|
Седемнадесет години постоянно ферментиращата политическа класа, която сътвори криминалния преход и измами надеждите на хората, дъвче и не може да преглътне голямата хапка, наречена досиета на бившата ДС (Държавна сигурност). Подобно на заспал вулкан, досиетата предизвикват внезапни изригвания и трусове на параноя, и особено когато се стигне до овладяване лостовете на властта.
Въпросът за досиетата е последното оръжие от антикомунистическия арсенал на самообявилите се след 10-и ноември за единствени носители и двигатели на т.нар. демократичен процес. Това е и пореден опит да останат верни на своя твърд и минимизиран електорат.
|
На Женски пазар, в центъра на София, пенсионер плахо се опитва да възрази на продавача, че повечето от доматите, които получава, са смачкани. Гръмогласната реакция на здравеняка е еднозначна: “Ти ли ще ми кажеш бе, комунист!” (Смутеният човечец напуска под дюдюканията на околните.)... Дотук - с действие 1-во от циничната трагикомедия.
“Комунист” стана мръсна дума в САЩ по време на маккартизма, когато заплахата от преследване и репресии заплашваше всеки инакомислещ. Следвайки примера на Маккарти рушителите на съвременна България, извадиха от кутията на Пандора етикетите “комунист”, “ченге”, “доносник”, които размахват като еврейски звезди по времето на Хитлер. Годините минават, но не и за тях.
Дамгосване, което изобщо не се нуждае от аргументи, е най-доброто дамгосване. Т. нар. комунизъм бе отъждествен с фашизма. Следвайки тази логика по Гьобелс, отварянето на досиетата трябваше да изиграе ролята на катарзис за обществото. Представя се като искане на мнозинството от народа, макар тази тема да е последната грижа за обеднял и болен народ като нашия. Ето така за пореден път политиците и интелигенцията, посветила се, изглежда, завинаги на властта, гледат в посока, различна от "електоралната".
В името на отварянето на досиетата се пусна и постоянно се поддържа митът за страшната ДС. На нея се приписват издевателства, зловещи убийства, отравяния, отвличания. Не се чуха обвинения за турските специални служби по повод Агджа. Не се чуха обвинения на италианските служби и ЦРУ за измислената “българска следа”, която съсипа образа на България пред света за повече от 25 години, и естествено - живота на Сергей Антонов. Щетите бяха неизмерими - морални и икономически.
Нарочиха ДС и за убийството на писателя Георги Марков, въпреки че доказателствата на английските спецслужби, повече от 20 години, пътуват към България... Никой не поиска тези държави да разсекретят материалите и истината по въпроса.
Не чухме някой да поиска от Македония разсекретяване на материалите за лагерите, където бяха избити десетки хиляди българи. Нито Гърция, нито Турция, след управлението на военните хунти, не разкриха досиета на агенти и разузнавачи, подкрепяли тези режими.
В Югославия след Милошевич, въпреки голямото противоборство между новите демократи и социалистите, въобще не стана дума за отваряне на досиета и разкриване дейността на спецслужбите в бившите югорепублики и ново Косово.
Най-важният аргумент за отваряне досиетата е екстравагантното твърдение, че ДС ръководела държавата. Близката история показва, че дори всемогъщото КГБ не можа да предотврати рухването на социализма, тъй като още от времето на Сталин ставаше това, което реши Политбюро, и особено генералният секретар.
Митичната ДС продължава да бъде сатанизирана. Като в рисуван филм генерали и полковници без имена, дегизирани и невидими за околните, обитават тайнствени места и изпълнени с омраза към западната демокрация, пускат отровни пипала, манипулират и шантажират горките политици и честните журналисти, които от страх не могат да спят.
Ето затова досиетата трябвало на всяка цена да се отворят. Да се сложи край. Край на страха! И който не е съгласен с отварянето, е комунист. Веднага се сещам за “Кой не скача е червен”. Дори и първият демократичен президент скачаше. От страх да не го обвинят, че е комунист. Дотук с действие 2-ро.
Известно е, че хората се променят. Дали под влияние на страха, или поради интерес, но се променят. Адам Смит сложи в центъра на своята икономическа теория “хомо економикус”. Заради своите лични и партийни интереси политиците тотално обърнаха резбата. Левите станаха десни, десните станаха леви!
Едни почервеняват, но не от срам. Други посиняват, но не от страх. Интересът клати феса! И никой не е оборил още Адам Смит.
И ето че се стигна до парадокс. Отварянето на досиетата в последните години се оказа приемлива теза за политиците от ляво. От яростни противници изведнъж те се превърнаха в поддръжници.
Бащите на службите за сигурност решиха да изядат децата си. Единственият смисъл на това странно "човекоядство" бе да запазят себе си, за да прехвърлят проблема от болната на здравата глава.
Така и за БСП служителите на бившата ДС станаха “ченгета”, агентите - “доносници”, самите “доносници” се оказаха добри и лоши. Тук вече можем да кажем, че столетницата е напълно склерозирала, преди да се е реформирала (ако приемем, че БСП е наследница на БКП).
Но тя не е. Тя няма нищо общо с БКП. Нито с идеалите, нито с програмата, нито с марксистката теория.
Затова “ченгетата” ще трябва да оберат всички негативи, като награда, че вярно и с достойнство служиха на своята Родина, идентифицирана, чрез чл. Първи на Конституцията, с партията-майка. Днес те са твърдо против отварянето на досиетата, не защото се страхуват чак толкова за себе си, не защото ще се разкрият неща, от които можело да се срамуват, не защото ще изгубят постове и пари, а защото е застрашена националната сигурност и живота на техни колеги и сподвижници. Казвано е неведнъж, и така и не се чу.
Не се страхуват, защото няма да излязат пъклени планове за отвличания на държавни глави, за извършване на държавни преврати, за подривна дейност и мащабно “промиване на мозъци”, за подкрепа на терористи, организиране на наркоканали и оранжеви революции.
Дали ще отворят досиетата, или не, темата е много удобна и няма да бъде свалена от арсенала на управляващите. Иначе как ще се отклонява вниманието на обществото от отварянето на едни или други досиета - “онзи списък”, озовал се в турското посолство, с имена на български разузнавачи; аферата “Сапио”; криминалната приватизация на БГА “Балкан”, БТК; магистрала Тракия, царските имоти и детската болница; приятелския кръг на бившия софийски кмет, приватизирал магазините на столицата и още много други.
|
Отварянето на досиетата е опит за окончателна разправа и предупреждение и към настоящите професионалисти от спецслужбите. Няма съмнение, че ако бившите разузнавачи не бяха прогонени, тези, които управляват страната 17 години, нямаше да разграбят и продадат на безценица националните боатства, нямаше да са недосегаеми и отдавна щяха да са в затвора.
Историята е тази, която винаги е осветявала истината. Рушителите на съвременна България рано или късно ще бъдат изобличени като национални предатели. Несъмнено е.
|
Деветоюнски птици
карикатура: Илия Бешков
|