|
Неотдавна в един разговор по БНТ (предаването “Интеграл”) проф. Андрей Пантев подхвърли мимоходом, че щом говорим за пазарна икономика, би трябвало да говорим и за пазарно съзнание. Тази находчива забележка ми напомня един проблем, който заслужава специално внимание.
Понеже у нас, съвсем по библейски - лявата ръка не иска да знае какво прави дясната, изглежда нормално да се възхвалява “пазарната икономика”, като същевременно се пренебрегват напълно нейните закономерни последици за общественото съзнание.
Ако наистина битието определя съзнанието, то пазарната икономика трябва да породи и пазарно съзнание. Колкото и активността на съзнанието да има обратно въздействие, тя трудно може да промени съществено общественото битие като цяло. Затова пък може - твърде значително! - да подобри или влоши индивидуалното битие на мнозина.
|
Всичко това звучи някак абстрактно и затова нека го конкретизираме с реални житейски примери. Ще използвам по-добре познатата ми университетска сфера.
Преди години преподавах в един “свободен” университет. Студентите идваха на лекции повече да се забавляват, отколкото да учат. На изпита (при максимален преподавателски хуманизъм!) се наложи да скъсам 40% от изпитваните.
На поправката - още 20%. След което ми обясниха, че по този начин ще ги оставя без студенти, следователно - без такси и заплати. Какво можех да направя, освен да се махна, предлагайки им да пуснат на своя отговорност студентите-мързеливци. (Извинете ме за непазарната квалификация и поведение.)
Най-печелившата дейност на българските ВУЗ-ове напоследък са платените магистратури (някои от тях - абсолютно измислени!). По принцип - много похвално! Нека младите да учат...
Само че на практика това са факултетни ООД-та, където контролът е през пръсти, изпитите - формални, преподавателите често закъсняват, но затова пък си тръгват по-рано... А пък студентите винаги “имат работа”, “имат деца”, “уморени са”, бързат за рейса и искат да им се намалят часовете. Какво да се прави - пазарна икономика! Никой не коли кокошка, която снася златни яйца...
Някога всички ние - с цялата си наивност, - мислехме, че въвеждането на платено обучение ще бъде полезно не само икономически: щом студентът плаща, той ще бъде по-мотивиран да учи и посещава занятията. Нищо подобно! За мнозина (по-състоятелни) това се превърна в индулгенция - щом си плащам, значи трябва да ми дадеш изпита! Разбира се, и дипломата! По-бедните студенти пък отсъстваха, защото работеха...
За ВУЗ-овете това отначало беше шанс за измъкване от бедственото положение, но апетитът дойде с яденето - и изби в неакадемично печалбарство.
Пазарна икономика са и онези фалшиви дипломи, които министерските чиновници продавали на пишман-висшисти. Пазарна икономика са милионите, които някои държавни или свободни университети смъкнаха чрез своите уж законни, изнесени из цяла България “филиали” (с извинение). Там по същество - тоест при облегчен или неспазван учебен режим, - най-законно! - се продаваха дипломи.
На теория пазарната икономика означава производство в стимулиращите и дисциплиниращите условия на конкуренция. На практика обаче означава нещо съвсем друго: максимално печалбарство чрез ловко заобикаляне на закона (така, че да не те хванат). Е, ако въпреки това те хванат, плащаш комуто трябва... Пазарна икономика!
Само че трябва да бъдеш бърз и гъвкав, да ловиш мига (времето е пари!)... Търсят се юристи? Чудесно! Кой може и кой не може разкрива юридически специалности към всевъзможни (електротехнически, гинекологически и пр.) факултети. Събира им високи такси (специалността е престижна, не е шега работа!), плаща двойно, за да си осигури пътуващи проповедници - юристи (алчни в професионални граници - тоест - много!). Бърза, докато Министерството на образованието не се е усетило. То ще се усети, но с неизбежното административно закъснение - а тогава и незаконните студенти ще бъдат поне във втори-трети курс. И понеже има права на човека, грижа за младите (и най-вече заможните) и прочее, няма как, ще трябва да завършат като си плащат, разбира се.
Като анекдот се разказваше, как преди години един (държавен!) университет приел 500 задочници - юристи и провеждал занятията им на стадиона, защото нямал толкова големи аудитории. Вицът си е виц, но - за съжаление - не е изцяло измислен. Пазарна икономика!
Пазарната икономика в наши условия е ни рак, ни риба. Защото е допълнително спъната от бюрократични механизми - деформиран остатък от доброто старо време. Тези бюрократични капани се използват не толкова за по-добър контрол (каквото е официалното алиби), а по-скоро за многостъпален рекет. Колкото повече гишета, толкова повече алчно протегнати ръце... Ако те вземаха само от пладнешки бизнесмени, преразпределяйки съмнителните печалчи, щеше да бъде романтика “а ла Робин Худ”. Само че, нали разбирате... пазарна икономика.
Лозунгът на пазарната икономика по нашенски е: Не се минавай! Излъжи ближния!
Джентълменството е някаква анахронична вкаменелост.
“Пазарното мислене” е обсебило така днешното българско съзнание, че ако направиш услуга, без да поискаш нещо насреща, мнозина стават подозрителни, сякаш очакват коварна изненада.
Сега разбираш ли, “драги читателю, защо в нашата литературна класика, свидетелка на някогашното “първоначално натрупване на капитала”, толкова често се среща думата “овълчване”?
Нека не изпадаме в носталгичен уклон.
Но трябва да подчертаем: пазарната стихия може да се овладее само със строги правила, които изхождат от закона, но се прилагат според морала. Защото пазарът е стар като морала.
Обаче с морала не можеш да се пазариш.
|