Пенсионната реформа е насочена срещу солидарността

Иван ЦЕНОВ пред "Нова Зора" в разговор с Илияна ВЕЛЕВА Продължение от бр. 11

- Г-н Ценов, едно от предложенията за рязко подобряване на положението на част от пенсионерите е да се преизчислят пенсиите на пенсионираните преди 2000 г. Отговорът на официалната власт е познат - “Няма пари”. Тогава от обратната страна се припомня, че има огромен бюджетен излишък, сиреч от него да се вземе. Какъв е Вашият коментар? - Г-жа Велева, Вие присъствахте, ако не ме лъже паметта, на едно предаване на г-н Веселин Бончев преди около две години. Тогава също коментирах пенсионната система и споделих, че май съм пропуснал един капан на кодекса, заложен още при приемането му. Казвам капан, защото последиците от него стават очебийни след 5-6 години. Усетих капана, когато реших да изчисля пенсията на баща ми и да я сравня с актуализираната стойност за 2005 г. Установих, че има около 22 % разлика, и както всеки може да се досети, във вреда на пенсионера. Когато бях при г-н Бончев още нямах обяснение. Ако си спомняте, тогава от екрана се заканих на НОИ, че ще направя голям скандал, ако нарушават кодекса. Но си оставих вратичка, казах, че трябва да проверя внимателно текстовете, които определят актуализирането на пенсиите. След проверката разбрах, че “всичко е законно”! Беше ми убягнала една “малка промяна” в начина на ежегодното актуализиране на пенсиите. Пак ли става дума за разликите между Закона за пенсиите от времето на Жан Виденов и Кодекса за задължителното обществено осигуряване, сега Кодекс за социално осигуряване, които ощетяват пенсионерите? - Да. Законът за пенсиите определяше ежегодно актуализиране на пенсиите, като при равни условия - осигурителен стаж и индивидуален коефициент, актуализираните пенсии бяха равни на новоотпусканите. А една “малка промяна” изхвърли този принцип. Актуализацията бе поверена в ръцете на Надзорния съвет на НОИ и той “правилно” разбра задачата. Така за 5 години се получи разликата от 22%, за която вече казах. Това е причината за “изоставането на пенсиите”. Сега се въведе т. нар. швейцарско правило, утре ще се въведе “марсианско правило”, но очевидно ще се спазва принципът: колкото повече живееш, толкова по-голямо ще е наказанието. Но Вашият въпрос ми дава повод да отговоря и на един друг въпрос, който има отношение не само към истината, но притежава и морална страна. Законът за пенсиите, който Жан Виденов остави на следващите, тоест на СДС, вероятно се определя от Истинската власт като едно от най-големите му “престъпления”. Ако не бе приет кодексът в края на 1999 г., тоест ако бе запазен законът (а трябва ли пак да припомням еуфорията в парламента на 2 декември), бюджетът за пенсиите през 2000 г. трябваше да бъде с 62.5% по-голям от този за 1999 г. Казано с други думи, пенсиите на всички трябваше да се увеличат с 62.5%, ако не работеше секирата, наречена “таван”. Като се има предвид, че бюджетът за пенсиите през 1999 г. бе почти 2 млрд. лв., бюджетът за 2000 г. трябваше да е 3.25 млрд. лв. А той бе около 2.138 млрд. лв. Тоест, номинално (без отчитане на инфлацията) бюджетът за 2000 г. спрямо този от 1999 г. бе само с 4.2% по-голям от бюджета за 1999 г. - това “увеличение” едва покриваше официалната инфлация за 1999 г. В статията “Десет милиона стари негърчета” (в. “Нова Зора”, бр. 35, 2 октомври 2000 г.) дадох пълна картина на причините за форсираното приемане на кодекса. Отпадането на 1996 г. от трите поредни години, които определяха базата за изчисляването на пенсиите, даваше увеличение от 62.5%, а при една сравнително малка годишна инфлация от порядъка на 5%, Кодексът на Нейков дава два пъти по-малка пенсия от Закона на Жан. Този резултат бе доказан с математически средства и публикуван още през далечната 2000 г. - Заради подобни “престъпления” ли бе смачкан Жан Виденов? - Не съм изследвал цялостно политическия път на Жан, но ще ми позволите да припомня една моя оценка: “Георги Първанов направи политическа кариера върху два трупа: политическата смърт на Жан Виденов, нека го кажа от гледна точка на политическия си опит, предаден от ръководството на БСП и, за съжаление, биологическата смърт на Николай Добрев.” А на въпроса Ви бих отговорил така: Жан Виденов бе внимателно подбран. Неговата честност очевидно е била добре пресметната. Според мен той се държа твърдо. Той е може би единственият български премиер след 10 ноември, който не желаеше да бъде фиктивен премиер. Единственият премиер, който не предаде институцията. Пак казвам, тези му качества са били внимателно анализирани, когато му дадоха ръководството и на БСП, и на правителството. Така бе нанесен двоен удар. От една страна, за престъпления, извършени от други, престъпления, извършвани в един период от около 10 години, престъпления, извършени от други дори по времето на Виденов (да припомням ли ролята на Тодор Вълчев за срива на банковата система?) бе хвърлена вината почти единствено на Жан. И вторият удар. Ударът срещу Жан бе добре пресметнат удар и срещу все още възможния по това време ляв преход. - Винаги сте казвали, че преходът в България е крайно десен. И винаги сте заявявали, че сте ляв. Подкрепяте ли предложението “липсващите” пари да се вземат от бюджетния излишък? Това не е ли ляво решение? - Това е лошо решение. По-точно начинът, по който се предлага - щом има бюджетен излишък, да решим проблема, е лошо решение. И е лесно за отхвърляне. По принцип, след като сме я докарали до срив на пенсионната система, отделянето на пари от бюджета е един от инструментите. И точно тук искам да обясня комплексността на пенсионния проблем. Добре! Няма достатъчно пари. Какво трябва да се направи, за да има? Първо. Трябва да се отменят или поне временно да се замразят всички механизми от кодекса, които обслужват намаляването на приходите за Първия стълб (стълбът, който единствено действа сега и ще действа, ако не се увеличи пенсионната възраст, поне до 2020 г. за жените, и 2023 г. за мъжете). - Бихте ли конкретизирали! - Ето три важни промени: Мораториум върху втория стълб от КСО, до времето, когато реалните доходи у нас ще доближат равнището на средните реални доходи в ЕС; Пенсионно осигуряване върху целия доход (независимо от големината на дохода); Отделяне на пенсиите за трудов стаж и възраст от социалните пенсии, част от които да преминат към бюджета. Второ. Драстично и безкомпромисно смачкване на “утечките” на приходите в пенсионата система: драстично редуциране на икономиката в сянка, чрез изваждането й “на светло”; драстично редуциране на черния пазар на труд; строг контрол върху пенсионните вноски. Трето. Смяна на философията. От крайно дясна, към лява. - Преди да конкретизирате, искам да изясните нещо принципно. Някои политици и анализатори, към тях се присъедини и Волен Сидеров, твърдят, че в съвременния свят, в частност и в България, не може да се говори за ляво и дясно. Преди време Вие споделихте пред “Нова Зора”, че днес националната политика в България може единствено да е лява. Сега пледирате за лява пенсионна политика. Е, може ли да има ляво в света на глобализацията? - Може би досаждам на някои, но и въпросът с лявото и дясното отдавна съм го изяснил. “Загубената координатна система” (3 март 1995 г.). Трябва да се поровя в архива, за да уточня къде е публикувана... А, ето, във в. “Континент”. Статията е на ваше разположение. Нека да споделя с читателите на “Нова Зора” коментара, който съм направил 31 месеца по-късно, но той не е публикуван. "С малки съкращения този текст (става въпрос за статията “Загубената координатна система”, б. р.) излезе преди повече от две и половина години във в. “Континент”. Промени ли се нещо оттогава? И да, и не. Впрочем прогнозата за съдбата на Жан Виденов се сбъдна. Разбраха ли казионните драскачи що е ляво и що е дясно? Това не е важно. По-важно е какво говорят сега. А тук има съществена промяна. През последните две години медиите, политиците и казионните коментатори, кои по-рано, кои по-късно, стигнаха до пълен консенсус, незапомнен от времената на “априлската линия”. “Пътят е единствен!” “Десният преход няма алтернатива!” След като се прави осем години на “нов социалдемократ”, Нубиеца заяви гордо: “Преходът няма социалдемократическа алтернатива!” Припява му Оскар и Червения професор. Синдикатите изчакват по-добри времена. След фиаското през зимата “социалистите” от БСП са в шок. В последно време сякаш живват, но присъствието им в политическото пространство се изчерпва само с някакви неадресирани и неопределени във времето закани. Евролевицата... Какво да говорим за нея, щом се събраха Томов и Камов. Жан митарствал из страната. ДПС си е ДПС. А народът мизерства. (7 октомври 1997 г., София) Писал съм много по този въпрос. А що се отнася до Сидеров, нещата са елементарни. Волен прилага известна схема, той казва, че в България няма разлика между леви и десни, та и между всички онези, които са управлявали България до неговото появяване. “Дотук добре”, имаше един стар виц. Но после прави извода, че “национализмът не може да е нито ляв, нито десен”. Забелязвате подмяната - подменя принципи с номинирани носители на тези принципи. (Нека все пак да внеса яснота - “номиниран” е синоним на “фиктивен”, а буквално означава “наречен”.) Това си е чиста проба манипулация. Същото е и с ляво-дясно в общ план. Това, че след Виденов туземната колониална администрация открито заявява - “Пътят е единствен!” “Десният преход няма алтернатива!” не е доказателство, че няма леви решения, че няма хора с леви идеи. Няма леви политически субекти сред тези туземни формации, които са удостоени с доверието на неоколонизаторите. СДС прие кодекса, следващите го утвърждават и доразвиват. Но посоката не е “нито лява, нито дясна”, а е крайно дясна. Такава е поръчката. - Мисля, че уточнихме нещо много важно. Да Ви върна към лявото решение за пенсионната система. - Доколкото почти всички предишни предложения имат ясно изразен ляв характер, тук бих добавил само следното: смяна на формулата за изчисляване на пенсията при нейното отпускане. Юридически издържано според мен е връщане на “Виденовата” формула, но би могло да се помисли и за по-добър (от гледна точка на лявото) вариант. - А как ще се справите с “точковата система”? За мнозина тя е разковничето към проблема. Вие нищо не казвате по този въпрос. - Ех, г-жа Велева! Представянето на “точковата система” като някакво страшилище е занимавка за дилетанти. Нека един път завинаги да стане ясно, че и при закона имаше точкова система. При закона мъжете трябваше да са навършили 60 г. и да имат поне 25 г. трудов (осигурителен) стаж. За жените - 55 г. и 20 г. трудов стаж. А за всяка година трудов стаж над минимално необходимите за отпускане на пенсия, се добавяше още по 2%. Та ако трябва да говорим за точки - за мъжете по Закона трябваха 85 точки, а за жените съответно 75 точки. И системата пак е “точкова”! А “критиците” са се разкрещели: “Точковата система! Точковата система! Да се отмени!” А не казват, че същността е в променените изисквания за навършени години и осигурителен доход - за мъжете 63 г. и не по-малко от 37 г. осигурителен стаж, тоест най-малко 100 точки. За жените условията са променени не по-малко драстично - възраст 60 г. и не по-малко от 30 г. осигурителен стаж, тоест най-малко 90 точки. Не, няма грешка! Това е само чл. 68 ал. (2). Но има и ал. (3): (3) От 31 декември 2004 г. сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените по ал. 2 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с една до достигане на 94. Примката се стяга! Е, за точност ще кажа, че преходът е плавен и това са “установените стойности”. А какво ще стане, ако се приемат идеите на Нейков за увеличаване на пенсионната възраст на 65-70 години... Аз ще оставя “точковата система”, но ще върна “точките на Жан”, а ако имам Истинската власт, тези, които водят геноцид срещу българите, ще прекарат остатъка от дните си на подходящи места. - Е, засега да завършим така. А другия път ще покажем главните герои на пенсионната реформа. (следва)

Нагоре Съдържание на броя