|
На онези, които се колебаят в значението на тая остаряла думичка, ще поясним - дембелхане (от перс.-тур. Tembelhane) означава приют, дом за мързеливци.
И такова нещо е имало навремето, много преди Емилия Масларова да простре покровителствена ръчица над т.нар. социално слаби граждани, най-вече от малцинствен произход, които изпълниха с ново съдържание лежането на чужд гръб.
И трябва да кажем, че проблемът с дембелхането и с дембелите остро е занимавал българското общество още в зората на третата българска държава. Израз на това неугасимо любопитство към потайния живот на дембелите и на всеобщата настръхналост към тях дава и Алеко Константинов. Той пише: “Види се, че българският народ недостатъчно осезателно е дал на тия хора да разберат, че народът не иска да му натрапват чорбаджийски дембелханета.”
И ето, вече толкова години оттогава, българинът с добре тренирани сетива и днес отдалеч подушва щенията на разни политически изтърсаци да се довредят до сита хапка и пивка за сметка на добродушния данъкоплатец. Само че той, слава Богу, вече не е дотам добродушен, а даже много наострен, когато искат да го употребят като абдал. Ето че пак налетяхме на стара думичка, ама какво да правим, като и явлението е с вековна плесен. Та абдал (ар.-тур. aptal) означава глупак, простак. Досежно осветляването на тази материя на помощ ни се притича Пенчо Славейков: “Певец певеца само проумява/, а не пазарски кой да е абдал,/ чул - недочул, разбрал - недоразбрал.”
Така.
И ето ни окумени и стреснато недоверчиви пред изящните европейски порти. И нас - барабар Петко с мъжете - с целия ни дрипел и сиромъшлък, ще да ни пуснат в уредения бюргерски дом. И отредено ни е да бъдем представени в Европарламента от 18 избраници от класата на новите чорбаджии.
И тук възникват едни въпросчета. Какво ще правят в голямата къща нашите пратеници? Дали ще защитават т.нар. национален интерес, или ще го ударят на дембеллък сред разкошествата на бюргерския рай.
И тъй като никой внятно не обяснява на електоралното население какво са функциите, прерогативите, а и задълженията на евродепутатите, усвоили изкуството на дълбоките теманета, то населението с пълно основание мрачно подозира, че мераклиите за евромръвка ще се отдадат на радостите на едно модерно дембелхане.
Изкушението е толкова силно, че кандидат-депутатските листи се пукат по шевовете. Голяма навалица, голям юруш.
Но прави впечатление, че почти всички номинирани са от един дол дренки - чисти и спретнати, а сякаш безполови. Дребосък. Забелязва се, ако използваме определението на Александър Зиновиев, “пигмеизация" на т.нар. политическа класа. Но това “израждане”, приело епидемичните размери на общоевропейско явление, е забелязано още от Ортега-И-Гасет, който постави неумолима диагноза: “Флората на политиците е силно издребняла.”
Та нас в Европарламента ще ни представляват в мнозинството си маломерни, но инак хлъзгави и удобни за всякаква употреба същества, които, няма като как, да не се впишат в представите ни като обитатели на луксозно дембелхане.
И тъкмо поради това, а не поради друга някаква причина, избирателната активност ще бъде около точката на замръзването.
Проблем с тази “точка” няма да има само ДПС, но тази етническа формация, както сме казвали и друг път, не се вписва в общоприетите понятия за политически субект. Това е нещо друго - някакво феодално образувание, подчинено на принципа на единоначалието и безусловната покорност. И в този смисъл ДПС силно наумява на военно формирование. И електоратът ще бъде максимално мундщрован и изстискан до капка.
Остава да се види дали евродепутатите от ДПС ще защитават българския национален интерес, или някакъв друг. Отговорът според нас не е с повишена трудност.
БСП също сравнително добре стои на коня. Нейният електорат, знае се, е дисциплиниран и когато свирне тръбата на изборите, ще поеме в стройни чети и дружинки към урните.
ГЕРБ, който се кандилка между 15-16 % одобрение от страна на избирателите, също ще вземе своето. Оттам нататък обаче е пълна мътилка, гарнирана със страх и ужас от нарастващото усещане за неминуем провал. И тук въобще не слагаме в сметките разни фантомни партийни абревиатури, зад които като попикани деца се тулят Александър Праматарски и Стефан Софиянски. Към тях можем да причислим и кресливата партийка на Иван Костов, която, както по всичко изглежда, няма да промуши свой представител в Европарламента. И това ще бъде първият звън на погребалната камбана.
На кантар са работите и при НДСВ. Въпреки че ръкавелите на особата са дълги, както при всеки уважаващ себе си комарджия, и той винаги от тях може да извади я “поп”, я зайче и да зашемети своите придворни с ловкост. Този път уменията му едва ли ще се увенчаят с успех. Приумицата му да тури начело на листата една почти неизвестна дама - Биляна Раева - може и да е екстравагантна, но едва ли е удар в десятката. Това е по-скоро сигнал за безпомощност и измиване на ръцете ала Пилат Понтийски.
Особата тотално разочарова електоралците и на тези избори ще му се наложи да бере магарешките тръни на един предизвестен провал. Всъщност това ще е и краят на една срамна кариера.
Колкото до СДС, може би бат" Петьо все пак ще се промуши през тънкото сито, още повече че под сурдинка се говори, какво че ДПС ще му подаде сламка. Срещу каква услуга? - рано или късно ще се разбере. Само че ще кажем - и какво от това. Това ще бъде пирова победа, след която ще е невъзможна никаква друга победа. Пък и не е чак толкова важно дали хлевоустият адвокат ще се вреди до брюкселското дембелхане или не. Неговото присъствие и отсъствие ще бъде еднакво незабележимо.
Съвсем друг е случаят с "Атака". Формацията, която обира т. нар. негативен вот, пък и не само него, според нас ще се представи прилично. Ако има проблем, той се заключава в това дали партия "Атака" е способна да излъчи сигнали към обществото, които да свидетелстват за ново отношение и нов прочит на идеята за ново отношение и нов прочит на идеята да единението на българските патриоти.
И ако трябва да теглим чертата под уравнението - можем да кажем: евровотът ще преброи зайците. Евровотът ще бъде нещо като Фортинбрас в последната сцена на “Хамлет”, който с глас на оръдие казва: “Изнесете труповете!”
А българското политическо пространство е задръстено от политически трупове. Така че една “оборка”, казано на казармен език, ще се отрази здравословно.
А колкото до късметлиите - лек им път към дембелхането.
Малкият, но героичен български народ и това ще преживее!
|