|
Наскоро стана известно едно повече от провокативно предложение на ДПС - в учебниците по история да влезе текст, осъждащ т.нар. възродителен процес. Това не е нищо друго освен разчовъркване и подсърдване на рана, та да не може тя никога да зарасне. Целта е да се изкопаят демаркационни линии и турската етническа общност да се капсулира и окончателно да се отчужди от българите и българската държава.
Ако подобен текст наистина влезе в учебниците по история, това ще означава вменяване на дълговечна вина на целия български народ. Или простичко казано - защото това е целта на занятието - “виновният” да се обложи с данък възмездяване. Ще рече - доокато има българин на тази земя, той все да пълни касичката на ДПС и непрестанно да преяжда етническата партия. Не че това не става и сега - нека си припомним източването на фонд “Земеделие”, пренасочването на средства от Министерството за бедствия и аварии към “обръчите от фирми” на Доган, и, разбира се, безогледното изсичане на българската гора пак от “индустриалци”, близки до етноформацията.
Но тук има и един допълнителен момент, който е във вопиещо противоречие с конституцията и законите на страната. Не може една партия, пък която и да бъде тя, да диктува какво да се пише в учебниците и най-вече тези по предмета история. За това си има министерство, държавна политика най-вече, и съвсем не е работа на ДПС да дава ценни указания и да си завира носа навсякъде. А ДПС прави това неотстъпно, нахално, безобразно. И с подчертан привкус на гавра.
Защото наистина е изгавряне с кръвта и паметта на избити българи да се вдигат чешми и възпоменателни плочи на доказани терористи и убийци. И може би, на един следващ етап, ще се настоява в учебниците по история да влязат и имената на катилите от гара Буново под маската на борци за права и свободи.
Така дяволът не само чете историята, но и я пише.
Не, това предположение не е стилистична фигура, а най-реална опасност, ако из корен не се пресекат попълзновенията на етническата формация. Тя вече се сили да пренапише българската история и да сложи връз нея полумесечни акценти.
И всичко това се случва, защото на ДПС прекалено много се позволява под претекст, че трябва да се опази т. нар. български етнически модел. С този модел, измислен в сараите на Доган, години вече ни разиграват и ни вадят душата с памук. И подтекстът - изведен в перманентна заплаха - е ясен: ако не спазване (разбирай, гяурите) нашия предначертан модел, може и да ви се случи косовска случка. Това неведнъж бе казвано и в прав текст.
Ето до какво се свежда прословутият български етнически модел. Истинското име на този модел е изнудване. И поради безхаберие, малодушие, корист, политически сметки и сметчици Доган и догановци както искат, така си разиграват коня на политическия мегдан.
Сега и това - т. нар. възродителен процес да залегне в учебниците по история. Сиреч - пак и отново да си посипем главата с пепел и да се натоварим с чувството за колективна вина. Направим ли го, и внуците ни няма да изплатят борча, с който ще ни задължи противоконституционната и антибългарска етническа формация.
Това опипване на почвата, това мерзко и скандално предложение досежно осветяването на т.нар. възродителен процес не е нищо друго освен ответен удар на решението на НС на принципа за “уседналост”, подрязващ крилцата на т.нар. изборен туризъм.
Друго и не можеше да се очаква от страна на ДПС, чиято отмъстителност е втора природа. Главатарите на формацията - нали навикнали да им се изпълняват всички прищевки - дни наред ходеха като попарени и налютени като оси, когато се прие законът за “уседналост”. Те сякаш не можеха да повярват, че им е строшен хатърът.
Значи можело и така! Случи се!
И ако държавата е държава, и ако в политическите сили най-сетне се събуди инстинктът за национално самосъхранение - на ДПС тепърва могат да му се случат неприятни случки. Като например това да бъде най-сетне формацията пратена на резервната скамейка. Сиреч да не влиза в разни пишман коалиции, да не участва повече във властта.
Много се увлякоха. Много преядоха.
И опротивяха на всички.
А колкото до спекулациите с т.нар. възродителен процес, на това веднъж завинаги трябва да се сложи край.
“Процесът” отдавна е минал в архива на историята. Събуждането на старите таласъми на омразата и противопоставянето е обречена кауза. На нея могат да залагат само хора, които нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.
Такива хора са политически пътници!
|