"Нова Зора" - брой 13 - 3 април 2007 г.

Разправата с българския индустриален интелект
Инж. Иван ПЕХЛИВАНОВ

В. “Нова Зора” помести през октомври 2000 г. моя статия под това заглавие. Тогава този процес все още протичаше и тя звучеше в ушите на някои като пресилена прокоба. Връщам се на същата тема, защото всичко е свършено и тя прерасна в огромен национален проблем.
Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен. Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.
Разправата бе извършена професионално. Тя включваше:
  • Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване.
  • Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност.
  • Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система.
    Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия.
    Изпълнението започна още от началото на 1990 година.
  • Фалшифициран бе външният дълг, за да се представи икономиката ни като катастрофирала.
  • Изчезна 1,4 милиард щ. д. валутен резерв.
  • Необяснимо защо не бяха прибирани 2 милиарда и 350 милиона щ. д. външни вземания.
  • На 28 март 1990 г. бе обявен мораториум по външния ни дълг.
  • По покана на правителството господата Ран и Ът от САЩ с екип от американски и български специалисти разработиха план за “реформи”. Вече 15 години той се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация.
  • Лекомислено се изоставиха традиционни пазари.
  • Чрез “преструктуриране” бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната национални системи.
    Така бе разрушено всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен свят. Отприщените стихии унищожиха средата, в която може да се развива индустриалният интелект.
  • Изправени пред зиналата страшна икономическа гробница, ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем:
    Господа, изпълнихте поръчението:
  • Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд!
  • Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
  • Родихте хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!
  • Създадохте най-голямата безработица в Европа!
  • Разпръснахте по света 800 хиляди млади хора!
  • Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
  • Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
  • Намалихте нацията с близо 1 милион жители!
  • Съкратихте средната възраст на българите с 10 години!
  • Върнахте забравената детска неграмотност!
  • Отворихте път на младите хора към проституцията и наркотиците!
    Не можете само едно: да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина! Нарекохте го “носталгия по миналото” и я обявихте за голям грях. Това си е ваша грижа! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!
    Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България!
    За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:
    Българската енергетика
    До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Доказателство: (данни 1988 г.) Таблица 1
    Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”.
    Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:
  • АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!
  • ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!
  • Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!
  • Каскада “Арда” - с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най - големите в Западна и Средна Европа!
  • Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност - 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра - най-високите в Европа!
  • Производството на водни турбини и тенератори. До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW.
    В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония.
  • Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
  • Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.
    След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
  • Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление - закриване на АЕЦ “Козлодуй”.
  • Спря строителството на АЕЦ “Белене”.
  • Разпродаде електроразпределителната система.
  • Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!
    Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!
    До 1950 г. България няма металургия
    Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света.
    Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”. Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.
    Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:
  • Корабна ламарина. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.
  • Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.
  • Студеноогънати олекотени профили.
  • Валцовани стомани за транспорта и мините.
  • Студеновалцована ламарина, в т.ч. с метални и пластмасови покрития.
  • Щранговани профили за кари и асансьори.
  • Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.
  • Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков.
  • Непрекъсната разливка на стомани.
  • Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев.
  • Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.
  • Вакуумно леене на качествени отливки.
  • Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания.
  • Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия.
  • Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев.
  • Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски - проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:
  • Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.
  • Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!
    Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване.
    Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!
    Българската химия
    през 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!
    Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:
  • 2,5 млн. т минерални торове
  • 1 милион тона калцинирана сода
  • 400 хил. т пластмаси
  • 1,8 милиона броя автомобилни гуми
  • 20 хил. т химикали за растителна защита
  • Преработваше 12 млн. т суров нефт
  • Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
  • Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
  • Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
  • Поддържаше 100 000 работни места.
    "Химпроект" водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.
  • Българският карбамид имаше неограничени пазари.
  • По потребление на изкуствени торове бяхме 20-и в света.
  • Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
  • Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
  • В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
  • Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
  • Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
  • Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика.
  • Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.
    Всичко това вече е ликвидирано.
    Машиностроенето
    най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект.
    В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери.
    В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.
    С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.
    Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.
    Последваха - Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.
    Транспортното машиностроене
    Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” - САЩ, “Тойота” - Япония и “Балканкар” - България.
    Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори.
    Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски.
    Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.
    Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.
    Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.
    Корабостроенето
    от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.
    От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).
    Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.
    Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона.
    С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации.
    Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.
    Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
    Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Богданов, Тремол Иванов и много други.
    След 1990 г. се постигна невероятното - корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене - ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.!

    (следва)

  • Нагоре
    Съдържание на броя