|
Празнуването на националните празници ни дава представа както за обществото, така и за т.нар. политически елит. Поради опитите да се приватизира миналото от различни политически сили - нацията дълбоко в себе си продължава да е разделена. Незаглъхналият спор, макар и не с такава острота, чий е Ботев, комай продължава и до днес. Няма я тръпката на едно сакрално единение и онова почти мистично усещане за съпричастност и преклонение пред великите сенки на предците.
Прагматиката на консумативизма ни отдалечава от свещения национален пантеон.
|
Различните прочити на историята, най-меко казано, хвърлят семената на душевен смут във и без това обърканата народна душа. А подлият отказ - било от страх, било по политически съображения - да бъдат назовани случилите се събития с истинските им имена, подхранват съмнението, че нещо се омълчава, че нещо се укрива.
Така е и с националния празник Трети март - ден на освобождението на България. Само дето се избягва да се помене кой ни е освободил и от кого. Ясно защо - да не се засегнат чувствата на коалиционния партньор ДПС. Представителите на тази етническа партия никакви ги няма на националните празници. Тях няма да ги видим дори на 24 май - Ден на българската писменост и култура, а за Трети март да не говорим.
Самият акт на бойкотирането на държавните празници говори въобще за отношението на ДПС към държавата. За елитарите на етническата формация тя е чужда чужбина, територия - особено в т. нар. смесени райони - на които се гледа като на окупирани зони. Философията на дълбока отчужденост и дори на неприязън бе ясно изразена от Ахмед Доган. Той ясно каза, че негова родина (под това той разбира само родно място и нищо друго) е България, но негово отечество е Турция. По ръба на тази разделителна линия минава и цялостното отношение на ДПС към българския национален живот. Етническата формация не участва и враждебно не желае да участва в него. И това се възприема от т. нар. политическа класа едва ли не като даденост, като природно явление. Подобен подход индикира наличието най-малкото на национална незрялост, на безотговорно отношение към род, държава, Отечество.
Но такъв е българският политически елит - самодоволно и сляпо затворен в себе си, без идеи, кауза, промисъл. И чудно ли е тогава, че този елит, явно неосенен от съзнание за мисия, превръща националните празници в панаир на суетата, и нека използваме подходящата в случая руска дума - в “показуха”. Това особено пролича в празнуването и на тазгодишния Трети март.
Какво видяхме на приема в Бояна. Видяхме много тоалети и малко хора. Дефилиране на манекени. Безочие и безсрамие. Да не говорим, че когато българите изнемогват, когато в класациите са сочени като най-бедните европейци, е наистина оскърбително, нагло, пошло да демонстрираш крещящо благополучие и парвенюшки разкош.
Това е все едно да се тъпчеш с угодии пред очите на гладен. Г-жа Антония Първанова, с фрапиращи одеяния, излъчваше безсрамието на римска патрицианка. Позволи си да се появи на приема почти боса - с оскъдни чехлички. Евала на педикюриста! Но трябва да уведомим тая блестяща инак дама, че нещо сериозно се е объркала досежно датата Трети март. Това не е Джулая Морнинг - ден на свободната любов - а все пак национален празник.
Връх на пошлостта обаче бе тортата - глазура от кръв, концентрирани въглехидрати на смъртта. Върху захаросана грамада, изобразяваща Шипка и шипченските боеве, са нацвъкани турски аскерчета и български опълченци. Това бе апотеоз на просташки вкус, на скверност.
Демек - всичко е кльопачка, дори и споменът за оня “кървав мъх”, за който поменава Вазов, и белите опълченски кости, разхвърляни “по скали и по орляци”, както казва пък Ботев.
И дано един ден, когато си върнем костите на Самуил, та да се упокоят на свещена земя, да не хрумне на нашите политически диабетици, жадни за сладичко, да си поръчат торта, обкичена със Самуилови войници. Апропо - тогава сладкарите ще ударят яко кьоравото от спестените очички, избодени от кир Василий Българоубиеца... Да ни прости господ, ако богохулстваме, но сме дълбоко възмутени.
Нищо не може да ни гарантира, че това не може да се случи. Нали вече има прецедент. И той не е случаен - вписва се в общия тон на развалата, на моралната разпуснатост. Бяха поругани толкова светини, бяха низвергнати толкова именити българи в бесовицата на корист и алчност, че може да ни слети и най-мрачната прогноза. Щом и най-светлият национален празник се превръща в глума, в надпревара по плюскане, в гологъзица и суета и в демонстрация на сита преуспялост, то можем само да промълвим: сохрани, Господи, от твари ниски и недостойни.
|
Българският елит на Трети март се разголи. И всички видяха, че това не е национален елит. Този елит няма нищо общо с България, с нейната страдалност, с копнежа й за пребъдност и честитост. На Третомартенския прием в Бояна сякаш наблюдавахме бал на юродиви.
А отшествалите българи, погинали за род и родина, скръбно ни гледат от небесната вис. Но някой вече пише огнените думи на стената на Балтазаровия дворец - мане, такел, фарес.
Тези думи вещаят разплата!
|
Купонът тече ли тече
карикатура: Тодор Цонев
|