нататък да продължим. Готови сме. Но във всеки конкретен случай трябва добре да разбираме - какво даваме, какво дават партньорите ни, да пресметнем, да направим независима международна оценка и експертиза, и да вземем решение. Ние сме готови да работим така. Наскоро направихме същото и с италианските партньори от компанията “ЕНИ”. Не само подписахме споразумение с тях за доставка до 2035 г., мисля, но става дума и за обмен на активи. Сега същото, същият вариант на сътрудничество проверяваме и с нашите украински приятели. Този процес тече и сега.
Дали си струва да “пренасяме” тези принципи под покрива на възможния бъдещ основополагащ акт между Русия и ЕС - може да се гледа от различен ъгъл. Според мен не си струва, защото освен енергетиката в нашите взаимоотношения с ЕС има и други сфери на сътрудничество - селското стопанство, високите технологии, транспортът. И все пак е твърде интересно и актуално. Не можем всичко да пренесем в основополагащия акт, който трябва да е рамков документ. Или бихте искали да пренесем в него само онова, което е необходимо на Вас, а това, което на нас ни трябва, да го извадим “вън от скобите”? Нека все пак честно да дискутираме и да приемаме взаимноизгодни решения.
“През 90-те години Русия помагаше на Иран за създаване на ракетна техника”. Зададохте ми този въпрос. “Днес иранците искат да съоръжат тези ракети с ядрени бойни глави, имат ракети, които може да стигнат до Европа. Какво ще направи Русия по повод иранската ядрена програма?” Нали така?
Първо, аз нямам сведения, че Русия през 90-те години е помагала на Иран за създаването на собствени ракетни технологии. Там други държави действаха активно. В това число и технологиите пристигаха по различни канали. И ние имаме свидетелства. Навремето аз ги предавах директно на президента на САЩ. Технологии идват и от Европа, и от азитски страни. Така че Русия тук е непричем. Уверявам ви. Най-малко е замесена Русия. Най-малко. Ако изобщо е замесена. По това време аз още работех в Петербург, но не сме се занимавали с това. Уверявам ви. Навярно, знаете, че на ниво бизнес нещо би могло да се направи. В нашите институти се обучаваха специалисти и т.н. И по молба, по информация от нашите американски партньори, реагирахме категорично. Веднага и категорично. Но не видяхме такива реакции от други наши партньори, в това число и от Европа. Освен това не зная дали ви е известно, все пак би трябвало да го знаете, от САЩ и досега идва военна техника и специално оборудване. И досега. От наличностите във въоръжените сили на САЩ, от Пентагона, и досега идват части за самолети Ф-14. В САЩ дори се проведе разследване по случая, доколкото ми е известно. И въпреки че разследването не бе приключило, на границата спряха тези части, върнаха ги обратно и след някое време, по моите сведения, ако не са точни, можете да проверите, пак задържаха на границата същите тези товари. Дори с бележка като “веществени доказателства”. Знаете, че такъв поток трудно може да се спре. Трябва да се работи съвместно.
Сега по повод ракетите на Иран, които застрашават Европа. Грешите. Днес в Иран - ето тук е г-н Гейтс, който вероятно има по-точна информация от мен, както и нашият министър на отбраната - има ракети с далекобойност 2000 км.
С. Иванов: 1600-1700 км.
В. Путин: Да, 1600-1700 км. Но пресметнете колко километра са от границите на Иран до Мюнхен. В Иран няма такива ракети. Те само планират да ги разработят за 2400 км. И не се знае дали ще могат технологично да го направят. А пък за 4,5,6 хиляди километра - мисля, че за това е необходима просто друга икономика. Тъй че изобщо е малко вероятно. И Иран не заплашва Европа. Що се отнася до това, че искали да слагат ядрени заряди - то ние нямаме подобни сведения. Нямаме сведения за поставяне на ядрени бойни глави.
Например Северна Корея проведе изпитания на ядрено взривно устройство. Иранците през цялото време казват, че тяхната ядрена програма е с мирни цели. Но аз съм съгласен, че международната общност е озадачена по повод характера и същността на иранската ядрена програма. Г-н Ел-Барадей наскоро формулира тези тревоги, според мен, в шест или седем точки. И тук съм солидарен с Вас. За мен е непонятно защо иранската страна досега не реагира позитивно и конструктивно на тази загриженост и на предложенията на Ел-Барадей да уталожи тази грижа. И за мен е неразбираемо, също както и за Вас.
Какво ще правим? Мисля, че заедно трябва да се запасим с търпение и да действаме акуратно. Правилното е да се създават стимули, да се покаже на иранското ръководство, че сътрудничеството с международната общност е по-добро от конфронтацията.
И да се върна на доставките на оръжие за Иран. Вие знаете, че приказките са повече, отколкото самите доставки. Нашето военно-техническо сътрудничество (ВТС) с Иран е минимално. Просто е минимално. Изчислява се с цифри, не ги знам точно. Изобщо в региона на Близкия изток доставяме оръжие в пъти по-малко, отколкото другите страни, и в това число САЩ. Наистина в пъти - и сравнението е невъзможно. Наистина доставихме система за противовъздушна отбрана, вярно е, със среден радиус на действие - от 30 до 50 км примерно. Така че това е истината. Защо го направихме? Ще ви обясня. Направихме го, за да не се чувства Иран притиснат в ъгъла. За да не се усеща във враждебно обкръжение, за да разбере, че има канал за общуване, да разбере, че има приятели, на които може да се довери. Ние много се надяваме, че и иранската страна ще разбере и чуе нашите сигнали.
По повод нашето оръжие в Ливан и в ивицата Газа. В ивицата Газа дори не съм чувал да има наше оръжие. Не съм виждал такова. Е, автомат “Калашников”, но това е най-популярната система стрелково оръжие в света. Сигурно навсякъде го има. Вероятно и в Германия все още има на въоръжение автомати “Калашников”, във всички случаи не са унищожени унищожени на сто процента.
В Ливан наистина бяха забелязани наши противотанкови системи. Вярно е. Нашите израелски партньори веднага ми съобщиха за това. Проведохме щателно разследване. И установихме, че тези системи са останали на територията на Ливан след като от там си излезе сирийската армия. Проведохме съответните действия със сирийските партньори и се споразумяхме за условията на по-нататъшното сътрудничество в областта на военно-техническото взаимодействие със Сирия. Тези условия изключват възможността оръжие да попадне в други ръце, още повече ръце, за които не е предназначено. Така че тази система е уточнена. Освен това ние се договорихме за система на инспекции в складовете, по всяко удобно време за руските специалисти. На складовете след доставката на наши системи в Сирия.
“САЩ не разработват стратегическо оръжие, а Русия разработва. Русия няма ли да приложи сила без санкциите на ООН в бъдеще? Русия разработва системи за стратегическо оръжие”.
Прекрасен въпрос наистина! Много съм Ви благодарен за него. Това ми дава възможност да изложа същността на случващото се. Ние сме длъжни да го направим. Но кому сме задължени за последните десетилетия, особено като говорим, че имаше противостояние, а все пак не стана голяма война в периода на противостоянието на двете свръхдържави и двете системи? Ние сме задължени на баланса на силите между тези две свръхдържави. Имаше баланс и страх от взаимно унищожение. И в последно време едната страна се страхуваше да направи излишна стъпка, ако не се посъветва с другата. И това бе крехък свят, разбира се, и страшничък. Но бе достатъчно надежден, както се разбира днес. А сега вече се разбира, че не е и чак толкова сигурен свят.
Да, САЩ изглежда, не разработват нападателно оръжие. Във всеки случай, поне на обществеността не е известно. Въпреки че сигурно го разработват. Но ние дори и сега няма да питаме за това. Знаем, че разработките са в ход. Но се правим, че не знаем, т.е., че не разработват. Обаче какво знаем? Знаем, че САЩ активно разработват и внедряват система за противоракетна отбрана. Да, може сега тя да е неефективна, не е известно със сигурност дали ще стане и кога ще е ефективна. Но теоретически за това се създава. Значи, пак хипотетично, тръгваме оттук, че когато настъпи моментът, възможната заплаха от страна на нашите ядрени сили ще бъде неутрализирана. Изцяло.
Сега за днешните ядрени сили на Русия. Ако те бъдат неутрализирани по този начин, то означава, че балансът ще бъде абсолютно нарушен и че едната страна остава с усещането за пълна сигурност, което й развръзва ръцете не само в локални, а вероятно и в глобални конфликти. Ние сега дискутираме тук с вас. Не желая да подозирам никой в агресивност. Но системата на отношенията е също като в математиката. Тя няма персонално измерение. И ние сме длъжни, естествено, да реагираме. Как? Или като вас, да изграждаме многомилиардна противоракетна система, система за противоракетна отбрана, или, като имаме предвид днешните си възможности - икономически, финансови - да отговорим асиметрично. Така че всички да разберат, че да, има система за противоракетна отбрана, но тя е безсмислена по отношение на Русия, защото ние разполагаме с такова оръжие, което лесно я преодолява. И ние ще тръгнем по този път. Това е по-евтино за нас. Но не е насочено срещу САЩ.
Аз изцяло бих се съгласил, ако кажете, че системата за ПРО не е насочена срещу нас, и тогава значи, че и нашето ново оръжие също няма да е насочено срещу вас. Тук съм съгласен напълно с моя колега и приятел - виждате ли, аз не се страхувам от тази дума, и при всички разногласия смятам президента на САЩ за свой приятел. Той е порядъчен човек, знам, че могат какво ли не да му припишат в САЩ, и за всичко, което прави и на международната арена, и вътре. Но зная, че той е порядъчен човек и с него може да се говори и да се договаряме. Та когато ние с него разговаряме, той казва: “Аз излизам от мисълта, че Русия и САЩ никога вече няма да са противници и врагове”. Аз съм съгласен с него. Но пак повтарям - няма нищо лично в тази симетрия и асиметрия. Това са само сметки.
Сега, дали Русия ще приложи военна сила без санкция на ООН. Ние винаги ще действаме строго в рамките на международното право. Аз имам на първо място юридическо образование, и ще си позволя да напомня - и за себе си, и за колегите ми - че в съответствие с Устава на ООН, в случай на провеждане на миротворчески операции са необходими санкции на ООН, на Съвета за сигурност на ООН. В случай на провеждане на миротворчески операции. Обаче в Устава на ООН има и точка за право на самоотбрана. И тук не са нужни никакви санкции.
Та какво забравих?
Въпрос: В моя въпрос ставаше дума за многополюсността в самата Русия като такава, и за отношенията на международната общност и Русия, ако тя не спазва тези принципи - убийство на журналисти, страх, липса на свобода за неправителствените организации.
В. Путин: Мога да кажа две думи. Имаше и един друг въпрос, но мисля, че по принцип отговорих, още когато ставаше дума за руския парламент. Вижте кой е представен и какви политически възгледи имат хората, заемащи лидерски позиции в парламента, където са легитимните партии.
Що се отнася до неправителствените организации, те активно работят в Русия. Вярно, въведохме нова система за тяхната регистрация. Тя малко се различава от системата в други страни. И не сме чули неправителствените организации да имат бележки към нея. Практически никому не сме отказали регистрация. Има два-три случая по формални причини, и тези НПО работят, за да отстранят несъответствията в устава и тем подобни. Така че принципно на никого не е отказвана регистрация. Всички работят активно и ще работят и занапред усърдно.
Какво ни безпокои? Мога да кажа, и мисля, че е разбираемо за всички - когато тези НПО се финансират дефакто от чуждестранни правителства, то ние разглеждаме това като инструмент на чужди държави в провеждането на вътрешната политика на нашата страна. Това, на първо място. На второ, във всички страни има определени правила за финансиране, да речем, на избирателните кампании. Чрез НПО идва финансиране от правителствени източници на други държави, в това число и в рамките на правителствените кампании. Но това за кого е удобно? Нима това е нормална демокрация? Това си е скрито финансиране. Скрито от обществото. Кое му е демократичното? Можете ли да ми кажете? Не, не можете. И никога няма да можете. Защото това не е демокрация, а чисто и просто влияние на една държава върху друга. Обаче ние сме заинтересовани гражданското общество да се развива в самата Русия, за да коригира политиката си в интерес на хората. Ние безусловно сме заинтересовани от това и ще поддържаме гражданското общество и НПО.
Що се отнася до разните там страхове. Знаете ли, ние сега имаме много по-малко страхове, отколкото в много други страни. За последните години кардинално променихме ситуацията в сферата на икономиката и благосъстоянието на гражданите. Но имаме още много проблеми. Имаме много нерешени проблеми, включително и проблемът с бедността. И ще ви кажа, че страховете ни всъщност идват оттук.
Що се отнася до журналистите, това е наистина голям и сложен проблем. Журналисти загиват не само у нас, в Русия, загиват и в други държави. Но къде най-много са загиналите журналисти? Вие сте специалист, навярно можете да кажете в коя страна са загинали най-много журналисти за последната година - година и половина примерно? В Ирак най-вече загиват журналисти.
Що се отнася до трагедията в нашата страна, ние безусловно ще се борим с такива явления и категорично ще наказваме всички престъпници, които се опитват да подронят доверието в Русия и да разклатят нашата политическа система.
Благодаря ви за вниманието.
|