|
Вицепремиерът на Русия Сергей Иванов каза на американския министър на отбраната Робърт Гейтс, че отговорът на разполаганата до границите американска система за противоракетна отбрана (ПРО) „разбира се, ще бъде асиметричен”. Президентът Владимир Путин пред журналисти в Мюнхен (в. "Нова Зора" публикува изказването и пресконференцията на Вл. Путин в бр. 7, 8 от т.г., б.р.) обясни, че ако Русия, съобразявайки се с днешните си икономически и финансови възможности не строи система за ПРО, тя трябва да създаде оръжия, които да преодоляват изгражданата от нейните партньори ПРО, която цели неутрализиране на руските ядрени сили, нарушаване на баланса и развързване на ръцете на едната страна за нежелани конфликти.
|
Руски военни експерти, заети с идеята за „асиметрията”, предлагат множество пасивни и активни мерки за противодействие, като удължаване на сроковете за експлоатация на ракетите с разделящи се бойни глави, снабдяване на „Топола-М” с три бойни блока, защита на ракетите от лазерното излъчване, разполагане около шахтите с ракети на зенитни комплекси С-300 и С-400, развръщане на групировки лъжливи ракети, подсилване мощността на ядрените заряди, произвеждане на ракети със среден радиус на действие и редица други средства за преодоляване на ПРО.
Предлага се космосът да се минира, да се усили групировката на стратегически ядрени сили в европейската част на Русия, да се разположат атомни подводници в зоната на Северния полюс и накрая, да се подготви взривяването на ядрен заряд над центъра на територията на САЩ (щата Небраска), за да може в нужния момент да се изведат от строя системите за бойно управление!
Но какво има предвид Владимир Путин, когато говори за „съвършено други системи стратегическо оръжие”? Вече пета година в контекста на разговорите за супероръжията президентът употребява термини като „хиперзвук” и „промяна на траекторията по височина и направление”? Наблюдатели очакват Русия да покаже нови балистични ракети, а тя се готви да сюрпризира света с нещо друго? Какво е то? Дали не става дума за "апарат", който хем да лети по познатите ни от ракетостроенето траектории, хем да се движи извън законите на балистиката?
Ако не се откъсваме от физиката, можем да предположим, че става дума например за управляем от земята летателен апарат, чиято скорост превишава над пет пъти скоростта на звука. Вариант на бойна „космическа совалка” с дежурно базиране на геостациона орбита, включена в системата за ранно предупреждаване за ракетно нападение. Нещо подобно разработва известният институт ЦАГИ, но с афиширани научни цели, които преследват усвояване на далечни космически пространства. Но пък от космоса до отбраната винаги е имало само една крачка. Не намеква ли президентът за тези зашеметяващи перспективи?
Или става дума за една идея на борда на тежките балистични ракети вместо ядрена бойна глава да се монтира касета, заредена със свръхзвукови крилати ракети. Изведена от ракетата в района на целите, тя се разтваря и пръсналите се крилати бойни апарати сами търсят и атакуват целите. С подобно оръжие се предлага да се унищожават самолетоносачи в световния океан направо от Сибир.
Днес неприятностите за всеки потенциален противник на Русия започват от старта на новата междуконтинентална балистична ракета „Топола-М”. Твърдогоривните двигатели й позволяват да набира скорост много по-стремително от всяка своя предшественица. Бясното начално ускорение е залог, че съществуващите системи за наблюдение ще я изпуснат при старта или в краен случай няма да проследят сериозно параметрите на траекторията й. Няколко десетки спомагателни двигателя и механизми правят полетът труднопредсказуем за системите за ПРО.
Но президентът Путин говори за специално, маневриращо „хиперзвуково” оръжие. Изглежда, първите убедителни доказателства, че то реално съществува и се експериментира, американските специалисти получават през юни 2001 г. Чрез своите разузнавателни спътници те наблюдават как от ракетата „Топола-М” се отделя необикновена бойна глава и започва да изпълнява странни маневри по курс и височина.
Антиракетите от системата за ПРО, която те разработват, прехващат ракети по тяхната фиксирана балистична траектория - също като хвърлен камък. Ракетите се извисяват на стотици километри в космоса и имат достатъчно време да изпълнят задачата си. Новите руски оръжия обаче се движат с хиперзвукова скорост в диапазона на височините от 30 до 90 км и маневрират, променяйки траекторията си във височина и по курс, което ги прави практически неуязвими.
Експертите на Вашингтон получават и втора възможност да се уверят в сериозните намерения на московските им колеги да сринат ефективността на изгражданата от тях с толкова усилия и средства противоракетна отбрана. По време на мащабни руски учения през февруари 2004 г. стартират две ракети: „Топола-М” и РС-18. От последната в качеството на бойна глава се отделя необичаен летателен апарат, подобен на наблюдавания през 2001 г., който продължава да набира скорост, излиза в космоса, после внезапно прави остър завой и се „потопява в атмосферата”, като продължава да променя височината и курса. В момента, когато навлиза в плътните слоеве на атмосферата, скоростта му е 5 пъти по-голяма от звуковата, а той маневрира, без да се запали или да се разруши, което не само подсказва, че има специална защита от претоварване и прегряване, но и уникална конструкция.
Става все по-ясно, че ако руснаците снабдят дори малка част от арсенала балистични ракети с подобни маневриращи бойни глави, те с десетилетия напред стават неуязвими, за която и да е модерна система за ПРО. А президентът Путин съобщава, че хиперзвуковата бойна глава, която не притежава никой в света, не е последната разработка. Значи руснаците готвят още нещо. Оказва се, че подготвеният пореден руски пробив в ракетостроенето е резултат на дългогодишни системни научни изследвания.
От средата на 50-те години на 20 век учените на Москва разработват техника за ядрени удари по две направления: Сергей Корольов създава първата в света междуконтинентална балистична ракета Р-7 - бъдещата „Съюз”, а академик Мстислав Келдиш и конструкторът Лавичкин - междуконтинанталната крилата ракета „Буря”. Никита Хрушчов, дошъл на власт след Сталин, залага само на балистичните ракети и своеволно унищожава „Буря”, която с гигантския си правопоточен въздушно-реактивен двигател може да се добере до САЩ като лети успоредно на земята, високо, на границата на въздушния слой и космоса.
Конструкторите обаче не забравят идеята за хиперзвуковите стратегически крилати апарати, чиято скорост надвишава 5 пъти скоростта на звука и през 1971 г. предлагат да я реализират. Научното дирене е обединено в програмите "Студ" и летящата лаборатория "Игла", конструирана, за да се проверят и възможните технически решения за Руския аерокосмически самолет "РАКС". Като използва научните резултати Московското конструкторско бюро, „Радуга” създава експериментален хиперзвуков летателен апарат, който става прототип на крилатата ракета Х-90, наречена в НАТО AS-19 "Коала", дълга 12 м с разпереност 7 м. По-късно дължината е намалена до 8-9 м. Снабдена с две ядрени бойни глави по 200 килотона, с индивидуално насочване, ракетата е предназначена за изстрелване от стратегическия бомбардировач "Ту-160 М". След отделяне от носителя, се разтваря триъгълно крило и вертикална опашка, задейства се монтираният в камерата на горене твърдогоривен двигател, който й придава начална свръхзвукова скорост, необходима за задействане на основния правопоточен въздушно-реактивен двигател. Той осигурява хиперзвуков полет при скорост 5 пъти по-голяма от звуковата. "Х-90" лети на височина 7 000-20 000 м и покрива разстояние 4000 км, водена от инерциална и радиокомандна система за управление.
Разработката на "Х-90" обезсмисля американската програма за „Звездни войни” през 80-те години и предоставя възможност на СССР за оглушителна победа. Уви, в един момент когато проектът е доближен до фазата на държавни изпитания, Михаил Горбачов го замразява, а по-късно Елцин се отказва от него.
През 1997 г. на Международния авиационно-космически салон в Жуковск край Москва бюрото „Радуга” демонстрира версия на "Х-90" легализирана като експериментален хиперзвуков летателен апарат. Оттогава започна да се коментира въпросът ще имат ли хиперзвуковите апарати място в арсенала на стратегическите крилати ракети, или ще се превърнат в маневриращи бойни глави на балистичните ракети.
До 1999 г. полетите на „Студ” вече са седем, постигната е скорост над 6 пъти по-голяма от звуковата. На "МАКС-99", руснаците показват макет на летящата експерименталната лаборатория „Игла” с дължина 8 м, която може да лети на височина 26-50 км със скорост 6-14 пъти по-голяма от тази на звука в продължение на 7-12 минути. И това далеч не е единственият проект на руските учени, които работят над хиперзвуковите двигатели.
Тези "необикновени машини" се оказват част от единен план, за създаване на аерокосмически самолет и секретни маневриращи ракетни бойни глави за пробив на ПРО, които ще постъпят на въоръжение до 2010 г.
По същото време ще бъде готова за приемане във войските и усъвършенстваната първа в света крилата ракета "Х-90", чийто външен вид и тактико-технически данни са държавна тайна. Според признанията на специалисти от Централния институт по авиационно моторостроене, направени още през 2004 г., тя притежава три двигателя и лети на разстояние 8000 км със скорост, превишаваща тази на звука 15 пъти, на височина 30-90 км над планетата - т.е. най-подходящия коридор за пробив на ПРО.
Твърди се, че "Х-90" има генератор за плазмена радионевидимост „Марабу”. Този прибор обгръща летящия апарат със слой плазма, която поглъща и отклонява радарните лъчи.
Подобна крилата ракета може да стартира по всякакъв начин, включително и от морски търговски кораб, от всяка точка на Световния океан и да поразява всякакви цели на територията на потенциалния противник. По отношение на нея ПРО се превръща в една безполезна играчка.
Модерната "Х-90" прави актуална концепцията за създаване на авиацинно-ракетен комплекс на базата на носителя "Ту-160 М" - най-големия военен самолет в света, наричан благодарение на елегантната форма „Белият лебед”, гордост на руските ВВС. Модифицираният "Ту-160 М" с удължени крила и фюзелаж може да носи две касети с по шест крилати ракети "Х-90".
Руските специалисти твърдят, че така се ражда комплекс оръжие за асиметричен, съкрушителен отговор на Русия и мощен фактор за възпиране. Той позволява да се избегне изтощителната за руската икономика надпревара във въоръжаването и да не се повтори грешката от съветските времена във военното съревнование със САЩ, когато симетрично се отговаряше на американските програми, вместо да се намерят евтини и необикновени отговори. Предполага се, че този икономически изгоден, сравнително евтин комплекс, изграден от готови елементи ще се превърне в ос на руската стратегия.
Върху сърцевината на руския асиметричен отговор в бъдеще могат да се „нанижат” и други относително евтини проекти като например проектът „Глобална ракета”, реализиран и проверен в СССР още през 60-те години. Ракета-носител извежда ядрена бойна глава в околоземна орбита, където тя се превръща в изкуствен спътник на Земята. В необходимия момент се включва спирачният двигател и бойната глава се насочва, в която и да е цел - пада по подобие на апаратите за връщане на космонавти. Трудно е да си представим нещо по-ефективно в качеството на оръжие за първия удар.
Възможно е проектът „Глобална ракета” на ново технологично ниво, да преживее второ раждане, което означава, че американската ПРО, в която САЩ влагат десетки милиарди долари, ще загуби смисъла си.
Ако не се прояви разум, лостът на военните приготовления може да се премести напред до отказ. Дълбоко погрешно е да се мисли, че светът се е отдалечил от перспективите за ядрена война.
Военни експерти смятат, че и САЩ имат свой асиметричен отговор. Руските маневриращи бойни глави заедно с ракетите-носители могат да бъдат унищожени на земята с изпреварващ удар.
|
Предполага се, че през 2015 г. Пентагонът ще разполага с над 1000 междуконтинентални ракети в бойно дежурство, снабдени с по 10 високоточни разделящи се бойни глави, насочвани от спътникова навигационна система! Според разглеждания хипотетичен сценарий излиза, че американците изграждат системата си за ПРО с много скромни задачи - да прехване оцелелите след първия удар няколко руски ракети. Но дали те ще се решат на този внезапен масиран удар? Едва ли. Навремето вашингтонски експерт по сигурността препоръча на руснаците, ако искат да унищожат държавата му, да си взривят ракетите на собствена територия, ветровете ще пренесат радиоактивната пепел през океана ще я разпилеят над Америка... Това ще е и краят на света!
|
|