|
Даниел Гансер е професор-доктор по съвременна история в университета във Вале, президент е на швейцарската Асоциация за изучаване на нефтения пик (ASPO). Проф. Гансер е автор на наскоро публикуваното справочно издание “Секретните армии на НАТО: тероризмът в Западна Европа”.
|
- Вие говорихте за емоционалния елемент като важен фактор на стратегията за дестабилизация. Т.е., терорът, чийто произход си остава мъгляв и неопределен, предизвиква страх, обслужващ манипулацията на общественото мнение. Не виждаме ли и сега сходни методи? Вчера се разпалваше страхът от комунизма, а днес се разпалва страх от исляма?
- Да, наистина има твърде ясни паралели. Докато се подготвяше войната срещу Ирак, всички твърдяха, че Саддам Хюсейн притежавал биологично оръжие, че имало връзка между Ирак и терористичните актове от 11 септември, или че Ирак бил свързан с терористите от “Ал Каида”. Но това не беше вярно. Тази лъжа преследваше една цел - да убеди света, че мюсюлманите искат да разпространят тероризма навсякъде, че войната е необходима заради борбата с тероризма. Но истинската причина за войната бе контролът върху енергийните ресурси. Фактът е геологичен - наличие на залежи от газ и нефт, концентрирани в мюсюлманските страни. И ако някой иска да завладее тези природни богатства, трябва да замаскира намеренията си с манипулации от рода на описаните.
Не бивало да се говори на всеослушание, че нефтът намалява, защото глобалният нефтодобив можел да стигне максимума, своя пик - пика на нефта (peak oil), още до 2020 г. И затова трябвало да се завладее иракският нефт. Хората казват, че не бива да се убива заради нефта и са прави. Но не може да се каже директно, че в Каспийско море има огромни запаси от нефт и че искаме да си пуснем една тръба до Индийския океан, обаче тя да не минава нито през Иран - на юг, нито през Русия - на север, а трябва да мине на изток, през Туркменистан и Афганистан. И затова тези страни трябва да бъдат под контрол.
Тъкмо затова обявяваме мюсюлманите за “терористи”, което е голяма лъжа, но ако се повтори хиляда пъти, ако повториш хиляда пъти, че мюсюлманите са терористи - в края на краищата хората ще повярват. Ще си помислят, че антимюсюлманските войни наистина са нужни и ще забравят, че има различни форми на тероризъм. Че насилието не е задължително характеристика на мюсюлманите.
Тези тайни структури всъщност бяха разформировани, но стратегията за дестабилизация продължи?
- Да, така е. Структурите може да се разпуснат и пак да се сформират. Важно е да разясни на хората, че като тактика и манипулация те се използват в рамките на стратегията за дестабилизация. И всичко това е извън закона. Но много по-лесно е държавата да манипулира хората, отколкото да им каже, че търси възможност да присвои чуждия нефт. Още повече че не всички терористични актове са последица от стратегията за дестабилизация. Но е трудно да се разбере кои наистина са манипулация.
Дори онези, които знаят, че терористичните актове са манипулация на държави, целяща дискредитация на политическия враг, може да се сблъскат с психологическа съпротива. След всеки терористичен акт хората са уплашени и объркани. Трудно им е да си представят, че стратегията за дестабилизация, стратегията за “лъжливия флаг” е реална. По-простичко е да възприемат манипулацията и да си кажат: “Та аз от 30 години следя информацията и никога не съм чувал за престъпни армии. Мюсюлманите ни нападат и ние воюваме с тях точно затова”.
- През 2001 г. ЕС наложи антитерористични мерки. Впоследствие стана известно, че тези мерки позволиха на ЦРУ да отвлича хора, да ги праща в тайни затвори и да ги изтезава там. Европейските страни не станаха ли заложници на своята покорност пред САЩ?
- Позицията на европейските страни спрямо САЩ след терористичните актове от 11 септември 2001 г. бе слаба. Те заявиха, че секретните затвори са незаконни и заеха пасивна позиция. Същото стана и със затворниците от Гуантанамо. В Европа имаше протести: “Затворниците не бива да се лишават от адвокатска защита”. Когато г-жа Ангела Меркел повдигна въпроса, САЩ ясно дадоха да се разбере, че Германия е твърде дълбоко намесена в Ирак, че нейните спецслужби имат голям принос за подготовката на войната и немците трябва да си премълчат.
- Каква сигурност може да гарантира НАТО на народите, които е длъжно да защитава, когато има толкова много неясни и тъмни неща, и като позволява на спецслужбите да се занимават с манипулации?
- Що се отнася до терористичните актове, с които секретната армия от мрежата на “Гладио” манипулираше по време на “студената война”, трябва да се установи степента на участие на НАТО във всичко това, да се разбере какво наистина се е случвало. Тези терористични актове изолирани ли са, или са организирани тайно от НАТО? Досега НАТО отказва да говори за стратегията за дестабилизация и за тероризма в периода на “студената война”. Отказва и да отговаря на всякакви въпроси, свързани с “Гладио”.
Днес самото НАТО се използва като армия за настъпление, въпреки че не е създадено с тази цел. НАТО бе активирано в този смисъл на 12 септември 2001 г., веднага след терористичните актове в Ню Йорк. Ръководителите на НАТО твърдят, че алиансът участва във война срещу афганците, за да се бори с тероризма. Но НАТО рискува да проиграе тази война, което ще доведе до криза и до големи спорове. Как в такъв случай да се разбере дали НАТО води война с тероризма, както твърди, или сме в ситуация, аналогична на “студената война”, когато секретната армия “Гладио” бе замесена в тероризма?
Близките години ще покажат дали НАТО излиза извън мисията, заради която бе основано - да защитава европейските страни и САЩ в случай на съветско нахлуване. Нещо, което не се случи. Обаче НАТО не бе създадено за да завладява нефта и газа на мюсюлманските държави.
- Може би все пак трябва да разберем Израел, заинтересован за разшири конфликта в арабските и мюсюлманските страни, заради което поощрява и САЩ. Но е непонятен интересът на европейските страни, когато пращат свои войски за участие във войните, а решението за тези войни взема Пентагонът?
- Мисля, че Европа е объркана. САЩ заемат позицията на силата, а европейците са склонни да мислят, че с най-силния е по-добре да си сътрудничиш. Но тук трябва повече да се мисли.
Европейските депутати с лекота отстъпват пред натиска на САЩ, които настояват за все повече и повече войски на един или друг фронт. И колкото повече европейските страни отстъпват, толкова повече те се подчиняват и толкова по-често ще се сблъскват с все по-големи проблеми.
В Афганистан немци и британци са под командването на американската армия. Такава позиция е безинтересна за споменатите страни. Сега САЩ помолиха немците да изпратят войници на юг от Афганистан, в районите с най-тежки боеве. Ако немците се съгласят, рискуват да попаднат в месомелачка, защото афганците се съпротивляват с всички сили на окупаторите.
Германия трябва сериозно да се замисли дали не трябва да изведе всичките си 3000 войници от Афганистан. Но за немците е трудна стъпка да не изпълнят заповедите на САЩ, чиито васали са в голяма степен.
- Какво знаят днес нашите власти за стратегията за дестабилизация? Може да позволят и занапред на войнолюбците да подкрепят преврати, да отвличат и изтезават хора, без да реагират? Има ли начини да се попречи на тази престъпна дейност?
- Не зная. Като историк аз наблюдавам и трупам данни. Като политически консултант винаги съм казвал, че не бива да се поддаваме на манипулации, насочени да насаждат страх и да убеждават хората, че “терористите” винаги са мюсюлмани. Казвам, че става дума за контрол върху енергийните ресурси, че трябва да се намери възможност да се преживее дефицита на енергия, но без да разчитаме на милитаризма. Така няма да разрешим проблема, а само ще го задълбочим.
- Когато виждаме демонизирането на арабите и мюсюлманите поради израелско-палестинския конфликт, разбираме, че този конфликт не е свързан само с нефта.
- Да, в случая е точно така. Но от гледна точка на САЩ, става дума за борба в името на контрола върху енергоресурсите на евразийския блок, който е разположен в “стратегическата елипса” - от Азърбайджан през Туркменистан и Казахстан до Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и Персийския залив. Точно това е регионът, където се случва “войната с тероризма”, и тук са концентрирани огромни запаси от нефт и газ.
Според мен става дума за геостратегическа игра именно, и в тази игра Европейският съюз може единствено да загуби. Ако САЩ получат контрола над този ресурс и енергийната криза се изостри, те ще кажат на ЕС: “Искате газ и нефт? Много хубаво, но в замяна ние искаме това и това...” САЩ не дават нефт и газ безплатно на европейските държави. Колко души знаят, че в Северно море настъпи “пик на нефта” (peak oil), т.е. максимален добив и като последица добивът на нефт в Европа - в Норвегия и Великобритания - постоянно се свива.
Когато хората разберат, че тези “войни с тероризма” са манипулация, че обвиненията срещу мюсюлманите са донякъде и пропаганда, те ще се изненадат. Европейските страни са длъжни да се пробудят и да разберат как работи стратегията за дестабилизация. И те също трябва да се научат да казват “не” на САЩ. В самите Щати има много хора, които не желаят милитаризация на международните отношения.
- Вие сте изучавали и терористичните актове от 11 септември 2001 г. Сътрудничили сте при написването на книги за събитието, заедно с други интелектуалци, загрижени за непоследователната и противоречива официална версия за събитията. Също както и изводите на комисията по разследването, упълномощена от г-н Буш. Не се ли страхувате, че ще Ви обвинят, че подкрепяте “теорията за заговорите”?
- Студентите ми и други хора често ме питат, ако “войната с тероризма” наистина беше свързана с нефта и газа, то тогава терористичните актове от 11 септември 2001 г. не са ли манипулация? Или съвпадението, че на мюсюлманина Бин Ладен нанесоха удар в мига, когато западните страни започнаха да разбират, че започва нефтена криза?
Аз се поинтересувах какво е написано по темата за 11 септември и проучих официалния доклад, публикуван през юни 2004 г., т.е. три години по-късно. Ако навлезеш в дълбочина, веднага става ясно, че тече планетарна дискусия за това какво всъщност се случи на 11 септември.
Ние не разполагаме с много информация, и тази, която имаме, не е съвсем точна. Например в доклада от 600 страници дори не се споменава третата кула, рухнала в същия ден. Комисията говори само за “кулите-близнаци”. Тогава обаче рухна и трета кула, висока 170 м, и тя условно се наричаше WTC 7. За нея казват, че е жертва на малък пожар. Аз говорих с професионалисти, които разбират от конструкции на сгради. Според тях малък пожар не може да унищожи сграда с нейните размери. Официалната версия за събитията от 11 септември, както и заключенията на комисията, са неправдоподобни. Липсата на яснота затруднява изследователите. Има съмнение и за случилото се в Пентагона, какво всъщност е станало? На фотографиите, с които разполагаме, е трудно да се различи самолет. Неразбираемо е как самолет може да падне върху зданието.
- Парламентът на Венецуела поиска от САЩ допълнителна информация за произхода на терористичните актове. Не трябва ли да се последва нейният пример?
За 11 септември има много неясноти. Депутати, учени, граждани могат да поискат информация какво стана всъщност. Мисля, че е важно да продължим да питаме. Това е събитие, което никой не може да забрави, всеки ще го помни, независимо къде се е намирал по онова време. Невероятното е, че толкова години след събитието ние все още не знаем какво се случи.
Изглежда сякаш органите на управлението, съдът, не желаят да подлагат на съмнение официалната версия. Дали те се поддадоха на дезинформацията, организирана от стратезите, които се занимават с дестабилизацията и с операциите “лъжлив флаг”?
- Хората, които се страхуват, са лесни за манипулация. Те се боят, че ще си загубят работата, че ще изгубят уважението на онези, които обичат. Но ако позволиш страхът да те победи, никога не можеш да излезеш от спиралата на насилието. Нормално е да се страхуваш. Но трябва открито да говориш за своите страхове и за манипулациите, които раждат страх. И никой не може да избегне последиците от това.
Нещо още по-лошо, политическите ръководители често действат под диктата на страха. Трябва да се намери смелост и да се каже: “Да, страхувам се, че тази лъжа ще накара хората да страдат; да, страхувам се да мисля, че нефтът все повече намалява; страхувам се да мисля за тероризма, който е следствие от манипулациите, но няма да позволя да ме заплашват”.
- В каква степен днес страни като Швейцария участват в стратегията за дестабилизация?
- Мисля, че в Швейцария няма стратегия за дезинформация. Тази страна не познава терористичните актове. Но е вярно, че в Швейцария, както и в други страни, политиците, които се страхуват от САЩ и от тяхната позиция на силата, предпочитат да казват - да, това са наши приятели и ние не сме заинтересовани да се караме с тях.
- Но такъв стил на мислене и на покриване на лъжите, който е следствие от стратегията за дезинформация, не прави ли всеки един съучастник в престъпленията, които повлича тази стратегия? И то като започнем с журналистите и политическите партии?
- Лично аз смятам, че всички журналисти, университетски преподаватели, политици трябва да се замислят върху последиците от стратегията за дестабилизация и операциите “лъжлив флаг”.
Наистина днес се сблъскваме с явления, които трудно могат да се обяснят. И затова всеки път, когато има терористичен акт, трябва да се задават въпроси и да се опитаме да разберем какво се крие зад тях. Ние бихме могли да съставим списък на операциите “лъжлив флаг”, които са са влезли в историята, и да се споразумеем какво да се прави, само ако официално бъде признато съществуването на такива операции.
Аз се интересувам от постиженията и развитието на света. Важно е да се започне дискусия за стратегията за дестабилизация и да сме наясно, че става дума за реално явление. Но докато съществуването му не бъде официално признато, не е възможно да се действа. И затова е много важно да се обяснява на хората какво означава на практика стратегията за дестабилизация. И когато това е вече ясно, да не позволим на една група хора да подчинява другите чрез страх и ненавист. Трябва да знаем, че тук не е замесена само една страна, че това не са само САЩ, Италия, Израел или Иран, а че това се случва навсякъде, дори и някои държави да участват в него по-често от другите.
Трябва да достигнем до разбирането на тези събития, без да обвиняваме един или друг човек. Страхът и ненавистта не помагат на движението напред, а парализират дискусията. Чувам много обвинения срещу САЩ, Израел, Великобритания, или на свой ред срещу Иран и Сирия. Но стремежът към мир ни учи, че не бива да хвърляме обвинения, базирани на национализъм, и че не бива да се страхуваме и ненавиждаме. Че най-важното е да се разясни ситуацията. И това разбиране ще е полезно за всички нас.
|