Операция "От кол и въже"

Людмил НЕДЯЛКОВ

„Американската армия е готова на всичко, за да вербува професионални войници. След като не може да намери достатъчен брой доброволци, Пентагонът смекчава своите критерии за подбор, мултиплицира медицинските оправдания и вече не се колебае да приема кандидати с обременено съдебно минало”. Това пише Лизе Алварес във в. „Ню Йорк таймс”, февруари 2007. Струва си новият подход на Пентагона да стане достояние на критиците в България, които гнусливо се дистанцираха от пуснатия в интернет видеозапис, показващ отношението на нашите войници към местното иракско население. Дори Явор Дачков, този отчаян костовист, който не вярвам да е служил и като трудовак, за разлика от Георги Коритаров, се опита да трупа точки от скандалния видеозапис. В предаването на Би Ти Ви „Пирамида” някогашният семинарист изрази възмущението си от поведението на участниците в него, вместо от онези, които ги изпратиха да „мироподдържат” или „мироналагат” в една окупирана страна, обхваната от хаос, насилие, атентати и гражданска война. И които със същата лекота ще изпратят още 335 войници в Афганистан, за да се разпростре българското военно присъствие там чак до Кандахар. А главният заподозрян за издаването на една публична тайна, бившият рейнджър Момчил Русев, каза две жестоки истини. Първо, че в Ирак се води война и алтернативата е или да убиваш, или теб да те убият. Второ, че ако на мястото на нашите рейнджъри от клипа в интернет са били американци, от селото не би останало нищо. Кой да слуша! МО и ГЩ заплашиха с уволнение все още неуволнените рейнджъри по линия на забрана да се носят камери и GSM, и за назначаване на психолози, които да подготвят бъдещите търсачи на силни усещания и долари и т.н. Видите ли, войниците не били фотографи и оператори. За неадекватното им оборудване, за лъжите, че само ще мироподдържат, за неяснотите около престоя им в армията и за хаоса на военната реформа (по-точно, непрекъснатото намаляване на числеността на Българската армия за сметка на увеличаването на външните й мисии) - нито дума. И откъде ще се намерят желаните от Дачков ангели, след като младите хора продължават масово да емигрират в чужбина? Нали поговорката, че където стъпи войнишки крак, там трева не никне, не е от вчера? Подборът по най-строгите критерии, направен у нас, и конкретните условия на една окупация са несъвместими. На война, като на война! Иначе на условията за кандидатстване за кадрова военна служба в Българската армия (БА) не биха отговорили и един от сто политици, които ще избираме за евродепутати: да са образовани, да не са осъждани, срещу тях да няма възбудено наказателно производство, да не са участвали в дейности, насочени против националната сигурност, да са физически и психически пригодни, да нямат друго гражданство, да не са по-възрастни от 30-32 години, ако НС промени чл.116 на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, и т.н. Ако Пентагонът прилагаше нашите стандарти за подбор на наемни войници, авантюрата в Ирак отдавна да е приключила, поради липсата на „желаещи”. В Пентагона обаче хора като Явор Дачков не виреят и там занижават критериите, с което правят възможно армията да се попълва по принципа „От кол и въже събирани”. Както пише Алварес, през последните три години армията била пристъпила към различни методи, за да компенсира намаляването на броя на кандидатите за служба под знамената: увеличаване на премиите, които предлага на ново вербуваните, приемане на по-голям брой лица, провалили се в училище или показали посредствени резултати на тестовете за проверка на способностите, дори понижаване на изискванията за възраст, тегло и т.н. Пентагонът е разширил своя развъдник за потенциални наемни войници, приемайки хора, страдащи от здравословни проблеми като астма, хипертония или синдрома на недостатъчното внимание. Тоест, случаи, които изискват специални компромиси. Последните са нараснали с 4% през 2006 г., за да достигнат общо 12 313 души. Военните власти са увеличили най-вече броя на така наречените „морални опрощения”, които касаят вербуваните със съдебно минало. „11,7 % от новите вербувани имат криминално минало”- съобщава Алварес. Ами по този показател нашата система на набиране на кадрови войници е на светлинни години пред американската! У нас с криминално минало можеш да станеш депутат, но не и кадрови войник! Да не говорим, че една пета от кандидатите за кадрова военна служба са с висше образование. Според официалните цифри на Пентагона, броят на „морално опростените” е нараснал за 3 години с над 65% -от 4918 през 2003, на 8129 през 2006 г. Най-голямо е нарастването на подобни опрощения към осъдените за сериозни престъпления: удари, наранявания, обири, пътни кражби и убийства. Увеличил се е и броят на опрощенията за лица със съдебно минало, които представляват 11% от всички „морални опрощения”, дадени през миналата година. „Армията набра през 2006 г. общо 69 395 мъже и жени - продължава Алварес. - Макар че делът на войниците с минали проблеми с правосъдието представлява само 11,7% от общия брой на новите вербувани, това нарастване не може да не поражда безпокойства. Не прави ли армията прекалени отстъпки, само за да попълни своите военновременни вербовъчни квоти? Разбира се, военните шкартират автоматично лицата, които са се оказали виновни за някои престъпления. От опрощенията се изключват особено наркотрафикантите, лицата, в чиито досиета има повече от едно осъждане (на най-малко една година затвор), или обвинените за сексуални престъпления.” Бил Кар, зам.-секретарят по отбраната, който отговаря за военния персонал, уточнява, че армията дава тези опрощения селективно, че изучава грижливо съдебното досие на всеки кандидат, характера на престъплението, за което е бил обвинен, времето, в което е извършено то и степента на реабилитация, която може да се приложи. Според Кар обаче тези войници с криминално досие не са обект на никакъв надзор в армията на САЩ. В редица случаи кандидатът е извършил само едно престъпление на младини и не е имал други разправии с правосъдието. Лицето е получило своето морално опрощение и не е предмет на никакъв особен надзор в армията. „Ситуацията е извънредно ясна: нашите въоръжени сили изпитват големи затруднения да вербуват и единственият начин да попълнят своите квоти на записване в армията, е да се понижат критериите за приемане” - констатира представителят на демократите от Масачузетс Мартин Т. Мийъл. Според Арон Белкин, директор на научноизследователски институт в университета на Калифорния, увеличаването на броя на ползващите се от моралните опрощения в редиците на армията поставя сериозен проблем, доколкото военните власти не ги подлагат на никакъв специален надзор и не им предоставят специална подготовка с цел по-добре да се интегрират. През последните три години към армията са се присъединили над 125 000 индивиди с минали съдебни проблеми. „Голяма е вероятността един от тези индивиди да извърши зверство или неподчинение на заповед -казва Белкин. - Много от тях могат да станат добри войници, но някои се нуждаят от специално внимание. Военната йерархия ще трябва да отчита тези специални случаи и по-скоро да се заеме с тях, отколкото да претендира, че те не съществуват.” За Джон Хъдсън, доайен и президент на юридическия център „Франклин Пиърс” и бивш прокурор на флота, ако бившите криминални винаги са бивали приемани по изключение във въоръжените сили, това е било обосновано: „Ако вербуваме някой, който е имал антисоциално поведение и му сложим оръжие в ръцете, трябва да бъдем извънредно предпазливи. Армията не им дава чук, не иска от тях да продават коли на оказион. Трябва добре да осъзнаем, че онова, което тя потенциално иска от тях, е да убиват хора.” Може ли от „съдружниците в престъплението”, българските участници в „коалицията на желаещите,” да се иска нещо друго, освен и те да следват примера на Големия брат. Ако той изтезава беззащитни иракчани в „Абу Гариб”, а нашите рейнджъри само псуват арабите и ги наричат цигани и мангали, кое е по-осъдително? След като са запратени в една война, която не е нашата и по тях стрелят от засада, ще стрелят и ще убиват и те. На война, като на война. Другото е да чакат да ги избият до крак, но да останат любезни докрай. Те са виновни, но сто пъти по-виновни са политиците, които продължават да лъжат и тях, и нас, че Ирак се демократизира и стабилизира. Висшите военни само повтарят тези лъжи, съпровождайки президента или премиера и военния министър в техните воаяжи до Ирак и Афганистан, където се фотографират с войниците ни, надянали камуфлажни униформи и охранявани от същите тези войници, които няма кой друг да пази. Историята, разбира се, ще запише и тази не тъй славна страница от живота на нашия войник, но кой ще раздаде правосъдие днес?

Нагоре Съдържание на броя